Обяснението, че в дъното на раздора в БСП стоят лични и групови интереси, е прозаично. Безспорно е, че ги има. По-сериозната причина за вътрешните интриги в редиците на столетницата е, че все още не се е случил сериозният разговор за печелившия стил на управление, за необходимите промени в хардуера и софтуера на социалистическата партия. След последния конгрес и лидерската битка на Корнелия Нинова стана ясно, че пътят към консолидация е дълъг. Но само ако той бъде извървян, ще се стигне до обединение на партията, ще я направи сериозен опонент на ГЕРБ и останалите субекти на политическата сцена. А истинско и ефективно поведение се постига с диалог. Засега го няма. Може би не е имало много време от конгреса досега. Може би има и някакъв външен принос в задълбаването на различията в соцпартията. Но е сигурно, че основните опоненти не биха пропуснали да се възползват от тази ситуация. Мечта на всеки противник е опонентът му да бъде разединен. Вътрешнопартийното допитване кой да бъде кандидат за президент е жест в правилната посока, само че нищо не може да замени сериозните мисловни усилия от страна на елита.

Час по-скоро трябва да се проведе



разговорът за печелившата стратегия



за президентския вот. Повече от ясно е, че печелившата стратегия предполага няколко задължителни усилия. Движение към партниране и консолидиране на левия политически вот в страната, издигане на кандидатура, която има потенциал да стигне до втори тур, т.е. да е конкурентоспособна, за да не се допусне вариантът избори в един тур. Според мен много важно е да се намери личност, която да бъде в състояние със своя политически и личностен профил да мобилизира негативния и протестен вот. Това без съмнение е основният ресурс, който трябва да излъчи един кандидат от опозиционните среди. Интуицията ми, пък и резултатите от социологическите проучвания, показват, че печеливша е стратегията с максимално непартизиран кандидат. Това означава, че той не бива да носи категоричните белези на човек с партийна кариера. Задължително е да има потенциала да бъде харесван не само вляво, но и в средите на негласуващите или в тези от патриотичния лагер. Най-същественото е той да бъде възприет като радикална алтернатива на онова, което беше Росен Плевнелиев по време на мандата си. Ако не притежава тези качества, няма особено големи шансове.

В момента много се говори за ген. Румен Радев, у когото забелязвам качества - не е партийно обвързан, направил е кариера в друга област, не в политиката - това винаги е плюс, особено когато става дума за президентски избори. В негова полза е, че е човек, който е демонстрирал опозиционни постъпки и гражданска позиция. В сегашната ситуация не е недостатък, че не е публична фигура. Социологията сочи, че човек, дори и да има 20-30% подкрепа, автоматично регистрира два пъти повече антипатии поради общото недоверие в политическата класа.

И на тези президентски избори



онези, които искат промяна, са повече



от останалите. Безспорно ГЕРБ е най-влиятелната политическа сила в момента, безспорно е, че има целия потенциал на една управляваща партия - властови, финансов, солиден медиен и административен ресурс. Проблемът е, че има една завишена обществена тревожност не само за състоянието на българската икономика, управлението и пр., но и заради случващото се около нас и по-далеч от нашите граници. Говоря за заплахите от тероризъм, бежанска вълна, разгръщане на международни конфронтации по всякакви оси, разколебаване на единството в Европейския съюз. Всичко това се отразява сериозно върху подкрепата за ГЕРБ, защото тя олицетворява статуквото. А това не се харесва от мнозинството от българите, защото създава усещането за застой. Създава впечатлението, че води страната надолу.

Моментът е подходящ за онези, които ще успеят да превърнат президентските избори в едно всенародно допитване "вие за статуквото ли сте, или искате промяна". Желаещите радикална промяна са два пъти повече от тези, които са на обратното мнение. Шансът за алтернативна на излъчената от ГЕРБ кандидатура за бъдещ президент на страната е голям. У нас много често е печелил онзи, който е успявал да се възползва по най-добрия начин от потенциала в наказателния вот. Това обяснява резултатите от 2001 г., когато спечели Георги Първанов. Но сега БСП няма шанс да изконсумира този потенциал, ако излъчи еднозначно разпознаваем като партиен претендент, без значение кой е той. Проблемът е, че не е сигурно, че ще се намери лице, което да консолидира избирателите на БСП, че би могъл да консолидира и останалия ляв електорат - имам предвид разроилите се през последните години леви формации като АБВ, "Движение 21" и пр. Малък е ресурсът и да привлече избирателите, които са равноотдалечени от партийните проекти.