:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 261
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Истинската история

Голямата тайна на цар Иваил

Селската война в България от края на ХІІІ в. остава и днес твърде обрасла с идеология, с любителство и с откровени фантазии
Приписката с името на цар Иваил (1277-1280): "В името на отца и сина и светия дух. Аз, раб божи Костандин четец, наречен Войсил Граматик, написах тая книга за презвитер Георги, наречен поп Радослав, в град Свърлиг, в дните на цар Иваил и при нишавския епископ Никодим, в лето 6787, индикт 7 [=1279 г.], когато гърците обсаждаха град Търново. Та моля ви се отци и братя, до когото дойде тази книга, четете като изправяте, а мене грешния, не злословете, но по-скоро благославяйте, та и вас да прости бог и пресветата негова майка. Амин, амин, амин"; лист 11 от Свърлижките листове - част от българска книга с религиозно съдържание от ХIII в., дело на Войсил Граматик; открити през 1866 г. в старата църква на с. Извор, в околностите на средновековния български град Свърлиг (в поречието на р. Тимок); пергамент; Библиотека на Сръбската академия на науките и изкуствата - Белград.
Няколко са само писмените извори за личността и времето на цар Иваил (1277-1280) и това предизвиква често нездрави позиви за развихряне на въображението. Твърдо ще се уговорим, че такива прояви тук и сега ще пренебрегваме стоически, колкото и да са ни приятни шегите и закачките. Всъщност откриването и на тези малко на брой писмени извори, особено на Свърлижките листове, е щастлива случайност, даже поредица от щастливи случайности. На тях дължим важни отговори на още по-важни въпроси от средновековната ни история.

Не е за вярване, но голямата тайна на цар Иваил е неговото име. Що се отнася до произхода му, той даже е още по-неясен. Наличието на само един-единствен исторически източник за някое събитие или личност понякога е повод той съвсем да бъде пренебрегнат даже. Точно така стоят нещата с приписката на Войсил Граматик на лист 11 от Свърлижките листове. Освен всичко друго, не стига, че името на селския цар е налично само в едно бегло споменаване, но е и в падеж, родителен за любопитните - "в дни царя Иваила" ("в дните на цар Иваил" в новобългарски превод). Така езиково царското име може да е както Ивайло, така и Иваил (виж уговорката ни по-горе). Истината ще лъсне само когато се открие поне още един извор с името на селския цар, или поне се изгради достатъчно стройна система от непреки историко-езикови доказателства, за да бъде твърдо прието едно от двете имена.

Всъщност предположението, че личното име на българския цар между 1277 и 1280 г. е "Иваил" е ново, от 1982 г. А и как иначе, оказва се, че преди 1994 г., в която излиза последното засега издание на Свърлижките листове (Н. Родич, 1994 г.), почти никой няма представа как изглежда приписката с името на царя в действителност, четат се само авторите, открили листовете и писали за тях в края на ХIХ в. Когато се прочете в оригинал приписката на Войсил Граматик, у всеки избуява непреодолимо желание за преименуването на царя, дотолкова е ясно казаното там.

За личното име на свинепаса-цар, без съмнение, има вече натрупани значителен брой мнения. Изглежда, че е много логично, а и много близо до всичко, което знаем за Средновековна България, образуването му от широкоразпространеното Иван с добавка на българската наставка -ил, като Войсил (само три реда над Иваил в оригинала на приписката), като Момчил, Златил, Радил - все имена, които носят хиляди българи през ХIII в., а още повече през ХIV в.

Наистина не е задължително в исторически план най-вероятното да е и най-вярно, но при отсъствието на категоричност у изворите, при интерпретацията им се постъпва обикновено именно по този начин, приема се по-възможното.

