:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 413,836,126
Активни 89
Страници 6,095
За един ден 1,302,066

Когато критиката се брои за клевета

Гражданите имат право да се оплакват от държавни служители без риск от наказателна отговорност дори ако твърденията им се окажат неоснователни, категоричен е съдът в Страсбург
СНИМКА: АРХИВ "СЕГА"
Европейският съд в Страсбург препоръча да се прави ясно разграничение между критика и обида.
Държавните служители и останалите хора във властта подлежат на критика и могат да са обект на жалби от гражданите. Добре е депутатите от правната комисия да запомнят това. Особено заради скандалните поправки в Закона за съдебната власт, според които хората, които подават сигнали за корупция или конфликт на интереси срещу магистрати, ще носят наказателна отговорност, ако не се установи нищо.

Преди две седмици Европейският съд по правата на човека в Страсбург изрично защити правото на гражданите да подават жалби срещу представители на властта и обяви, че те не могат да бъдат съдени за клевета или обида дори ако твърденията им не се потвърдят. Съдът в Страсбург е категоричен, че критичните жалби и сигнали не са клевети и че хората имат право да подават оплаквания срещу държавни служители без риск от наказателна отговорност, "дори когато твърдят, че е налице престъпление и дори ако твърденията им след проверка се окажат неоснователни". Трябва да се направи ясно разграничение между критика и обида и дори съдилищата не са имунизирани от критика и контрол - страните имат право да коментират правораздаването, за да защитят правата си.

Европейските съдии допускат наказания срещу гражданите само при изключителни обстоятелства - когато се докаже убедително, че жалбоподателят съзнателно е планирал да навреди на съответния чиновник или магистрат, като е бил напълно наясно, че го прави с неверни твърдения.



"Наклеветени" катаджии печелят дела



Съдът в Страсбург присъди 4784 евро обезщетение на Венцислав Златанов от София. На 28 юли 2008 г. той е спрян от двама катаджии. Единият от тях, който не се представил, твърдял, че шофьорът не спрял на "Стоп", клатушкал се и миришел на алкохол, твърди Златанов. Той се оплакал от агресивното поведение на проверяващия в полицията в Шабла. Проверката не установила нищо, а полицаят завел дело срещу шофьора, като поискал 5000 лв. обезщетение.

Съдът в Каварна намерил Златанов за виновен за накърняване на престижа на длъжностно лице и го осъдил да плати 500 лв. глоба, 1500 лв. обезщетение на полицая плюс разноски. За доказателство послужил тест на катаджията за алкохол, направен много часове след инцидента, както и устните показания на колегата му, че не бил пил. Окръжният съд в Добрич потвърдил присъдата.

Още по-фрапантен е случаят на Петър Финдулов от Бургас. На 12 юли 2009 г. шофьорът на камион е спрян от двама катаджии. Единият му поискал подкуп. Финдулов обещал да донесе парите след 10 минути, като за гаранция оставил личната си карта и документите на камиона. Вместо това се оплакал в полицията. След това пуснал жалби до инспектората на МВР, вътрешния министър и омбудсмана, в които разказал, че катаджия, чието име не знае, му е поискал подкуп.

Бургаската полиция намерила жалбата за неоснователна. През септември Финдулов намерил личната си карта в пощенската си кутия, документите на камиона така и не се открили. По същото време по рапорт на двама пътни полицаи бил глобен за това, че е карал без колан, че една от гумите му е била износена, че е отказал да бъде тестван с дрегер за алкохол, че е избягал от мястото на проверката в неизвестна посока. Глобен бил с 550 лв., отнели му 25 контролни точки от талона и го лишили от право да шофира за 1 г. По-късно санкциите били отменени от съда.

Полицаят, чието име шофьорът изобщо не е посочвал, куриозно се разпознал и завел дело за клевета, претендирайки за 10 хил. лв. неимуществени вреди. Бургаският районен съд му присъдил 3000 лв. обезщетение, а Финдулов бил глобен с още 5000 лв. Съдът заявил, че осъденият е действал с пряк умисъл. Присъдата била потвърдена.

Съдът в Страсбург присъди 3500 евро на Финдулов.



Да попаднеш на отмъстителен ученик



През 2006 г. Районният съд в Казанлък осъдил на 2 г. затвор учителя Здравко Станев за използване на подправен документ и за набеждаване в престъпление. В жалбата си до Окръжния съд в Стара Загора осъденият обявил, че съдията, който го е осъдил в Казанлък, е негов ученик, търсещ отмъщение заради тройка в училище.

