Когато трябва да бъде "ослюнчена" властта, винаги се намират кандидати. Някога народният поет на номенклатурата беше обобщил: "Другарю Живков, дори и вие не можете да ми забраните да ви обичам". Днес политическата власт създаде собствена номенклатура, която и без да търси трептения в словореда успява да се обясни в любов на партийния лидер. И да изпадне в състояние на невиждан цинизъм е готова да "сведе чело до земята". "Борисов ще ни управлява, докато му омръзнем", заяви с поданическо великодушие конституционалистът Георги Марков, който сам казва за себе си, че е "расъл в дантели". Дори и подхвърлено, за да впечатли, когото трябва, ласкателството на депутата създава впечатления за



тежката форма на вождизъм,



който е хванал дълбоки корени в управляващата партия.

В интервю пред сайта marica.bg Георги Марков извади парфюмирана реторика от типа: "всичко е цветя и рози". По думите му: "Борисов е най-успешният български премиер от последните години" (изборните му победи са неоспорим факт, бел.авт.), икономиката е в растеж, "вдигнахме пенсиите", "прави се всичко възможно да се вдигнат и доходите на хората" и т.н., и т.н. - все в тая позитивна тоналност. Депутатът, който преди година беше хард седесар /"С малко, но завинаги"/, днес добавя: "От БСП пак говорят за вот на недоверие и избори, но Борисов ще ни управлява, докато му омръзнем".

Лъскането на партийната фигура не е нито първо, нито ще е последното. Но е синдром за състояние, което трябва да буди тревога - заради самозабравянето на властта. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов винаги е привличал около себе си подобни герои. Такива имаше и около Иван Костов, и край Симеон Сакскобургготски /Георги Марков гравитира и около тези двамата също с голям успех/. Ще ги има и занапред. Днешната власт обаче превръща сервилността в част от нормалността на политическата сцена. Показва срастването не просто на лидера с партията, а на партията с държавата.

Още в първия кабинет на Бойко Борисов подобни симптоми "даваха искра". Продължават да кънтят пожеланията на зам.-председателя на групата на ГЕРБ в парламента Снежана Дукова. Тя често повтаряше: "Бог да Ви благослови, г-н премиер, Вас и Вашето правителство". Вътрешнопартийните резонанси от харизмата на водача Борисов, неговата "твърдост" беше обобщена тогава от Дукова, че "топли сърцето й". Вождът на ГЕРБ беше "окъпан в строфи" и от ягодинската поетеса Магдалена Димитрова, която написа: "Призван си ти от Бога велик, да ни бъдеш вожд със своя лик". "Партия на великодушието" ще остане като клеймо върху ГЕРБ и определението, което даде известният вече Георги Марков.



Пиянството на един партиен актив води до пълно самозабравяне



Същото, от което боледувал някога социалистическият партиен апарат, чийто наследник днес са не само БСП, но и ГЕРБ. Станалата напоследък модерна "шуробаджанащина", разкритията около роднински назначения, раздаването на обществени поръчки на близки хора, това е непоклатимият от десетилетия в България номенклатурен модел на управление. Днешните апаратчици продължават да повтарят строфите на Христо Радевски: "Аз знам, аз вярвам, че си права,/ когато съгрешиш дори!", смятайки, че са вечни и ще са на върха, докато на лидерите "не им омръзне" (отново по марковски).

Самозабравянето е тежко състояние, в което държавата се управлява "на ръчна". В лидерската държава всеки чака не демократично решение, а Вожда - той "да го оправи", той да вземе последното решение, без него не се прави първа копка, не се открива детско отделение в болница. Парите за нови стадиони ги "дава" той, а не българският данъкоплатец. Вече редовно се ходи при лидера на ГЕРБ за всяко нещо - за футбола, за театъра, за музиката, за ремонт на някой храм, за горите, за водите и пътищата... Личността, а не институциите са важни в годините на управление на ГЕРБ - парламентът например беше поставен и продължава да бъде в краката на управленското тяло. И ние свикнахме с това. Защото, както каза Георги Марков ,"Борисов ще ни управлява, докато му омръзнем".

И някак звучи невероятно, когато човек си спомни какво беше написал преди пет години сегашният депутат от ГЕРБ Тома Биков: "Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и от къде идва. По-лошото е, че сякаш и ние започваме да забравяме." Край на цитата. Точен е. И днес трябва да благодарим за благоволението да имаме такъв пастир.

Управляващото тяло е развило синдрома на "вълчата бърлога". Последната година на Втората световна война Хитлер прекарва в бункера "Волфшанце", заобиколен от най-верните му офицери. До последно те го величаят, обсипват с похвали грешните му ходове, осъзнавайки, че без своя вожд те също са обречени. До самия крах на Третия райх. Затова и самонадъхването в управляващата партия кънти в кухото пространство на собствената им бърлога.