Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. В периода 2005-2009 г. беше външен министър, сега е евродепутат, избран от БСП. Зам.-шеф е на комисията по бюджет в Европарламента.





- Г-н Калфин, защо смятате, че България трябва да подпомогне южната ни съседка Гърция?

- В Гърция работят около 200 000 българи. Тя е един от най-големите ни икономически партньори. Там има значителен износ и внос за България. Гърция ни е важна по отношение на достъпа до Средиземно море. Голяма част от стоките, които минават и през България за ЕС, влизат оттам. Има много гръцки инвестиции в България. Стабилността на Гърция за нас не е някаква абстракция. Ние имаме конкретни интереси. Ако утре тя фалира, това означава, че тези 200 000 българи ще се върнат обратно и ще започнат тук да си търсят работа. Капиталите заобикалят една фалираща държава. Фалитът на Гърция има конкретни измерения в числа за България и ще доведе до големи загуби. Заради това България не трябва да гледа отстрани и да чака Германия, Холандия или не знам кой друг да се бръкне, да извади пари и да спаси Гърция. България трябва да участва солидарно. Ние имаме много малки възможности. Ако го сравним с бюджета в ЕС, ние имаме 0.3% бюджетно участие. Не казвам, че такъв трябва да е процентът, но поне символично. 1 млн. евро, да кажем, е символично участие. Това няма да намали пенсиите на хората и няма да изяде парите за увеличаването им.

- Смятате ли, че някой ще разбере правителството, което се чуди как да намери пари, за да увеличи минималната заплата, а трябва да се бръкне с 2 млн. лв. за гърците, които получават 13-а и 14-а заплата?

- Да, обаче ние на основа на солидарността получаваме маса средства от ЕС - 11 млрд. евро са насочени към България. Ако махнем нашите вноски в ЕС, остават 7 млрд. евро, които имаме право да получим за 7 г. Тези средства не идват от небето. В тях участват включително и гръцките данъкоплатци. Ние не можем да разглеждаме солидарността еднопосочно.

- От гледна точка на Брюксел доколко е реалистичен вариантът "връщане към драхмата"?

- Ако Гърция не успее да бъде спасена и фалира, надявам се това да не е вариантът, тя най-вероятно ще трябва да излезе от еврото, да възприеме драхмата и да я девалвира значително. Това ще е загуба не само за Гърция, ще е загуба за целия ЕС, ще е загуба и за България. Затова, когато се преценят на везната двете възможности - да се осигурят средства срещу много тежък план за реформи и бюджетни спестявания, и другият вариант - Гърция да бъде оставена свободно да фалира, което значи дълго време в нея да не влиза никакъв капитал, е много по-добре да има достатъчно добър план за спасяване на Гърция. За съжаление и западните страни това не го правят в достатъчна степен. Ако миналата година Германия, вместо да пишеше във вестниците съвети Гърция да си продаде островите, беше подходила с помощта по-рано, ако не бяха изчакали в последния момент с помощта от втория транш, тогава тази помощ би била много по-надеждна. Вместо това се дават на парче някакви суми и после се чудим защо резултатът не е такъв, какъвто очакваме.

- След Гърция идват Италия и Испания. Ще издържи ли пружината на европейската солидарност да спасява такива големи държави?

- В момента няма такава нужда нито за Италия, нито за Испания. Италия и Испания са достатъчно големи икономики. Мисля, че в ЕС вече се връщат към смисъла на еврото - единна валута има тогава, когато има сравними икономики. Тя не е политически процес, това не е желанието на Симеон Дянков България да стане член на еврозоната.

- Като евентуален кандидат за президент на левицата бихте ли влязъл с една такава идея в кампания - да се подпомогне Гърция с 1 млн. евро?

- Аз не съм кандидат за президент. Аз работя в Европейския парламент и виждам процеси, които стават на европейско равнище. И мисля, че така, както България сега иска допълнителни средства за Козлодуй, искаме по други програми, така, както искаме солидарност, така трябва да сме готови да я предоставим. На мен ми дойде до гуша да говорим неща, които ще се харесат на настроението на деня и на популизма. Не е зле да помислим къде стои България и къде иска да отиде.

- Точно тази тема някак не я чухме от обявилата се за кандидат-президент Меглена Кунева, тя се пази от нея.

- Тя вероятно тепърва ще развива темите си. Но според мен започва с един странен подход. Тя казва, аз съм кандидат на гражданското общество. Само по себе си то не е политически фактор. Политически фактор са политическите играчи. Тя трябва да има ясна политическа линия, надявам се да я изрази в рамките на кампанията. Не могат да се говорят общи приказки, които ей така харесват на всички.

- Кога за последен път беше разговорът ви със Станишев дали вие можете да донесете победа на левицата като кандидат или поне да стигнете до балотаж?

- За президентските избори с г-н Станишев не съм говорил повече от шест месеца. Тогава разговорът ни не беше свързан с моята кандидатура, а беше принципен.

- Министърът по еврофондовете Томислав Дончев се опита да омаловажи изказването на германския депутат, че ЕК обмисля да управлява регионалните фондове за България и Румъния, обяснявайки, че всеки може да говори каквото си иска, и вестниците не бива да отразяват слухове от брюкселските кръчми. Съгласен ли сте?

- Изглежда, г-н Дончев е добре запознат какво се случва в брюкселските кръчми. Предложението на германския депутат либерал Георгиос Шацимаркакис беше написано в негов доклад, който беше приет от Европарламента и който беше на тема освобождаване от отговорност на ЕК за 2009 г. за управлението на европейските средства. Така че нито това, което казва г-н Дончев, нито пък приказките на г-н Плевнелиев, според когото това е някакъв кипърски депутат, който си правел пиар, показват някакво познаване на проблема. Очевидно, че двамата са се взели доста насериозно, и са доста далеко от това, което се случва в ЕП.

- Какво точно се обсъжда в ЕК за управление на регионалните фондове, защото наистина у нас има проблем?

- Много вероятно е след 2014 г. да бъде предложен един нов тип организация за управление и изразходване на регионалните фондове. Първият проблем е с какво ще бъдат натоварени, защото най-вероятно в европейски мащаб сумите ще бъдат сравними със сегашните, но сигурно ще има много очаквания тези средства да поемат много повече функции, свързани с енергетика, енергийна ефективност, научни изследвания. Така че там би излязъл първият проблем, защото със същите средства трябва да се търси доста по-широк ефект. Вторият проблем е свързан с начина, по който ще се изразходват средствата. В момента в ЕК се работи по един вариант за създаване на европейски фонд, в който част от средствата, които до този момент се харчат от страните, да влязат в него. И това съвсем не са приказки от кръчми, а сериозна работа. Като този фонд ще търси допълнително финансиране от ЕИБ, от частни инвеститори. И в него страните членки директно ще кандидатстват за определени проекти, които имат общоевропейско значение. Което означава, че ако тази идея се реализира, ние наистина ще управляваме много по-малки средства и България ще се конкурира с всички останали страни.

- Тоест няма да има заделени квоти, заделени пари за нашите магистрали, с които премиерът Борисов толкова много се гордее?

- Сигурно ще има част от регионалната политика, която ще остане на пряко разположение на България, но част от тези средства ще влязат в общия европейски фонд и там нашите магистрали ще са сравними примерно с испанските, холандските или латвийските. Ако ние сме достатъчно добри, ако са ни готови проектите и управляваме по-добре средствата, ще получим повече. Но към този етап нямаме подобна готовност.

- От идеите на Брюксел оставам с впечатление, че вероятно следващият ни министър по усвояване на еврофондовете ще бъде назначен и ще пребивава в Брюксел. Дали не се налага и външният ни министър да бъде назначен от Брюксел след всичко, което се случва с промените в дипломатическата служба?

- Аз мисля, че следствието от тези промени е дипломатическата служба да се закрие и да се спестят средства. Аз не помня в последните 2 г. ние да сме имали европейска инициатива в областта на външната политика. Това, с което се занимаваме, е викане на духове отпреди 20 г. и политически заклинания. Може да сме първата страна, в която да кажем, че г-жа Ащън поема външнополитическите интереси на държавата. Така ще спестим един министерски пост.