:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,306,953
Активни 134
Страници 17,941
За един ден 1,302,066
Интервю

Все повече стават хората, за които четенето е неясно занимание

Сами сме си виновни за намалените продажби на книги, твърди издателят Любен Козарев
снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ
Любен Козарев
Любен Козарев завършва радиоелектроника във ВМИ "Ленин", а след това и философия в Софийския университет. В началото на 90-те години се занимава с предпечат в Университетско издателство. През 1993 г. създава издателство "ЛИК". През 2002 г. основава "Изток-Запад", с чиято марка на българския пазар са над 700 заглавия.

---------

- Г-н Козарев, българските книги са сред най-евтините в Европа, но българинът все по-малко чете. Как ще обясните този парадокс?

- Няма мотивация. Проблемът не е толкова паричен. Вече се стига до ситуация, че дори да платиш на някого да чете, той ще ти откаже, защото този процес е неразбираем за него. Защо да чете, като може просто да си пие кафето, да зяпа или да прави там нещо друго, също толкова безсмислено? Лошото е, че за малцината, които все още искат да четат, в повечето случаи книгите са скъпи. Аз не мисля, че книгите у нас са евтини. Ниските тиражи са убийствени за цената. Към тях ще добавя и плащането на авторските права, които още повече вдигат цените.

- Как се отразява кризата на четенето на книги у нас?

- В ситуация, в която човек започва да си брои стотинките, да го накараш да си купи книга, е едва ли не приключение. От друга страна, все по-малко са хората, за които четенето е истинско и смислено предизвикателство, а все повече тези, за които то е неразбираемо и неясно занимание. Те нямат мотивация да четат, не разбират защо трябва да го правят, не виждат никаква полза от него. А и книгата трябва да е такава, че да не позволи на човека, към когото е отправена, да я отмине, а да го застави да я купи. За мен по-опасна е тоталната незаинтересованост, която завладява умовете и душите на българите. Дори в Люксембург, въпреки навлизането на електронните книги, се чете масово. В тяхното метро едва ли не всички са с книги в ръце. А в нашето метро не книги, дори и вестници не се четат - хората просто се возят и гледат празно в пространството. Налице е цялостен отлив от четенето. А за него съм категоричен, че вина носят и самите издатели. Все още продължават да излизат книги с примитивни преводи, оформителски неизпипани, с печатни, че дори и с правописни грешки. Малцина от нас си дават сметка, че ако не се стараем да направим нещата максимално добре, ще губим читатели. Достатъчно е два-три пъти да разочароваш един човек със свои книги и той вече няма да посегне да купи нова от твоето издателство. За жалост това разочарование прераства в убеждението, че няма смисъл да се дават пари на вятъра.

- Рисувате мрачно настояще. Как оцелявате в него?

- Повечето от нас отчаяно се опитват да разберат какво върви на пазара в чужбина и да го имитират. Не това е пътят. Кризата може да бъде преодоляна единствено при положение че това, което правим, е на високо ниво. Хубаво и лесно в нашия бранш няма и за спечелване на читателите трябва доста да се потрудим. Трябва да се откриват хубави книги, да се превеждат и редактират добре, да се изпипват до последния детайл. Най-важното е тези творби наистина да са стойностни, за да предизвикат интереса на читателя. Все още си мислим, че четенето е нещо съвсем обикновено, като люпене на семки, а това не е вярно. Винаги съм настоявал, че издателите трябва да са безукорно честни към своите читатели, да не ги лъжат само за да продадат някое заглавие. Убеден съм, че ситуацията с намалените продажби в момента е напълно заслужена.

- Как се променя вкусът на българина?

- Моите наблюдения са, че идва времето на нехудожествената и най-вече на документалната литература. Четенето просто за удоволствие е изтласкано малко по малко, може би заради липсата на време. Читателят се интересува все повече от света и иска да научи нещо от книгите, да има полза за живота си от тях.

- А къде остават на този фон българските автори?

- Нашето издателство залага на книги на български автори, а хубавото е, че и други колеги все повече разбират, че няма как да минат без тях. Преди няколко години на Панаира на книгата в Белград, най-големият на Балканите, от десет бестселъра шест бяха на сръбски автори. Ясно е, че ние все още нямаме подобни поводи за гордост. Вярвам обаче, че книги на български автори тепърва ще се търсят все повече и повече.

- Да, но и сега има бум на литература от българи емигранти?

