Може ли смокиновото листо, наречено председателство на Съвета на ЕС, да скрие срамотиите на България в Европа? Най-компетентен отговор - защото са най-близо до природата - дадоха миналата седмица европейските зелени: Не може, те се виждат даже от Брюксел.

Зелените събраха над 300 екоактивисти и ентусиасти с иновативно мислене (changemakers) на тридневна Европейска лаборатория за идеи миналата седмица в белгийската столица. Сред десетките теми две заслужаваха повишено внимание от България: "Защитници на демокрацията" и "Състояние на медийната свобода в Европа". Първият дискусионен панел бе воден от съпредседателката на зелените в Европарламента Ска Келер, която при посещението си в София три седмици по-рано лично провери как работи една деформирана демокрация. Самата тя не повдигна въпроса за арогантното отношение към нея на вицепремиера Валери Симеонов, който оспори правото й на европейски депутат да изразява мнение за опазването на природната среда в България. Но темата нямаше как да се скрие, защото след критичния анализ на положението в Полша, Румъния и Унгария се стигна и до други проблемни държави в ЕС, сред които и България.

Както стана ясно,



казусът "Валери Симеонов"



въобще не е отшумял въпреки дистанцирането на правителството от скандалното писмо на вицепремиера, съставено от вулгаризми и стигащо до призив за изгонване от България на Ска Келер "с камионетка". Сътрудници на германската евродепутатка казаха на "Сега", че юристи проверяват възможността Валери Симеонов да бъде съден за публична обида, защото въпреки дистанцирането на правителството още не се е извинил за грубите си квалификации ("Евродепутатката Келер, с очевидно неадекватен вид, каканижеше [...] простотии и заблуди [...] нагла и самонадеяна особа [...] добре платен командирован сюнетчия [...] покрилата се с позорна слава зелена активистка"). Ако бъде образувано гражданско дело, най-вероятно няма да е в България, защото доверието в нейната съдебна система е силно подкопано.

Интересно е, че Валери Симеонов няма да е първият, който би повлякъл крак към европейско правосъдие заради невъздържани приказки. Твърде възможно е скоро да започне гражданско дело в Брюксел срещу министърката на европредседателството Лиляна Павлова, което обеща да заведе българо-белгийският журналист Георги Готев. Пред голяма група чуждестранни журналисти, събрали се в София за откриването на председателството през януари, тя определи неговия сайт BulgarianPresidensy.eu като източник на "фалшиви новини" и "език на омразата". Готев, който има дългогодишна практика и държи на качеството на информацията и коментарите, смята, че Лиляна Павлова е направила опит да го дискредитира публично, за да намали интереса към неговата медия. Макар че ефектът е точно обратен, той каза на "Сега", че желае намеса на съда, защото не бива политиците да смятат журналистите за безпомощни послушници.

Готев участва и в лабораторията на зелените, където разви идеята за учредяване на европейска



програма "Еразъм" за журналистите,



каквато вече има за студентите. Целта е да се разчупят националните граници, за да добият професионалистите по-добра представа в каква среда работят техните колеги. Смисълът е да се засили професионалната солидарност и да се утвърдят общи стандарти за журналистическа етика. Какво става, когато те липсват, пролича отново от примера на България. Медийният император Делян Пеевски (представляван тогава от своята майка Ирена Кръстева) демонстративно се отказа през 2013 г. от Етичния кодекс на българските медии, приет през 2004 г. и съхраняван от Народното събрание като негов депозитар. Той го подмени с лоша имитация, чиято цел бе да убие медийната саморегулация в България. Неслучайно досега не се е чуло етична комисия на Пеевски да се е произнесла поне по една жалба за публикации в негови медии. Ако това е показател за нещо, би трябвало да се смята, че те са постигнали връх на журналистическо съвършенство или предел на медийно дебелокожие. Кое от двете е вярно, може да се провери лесно. Затънали в пропагандни клишета, те нарушават своя кодекс още от първия му параграф: "Медиите следва да предоставят на обществото достоверна и проверена информация, без да изопачават или скриват факти и обстоятелства, без да манипулират общественото мнение, използвайки заблуждаваща или подвеждаща информация."

Неуважението на професионални стандарти трябва да се смята за безспорна пречка за достъп до европейско финансиране на медии, заявиха участници в зелената евролаборатория. Като се има предвид, че парите от еврофондовете се разпределят през министерствата, те посочиха опасността властите да ги използват като инструмент за насърчаване на проправителствена пропаганда. Пеевски отрича да е помирисвал дори едно евро, но неговата редакционна политика да подкрепя властите и никога да не е в опозиция - дори когато неговата партия ДПС официално се води опозиция - говори за друг тип отношения. Зелените поискаха изсветляване на източниците на финансиране на медиите, но не в смисъла на законодателните промени на Пеевски (и съмишленици), които изрично посочват, че трябва да се правят изключения (в негова полза). Затова те настояват за публичен контрол над комуникационните програми с европейско финансиране. Те са против тайната концентрация на медии чрез разхвърляне на собствеността върху подставени лица, контролирани и финансирани от



закриляни от властта медийни олигарси



Пеевски, разбира се, не е оригинален, защото сходни проблеми се наблюдават и в други държави, пропадащи в международните класации за медийна свобода. Изкушението на властите да манипулират обществото чрез послушни медии не е нито от вчера, нито на отживяване. Целта им е разбираема - да скрият корупцията, която всекидневно ограбва държавите и укрепва позициите им. Един от инструментите за съпротива е разследващата журналистика, но тя е скъпа и рискована. При намаляващите финансови възможности на медиите в тяхната световна криза най-бързо запада точно тази работа. Зелените бяха поръчали на Хамбургското бизнес училище да предложи възможни решения. Неговият доклад "Алтернативни модели за финансиране на разследващата журналистика" предизвика оживени разисквания.

В него четем текстове, писани сякаш за България, макар и да са визирани други държави: "Защитници на свободата на словото са разтревожени от конфликта на интереси между собствеността на медиите и контрола от богати политически олигарси, което се отразява [зле] на плурализма. Правителственият контрол води до влошаване на медийния плурализъм чрез концентрация на няколко вестника под една надзорна власт, какъвто е примерът в Унгария." Като се има предвид, че Унгария е на 71-во място по медийна свобода в класацията на "Репортери без граници" за 2017 г., а България е на 109-о място, може да се каже, че този текст би бил твърде любезен за българската действителност. Следващата зелена лаборатория догодина ще има основание да задълбочи изследването си на българската политическа и медийна флора и фауна.