На 29 декември 1922 г. в Москва конференцията на делегатите от конгресите на Съветите на Руската социалистическа федеративна съветска република (РСФСР), на Украинската съветска социалистическа република (УССР), на Белоруската съветска социалистическа република (БССР) и на Закавказката социалистическа федеративна съветска република (ЗСФСР) подписват Договор за образуването на СССР. На следващия ден, 30 декември, I Всесъюзен конгрес на Съветите утвърждава договора, приема и Декларация за образуването на СССР. Двата документа са в основата на първата съветска конституция, приета от II конгрес на Съветите на СССР на 31 януари 1924 г., но именно 30 декември 1922 г. се приема за ден първи на Съветския съюз. Най-голямата по площ държава в света, заемаща почти 1/6 от световната суша, бе в годините на своето съществуване една от двете свръхсили, направляващи развитието на човечеството.

До разпадането си на 26 декември 1991 г. СССР бе втора световна сила по своето стопанско могъщество. Точно проблемите в стопанското развитие на държавата, както и националистическите тежнения на части от народите в СССР в някаква степен, предопределиха на практика прекратяването засега на търсенията на ново устройство в човешкото общество, което да осигури повече справедливост за гражданите. Продължаването на тези търсения в наши дни тук-там по земното кълбо е по-скоро далечен вече отглас от времето преди 1991 г., не повече. Няма начин, естествено, да провидим в бъдещето кога опитите за създаване на по-справедливо човешко общество ще бъдат възстановени. Сигурно е обаче, че хората по земята никога няма да се примирят с несправедливото обществено устройство днес. Търсенията ще продължат, поне това може да се потвърди с абсолютна увереност.

* * *

Разбира се, че няма как създаването на нова държава да е еднократен акт, действие в един-единствен ден само. Такова събитие има общирна предистория, а обичайно и сложна, дълга, лъкатушна история.

Всъщност идеята за новата държава ще трябва да потърсим веднага след Октомврийската революция (7 ноември 1917 г. по нов стил). Изправено пред безброй трудности, първото съветско правителство начело с В. И. Ленин е наложително да обмисля как да спаси от колапс безкрайните земи на рухналата Руска империя. Сигурно е, че този въпрос занимава не само Ленин, но и всички в колективното съветско ръководство. От ноември 1917 г. насетне не може да се забележи на практика нищо утешително в тази посока. Териториалните загуби на новата съветска държава сякаш са безгранични и необратими. На полските земи в Руската империя и на Финландия е дадена независимост. Значителни територии са загубени при излизането на Русия от Първата световна война. Чужди войски на практика нахлуват отвсякъде, завладявайки грамадна част от придобивките на старата Руска империя. По-късно започва създаването на независими от Москва съветски или народни републики.

Задачата за съхраняване на земите на Руската империя тежи със страшна сила над първите съветски правителства. Тази задача е на практика решена до началото на 30-те години на миналия век, но окончателния си вид СССР придобива едва след края на Втората световна война. Съветският съюз и неговото ръководство решиха една всъщност нерешима задача, като не само съхраниха почти всичко, което бе придобито от Руската империя за няколко века, но и като прибавиха в крайна сметка значителни нови завоевания. Цената се получи огромна, но задачата все пак - изпълнена.

В крайна сметка принудителното до известна степен приемане на модела на съюзната държава през 1922 г. се оказа улесняващо събитията обстоятелство, което в края на краищата доведе до разпадането на най-обширната държава в съвременната човешка история. Защото всяка общност от национални държави в крайна сметка е смъртоносно нестабилна.

* * *

Вече имаше случай на тази страница да се посочи, че създаването на Съветския съюз като федеративна държава на национална основа улесни неимоверно разпада на държавността в началото на 90-години на ХХ в. Това несъмнено е и най-значителната опасност пред днешна Русия. Историческите сведения сочат, че всеки друг път за възстановяване на земите на Руската империя би бил значително по-несигурен. Трябва да се приеме, че исторически повторното обединяване на руските земи след 1917 г. основано на друг принцип, освен на етническия, на практика не би сработил изобщо може би. В наши дни също е трудно е да се предположи друг път на развитие за Русия. Премахването на националния принцип в структурата на Руската федерация вероятно е невъзможно, или поне изключително трудно осъществимо, поради налагащите се в тоя случай революционни промени с непредвидими на практика последствия за целостта на огромната държава.