"Присъдата срещу мен бе издадена от съдия, който е бивш мой ученик. Когато го попитах какъв предмет съм му преподавал, отговорът беше: "Електрически свойства на материалите" и че съм му поставил оценка добър 4... Считам, че съществуват основания за отвод на съдията-докладчик... имал съм лични отношения с него. Искането ми обаче бе отхвърлено и моята съдба бе оставена в ръцете на съда", разказва Станев пред втората инстанция. Тя отменя присъдата заради процесуални нарушения и връща делото за ново разглеждане с мотива, че съдията не е безпристрастен, че присъдата не съответства на опасността на извършителя и на тежестта на деянието му.

През 2007 г. обаче съдията от Казанлък завел дело за клевета срещу Станев, като използвал за доказателство съдебната жалба на учителя си пред втората инстанция и устните му обяснения пред съда. Заявил, че е и двете са неверни. На това основание спечелил делото - Станев бил осъден на 5000 лв. глоба и обществено порицание за публично нанесена обида и клевета на длъжностно лице. Втората инстанция намалила глобата наполовина, без да приеме аргументите на осъдения, че твърденията му не са направени с цел публично опозоряване, а са част от жалбата му пред съд.

Заради погазеното право на свободно изразяване Страсбург присъжда 3500 евро обезщетение на Станев.



Учител съди родител, защото бил оклеветен



През февруари 2006 г. Росица Маринова от Тервел се оплакала в Агенцията за закрила на детето, че учителка унижава 14-годишния й син - от три години го обижда, прави забележки за родителите му пред останалите деца, подценява представянето му в час. В резултат ученикът напълно се демотивирал. Агенцията образувала проверка и открила стар конфликт между учителката и бащата на момчето.

През април майката се оплакала на директора на училището и в полицията, че учителката е взела мобилния телефон на ученика и не го връща. Образувано е дело срещу неизвестен извършител, което бива прекратено през август с мотива, че той не е разкрит.

Още през юли обаче учителката завела частно наказателно дело срещу Маринова по повод нейните жалби, както и иска за вреди. През ноември районният съд в Тервел признал Маринова за виновна за обида и клевета и я осъдил да плати обезщетение от 1000 лв. на учителката. Доводът бил, че жалбите й били клевети и че е действала с пряк умисъл. Присъдата била потвърдена от Окръжния съд в Добрич. Опровергани били твърденията на Маринова за отнетия телефон. Тъй като тя била в затруднено финансово положение и не плаща, била дадена на съдебен изпълнител.

Съдът в Страсбург постанови на Маринова 4000 евро обезщетение.



Българските власти все пак се задействат



Съпрузите Иван и Маргарита Динчеви от Ловеч не получиха обезщетение, защото българските власти се задействат по случая им, след като делото в Страсбург тръгва. Така реално и те получават правосъдие благодарение на европейския съд.

През 2009 г. те викат полиция заради ескалиращ скандал със съседи. Двамата полицаи, които идват, предупреждават съседите. Съпрузите обаче подават жалба до началника им, че били пристрастни и дори викнали съседите им в патрулката, за да си приказват нещо насаме. Копие от жалбата е разпратено и в МВР, включително до министъра, както и до прокуратурата. От полицията им отговорили, че проверката не е установила фактите, които Динчеви твърдят. През 2010 г. полицаите, срещу които е жалбата, завели дела за клевета срещу съпрузите и претендирали вреди. Ловешкият районен съд осъдил Динчеви да платят 2500 лв. глоба, плюс по 400 лв. обезщетение на полицаите, както и да бъдат обществено порицани по радиото. Окръжният съд намалил глобата на 1500 лв.

Когато жалбата им в Страсбург била допусната за разглеждане през декември 2012 г., главният прокурор поискал от Върховния касационен съд (ВКС) да възобнови делото и да отмени присъдите. Прокурорът твърди, че критиката на гражданите към представители на властта не са клевета. Той подчертава, че е законно държавните служители да бъдат критикувани. Ако се приеме тезата на съдилищата в Ловеч, че жалбите на гражданите са клевета, това означава масови санкции за хората, които подават искове и оплаквания, твърди държавното обвинение.

През 2013 г. ВКС възобновил делото и отменил присъдите с аргумента, че хората имат конституционно право на жалби, имат право свободно да изразяват мнението си и да защитават правата си. Тяхното недоволство от работата на полицаите не може да бъде квалифицирано като клевета. Така Динчеви получили справедливост и затова съдът в Страсбург не им присъди обезщетение.
СНИМКА: АРХИВ "СЕГА"
Дори съдилищата не са имунизирани от критика и контрол - страните имат право да коментират правораздаването, за да защитят правата си.
2
3031
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
09 Август 2016 23:12
е тоз съд в Страсбург над всички съдилища в Европа ли е?
11 Август 2016 01:18
е тоз съд в Страсбург над всички съдилища в Европа ли е?


Да! Европейското право е над националното!
Това е една от причините англичаните да напуснат ЕС.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД