|
| Васил Тончев |
- Господин Тончев, освен да покаже превъзходството си над вътрешната опозиция, успя ли на конгреса миналата събота лидерът на БСП Корнелия Нинова да отправи послания, които да я откроят като алтернатива на ГЕРБ?
- Мисля, че посланията на конгреса бяха доста ясни и силни. Дори ефектът е по-добър, отколкото самата Нинова може би е очаквала. Съдя и по реакцията на медиите - първата съществена обществена реакция. Като че ли всички останаха малко стъписани от това, което се случи в събота. Стъписани от решителността и от най-после избистрената и ясна програма, която БСП воглаве с лидера си показва за развитието на ситуацията в средносрочен план. Същественото на този конгрес бе, че се начерта алтернатива на това, което представлява в момента България като политическо устройство.
Премислянето на социалната държава през бюджета е доста трудна мярка. В предизборната борба на последните парламентарни избори тя бе доста хаотично показана. Промяната в данъчното облагане е много важна от гледна точка на социалната справедливост. Начинът, по който БСП го направи, ми се струва доста силен. Мисля, че в бъдеще ще има отражение в обществото. Намерението за пълна липса на колаборация с ГЕРБ също прозвуча ясно. Освен това новото ръководство на БСП избистри и позицията си спрямо ЕС, че интеграцията ни към него е спасителният пояс за страната. В подхода към евроинституциите съществена роля може да играе и шефът на ПЕС Сергей Станишев.
- Силните послания ли доведоха до светкавична реакция от страна на Бойко Борисов и ГЕРБ?
- Ако погледнем ситуацията от гледна точка на ГЕРБ, това е техният трети мандат. Третият мандат практически се прави за историята.Трети мандат получава успешното лидерство и успешните правителства на базата на добрите резултати от управлението. Дали обаче това се усеща в обществото? Мисля, че не. Има доста голяма дистанция между обществените нагласи и между самочувствието на управлението, че действително прави нещо полезно за държавата. За всяка власт е важно да бъде оценена, докато в случая нагласите вървят в обратна посока.
Оттук нататък ситуацията в развитието на политическия процес в близко бъдеще ще става доста бурна. ГЕРБ ще се опитва да задържа статуквото с убеждението, че то е правилно за страната. А БСП ще дава алтернатива, която е смислена и дава реална посока за промяна. Това ще им носи политически дивиденти. Тук вече стои въпросът и за други фактори като европредседателството, което в близко бъдеще ще играе доста съществена роля. Мисля, че през следващите шест месеца то ще успокоява страстите, но след това те сериозно ще се променят. Поведението на Борисов логично ще е да си изкара целия мандат, за да може по естествен начин да се свържат парламентарните избори с президентските. Колкото повече една власт обаче стои, толкова повече това налива вода в мелницата на опозицията.
- Как се отразяват на доверието към коалицията честите скандали, в които влиза коалиционният парньор на ГЕРБ и особено вицепремиерът Валери Симеонов?
- Мисля, че в лицето на патриотите ГЕРБ намериха най-органичния си съюзник в рамките на този парламент. Това дава известна стабилност и перспектива за управлението. В момента патриотите стоят в центъра на политическото пространство. Големият въпрос е дали ще го удържат. Конкретно за Симеонов, виждам известна последователност в действията му. Аз очаквах, че той ще е много по-голяма опасност за коалицията, като се има предвид какъв избирателен кодекс се направи благодарение основно на него. Макар че медийното му поведение е необичайно и водещо до конфликти, в голяма степен то има и някакъв позитивен ефект. Най-малко върху неговия електорат. Да се въведе някакъв ред в курортите и т.н. са неща, които много хора приветстват. Затова не мисля, че в момента той е някаква тежест за управлението. Като цяло спойката между ГЕРБ и патриотите поне засега изглежда доста здрава. Според мен на следващи избори ще съществува относителен паритет между ГЕРБ и БСП. Можем да гадаем кой ще вземе известна преднина, но на базата на този паритет важен ще е този, който ще завладее центъра и евентуално ще стане съюзник на победителя. В този смисъл борбата в центъра ще бъде дори по-остра, отколкото вляво и вдясно. За мен там е много вероятно, да не кажа почти сигурно, да възникне нов политически субект.
