Любен Козарев завършва радиоелектроника във ВМИ "Ленин", а след това и философия в Софийския университет. В началото на 90-те години се занимава с предпечат в Университетско издателство. През 1993 г. създава издателство "ЛИК". През 2002 г. основава "Изток-Запад", с чиято марка на българския пазар са над 700 заглавия.

---------

- Г-н Козарев, българските книги са сред най-евтините в Европа, но българинът все по-малко чете. Как ще обясните този парадокс?

- Няма мотивация. Проблемът не е толкова паричен. Вече се стига до ситуация, че дори да платиш на някого да чете, той ще ти откаже, защото този процес е неразбираем за него. Защо да чете, като може просто да си пие кафето, да зяпа или да прави там нещо друго, също толкова безсмислено? Лошото е, че за малцината, които все още искат да четат, в повечето случаи книгите са скъпи. Аз не мисля, че книгите у нас са евтини. Ниските тиражи са убийствени за цената. Към тях ще добавя и плащането на авторските права, които още повече вдигат цените.

- Как се отразява кризата на четенето на книги у нас?

- В ситуация, в която човек започва да си брои стотинките, да го накараш да си купи книга, е едва ли не приключение. От друга страна, все по-малко са хората, за които четенето е истинско и смислено предизвикателство, а все повече тези, за които то е неразбираемо и неясно занимание. Те нямат мотивация да четат, не разбират защо трябва да го правят, не виждат никаква полза от него. А и книгата трябва да е такава, че да не позволи на човека, към когото е отправена, да я отмине, а да го застави да я купи. За мен по-опасна е тоталната незаинтересованост, която завладява умовете и душите на българите. Дори в Люксембург, въпреки навлизането на електронните книги, се чете масово. В тяхното метро едва ли не всички са с книги в ръце. А в нашето метро не книги, дори и вестници не се четат - хората просто се возят и гледат празно в пространството. Налице е цялостен отлив от четенето. А за него съм категоричен, че вина носят и самите издатели. Все още продължават да излизат книги с примитивни преводи, оформителски неизпипани, с печатни, че дори и с правописни грешки. Малцина от нас си дават сметка, че ако не се стараем да направим нещата максимално добре, ще губим читатели. Достатъчно е два-три пъти да разочароваш един човек със свои книги и той вече няма да посегне да купи нова от твоето издателство. За жалост това разочарование прераства в убеждението, че няма смисъл да се дават пари на вятъра.

- Рисувате мрачно настояще. Как оцелявате в него?

- Повечето от нас отчаяно се опитват да разберат какво върви на пазара в чужбина и да го имитират. Не това е пътят. Кризата може да бъде преодоляна единствено при положение че това, което правим, е на високо ниво. Хубаво и лесно в нашия бранш няма и за спечелване на читателите трябва доста да се потрудим. Трябва да се откриват хубави книги, да се превеждат и редактират добре, да се изпипват до последния детайл. Най-важното е тези творби наистина да са стойностни, за да предизвикат интереса на читателя. Все още си мислим, че четенето е нещо съвсем обикновено, като люпене на семки, а това не е вярно. Винаги съм настоявал, че издателите трябва да са безукорно честни към своите читатели, да не ги лъжат само за да продадат някое заглавие. Убеден съм, че ситуацията с намалените продажби в момента е напълно заслужена.

- Как се променя вкусът на българина?

- Моите наблюдения са, че идва времето на нехудожествената и най-вече на документалната литература. Четенето просто за удоволствие е изтласкано малко по малко, може би заради липсата на време. Читателят се интересува все повече от света и иска да научи нещо от книгите, да има полза за живота си от тях.

- А къде остават на този фон българските автори?

- Нашето издателство залага на книги на български автори, а хубавото е, че и други колеги все повече разбират, че няма как да минат без тях. Преди няколко години на Панаира на книгата в Белград, най-големият на Балканите, от десет бестселъра шест бяха на сръбски автори. Ясно е, че ние все още нямаме подобни поводи за гордост. Вярвам обаче, че книги на български автори тепърва ще се търсят все повече и повече.

- Да, но и сега има бум на литература от българи емигранти?

- Може би те стават популярни, защото са в уникална ситуация - свои сред чужди и чужди сред свои. Художественият им поглед и идеите правят книгите им ценни за нас с това, че чрез книгите им можем да удовлетворим собственото си любопитство как се чувстват хората с нашенски манталитет, попаднали в чужда, различна култура.

- Полицейските акции срещу сайтове, дори и срещу един от най-популярните като "Читанка", в които се свалят книги в електронен формат, са още актуална тема. Как се отнасяте към този начин на действие?

- Това не е работа на полицията. Проблемът с интернет и книгите е доста сложен. Преди време издадохме един автор - Крис Андерсън, в чиято книга "Дългата опашка" обяснява, че ситуацията с литературните сайтове и електронните книги е радикално различна от традиционните по две причини - компютърът като най-мощното средство за демократизация на производството и интернет е съвършеното средство за демократизация на разпространението. Крайно време е според мен издателите да проумеем това наблюдение в цялата му дълбочина. Сигурен съм, че електронните книги не конкурират традиционното книгоиздаване. Дори и в момента на Запад броят на издаваните книги расте, а електронните формати повлияха единствено на вестниците и списанията, чиито продажби в хартиен формат намаляват. Ако перефразирам Марк Твен, слуховете за смъртта на книгата са силно преувеличени и щом ние си вършим добре работата, интернет би бил само в помощ.

- Все пак някои ваши колеги заеха позиция, че създателите на подобни сайтове трябва да бъдат съдени?

- Аз не се наемам да коментирам действия на колеги, но трябва да стане ясно, че текат радикални процеси на промяна и подобно мислене - полиция, арести, е меко казано нелепо и остаряло. Видно е, че на Запад, където електронните книги са вече широко разпространени, не влияят чак толкова на продажбите на хартиените издания.

- Има ли бъдеще продаването на електронни книги по легален път у нас?

- Ние вече вървим по този път. Най-важното е, че бъдещият читател трябва да има възможност да разгледа една книга, да потърси дали в нея няма елементарна хитринка, с която да му измъкнат 10 или 20 лв. от джоба, без да получи съответното качество срещу тях. Ясно е, че този пазар върви трудно, но наченките ги има. Вече са закупени платформи, подготвят се електронни издания, макар у нас все още плащането по интернет да не е съвсем достъпно. Все пак вярвам, че ще се установи един стабилен процент на продажби на книги в електронен формат, който малко по малко ще расте.

- Това обаче няма ли да измести традиционните продажби в книжарниците?

- Не мисля, че това ще се случи скоро, поне не в обозримото бъдеще. Ако се направи както трябва, и продаването на книги по интернет, и разпространението на електронни формати ще стимулират продажбите на книжарниците, а няма да им навредят.

- Трябва ли държавата да копира европейския опит с подпомагането на издаване на националната си литература и представянето й по света?

- Смятам, че за българска държава може да се говори абсолютно условно. Такава няма, тя вече тотално абдикира от основни задължения като здравеопазването например, та какво остава за книгоиздаването. Така че да се субсидира и популяризира издаването на български автори в момента е, меко казано, нелепо като очакване. Според мен издателите не бива да се нареждаме на дългата опашка на хора, чакащи пари от държавата. Тя си има съвсем други функции, отделен е въпросът, че не върши и тях. Така че няма смисъл да се оплакваме. Държавата ни е такава, каквито сме ние самите. Всички хитруваме на дребно. А щом го правим, държавата ни го връща умножено по десет. Слава богу, има хора, които си дават сметка, че играта трябва да се играе според правилата. Ще кажа още само, че рискуваме в близките години да се превърнем във въплъщение на абсурдната държава, в която няма никакво производство, а хората скалъпват на дребно своя живот. И нямат нужда и желание да четат.