Другото от двете най-вероятни предположения е старото четене на царското име като "Ивайло". То е във форма, която има значително по-слабо разпространение сред средновековните български имена, но и за него съществува добро езиково обяснение - от Иво, съкратено от Иван, или пък от мъжката форма на Ива (от името на вид върба, "да е стройна/ен и жизнен като върба"), през Ивай (Иво с наставка -ай; като Драгай, Радай) и накрая с наставка -ило до Ивайло (Й. Заимов, 1988). Изглежда прекалено сложно, но не е. Все пак трябва да сме наясно, че средновековните български лични имена показват смайваща устойчивост. Най-общо след началото на Х в. преобладават напълно славянските имена, личните имена с прабългарски произход почти напълно отмират, особено след пълното претопяване на носителите им, а християнските имена и през ХIV в. остават относително редки.

Широкото разпространение и богатото разнообразие на среднобългарски лични имена, окончаващи на -ил, както и простотата на образуването на тези имена, ни принуди да вземем трудното решение тук да използваме предполагаемата форма на царското име - Иваил. Впрочем традиционното Ивайло е също толкова предполагаема форма, но е в пъти по-слабо разпространена и със значително по-сложен път на образуване.

Мисля си, че опитите да бъде наложена формата "Иваил" са всъщност обречени. Формата "Ивайло" е напълно установена, десетки хиляди българи носят с удоволствие това име, което е гаранция за неговата жизненост. Трябва да подчертая задължително, че използването тук на формата "Иваил" не е от нездрав стремеж за показност или самоцелно оригиналничене, а поради дълбоко убеждение. Дотук с оправданията. Интуицията, дори научната, често лъже, кой знае . . .

* * *

Тайната на името на цар Иваил никак не свършва дотук. Летописците Георги Пахимер и Никифор Григора, както и поетът Мануил Фил, които са основните ни източници за времето на цар Иваил, хич не си правят труд да ни съобщят истинското име на българския цар, било защото не го знаят, било защото го смятат за маловажно, било защото за тях е идеологически неизгодно, по-добре им се струва да ни съобщават презрително прякорите му. Така и връзката между Свърлижките листове и, най-общо казано, летописните сведения не е съвсем лесна. Все пак благодарение на великолепното хрумване на И. Срезневски, който пръв се досети, че името на свинепаса, "Кордокува", е просто обезобразена форма на българското Бърдоква - едно чули източниците на Пахимер, друго предали на летописеца, той трето написал.

Жалките опити отскоро на неисторици да изкарат Иваил с кумански произход точно защото "Кордокува" им приличало на куманско родово име, силно напомнят един популярен латински израз, разпространен в мрачната западна пустош - "Гръцко е, не се чете". Та същото и днес, всичко, дето не можем да проумеем отведнъж, е все чуждо - или ще е куманско, или татарско, или от Бактрия, от Иран, Афганистан или Конго. Разбира се, тези опити са и силно противоречащи на следващото изречение у Пахимер, където е даден и преводът на "Кордокува" - "зеленчук", "лахана". В ненаучната литература могат да се срещнат и още безумия - Иваил е прабългарско име - от Курт (!); бил всъщност болярин, управител на Овеч (днешната Провадия) и прочее и прочее до безкрай.

А има един действителен малък проблем още. Всеизвестно е, че "бърдоква" означава "маруля, салата", също както и "лахана". Такава дума в старобългарския език обаче не ни е известна. През втората половина на ХIХ в. бърдоква казват на салатата в Сливенско, Габровско, Ловешко, в и около Банско (Български етимологичен речник, 1971). "Брдоква" е със същото значение и до днес в словенския език. За "бръдокви" пише в речника си Найден Геров (1895 г.). Тогава какво стана с нашия средновековен свинепас, по прякор Бърдоквата?

Изглежда, думата все пак е съществувала и в среднобългарския език, включително и през ХIII в. (Ив. Шишманов, 1893 и БЕР, 1971), но с малко по-широко значение - "маруля, глухарче, синя жлъчка".



* * *



Сигурно не е съвсем ясно защо такава тема - за въстания, за селски и прочее граждански войни, се появява точно днес. Та до времето, в което ще се изпълнят 735 години от началото на селския бунт, има почти година, чак през ранната пролет на 2012 г. Предполагам, че това все пак ще стане напълно ясно и за недосетливите следващата седмица.