- Може би те стават популярни, защото са в уникална ситуация - свои сред чужди и чужди сред свои. Художественият им поглед и идеите правят книгите им ценни за нас с това, че чрез книгите им можем да удовлетворим собственото си любопитство как се чувстват хората с нашенски манталитет, попаднали в чужда, различна култура.

- Полицейските акции срещу сайтове, дори и срещу един от най-популярните като "Читанка", в които се свалят книги в електронен формат, са още актуална тема. Как се отнасяте към този начин на действие?

- Това не е работа на полицията. Проблемът с интернет и книгите е доста сложен. Преди време издадохме един автор - Крис Андерсън, в чиято книга "Дългата опашка" обяснява, че ситуацията с литературните сайтове и електронните книги е радикално различна от традиционните по две причини - компютърът като най-мощното средство за демократизация на производството и интернет е съвършеното средство за демократизация на разпространението. Крайно време е според мен издателите да проумеем това наблюдение в цялата му дълбочина. Сигурен съм, че електронните книги не конкурират традиционното книгоиздаване. Дори и в момента на Запад броят на издаваните книги расте, а електронните формати повлияха единствено на вестниците и списанията, чиито продажби в хартиен формат намаляват. Ако перефразирам Марк Твен, слуховете за смъртта на книгата са силно преувеличени и щом ние си вършим добре работата, интернет би бил само в помощ.

- Все пак някои ваши колеги заеха позиция, че създателите на подобни сайтове трябва да бъдат съдени?

- Аз не се наемам да коментирам действия на колеги, но трябва да стане ясно, че текат радикални процеси на промяна и подобно мислене - полиция, арести, е меко казано нелепо и остаряло. Видно е, че на Запад, където електронните книги са вече широко разпространени, не влияят чак толкова на продажбите на хартиените издания.

- Има ли бъдеще продаването на електронни книги по легален път у нас?

- Ние вече вървим по този път. Най-важното е, че бъдещият читател трябва да има възможност да разгледа една книга, да потърси дали в нея няма елементарна хитринка, с която да му измъкнат 10 или 20 лв. от джоба, без да получи съответното качество срещу тях. Ясно е, че този пазар върви трудно, но наченките ги има. Вече са закупени платформи, подготвят се електронни издания, макар у нас все още плащането по интернет да не е съвсем достъпно. Все пак вярвам, че ще се установи един стабилен процент на продажби на книги в електронен формат, който малко по малко ще расте.

- Това обаче няма ли да измести традиционните продажби в книжарниците?

- Не мисля, че това ще се случи скоро, поне не в обозримото бъдеще. Ако се направи както трябва, и продаването на книги по интернет, и разпространението на електронни формати ще стимулират продажбите на книжарниците, а няма да им навредят.

- Трябва ли държавата да копира европейския опит с подпомагането на издаване на националната си литература и представянето й по света?

- Смятам, че за българска държава може да се говори абсолютно условно. Такава няма, тя вече тотално абдикира от основни задължения като здравеопазването например, та какво остава за книгоиздаването. Така че да се субсидира и популяризира издаването на български автори в момента е, меко казано, нелепо като очакване. Според мен издателите не бива да се нареждаме на дългата опашка на хора, чакащи пари от държавата. Тя си има съвсем други функции, отделен е въпросът, че не върши и тях. Така че няма смисъл да се оплакваме. Държавата ни е такава, каквито сме ние самите. Всички хитруваме на дребно. А щом го правим, държавата ни го връща умножено по десет. Слава богу, има хора, които си дават сметка, че играта трябва да се играе според правилата. Ще кажа още само, че рискуваме в близките години да се превърнем във въплъщение на абсурдната държава, в която няма никакво производство, а хората скалъпват на дребно своя живот. И нямат нужда и желание да четат.
25
6131
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
25
 Видими 
25 Август 2010 20:41
Що да чете? Сега тъпанарите питат: "Като си толкова умен - къде са ти парите?". И хич не им пука за книгите.
Мотивацията на нормалния читател е: 'Това ми харесва!". Мотивацията на модерния човек е: "Това ще ми трябва ли?".
Никакво удоволствие, никаква естетика, никакви емоции - само полза. Материална, при това.
-------------------------------------
Блогът на Генек
25 Август 2010 22:16
Читателите са нормални хора и живеят сред такива. В общество в което успеха е сведен по парите е нормално дасе копира примера на успелите. А ако успелите не са чеи книги - за какво им е на последователите да четат?
25 Август 2010 22:17
Козарев в най-мили ,
В толкоз ли не сещаш , че "наште" хора в отдавна работят на принципа "една купят , две откраднат , другите четат в книжарницата , като в сетне си сторват критиката , само в Хинтернет" ? Изучавай в прецизно времето ни , в Приятелю . Лошото е , че кражбите намаляват ...

Редактирано от - beagle на 25/8/2010 г/ 22:21:10

25 Август 2010 22:22
Да, има и интелигентни хора...
Добро интервю, интересни и преди всичко премислени отговори...
Тези въпроси много пъти сме ги "бистрили" тук, но ето че и издател разбира, че Интернет не пречи на бизнеса му, а също, че идват нови времена...
...текат радикални процеси на промяна и подобно мислене - полиция, арести, е меко казано нелепо и остаряло.

За съжаление и тук е отново прав:
...рискуваме в близките години да се превърнем във въплъщение на абсурдната държава, в която няма никакво производство, а хората скалъпват на дребно своя живот.


____________________________
Не мир дойдох да донеса, а меч…
25 Август 2010 22:53
За да се чете в метрото, нали трябва метрото да е над 20 минути.
25 Август 2010 23:17
Що да чете? Сега умниците питат: "Като си толкова начетен - платили авторските права?". И хич не им пука за съдържанието на книгите.
Мотивацията на нормалния читател е: 'Какво е оригиналното? Или отново "кавър версия" на нещо известно?". Мотивацията на модерния човек е: "Що и аз да не съм писател!?" .
Никакво удоволствие в писането, никаква естетика в копирането, никакви емоции при отстояването на авторските права- само полза. Материална, при това .
По нашему, Генек : "Каквото повикало, такова се обадило."
Наблюдавам щерката и други седемгодишни. Винаги съблазнени от лъскавата опаковка на Уолт Дисни (Мечо Пух, в книжен и филмиран вариант; сп. Принцеса - с героини от популярни приказки) и винаги разочаровани. Няма "свежи идеи", няма изненада ("Ну погоди" и сега си го гледа с удоволствие), само "полезни" съвети, безсмислени, в смисъл еднодневки, задачи (сп. "Принцеса" и просташки, опс американски хумор.
Не съм педагог, не съм сигурен, че правя правилните неща, но си мисля, че сме загубили общуването помежду си, впрегнати да овладяваме различни способи в преуспяването, особено за децата. Липсата на "споделени" чужди идеи не може да провокира четенето на други "чужди" идеи.
А това с ролята на държавата да "субсидира и популяризира издаването на български автори" не го разбрах. Държавата става ли собственик на авторските права? При популяризирането не се ли нарушават авторските права, особено на издателите!?
26 Август 2010 00:49
Генек,
"...Що да чете? Сега тъпанарите питат: "Като си толкова умен - къде са ти парите?". И хич не им пука за книгите...."