Трябва да признаем, че в съветското ръководство през 1922 г. битуват най-общо две представи за строителството на държавата, която трябва в най-значителна степен да обедини обширните земи на старата Руска империя, и двете основани на строго национален принцип. На практика става дума за различни пътища към една цел.

През август 1922 г. Й. В. Сталин разработва, по поръчение на специална комисия, начело с В. В. Куйбишев, проект за "автономизация". Същността на този документ, най-общо, е в присъединяването към РСФСР на Азербайджан, Армения, Белорусия, Грузия и Украйна като автономни републики.

Проектът, разработен от Сталин, е изпратен до Централните комитети на комунистическите партии в УССР, БССР и ЗСФСР. Притеснителното от гледна точка на равноправието бъдещо решение на ЦК на Руската комунистическа партия (болшевики) по този проект Сталин предлага да не бъде обнародвано даже. Самият Сталин очаква всъщност не мнение от централните комитети на дружеските комунистически партии, а само тяхното съгласие.

Ленин пръв рязко критикува проекта за "автономизация". През септември 1922 г. той разработва в отговор проект за "федерализация". Новата държава трябва да се нарече "Съюз на Съветските Републики от Европа и Азия", малко по-късно сменено със "Съюз на Съветските Социалистически Републики", а в нея съюзните държави да влизат доброволно и като равноправни участници в процеса. Най-общо, Ленин смята, че новата държава трябва да бъде стегнато обединение на независими републики.

Създаването на Съюза на съветските социалистически републики през 1922 г. има съвсем непосредствена предистория, започваща още през 1919 г. или даже и по-рано. Тази предистория е и крайно поучителна от днешната гледна точка, защото точно в наши дни текат най-малко два обединителни процеса, които стъпка по стъпка повтарят времето от преди 90 години.



(следва)

______________

* Мнение под съветския химн от 1944 г. в най-известната страница за видеосподеляне в мрежата. Оригиналът е на испански език.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=451707



Извори



"От времето на образуването на съветските републики [от есента на 1917 г.] държавите в света се разделят на два лагера - лагер на капитализма и лагер на социализма.

Там, в лагера на капитализма [има] - национална вражда и неравенство, колониално робство и шовинизъм, национално угнетяване и погроми, империалистически зверства и войни.

Тук, в лагера на социализма [има] - взаимно доверие и мир, национална свобода и равенство, мирно съжителство и братско сътрудничество между народите.

Опитите на капиталистическия свят в продължение на десетилетия да разреши въпроса за националностите по пътя на съчетаването на свободното развитие на народите със системата на експлоатация на човек от човека се оказаха безплодни . . .

Най-сетне, самото строителство на Съветската власт, [която е] интернационална по своята класова природа, тласка трудещите се маси от съветските републики по пътя на обединение в едно социалистическо семейство.

Всички тези обстоятелства настоятелно изискват обединяването на съветските републики в една съюзна държава, която е способна да осигури и външната безопасност и вътрешния стопански възход и свободата на националното развитие на народите.

Волята на народите на съветските републики, които наскоро [декември 1922 г.] се събраха на конгреси на своите Съвети и единодушно приеха решение за образуването на "Съюз на Съветските Социалистически Републики" е сигурно поръчителство за това, че този Съюз е доброволно обединение на равноправни народи, че на всяка република е осигурено правото на свободно излизане от Съюза, че достъпът в Съюза е открит за всички съветски социалистически републики, както за съществуващите, така и за тези, които ще възникнат в бъдеще, че новата съюзна държава . . . [е] . . . решителна крачка по пътя на обединението на трудещите се от всички страни в световна Социалистическа Съветска Република.

Като обявяваме за всичко това пред целия свят и тържествено провъзгласяваме непоклатимите основи на Съветската власт . . . ние, делегатите на тези републики [РСФСР, УССР, БССР и ЗСФСР], въз основа на дадените ни пълномощия подписваме договора за образуването на "Съюза на Съветските Социалистически републики"."

Из Декларация за образуването на СССР, подписана на 29 декември 1922 г.