Докъм края на 2008 г. Николай Въжаров и съдружниците му са давали хляб на около 500 работници в няколко предприятия. Сега са останали 15-ина души и дори на тях едва успяват да платят. Въжаров е на път да загуби и лично имущество, което различни банки се опитват да приберат за покриване на заеми.

В момента Николай Въжаров е изпълнителен директор на "Строителство и възстановяване" АД (няма общо с предприятието на бившето ГУСВ - б.ред.). В най-добрите години за бизнеса ръководството му



се опитва максимално да затвори цикъла,



като инвестира в малки производства, необходими за основната дейност. Има фабрика за обработка на метални детайли в Оряхово, производство на топлопреносни мрежи, пожароизвестителни системи и др. Изпълнява поръчки у нас и в чужбина.

Преди кризата в края на 2008 г. да гилотинира бизнеса на Въжаров, той инвестира и в дружество "Термострен", което включва много прилична фабрика за производство на топлоизолационни плоскости и хранителни контейнери. За двете производства трябва един и същ материал и надеждите са, че ако дойдат черни дни за едното, ще може да се произвежда другото. Но на практика спират поръчките и за двете неща. "В края на 2008 г. като с един удар с бухалка всичко беше разбито и започна да затъва", казва Въжаров.

В момента дружество "Термострен" вече е придобито от банката, отпуснала му най-голям кредит. "Служителят, който водеше моя кредит, сега е собственик на дружество, което изкупи моето дружество", обяснява бизнесменът. За него това е умишлено бутане към фалит. Според него схемата е следната: "Банката си има оценител, който оценява активите на дружеството на по-малко от 50% от реалната им стойност. Вземат го с кредит от същата банка, при това на абсолютна безценица. И аз оставам да дължа цял живот 700 000 евро, а те ми притежават всички активи на дружеството, които като капитал са 5.5 млн., като баланс са 7.8 млн., а реално дружеството е капитализирано за над 10 млн. лв.", казва бизнесменът.

Към днешна дата общите задължения на всичките фирми на дружеството на Николай Въжаров надвишават 1.5 млн. евро. Основната сума всъщност са лихви, защото тези задължения са натрупани в двете години, през които нищо не се случва. Решението според него е да се обяви, че



България е във форсмажорна обстановка



в момента. В такава ситуация, твърди той, всяка цивилизована страна, която уважава средния и малкия бизнес, търси начини да го задържи поне в положението, в което се намира. "Тук обаче амбицията е да бъдем унищожени. Защото, ако се приеме, че обстановката е форсмажорна, с банките могат да се направят споразумения за дълго разсрочване и ние по някакъв начин ще се възстановим и ще оцелеем", казва той.

Другата страна - Българо-американска кредитна банка (БАКБ), отпуснала големия кредит на Въжаров, има своя версия и с факти показва, че е правила стъпки да помогне него и съдружниците му. "За всяка банка е важно да си събере дълговете, не да придобива собственост, от която няма нужда, защото това не е предмет на дейността й", убедена е Силвия Кирилова, член на УС на БАКБ. Като юрист тя обяснява, че липсата на пари не може да бъде форсмажорно обстоятелство, защото се приема, че те се печелят.

Точно затова, и с идеята преди всичко да си върнат кредита, от банката многократно са сключвали споразумения за промяна на условията - на два пъти са променяли залога, през октомври 2007 г. са дали допълнителни средства за отстраняване на щети от индустриален пожар. Отлагани са текущи плащания по главницата, намаляван е размерът на вноските за няколко следващи плащания, намалявана е лихвата, дори от март до края на 2009 г. е сключен анекс, който предоставя и гратисен период за плащанията по главницата.

Но в крайна сметка заемателите - "Термострен" АД и "Ропер" ЕООД, спират да правят плащания през юни 2009 г. и банката изпраща покана за доброволно изпълнение на задълженията по кредита в 7-дневен срок. 3 месеца по-късно преминава към принудително изпълнение върху активите, предоставени като обезпечение, след като през този период няма никакъв опит за възстановяване на плащанията.



Как се действа в тези случаи?