(следва)



Извори



"Имало там селянин, който пасял свинете срещу заплащане, наречен Бърдоква [в първоизточника: Кордокува]. Гръцкият език сближава това име със зеленчук, затова той се наричал и Лахана. Той се грижел много за свинете, но никак не се грижел за себе си, понеже не обръщал внимание нито на храната си, нито на облеклото си. Хранейки се само с хляб и диви зеленчуци, той живеел скромно и бедно. Често, като разговарял с другарите си и с тези, които били около него, той и явно показвал, че си въобразявал големи работи за себе си. Тези по-скоро му се надсмивали и не му вярвали. След това той, не зная откъде обхванат от такива надежди, насочил своето внимание към себе си и се молел на бога навсякъде. Откъде той би знаел божествените слова наизуст, когато бил неук и живеел постоянно сред полята, както и сред свинете, които пасял? Като прекарвал много време замислен и не предприемал нищо за свалянето на някаква власт, той често говорел едни и същи неща на другите селяни и свинепаси, разказвал им за някакви явявания на светии, които го подбуждали към бунт и към управляване на народа. И понеже разказвал често тези неща, хората му повярвали и вече по-иначе се отнасяли с него, отколкото той заслужавал. Той разказвал, че е близо определеното време за бунт.

И така, един ден, като съобщил, че е получил знак за действие, веднага ги ["другарите си и тези, които били около него"] привлякъл за своя свита. Те го следвали, като се надявали, че той ще извърши нещо велико. Те се разпръснали по страната и разпространявали името на свинепаса, уж че му бил даден от бога знак като на бъдещ управник. Едновременно с говоренето си те убеждавали и всекидневно се присъединявали все повече хора. Той [Иваил] се облякъл по-добре, наметнал връхна дреха, препасал меч, възседнал кон и смело се впуснал в дела, по-големи от неговите възможности."



Из "Исторически записки" на летописеца Георги Пахимер (1242-ок. 1310)

Превод на Ал. Милев
54
23953
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
54
 Видими 
29 Юни 2011 20:11
Селянин с военни знания и умения? Свинар - държавник? Лениновите готвачки в действие...
Най-вероятно е болярин, обучен, познат и привличащ с името си.
Да не говорим за абсурда свинар да стане цар. Прекалено модерно и прекалено демократично виждане за ония времена, в които сърбите не смеят да си обявят царе, а само крале /един се осмелява/, а дори след падането на България управителите на Влахия носят старите титули войвода и княз.
------------------------------- ------------------------------- -------------
Блогът на Генек
29 Юни 2011 20:30
БГ-историята знае само един селски цар, свинепас, масфилийояст, картофовадаст и футболпаст - Боци. Сичко друго работническо-селско цар е мижи да те лажем.
29 Юни 2011 20:36
.
29 Юни 2011 20:46
Що не бе "генек" ? Свинар държавник. Лахана. Сега как си имаме Тиквата за цар. Свинар, пожарникар , все тая.
29 Юни 2011 20:57
поредната порция гумор, сатира и забава. кан до кана, иваил до иваила. до къде ще стигнем, иисусе, буддха и т.н. нейсе, забравих мюслюманите.

борисофф
29 Юни 2011 21:14
мрачната западна пустош


"Изтокът аленее, слънцето изгрява, в Китай се роди Мао Дзедун!"
Натиснете тук
и
Натиснете тук