- За Слави Трифонов ли говорите?
- Много е вероятно това да е неговата заявка. Той би могъл да се бори доста успешно и с патриотите, и с Марешки. Той вече влезе в тяхната ниша. А дори и с ДПС на базата на електората, който би гласувал. Хипотетично нека да си представим една нова формация, организирана от Слави Трифонов и оглавена от Мая Манолова. Това е проект с потенциал да вземе поне 10 - 15 на сто от гласовете. Такъв проект би се намесил много остро в битката в центъра и евентуално срещу "Обединени патриоти". В каква посока би тръгнала една такава формация на база на заявените намерения? Естествено, против статуквото. Значи срещу ГЕРБ и патриотите и заедно с тези, които искат промяна - БСП. Ако към тях се привлече и ДПС, постигането на парламентарно мнозинство става напълно възможно.
- БСП обяви, че търси съюзници за вот на недоверие срещу правителството. Кой ще го подкрепи?
- ДПС вече няколко пъти заяви, че е готово да окаже подкрепа, но едва ли БСП търси точно това на този етап. ДПС продължава да е неудобният партньор на базата на голямото си присъствие във властта. Движението има голямо влияние върху съдебната власт и в обществените поръчки наравно с големите партии. Нещо, което го прави неудобен партньор. Мисля, че поне докато е така, всеки ще избягва подкрепа от ДПС, тъй като това ще води до сериозен отлив на гласоподаватели.
На този етап и в тази ситуация вотът няма шансове. Никой не би искал да разклати страната преди европредседателството, пък и в момента коалицията стои стабилно. При всички случаи обаче вотът на недоверие ще носи бъдещи дивиденти. Можем да направим аналогия с тройната коалиция. По отношение на икономическите резултати тя бе успешна, но въпреки това хората постепенно се отдръпнаха. Направиха го на базата на морални съображения. Хората искаха промяна. Мисля, че същият процес тече и сега. Обществото иска нещо, което да промени ситуацията и да му вдъхне вяра. Натрупванията ще избият в електорални нагласи, но е нужно време. Управляващите ще имат това време, за да упражняват идеите си.
- Какво да очакваме от "Воля"? Партията на Веселин Марешки все повече като че ли се затвърждава като ненужна засега патерица на ГЕРБ.
- Присъствието й е хаотично. Хвърля се от едната в другата крайност. Управляващите нямат нужда от "Воля", а опозицията не припознава тази партия като особено сроден субект. В идеята на Марешки за свикване на референдум за президентска република няма социална основа, не виждам и обществени очаквания за такъв тип промяна.
- Защо темата за роднинските назначения заглъхна въпреки очакванията на хората изнесеното да доведе до прокурорски проверки и до реални действия от страна на засегнатите партии?
- Тази тема бе засенчена от конгреса на БСП и от други политически събития, но не мисля, че е заглъхнала. Това ще бъде основна тема в рамките на целия мандат. Видя се, че когато нещата в една община се разровят, скандалите избухват.Такава е ситуацията във всички общини. Донякъде е нормално да е така, все пак това е трети мандат на една и съща управляваща политическа сила. Затова в демокрацията е измислена мандатността, за да има промяна. Когато дълго време няма промяна, наслагванията са неминуеми. Както вече говорих, моралната област ще е основната, в която управляващите ще търпят удари и ще губят обществена подкрепа.
- Възможно ли е новият политически субект, за който говорихте, да възникне на основата на т.нар. традиционна десница, която в момента е извън парламента?
- Традиционната десница си има традиционен електорат, който може да й осигури солидно присъствие на политическата сцена. Там обаче липсва лидерството. Липсва човекът, който може да обедини и поведе. Механичният сбор, който се прави от съществуващите партии, не работи. Прекалено много са вождовете. Преди време подобен процес имаше в БСП. В този смисъл на традиционната десница й липсва нейната Корнелия Нинова, за да тръгнат в нова плоскост. Мисля, че бившият президент Росен Плевнелиев донякъде може да влезе в подобна роля. Той е припознат от тези среди, утвърдено име е. Натрупа политически опит и от всички хора, които виждам там, като че ли е най-подходящото лице да стане политически обединител. Стига да има такива амбиции.
