За две големи цели на управлението, които се следят и от Европейската комисия - намаляването на бедността и ученето през целия живот, кабинетът се отчете проформа с два плана с мерки по изпълнение на съответните стратегии за тази и следващата година. Както в много подобни стратегически документи, авторите от МОН и от социалното министерство са включили неща, които им влизат в преките задължения. Голяма част от мерките пък са компилация от други програми и европейски проекти и се застъпват от план в план.

В плана за намаляване на бедността за периода 2017-2018 г. изобилно са копирани мерки на МОН за повишаване мотивацията на децата да посещават училище и европейските схеми за заетост и обучение. По отношение на доходите намеренията се изчерпват с добре известни неща, които са предвидени по закон - например индексацията на пенсиите. Това не е убягнало от вниманието на няколко организации от неправителствения сектор, сред които Институтът по социални дейности и практики, Националната мрежа за децата и др. Според тях планът не съдържа достатъчно амбициозни мерки за преодоляване на детската бедност, която продължава да е далеч над средните нива за ЕС. 43.7% от децата в България живеят в риск от бедност или социално изключване, а в плана за действие липсват целенасочени мерки за преодоляването на този проблем, се посочва в становище на НПО-тата. Оттам също отбелязват, че планът съдържа мерки и дейности, заложени в други програми, както и дейности, заложени в регулярната работа на ведомствата, например "предоставяне на семейни помощи за деца".

Планът с мерки за ученето през целия живот пък е за тази година, но голяма част от мерките са предвидени за 2018 г. За намаляване на дела на отпадащите от клас ученици министерството ще отдели 266 хил. лв. от собствения си бюджет, а доста по-сериозни суми очаква по линия на европейските програми, става ясно от изброените мерки.

Сред най-непосредствените задачи е разширяване на системата за ранно предупреждение за риск от отпадане от училище в още 11 общини в Северозападния и Югоизточния район. Така системата би следвало да обхване 30 общини и 150 институции, пишат подчинените на Красимир Вълчев. Колегите им от ведомството на Бисер Петков също са прибегнали до тази мярка за попълване на своя план за намаляване на бедността, но са проявили повече амбиция - според тях ранното предупреждение трябва да обхване не по-малко от 30 общини, до 150 училища и до 50 детски градини. Няма данни кой план е "верният". Няма данни и дали първите 50 хил. лв., похарчени за това м.г., са били използвани ефективно, като се има предвид, че броят на ранно напускащите деца се увеличава, вместо да намалява. Учудващо липсва информация и за кампанията, която кабинетът обяви в началото на лятото за връщане на поне 21 000 деца в класните стаи, включително с помощта на МВР.

КАРТИНА

На фона на оптимистичната статистика за подем на икономиката и доходите от последните дни, бедността остава незабелязан проблем в България, който се задълбочава. 22 на сто от мъжете и 24 на сто от жените у нас живеят под прага на бедността. За една година делът на много бедните хора се е увеличил с 1%, показват последните данни на НСИ за 2016 г. От 2012 г. насам най-бедните българи се увеличават трайно, вместо да намаляват. Тогава например под прага на бедността са били 21.2 на сто. Увеличават се и работещите бедни, които през м.г. са 11.6% от всички заети, при положение че през 2012 г. са били само 7.4%.

Не е розово положението и с отпадането от училище. Според статистиката всеки седми младеж между 15 и 18 г. е напуснал преждевременно класната стая, а 1/4 от ромските деца и 10% от тези от турски произход изобщо не посещават училище.