Редактирано от - StrikeEagle на 29/6/2011 г/ 21:17:12

29 Юни 2011 21:20
По въпроса за бълг. антропоними (лични имена)‌ има интересни неща от Хр. Гандев, Е. Грозданова и др. Интересна е бележката на Петрински, че до 14 в. християнските имена са редки. Така и според Гандев и в 15 в., и косвено според Грозданова в края на 16. Наричането на българите с гръцки имена (от Димитър, Георги, Христо и Атанас, та до Панайот, Ламби и Щерю) явно е по-ново явление и изглежда се дължи най-вече на асимилационния натиск на гръцкото духовенство над българите в 18-19 в.
29 Юни 2011 21:25
Наричането на българите с гръцки имена (от Димитър, Георги, Христо и Атанас, та до Панайот, Ламби и Щерю) явно е по-ново явление и изглежда се дължи най-вече на асимилационния натиск на гръцкото духовенство над българите в 18-19 в.
хайде без глупости, моля. краят на 15 век е ПЪЛНО С ГЕОРГИ! освен ако не искаш да речеш, че 1472 г. селата на филибето са предимно гръцки.

борисофф
29 Юни 2011 21:33
Генек
Петрински обикновено си обосновава хипотезите по-научно, но сега направо издиша !
Ивайло не бил болярин, или областен управител, щото гърците му викали Лахана или Бърдоква (впрочем на турски и тюркски "лаана" си е "зелка" и Петрински е нямало що да рови толкоз настрани!). И е готов не само да повярва, но и да проповядва тия щури небивалици, как Ивайло взел , че си повярвал в божието избраничество и тая вяра вдъхтовила другите свинепаси (?!) дотолкова, че се събрали и помели за три години де що има войска по земите им - византийци, татари, всякакви. А че за капак взели , че резнали зелката и на официалния си Цар Константин Тих, а водачът им Ивайло дори онодил жена му , Царицата.
И тия дивотии се преподаваха в училищата по времената на БКП, само и само да накарат народа да прозре силата на пролетарията още от средновековието.
Петрински, Петрински, колко бавно се гради авторитет, а колко бързо се сгромолясва !
29 Юни 2011 21:49
.
29 Юни 2011 21:58
Тъй като коментарите май се увличат в посока паралелите между свинаря Иваил и тулумбаджията Боко, да обърнем внимание - тавагишчите май са в lose-lose ситуация. Ако се приеме, че и необразован и по-слабограмотен човек е нормално да се издигне като лидер на цяла държава, значи е нормално и тулумбаджията да е лидер. Ако се приеме, че щом си станал лидер на държава, значи трябва да си интелигентен, ще трябва да се признае и интелигентността на тулумбаджията. Кофти, а? А дилемата се разрешава простичко, като се приеме, че има различни схващания и различни понятия за интелигентност. Едното е понятието на самопрогласилите се за интелигенти лузъри - много чело (дор до един-два вагона книги), много знай, ама стигнало до писар (в средновековието) или провинциален даскал (сега), най-много до колумнист в многотиражка. Другото понятие е за интелигентността като способност да изучаваш заобикалящата те среда, да я анализираш, да вземаш решения и да ги реализираш, за да постигнеш целите си - което един свинар и един пожарникар са демонстрирали категорично на практика.

_______________________
Интеллигент — это тот, у кого ума больше, чем умения, знаний больше, чем ума, сведений больше, чем знаний, а амбиций больше, чем всего перечисленного…
Блогът на Манрико
29 Юни 2011 23:24
Селянин с военни знания и умения? Свинар - държавник? Лениновите готвачки в действие...
Най-вероятно е болярин, обучен, познат и привличащ с името си.


Сто и нещо години по-късно селянката Жана д'Арк повежда деморализиранта и слаба френска армия срещу англичаните окупирали половин Франция и печели сраженията. Не става кралица, но е имала повече власт от краля по време на похода, доколкото предаността на войската е била основата на всяка власт по онова време.
29 Юни 2011 23:48
.
30 Юни 2011 00:02
(впрочем на турски и тюркски "лаана" си е "зелка"
аве, хора, поспрете се моля. какви тюркски "лаани" ви гонят. така не с арийците ми с ескимосите ще се изкараме роднини. айде, всеки разбира от история, ама да знаеш език не е същото, има си някакви реални и проверими измерения.

борисофф
30 Юни 2011 01:11
Много задълбочени анализи на статиите на Петрински правите. А човекът днес и в прав текст си е казал, че обикновено в тая наука не знаеш за кво става въпрос и си измисляш нещо, което ти изглежда убедително. Ето например след 1000 години някой ще намери архивите на тоя форум и ще напише, че в началото на 21-ви век в България са били изключително популярни имената генек, otvrat, Rogatia, Ironside, cymen, StrikeEagle... Е, то това и е най-хубавото на тая наука, че и за вестник, и за форум заради това става.
30 Юни 2011 01:12
А Ивайло, според мен, е бил татарски дезертьор. Това е отговорът на всички въпроси.
30 Юни 2011 03:01
Другото понятие е за интелигентността като способност да изучаваш заобикалящата те среда, да я анализираш, да вземаш решения и да ги реализираш, за да постигнеш целите си - което един свинар и един пожарникар са демонстрирали категорично на практика.

Manrico,
прав си, но какво са демонстрирали ? Че могат да въртят меча, да псуват и дори да вземат властта, но попаднали в сложността на управлението, където грубият бабаитлък не е достатъчен, се провалят и са принудени да емигрират. При това при враговете си.
-
Ако приемем принципът по който Нострадамус е предсказвал събитията, че това, което вече се е случвало пак ще се случи, то можем да предскажем свалянето на Тиквата в третата година и забягването му в емиграция.
30 Юни 2011 03:09
генек, Пикачу,
като ви чета се сещам за шопа пред жирафа в зоологическата градина - "Е те такова животно нема.".
-
Петрински ви е дал извор. Четете, вместо да си измисляте.
---
И ако видите нивото на наличните знания на аристокрацията и селяните в средновековието, то те принципно не се отличават с две изключения - грамотността (но не задължително), която дава достъп до религиозна литература, и дворцовите интриги.
-
Ивайло явно е имал вроден талант на водач на масите. С въртенето на меча и с религията, като инструмент на манипулация явно си служи добре и префинената догматика не му е била нужна. Единствено в дворцовите интриги се е провалил.

Редактирано от - Brightman на 30/6/2011 г/ 03:11:35

30 Юни 2011 03:28
и се молел на бога навсякъде. Откъде той би знаел божествените слова наизуст, когато бил неук и живеел постоянно сред полята, както и сред свинете, които пасял?

Май е редно Българската православна църква да обяви Ивайло за светец. Това, че е бил воин, а значи и убивал явно не е пречка, след като има и други войни-светци, а и един масов убиец, като канас Борис е обявен за светец.
30 Юни 2011 06:18
Дуум,
за Жана д'Арк спорове се водят и досега сред западните ситорици. Знаеш версията за тайната й, която съобщава на дофина.
Брайтмане,
говорим за история, не за политически програми за светлото бъдеще. Ако малко се замислиш - опитай, не боли! - ще се сетиш за поне няколко случая, в които източниците са откровена фалшификация.
И истината излиза по-късно. Пример - възхвалите на Прокопий и тайната му история.
Или Нерон - сатанизиран, а днес доста историци се съмняват в истинността на сведенията.
Да не забравяме - говорим за ромейски източници. Малко, писани след време и отдалеч, съвсем, ама съвсем не безпристрастни.
Пък има и логика във всичко.
Между другото, през Средновековието нито един СЕЛЯНИН не е заемал престол.
Разбойничели - като истински аристократи, но трона - не. Даже самозванците се оказват хора от нисшата аристокрация /Гришка Отрепиев примерно/.
А родът Гиз се е налагало да маневрира, дано се добере до френския престол - което не става.
Защо ли? Май е имало някакви други правила, които не са позволявали всеки мързелив ученик да се обявява за дисидент-политик, а всеки фатмак - премиер.
------------------------------- ------------------------------- ------------------------------- ----
Блогът на Генек


30 Юни 2011 06:20
нивото на наличните знания на аристокрацията и селяните в средновековието, то те принципно не се отличават с две изключения - грамотността (но не задължително)

Благодаря за ранната веселба!
------------------------------- ------
Блогът на Генек

30 Юни 2011 06:29
Ивайло е антички македонец, наследник на войниците на Александър Велики, за които писа БД по-оня ден. Бърдоква=Бактрия, очевидно е
30 Юни 2011 06:33
генек,
кое ти е весело ? Голямата част от аристокрацията също са били неграмотни. А пък кое знание не са знаели селяните, което са знаели аристократите ? Какво е нивото на науката въобще, за да е съществена разликата между образовани и необразовани в средновековието ? В познаването на разни милозливи и фаталистични религиозни текстове, освен безполезна куха индоктринация имало ли е някакво практическо знание ? Например изчисляване на траекторията на камъните от катапултите и подобни ? Не ! Карали са на око.
-
Ще повторя - единственото предимство на аристокрацията и то в столицата е било по-доброто познаване на дворцовите интриги. Нейното лукавство и коварство. Точно и там Ивайло се проваля.
30 Юни 2011 06:46
Ето например след 1000 години някой ще намери архивите на тоя форум и ще напише, че в началото на 21-ви век в България...

... е управлявал друг "зеленчук", свинепас по душа и манталитет, назоваем Тиква. Етимологията на името този път може да се изведе (според съответната мода) от Тексас или Калифорния.
хиксе,
30 Юни 2011 06:49
А подкрепящите го свиневъди не-лузъри всичките до един са били интелигенти-тенори. А неинтелигентните в държавата през тоз бурен исторически период, края на първото и началото на второто десетилетие на 21 в., са носили прякори като даскал-лузър, лекар-убиец, академик-феодален дядка и пр.
30 Юни 2011 07:19
Историята доказва. Разни зеленчуци, по заниятие свинари и пожарникари, могат да вземат властта, но е важно за какво я използват.
Ивайло е станал народен герой воювал успешно с татарите, а Боко ще си остане народен враг.
30 Юни 2011 08:37
Иван Петрински
30 Юни 2011 09:11
Силен ден, за хумора в СЕГА!
30 Юни 2011 09:21
А някой знае ли гражданските професии на лицата :
Сергей Дмитриевич Станишев,
Ахмед Демир Доган,
Симеон Борисов Сакскобургготски ?
Май техните трудови книжки са празни, а !?
Да започнеш трудовият си стаж като министър.
Брайтман, е те такова животно нема.
Има, но само в "нормалната" държава България.

30 Юни 2011 09:55
sega, трудовият стаж не гарантира морални добродетели , без даже да задълбавам в посока, че не трудът облагородява човека, а по-скоро липсата му. в края на краищата повече изобретения и измишления са направени в опит да се избегне труда per se ( ) , нежели обратното. Справка- Блез Паскал
30 Юни 2011 10:31
В ненаучната литература могат да се срещнат и още безумия - Иваил е прабългарско име - от Курт (!); бил всъщност болярин, управител на Овеч (днешната Провадия) и прочее и прочее до безкрай.
А в уикипедията пише, че
Но според някои нови източници [1] - той е болярин, управител на крепостта Овеч (Провадия) (по данни на Божидар Димитров).

Какво е [1] не ми стана ясно.
30 Юни 2011 10:34
Това едно е вестникарска статия на Божидар Димитров
30 Юни 2011 10:59
"Да не забравяме - говорим за ромейски източници. Малко, писани след време и отдалеч, съвсем, ама съвсем не безпристрастни."

Брайтмане, ей това са му "източниците" на Петрински - той самият ги цитира с известно намигване, а ти си готов кръв да лееш , заради тях.
А за познанията, които дава властта, какво да ти кажа ? Трябва да си бил във властта, за да ме разбереш. И трагедията на българската политическа система е, че всяко ново правителство замита всичко - кадърно и калпаво, от предходното. Единствено Царя со позволи да не го прави и комай се оказа най-успешно управлявалия Премиер за последните 20 години.
30 Юни 2011 11:44
Преди време се гордеехме с "първото в света антифеодално въстание", после имаше и първото в света антифашистко въстание, посре второто антифашистко, после...работата умря.
Днес свенливо сравняваме Узурпатора Иваил(о) с Жана Д'Арк и упорито търсим корените му из провадийския сърт.
Восток дело тонкое, както се казваше в един кулгов филм.
30 Юни 2011 12:19
За всеки малоумен западноевропеец през последните 2000 г. изтокът е труден въпрос, защото е много сложно да се разбере държавна организация с поне 1000 г устройство в момент, в който ти гониш глиганите по горите и ако са много - правиш временно селище.