Аз имах още по-фрапантен случай!
В зората на демокрацията работех в едно пишман издателство, което просъществува до към 1993-94 година. Чорбаджията бе един незавършил студент по философия от Софийския университет. Беше някъде от селата около Симитли. Родителите му се занимаваха с дърводобив и пращаха пачки, та да върви бизнеса на синчето в София. Момчето беше в общи линии свястно и ме слушаше какво да издаваме. По принцип съм чел много, чета и до днес. Издателството печелеше добре. И аз бях доволен. Правехме дори допечатки на повечето тиражи.Тогава времето бе такова - хората все още обичаха книгите по инерция от соца. Та, брат му на чорбаджията по това време завърши гимназия в Симитли и техните решиха да го пратят в София. Естествено, чорбаджията го направи управител на издателството. Горкото момче едва бе прочело десетина книги в живота си. Наложи се да му обяснявам за разни автори и заглавия които аз бях чел, та да ходим до Белград и да купим авторските права, за да ги издадем. Той ме слуша известно време и каза ни в клин, ни в ръкав:
- Значи за това носиш очила, щото много си чел, а?
- Ми, да. - признах си учуден.
Онзи си замълча за малко, после заключи дълбокомислено:
- Значи всички дето носят очила, са умни и бедни!
Явно възприе това като важен житейски извод...
26 Август 2010 05:19
Като не четат неговите книги и веднага прави обобщението-българите все по-малко четат.
Навремето книжарниците бъкаха с комунистическа литература, днес от неолиберални бози и заглавия от рода на- " Как да станеш богат за един ден", " Как да победиш /излъжеш/ останалите", " Как да станеш милионер", " Как да преуспееш" и само в този измамнически стил, целящ да събуди алчността у клиента, та да се измами и купи книгата.
Погледнете си рафтовете, господине, не Ви запомних името и ще разберете защо хората не ви купуват книгите.
Младите поне намират в Интернет каквото ги интересува и със сигурност четат повече отколкото ние, когато бяхме млади. А това беше времето, когато книжарниците бяха пълни със същите боклуци, като сега, и хубавите книги бяха в ограничен тираж, та се раздаваха под масата. Дори и до списание "Космос" много трудно се добирахме.
26 Август 2010 07:24
Търсете моята най-нова книга: "Как се научих да купувам и продавам"
26 Август 2010 07:52
"Изток-Запад" е много добро издателство, както и "Лик". Факт е, че не всяка книга е за всеки. Струва ми се, че има тенденция в разбиранията на българите, поне в чужбина да категоризират нещата - това е "здравословно", онова - "природосъобразно" и т.н. Неразбираемото естествено попада в категорията на "тъпото". А иначе, мнението ми е, че в държава, където новините са си чиста криминална хроника, хората (говоря за мнозиството, не за част от София, Варна и други родни столици) работят много часове за малко пари и културен гид са му предаванията на Слави, Иван, Васко и всякакви Миглени, четенето е поставено на изпитание. Още повече, че естественото място за четене, библиотеките, са в мизерно състояние. Държава са е оттървала от тях с един прекрасен параграф 22. Спомням си едно предаване на Слави, в което каза, че единствената книга, която е чел била "На изток от рая". Ден по-късно тя беше най-търсената книга в страната. Не търсете виновни, всеки сам си е виновен за себе си и всеки сам себе си знае. Като цяло се получава грозна картинка.
26 Август 2010 08:45
дааа, книгите и кинтите -вечния нов въпрос. Всъщност сега е на мода от по-друг ракурс и нито е вечния, камо ли да стигне някой до там, че да пита за яйцето и кокошката или не дай си боже за това кое е първичното. Естествено първичното са кинтите, щото и в скалата на моралните ценности са от първото до последното място само те - кинтите. Независимо от широкото и скоростно християнизиране в последните години и появата на тълпи вярващи десетте божии заповеди не се вписват някак си в моралните ценности, а книжките са интересни само когато имат написани цифрички, еднакви картинки и воден знак. Гааадост.
26 Август 2010 08:57
"Не четат" и "не ми купуват книгите" са две различни неща, колкото и да е удобно на някои да бъдат смесени. Що се отнася до издателя, то например аз няма да си купя рекламираните на стратовата страница на сайта му "Библия на продаването" за 35лв и "Активирай гения в теб" за 20 лв

_______________________
Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква!
Блогът на Манрико
26 Август 2010 09:10
Що се отнася до метрото, наистина в софийското метро няма време за четене, освен ако не се возиш от единия край до другия. В наземния градски транспорт обаче се чете. Обикновено младите хора - четат или слушат музика. Безцелно гледат или клюкарят или се оплакват от живота по-възрастните.

_______________________
Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква!
Блогът на Манрико
26 Август 2010 09:53
Проблемът е не в липсата на хубави книги, а в това, че хубавите книги станаха прекалено много и след като е невъзможно да прочета всички хубави книги, аз се отказвам да прочета и една.
26 Август 2010 10:27
Който не е чел на младини, трудно можеш го накара да чете на старини.И защо?Сега в нета, и стотиците канала по кабеларките, можеш да намериш всичко което те интересува.Едно време беше друго, една телевизия пълна със соц. простотии, два-три вестника натъпкани с тезите на тато, е кво друго да правят хората, освен да четат?Общо-взето, времето на книжните издания отминава.

Редактирано от - nikcv на 26/8/2010 г/ 10:27:59

26 Август 2010 10:43
Аз пък съм на мнение, че се появиха много шкарто в книжарниците и при цена на книга 15-20 лв. да разбереш, че си се набутал е много кофти. Тъй като няма кой да те ориентира кое е качествено идва на помощ интернет, теглиш четеш не ти харесва, следващата, от 100 заглавия пресяваш 2-3 и онзи ден олекнах с 60 лв. за тях, защото обичам да чета излегнат на дивана. Аз също съм работил с издателство и знам как купуваха автори на килограм от борсите, скучни и зле написани романи, книги които на запад ги продават в супермаркетите с меки корици. Българите не четяли и били прости, не е вярно, българина е умен и много мрази да го правят на маймуна.
26 Август 2010 10:57
Младите поне намират в Интернет каквото ги интересува и със сигурност четат повече отколкото ние, когато бяхме млади.

Както и никцв - "каквото ги интересува"...
Проблемът е, че четенето е процес на усвояване на дадена информация. Която се дели на художествено творчество и информация. Усвояването на информация не е онова четене, за което говорим. Четенето е естетически процес на пресъздаване на текста и емоционалното му въприятие.
Информирането е приемането на буквалния текст /вариантите не променят смисъла/.
Затова казвам, че младите не четат, а се информират. Каквото им трябва.
Най-меркантилно - това ми е нужно, значи то ме интересува СЕГА, в този момент.
Подобно четене е РАБОТА - възприемане и възпроизвеждане, развитие и мултиплициране на информация.
Четенето е отдих - минаване в друго измерение, далеч от пазарните критерии нужно-ненужно, евтино-скъпо.
При четенето въпросът не е в парите, а в емоциите, очакванията, надеждите - сбъднали ли са се.
Та да не бързаме да хвалим като големи четци събирачите на информация.
26 Август 2010 11:14
„Дори в Люксембург, въпреки навлизането на електронните книги, се чете масово. В тяхното метро едва ли не всички са с книги в ръце.“

Ама... в Люксембург няма метро. Тоз г-н Козарев що лъже?
26 Август 2010 11:52
А защо да се чете?
Какъв е смисъла?
Четенето пари не носи?
Премиер не те прави?
Защо?
26 Август 2010 12:07
Г-на явно се чуди защо не е милионер.
Сред реките чалга, комерсиализъм и реалити шоута които се изливат върху българина няма нищо чудно, че все по-малко време остава за четене, ако въобще има такъв интерес. Голяма част от книгоиздаването върви по същия път, по сергиите има само трилъри, психология и всякакъв друг вид литература, която да задоволява само най-дребните потребности, съответно не носи нито емоции нито наслада от самото четене. Когато отида в книжарница ми трябва поне един час, за да си намеря някаква интересна книга за четене.
Пазара на електронни книги и устройства за четене набира невероятна скорост и ако не се усетят нашите родни издатели ще се удавят.
26 Август 2010 12:10
Има резон в приказките на Балдур. По сергиите - книги горе-долу с еднакви цени, еднакви корици и еднакво хвалебствени резюмета на гърба. Как да избере човек, освен евентуално по името на автора.
Ето ви един пример. Преди време споменавах тук за "Бяла като мляко, червена като кръв" на италианеца Алесандро д'Авения. Чудесно четиво както за тинейджъри, така и за техните родители. На път е да се превърне ако не в голямо, то поне в значимо световно литературно събитие.
У нас - до момента взети на консигнация 700 бройки, което не покрива разноските.
Според мен бедата е в липсата на популярна литературна критика. Ама съвсем честна, която не прави поклон нито на издателства, нито на авторски претенции, нито на собствени мераци за величие.
26 Август 2010 12:47
Е че то я има критиката, Сократе - в интернет.
Влизаш в Amazon примерно и четеш коментари на читатели.
В сайта на Бард също.
26 Август 2010 14:22
Не мисля, че сега се чете по-малко, а просто четенето вече не е "мода"...Навремето цените бяха смешни и хората даже се редяха на опашки, щото беше престижно да си купиш например "един Декамерон"/и то с връзки/ например и да не го отвориш никога...Сега има толкова много некнижни "декамерони" с които да се изкефиш или изфукаш, че не си струва да дадеш 20 лева за лъскаво бездарие...Така, че споко не страхуйтес приетели...четенето няма да "загине", а и пишман издаделите станаха повече от кръчмите и пицариите...Нейсе.
26 Август 2010 14:23
Сократа правилно пише за популярна (ама честна ) литературна критика. Всъщност в Интернет и във вестниците има единствено обикновена реклама. Ако трябва да бъдем точни - търговска реклама. Дори, с ръка на сърцето, понякога си мисля, че "критиците" са чели само предговорите на оригиналните издания...
И съвсем ясно, остават два начина за ориентиране - или по значимостта (известността) на автора, или с препоръка от приятели.


Ако пък трябва да сме съвсем честни, важно е какво, а не колко се чете. Защото ние с няколкото вагона прочетени книги и с няколкото стени домашни библиотеки, просто на времето нямахме никакъв друг източник на информация. За това и сме чели толкова..
26 Август 2010 14:26
Затова пък писането ни е много ясно занимание. Особено по форумите.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД