Вече сме изморени, факт е. Поредният воден ужас е печална тривиалност от българското ежедневие - стана наводнение, хора умряха, медиите писаха, управляващите обвиниха природата, опозицията - тях, със затихващ патос започна поредната проверка на язовирите, а след седмица всички с досада констатирахме, че обезщетенията при бедствие все още са 325 лв. Обществото, в т.ч. и медиите, отдавна затънахме в безсилие. Не сме прокурори, нито съд, затова не може да посочим виновници за настоящата трагедия, нито пък има присъди за миналите, че да ги припомним. "Защо умряха хората в Бургаско", питаме всички, а властта отговаря: "Защото валя. Никой не е по-силен от природата". Валя много, джуджета сме пред природата - истина е; смееш ли да опонираш?

Всъщност до голяма степен този диалог е капан. Успоредно с трагедията в Бургаско се случи и друга в Централна Европа (ураган), при която живот загубиха най-малко осем души. Природни стихии постоянно вземат жертви в далеч по-уредени държави, затова бихме изпаднали в глупавата ситуация да "мерим лошото време" по света и у нас, ако искаме чрез загиналите да докажем нефелността на родната власт. Тя не се справя, но други следва да са питанията към нея. Притежава лесно оборими специфики на несправянето, които следва да са обект на обществено внимание независимо от наличието или отсъствието на жертви.

Най-напред да зададем въпроса възможно ли е



все лошото време да е виновно



за наводненията. Въпросът въобще не е лековат, защото диренето на отговор ще ни отведе до изумителна действителност. Наводнения у нас в последните 10 години (сравнително кратък период) се случиха не само там, където настанаха трагедии, и помним - Цар Калоян, Бисер, Аспарухово, Мизия. Но и в Добрич, Аксаково, Аврен, Казанлък, Смолян, Кърджали... Данните на НСИ сочат, от 2010 до 2016 г. (вкл.) у нас е имало цели 3082 наводнения. Класифицирани са като кризи - по 36 на месец, над 1 на ден. Това е една потресаваща картина, която чрез необорими цифри описва какво причинява водната система у нас. Няма как при толкова много бедствия виновно да е все лошото време, нали? След като не е, причина са хората. Къде обаче са осъдените?

Липсата на присъди не е природен феномен, а институционален. Няма смисъл да го коментираме отново, освен заради факта, че вече поразява самите управляващи. Сигурен съм, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов искрено съжаляват за жертвите, не желаят през година-две държавата им да преживява потоп. Но как да има контрол или по-важното - самоконтрол, след като няма нито един осъден? (Ако нейде са налице, моля за извинение, но единичните случаи не променят картината). Липсата на правосъдие отваря и вторичен проблем - след като



за цели 3082 наводнения няма виновни,



това автоматично значи, че ще липсват и занапред. Природата остава единствена причина, а пред нас е възможността като предмодерните хора да опънем ръце към небето.

Трагичното състояние на язовири, корита, диги, канали и т.н. е добре известно. Но стигаме до още един въпрос, който никой не се сети да зададе тези дни - кой точно отговаря за водните обекти у нас - сега и преди, по време на прогресиращите бедствия. Структурите са ясни, но кои са експертите в тях, които управляват и контролират водните ресурси? Касае се за строго научна, изискваща квалифицирана експертиза материя. Ясно е, че ако бизнeсмен вземе язовир и го превърне в рибарник, не може да изискаме от него експертиза - няма как да го принудим спешно да се образова. Но държавните мъже и жени кои са? Бил Гейтс Харизанов, който при "ГЕРБ 1" ръководеше "Напоителни системи", от там 200 язовира и 700 км диги с национално значение, той ли е този експерт? Или сегашният титуляр на поста Снежана Динева, фолк фурия от 90-те? От медийните изяви разбрахме, че главен надзорник в Агенцията по метрология е бившият шеф на Националната противопожарна служба ген. Кирил Войнов, човек в пенсионна възраст. Въпреки професионалната си репутация може ли той да бъде друго, освен специалист по огън, а не вода, и то не в превенция, а при последващата реакция? Ако тръгнем да разглеждаме по места хората, които отговарят за язовири, реки, корита, бентове и дерета, ситуацията ще стане плачевна -



вихрят се политически назначения, професионалистите са кът



Кадровият проблем в тази сфера е по-остър в сравнение с другите звена на администрацията. По-дълбок е, защото това са тихи службици (честите наводнения са сравнително отскоро), които се разпореждат с изключително апетитен ресурс - тръби, канали, помпи, деривати, естествени съоръжения, изкуствени, вода, брегови зони... - разположени безотчетно из необятната шир. Хората, призвани да вземат строго експертни решения, които следва да притежават допълнителни качества като смелост и чувство за отговорност, в голямото си мнозинство са партийни калинки. Сложени са да ръководят с по едно око и пет ръце. Какво да е положението освен като сега?

Стигаме до още един въпрос - наистина ли природата е станала невиждано лоша. "Времето вече е друго. Валя като никога", чухме от вътрешния министър Валентин Радев, от Кирил Войнов, от бургаския кмет Димитър Николов... Слушаме го след всеки нов катаклизъм. Но дали времето наистина се променя? Преди 11 години бяха измерени 301 литра на кв. м в Малко Търново, т.е. повече от сега. Отчетените към 200 литра в Бургаско не са уникални за България - срещали са се много пъти преди десетилетия (данни на метеорологията). Но тук има един интересен момент - едно е бурен валеж да падне върху обезлесено плато, друго е върху гора. Да, природата се променя, но новост не са валежите, а земната повърхност. Стигаме до сечта, тази огромна болка. Но какво да очакваме от Цветанов - признание, че обезлесяването е причина за наводненията? Та нали ГЕРБ дойде на власт преди цели 8 години - фиданки да бяха засадили, щяха да пораснат.

Всъщност с показната полицейщина ден след бургаската трагедия стана ясно, че последното, което вълнува Цветанов, е да намери истинския виновник. Нормалното поведение в такава ситуация е да се изчака, да се проследят проверките и тогава да се сочи с пръст. Но той грубо хвърли вина върху метеоролозите, което



нито бе честно, нито особено умно



Метеорологията не е точна наука, винаги може да сгреши. Дори най-съвременни технологии да ползват, синоптиците не могат да произведат друго освен прогноза. При окаяната апаратура, с която разполагат, българските се справят добре. Но ако човешката вина не е при синоптиците, следва да е в министерства, държавни и общински администрации, тоест в управляващите (пострадалите общини са на ГЕРБ). И понеже Цветанов е човекът партия и човекът сигурност, плюс човекът кадровик в държавата, след нападките му към метеоролозите следва да запитаме цялата власт -



господа, имате ли грам достойнство и морал?



Всичко това, разбира се, са стари проблеми, има и други. Изреждането им е наливане от пусто в празно, което обяснява умората, с която срещаме поредното влакче на ужасите. Темата касае липсата на ред и държавност, характерни почти за всички сфери. Как ще се оправят нещата, какъв е пътят, пита всеки читател след подобна статия. Стотици цветановчета от ГЕРБ, БСП, ДСБ и т.н. тръпнат да чуят "верния" отговор - като падне омразната им партия и дойде тяхната. Нищо подобно. Никой не знае отговора. По-добро стопанисване на язовири и реки ще настъпи след дълга качествена промяна на цялостната обществена и институционална среда у нас - също толкова продължителна, колкото бе и разсипията. А може и да не дойде, може нещата да се влошат. Едно е сигурно - природата наистина е уникална; човешките грешки спрямо нея са фатални.