Законът за особените залози дава възможност на банката да назначи свой управител в дружеството - залог за заема. "И това не е случайно. Само така могат да се защитят интересите на банката, на нейните акционери и клиенти, като не се позволява изнасяне на средства и имущество, и се установи истинското му състояние. В "Термострен" например се оказа, че има много задължения към доставчици, за осигуровки, и което е най-притеснителното - към свързани лица. За тези задължения ние изобщо не сме знаели. Това при евентуален фалит максимално ще затрудни възможността да си върнем парите", обяснява Силвия Кирилова. Тя е категорична, че не оценители на банката, а наети лицензирани лица отвън са направили оценката. Търгът е бил обявен в национален и местен вестник, но никой не е проявил интерес. "Тогава съдружник на г-н Въжаров прояви интерес да купи дружеството, което са си техни взаимоотношения. А нашият служител е назначен за съуправител. Законът ни дава това право, временно за няколко месеца, пак с цел да не се отклоняват средства и се изнася имущество", казва Кирилова. Останалата част на дълга на Въжаров към банката обаче е осчетоводен като загуба, при това доста голяма.

Тодорина Докторова, която е мениджър на "Инвестиции" в БАКБ, признава, че за да подадат ръка на клиент, от негова страна също трябва да има добронамереност и желание за сътрудничество. "Има много случаи, особено в кризата, когато заемателите започват процедури по несъстоятелност, изнасят движимо имущество, което е част от обезпечението... Изобщо използват всякакви методи да не плащат", казва Докторова. Но когато клиентът е добросъвестен и осъзнава, че променените пазарни условия изискват преструктуриране на бизнеса му, за да може той да оцелее, те са склонни да удължават срока с цел намаляване на месечните вноски, намаляване на месечни плащания по главница за период от време за сметка на увеличаването им след кризата, даване на гратисен период по главница, намаляване на лихвения процент за определен период от време и дори гратисен период изцяло за погасяване на кредита, т.е. да не се плащат изобщо вноски. Дори помагат с консултации със специалисти, които да дадат насоки откъде може да се спести, какво може да се преструктурира. Горе-долу това са механизмите, с които една банка може да помогне на закъсали кредитополучатели, разбира се, за да защити и своите интереси.

Освен кредитите и невъзможността да ги обслужват, друг голям проблем на пострадалите от кризата предприемачи е



липсата на средства дори за консервация на производството



Гордостта на Николай Въжаров - металното производство в Оряхово, например в момента се разграбва. Организирани банди ходят вечер, режат врати, прозорци, огради, машини, защото няма с какво да плаща на охрана. Разпилян е и целият състав и ако отнякъде дойде поръчка, той няма представа откъде ще намери подготвени хора, които да я изпълнят. Така че на практика, когато кризата отмине, Николай Въжаров и други като него бизнесмени няма да има къде и с какво да възродят бизнеса си - базата ще е разграбена, банките ще им отказват заеми като неизрядни кредитополучатели.

А преди кризата предприятието за метално производство в Оряхово е давало хляб на около 40 души. И сега хората през ден му звънят с молба:



Шефе, дай някаква работа, защото умираме!



"Една част от тях са на борсата, получават по 170 лв., имат да обслужват кредити, които са по 350 лв. Те са следващите, на които ще им бъдат взети я жилища, я коли, не знам какво", смята Въжаров.

При него нещата тръгват надолу със срива в кредитирането на покупка на жилища през 2008 г. Защото дружеството строи и жилища. Сега срещу него и съдружниците му има изпълнителни дела от десетки недоволни хора - доставчици, бивши работници и служители. "Имаме доставчици, на които сме се издължавали коректно в продължение на толкова години, сега след този тотален блокаж, освен да водят дела срещу нас, хората няма какво да направят, защото не могат да ни вземат съдраните гащи. Някои от работниците, които са имали да получават обезщетения за отпуски, също започнаха дела. Ние нямаме откъде да им ги изплатим", признава Въжаров.

Днес Николай Въжаров е един от най-активните членове на Асоциацията на пострадалите от кризата. В нея са събрани все бивши бизнесмени с малък и среден бизнес. Асоциацията настоява в България да бъдат създадени кредитно-влогови кооперации, които да дават заеми при лихва 2-3% на малки фирми и занаятчии, както е например в Германия. И час по-скоро да се създаде регламент за временна заетост. В кризата, когато няма пари, тя е единственият шанс за оцеляване на малкия и среден бизнес - като наема хора да работят почасово само когато има поръчки.