А за статията - поредният локум и както се вижда от дискусията е много добре направен и премерен.
30 Юни 2011 12:32
Петрински денеска е изкъртил що фаянс е видял у пет километра шпацир!
Но "мрачната западна пустош" несъмнено влиза във вечния Топ 5
Но една категорична полза от статията (за себе си) не мога да отрека - разбрах, че името Бърдоква всъщност е нечия новокомпонирана фантазия, тъй като такова буквосъчетание явно липсва където и да е освен при тълмача еди-кой-си.
30 Юни 2011 14:09
Затова ББ си ходи с лентичките в джоба, за да няма никакво съмнение, че макар бивш пожарникар и охранител, е бил кмет на София и Министър Председател на България! Само с превода на ББ ще се позтруднят историците - дали е Бойко Борисов или Бат'Бойко?!
.
А бе не е за вярване тази работа със свинаря-цар, но така учихме и в училище... Ако успеете да прекръстите и един Ивайло на Иваил, обадете се да почерпя, може и с боза да е, но историческа.
30 Юни 2011 14:28
Ами ако Боко в предишния си живот е бил Бърдоква?
30 Юни 2011 15:43
...а ето аз какво знам за името си (и на което най-много вярвам):
Натиснете тук
... освен това (след като видях и авторовия циатат на Свърлижките листове) ми се струва, че формата "Ивайло" е по-малко вероятна не заради оригиналничене, а защото смятам, че старославянския има много общо с днешния руски език, където Ивайло във всички падежи запазва формата си (няма окончание -а). Такова дописване на -а по-подхожда на Иваил в родителен падеж.
30 Юни 2011 15:44
Името на този пастир е ИВАЛО и дошъл от Финландия с дядо Мраз но останал да пасе свине а по рано в Лапландия е бил еленовъд, след това е избягал при татарите а те го върнали назад а после па избягал и там срещнал друг Бг цар и той не го е убил а го пратил с татарите нагоре кам Лапландия кадето се варнал Ивало там в родния си край и е бил посрещнат като герой и дядо Мраз се е зарадвал и нарекли селото на негово име Ивало, аз сам ходил там даже има снежен паметник на Ивало с шлем и пастриска тояга.
30 Юни 2011 16:27
А пък като се върнал на Балканите и докато скитал по горите срещнал една анадолска русалка - от кръста нагоре жена, а от кръста надолу мъж. И като се заплеснал, русалката го награбила и като се заклещили, два дена не могли да се разделят. И така цар Ивайло станала на царица Ивайла, а разните му там зелки и други зеленчуци отишли за мезе на първата ракия, сварена по нашите земи.
Това разбира се е хистори-фентъзи версия, но почти без никаква идеология и филология, та заслужава внимание.
30 Юни 2011 17:25
защото смятам, че старославянския има много общо с днешния руски език, където Ивайло във всички падежи запазва формата си (няма окончание -а). Такова дописване на -а по-подхожда на Иваил в родителен падеж.


Брей какво нашествие от езиковеди в този форум!!! И то преди всичко - достойни за Ленинска премия за оригиналност и новаторство.
Да оставим настрана... хмммм.... тввърде спорното твърдение как езикът отпреди Евтимиевата реформа (особено този от приписките) бил по-близък до руския отколкото до българския.
В руския език има редица несклоняеми имена (съществителни нарицателни и собствени), които са заемки от чужди езици: Гёте, Пуэрто-Рико, Миссисипи, Ротару, Дюма, Данте, Ткаченко и т.н. Ивайло е едно от тях.

Редактирано от - бонго-бонго на 30/6/2011 г/ 20:42:13

30 Юни 2011 17:39
не е редно да се сравнява Лахана с ББ. Лахана е селянин , а генерал-премиеро е от ГРАД Банкя, сиреч гражданин..
30 Юни 2011 21:02
Ей, това форумните драскачи са като Иванчо и асоциациите му при вида на трактор. Каквато и написа глупост да им представят, техните асоциации все до Бат'Бойко опират.
01 Юли 2011 10:15
една анадолска русалка - от кръста нагоре жена, а от кръста надолу мъж.

Анадолската русалка е от кръста нагоре риба, от кръста надолу мъж. Съществува и подвид "форумна пантюркистка русалка":
у глъвътъ - великоосманска зурна вие "Ойлелям-селям за Анаватан",
до кръста - рунтав аслан,
от кръста надолу - г*з разпран
01 Юли 2011 13:19
Само дето Лахана нито е селянин, нито е Ивайло, тя и царица Мария няма начин да даде на селянин, ама историчарите сме упорито племе и виждаме само това, което ни се иска.
01 Юли 2011 16:55
Само дето Лахана нито е селянин, нито е Ивайло, тя и царица Мария няма начин да даде на селянин, ама историчарите сме упорито племе и виждаме само това, което ни се иска.


Много бързо и влезе в гащите на царицата. Византия си има подобни случаи. Да припомним за брака на селянина от Исаврия, Тарасикодиса , станал генерал Зенон, с дъщерята на Лъв I, Ариадна. Сетне, пък прочутия брак на Юстиниан с Теодора.
А през 60те г. на 9ти век, се заформя такава плетеница от връзки между мператор Михаил III, Евдокия Ингерина, (дъщеря на началника на варяжката му гвардия), Василий Македонеца, (арменски селянин от Одринско, който спечелил благоволението на императора с красотата си, умението си с конете и пехливанлъка си) и сестрата на Михаил III, Текла, че направо свят да ти се завие.
01 Юли 2011 23:07
cymen,

Нали Пловдив е в Романя.

У нас трябваше отдавна да има възраждане на гръцките имена примерно така:

Димитър - Землян
Георги - Земедел
Панайот - Пресвет (от панагия Теотокос, пресвета Богородица)
Анастасия - Възкресия

Както отдавна има

Хараламби - Радосвет
Вангел - Благовест
Теодоси - Богдан, Божидар
Ирина - Мира

01 Юли 2011 23:15
Земедел Землянов - героят от Лайпциг

Конелюб Землянов - първият син премиер


ООН‌ сценка: немската мисия на Първо авеню (не е измислица)

- Да-а... - говореше немският посланик проф. Тоно Айтел - името "Землянов" е много известно в немската история... и в българската също!

- Нямам нищо общо с въпросния господин! - отсече новият български посланик, Конелюб Землянов.

- А обичате ли коне?
02 Юли 2011 00:19
Бонго, имах предвид жененето, а не само даването. Съгласен съм, че и незнатни са се качвали на византийския престол, но през 13 -14 век византийската аристокрация все повече прилича на западната - предава се по кръв и издигането на човек от низините става рядко явление. все пак от 11 век - от кръстоносните походи насетне Византия се управлява само от три династии - Комнини, Ангели и Палеолози. Това е достатъчно красноречиво. Няма съмнение, че Второто царство следва византийския модел - царица Мария е дъщеря на Михаил Палеолог - възстановителя на Византийската империя след 4 кръстоносен поход.
Та тая история със селския цар май е някаква злобна византийска интрига - вътрешнополитическата криза избухва с намесата на Константинополската дипломация - както винаги - и Търново и царицата са против политиката на сближение с Рим и уния на двете църкви.
За лош късмет византийският хронист Никифор Григора не е съвременник на събитията и пише по-късно. A Георги Пахимер има тежък и архаичен стил. Та да си имаме едно наум.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД