:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,648,863
Активни 213
Страници 19,273
За един ден 1,302,066

Заради партийните калинки и безхаберието всяка роса е потоп!

Сухата статистика сочи, че в България се случва по 1 наводнение на ден. Потресаващо, нали? Защо тогава няма действаща система за превенция и защита
Снимка: Вестник "Старият мост"
Не, снимката не е грешка! Подобно катастрофално наводнение имаше и през 2012 г. Цветанов беше вътрешен министър и пак не намери вина в себе си за случилото се
Вече сме изморени, факт е. Поредният воден ужас е печална тривиалност от българското ежедневие - стана наводнение, хора умряха, медиите писаха, управляващите обвиниха природата, опозицията - тях, със затихващ патос започна поредната проверка на язовирите, а след седмица всички с досада констатирахме, че обезщетенията при бедствие все още са 325 лв. Обществото, в т.ч. и медиите, отдавна затънахме в безсилие. Не сме прокурори, нито съд, затова не може да посочим виновници за настоящата трагедия, нито пък има присъди за миналите, че да ги припомним. "Защо умряха хората в Бургаско", питаме всички, а властта отговаря: "Защото валя. Никой не е по-силен от природата". Валя много, джуджета сме пред природата - истина е; смееш ли да опонираш?

Всъщност до голяма степен този диалог е капан. Успоредно с трагедията в Бургаско се случи и друга в Централна Европа (ураган), при която живот загубиха най-малко осем души. Природни стихии постоянно вземат жертви в далеч по-уредени държави, затова бихме изпаднали в глупавата ситуация да "мерим лошото време" по света и у нас, ако искаме чрез загиналите да докажем нефелността на родната власт. Тя не се справя, но други следва да са питанията към нея. Притежава лесно оборими специфики на несправянето, които следва да са обект на обществено внимание независимо от наличието или отсъствието на жертви.

Най-напред да зададем въпроса възможно ли е



все лошото време да е виновно



за наводненията. Въпросът въобще не е лековат, защото диренето на отговор ще ни отведе до изумителна действителност. Наводнения у нас в последните 10 години (сравнително кратък период) се случиха не само там, където настанаха трагедии, и помним - Цар Калоян, Бисер, Аспарухово, Мизия. Но и в Добрич, Аксаково, Аврен, Казанлък, Смолян, Кърджали... Данните на НСИ сочат, от 2010 до 2016 г. (вкл.) у нас е имало цели 3082 наводнения. Класифицирани са като кризи - по 36 на месец, над 1 на ден. Това е една потресаваща картина, която чрез необорими цифри описва какво причинява водната система у нас. Няма как при толкова много бедствия виновно да е все лошото време, нали? След като не е, причина са хората. Къде обаче са осъдените?

Липсата на присъди не е природен феномен, а институционален. Няма смисъл да го коментираме отново, освен заради факта, че вече поразява самите управляващи. Сигурен съм, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов искрено съжаляват за жертвите, не желаят през година-две държавата им да преживява потоп. Но как да има контрол или по-важното - самоконтрол, след като няма нито един осъден? (Ако нейде са налице, моля за извинение, но единичните случаи не променят картината). Липсата на правосъдие отваря и вторичен проблем - след като



за цели 3082 наводнения няма виновни,



това автоматично значи, че ще липсват и занапред. Природата остава единствена причина, а пред нас е възможността като предмодерните хора да опънем ръце към небето.

Трагичното състояние на язовири, корита, диги, канали и т.н. е добре известно. Но стигаме до още един въпрос, който никой не се сети да зададе тези дни - кой точно отговаря за водните обекти у нас - сега и преди, по време на прогресиращите бедствия. Структурите са ясни, но кои са експертите в тях, които управляват и контролират водните ресурси? Касае се за строго научна, изискваща квалифицирана експертиза материя. Ясно е, че ако бизнeсмен вземе язовир и го превърне в рибарник, не може да изискаме от него експертиза - няма как да го принудим спешно да се образова. Но държавните мъже и жени кои са? Бил Гейтс Харизанов, който при "ГЕРБ 1" ръководеше "Напоителни системи", от там 200 язовира и 700 км диги с национално значение, той ли е този експерт? Или сегашният титуляр на поста Снежана Динева, фолк фурия от 90-те? От медийните изяви разбрахме, че главен надзорник в Агенцията по метрология е бившият шеф на Националната противопожарна служба ген. Кирил Войнов, човек в пенсионна възраст. Въпреки професионалната си репутация може ли той да бъде друго, освен специалист по огън, а не вода, и то не в превенция, а при последващата реакция? Ако тръгнем да разглеждаме по места хората, които отговарят за язовири, реки, корита, бентове и дерета, ситуацията ще стане плачевна -



вихрят се политически назначения, професионалистите са кът



Кадровият проблем в тази сфера е по-остър в сравнение с другите звена на администрацията. По-дълбок е, защото това са тихи службици (честите наводнения са сравнително отскоро), които се разпореждат с изключително апетитен ресурс - тръби, канали, помпи, деривати, естествени съоръжения, изкуствени, вода, брегови зони... - разположени безотчетно из необятната шир. Хората, призвани да вземат строго експертни решения, които следва да притежават допълнителни качества като смелост и чувство за отговорност, в голямото си мнозинство са партийни калинки. Сложени са да ръководят с по едно око и пет ръце. Какво да е положението освен като сега?

Стигаме до още един въпрос - наистина ли природата е станала невиждано лоша. "Времето вече е друго. Валя като никога", чухме от вътрешния министър Валентин Радев, от Кирил Войнов, от бургаския кмет Димитър Николов... Слушаме го след всеки нов катаклизъм. Но дали времето наистина се променя? Преди 11 години бяха измерени 301 литра на кв. м в Малко Търново, т.е. повече от сега. Отчетените към 200 литра в Бургаско не са уникални за България - срещали са се много пъти преди десетилетия (данни на метеорологията). Но тук има един интересен момент - едно е бурен валеж да падне върху обезлесено плато, друго е върху гора. Да, природата се променя, но новост не са валежите, а земната повърхност. Стигаме до сечта, тази огромна болка. Но какво да очакваме от Цветанов - признание, че обезлесяването е причина за наводненията? Та нали ГЕРБ дойде на власт преди цели 8 години - фиданки да бяха засадили, щяха да пораснат.

Всъщност с показната полицейщина ден след бургаската трагедия стана ясно, че последното, което вълнува Цветанов, е да намери истинския виновник. Нормалното поведение в такава ситуация е да се изчака, да се проследят проверките и тогава да се сочи с пръст. Но той грубо хвърли вина върху метеоролозите, което



нито бе честно, нито особено умно



Метеорологията не е точна наука, винаги може да сгреши. Дори най-съвременни технологии да ползват, синоптиците не могат да произведат друго освен прогноза. При окаяната апаратура, с която разполагат, българските се справят добре. Но ако човешката вина не е при синоптиците, следва да е в министерства, държавни и общински администрации, тоест в управляващите (пострадалите общини са на ГЕРБ). И понеже Цветанов е човекът партия и човекът сигурност, плюс човекът кадровик в държавата, след нападките му към метеоролозите следва да запитаме цялата власт -



господа, имате ли грам достойнство и морал?



Всичко това, разбира се, са стари проблеми, има и други. Изреждането им е наливане от пусто в празно, което обяснява умората, с която срещаме поредното влакче на ужасите. Темата касае липсата на ред и държавност, характерни почти за всички сфери. Как ще се оправят нещата, какъв е пътят, пита всеки читател след подобна статия. Стотици цветановчета от ГЕРБ, БСП, ДСБ и т.н. тръпнат да чуят "верния" отговор - като падне омразната им партия и дойде тяхната. Нищо подобно. Никой не знае отговора. По-добро стопанисване на язовири и реки ще настъпи след дълга качествена промяна на цялостната обществена и институционална среда у нас - също толкова продължителна, колкото бе и разсипията. А може и да не дойде, може нещата да се влошат. Едно е сигурно - природата наистина е уникална; човешките грешки спрямо нея са фатални.
 Всеки по-интензивен валеж у нас вече е потоп
4
2885
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
02 Ноември 2017 23:23
язовирите в българия трябва да са свързани с тръби и да осигуряват вода целогодишно навсякъде
03 Ноември 2017 05:44
Кмета на Бургас да каже що при всеки дъжд му се пълни тунелчето под паметника. То няма ли наблюдение от онази, скъпата система??? Прочие преди ставаше езеро на гарата и с години до СО МАТ. Но тез проблеми се решиха. Значи можело, а? Не ни е виновна природата! Вече сме в 21 век! Когато се строят градове в морето и превземаме Космоса. Проблемът ни е,че на територията на България сме се върнали де факто векове назад. И хората са оставени на произвола на..дъжда. Защото няма мозък, пари, усилия, за да бъдат контролирани процесите. И дъждът да бъде превърнат в дар от господ, вместо в бедствие. Истинското бедствие в Бг се нарича: некадърност и безотговорност.
03 Ноември 2017 08:31
Трябва да се прави предварително нещо, а не следварително друго. Почистване на всички водни съоръжения, ремонт и стягане на язовирите. Изясняване на собствеността и съответно отговорността на водните съоръжения. И назначаване на кадърни хора, а не на калинки. Още ми е пред очите воя на Портних при наводнението преди няколко години. Тръгна да вие пред медиите и да търси на кого да прехърли вината. По същото време имаше наводнение и в Добрич. Не помня името на кметицата, но жената посред нощ направи необходимото и си беше на мястото, да организира спасителните работи, а не по медиите да реве като нефелна. Разлика огромна в управленския подход. Аз съм от Северна България, покрай родното ми село минава р. Искър. Имаше изградени няколко диги, които редовно се почистваха и ремонтираха. Планирано. Преди. Сега е поступаш. Дано не става беля.
05 Ноември 2017 17:33
РЕПОРТАЖ ЗА ТРИТЕ ХАШ
Кои книги напоследък
радват се на просто редък,
изумителен напредък?
Тези книги, тези книги
със убийства и интриги,
дето, ха де, затвори ги,
докато на "Плана" 5
нашият майор напет,
стиснал верен пистолет,
не съзре следи, които
водят към едно корито,
ужким старо и разбито,
но което, щом по цинка
той го тръкне със пуцинка,
ще разкрие начертан
план на мотопед "Балкан",
който вража нам държава
жаждува да притежава...
Да, тез книги в страшна треска
дирят се и гълтат днеска:
книгите със шпионаж,
книгите със саботаж -
отче наш,
тираж
нам даж
за тоз бранш
насущний наш!
А понеже всеки знае,
че наистина така е,
нека бъде този наш
поетичен репортаж
вместо във стила банален,
в стил шпионско-криминален,
взет от библиотека "Лъч".
- О.К.! Тенк'ю вери мъч!
ГЛАВА ПЪРВА
- Тук нещо се крие!
Всичко гаче ли ясно не ми е! -
си помислил другарят Попов,
поддиректор на нашия нов
комбинат за мазутови печки. -
Тези гайки са майче мънечки
и не знам как ще бъдат монтирани.
От кого ли са те проектирани? -
Тъй си казва, значи, той
и сред планове безброй
вижда на един, че има
разлика от 5 сантима.
- Тука действа вража шайка!
Ваш'та майка, наш'та гайка
изменили сте нарочно
с болта да не пасва точно! -
Тъй извиква в гняв суров
поддиректорът Попов
и в подкрепа на това,
неизрекъл тез слова,
зърва видима едва,
буквата латинска Хаш,
със която някой враж
специалист по саботаж
не веднъж, не даже дваж,
а дор триж със подла мисъл
плана грешен бил подписал.
- "Хаш-Хаш-Хаш"! Какво ли значи?
Пращайте разузнавачи!
ГЛАВА ВТОРА
- Вината е в тора.
Такъв добив при толкоз фосфат!
Но ще видим кой кум и кой сват!
Така Спас, агронома, си каза
и отвесната бръчка проряза
още младото Спасово чело...
А в тоз миг недалече от село,
във завода полиетиленов
инженерите Колев и Ненов
наблюдават със трепет и страх
как пред тях
етиленът на прах,
наместо да втаса
в прозрачна пластмаса,
държи се в процеса съвсем непонятно,
ултрагаменски и суперфосфатно!...
И тръгват по гарите
Спас и другарите
и ето накрая
откриват оная
бележка, съставена по всички правила,
но с грешка, която била, значи, направила
в завода за шушляци тор да довтаса,
а на блока със рапица - пластическа маса.
Грешка? Може. Но защо?
Не е толкоз просто то!
Налице е, явно, враж
твърде подъл саботаж!
Ако беше грешка баш,
би ли етиленът наш,
носил знака "Троен Хаш",
който не веднъж, не дваж,
а навред три пъти баш
този спец по саботаж,
драснал е, за да докаже,
че с такъв голям кураж е,
та надсмива ни се даже!
- "Хаш-Хаш-Хаш"! Какво ли значи?
Пращайте разузнавачи!
ГЛАВА ТРЕТА
...И ги пращат.
И за труд се те захващат,
но за жалост
и уви,
все нахалос
им върви:
Сред дошлите от чужбина
са съмнителни двамина,
но тоз има алиби,
онзи пък едва ли би...
А във същото време
саботьорът не дреме:
Тук заводът за обуща
някакви кошмари пуща.

Там изписва института
срещу западна валута
уред, обявен за брак
във века на Гей-Люсак.

Тука бива произведен
филм пореден -
ама бледен,
ама беден,
филма неден,
всичко от чужбина има,
даже има и да взима.

Там измисля се батерийка
за откриване Америйка.

Тук талант е съкратен
и заместен със кретен.

Там споменатата "Плана"
бива трижди разкопана,
тъй че в кал остава скрито
мотопедното корито.

Там и там из края наш
някой върши саботаж
и под всеки саботаж
слага своя "Троен Хаш"...

Сред шишета,
край кьошета
на ухо мълвата шета,
а мълва когато шета,
в миг я хващат аташета:

- Кой е този "Троен Хаш"?
- Наш не е! - Не е и наш!
- Е, че чий ще е тогаж?!
Уж не скръстваме ръце,
а пък на, едно лице,
явно действащо за НАТО,
ни остава непознато.
Я да се порови всеки
в тайните си картотеки! -

И вълна вълната гони
към различни пентагони
и различни пентагони
вдигат рамене с пагони:

- Наш не е! - Не е и наш!
Имахме един на стаж
по аркутинския плаж,
но забърка се в миш-маш,
след което
в МВР-то
пази горния етаж.
- Е, тогава кой е той,
този предан нам герой,
спъващ сам по почин свой
болшевишкия им строй?...

(Краят - в следващия брой.)

- Не, не става тая
с края.
Искам кой е да узная! -
Тъй ще каже някой патил
от романите читател.
А въпросната разгадка
много проста е и кратка:
Работата е, че Хаша
бил от азбуката наша
и четял се значи не
като "Хаш", а като "Не",
като наше "Н" трикратно,
казващо съвсем понятно,
че наред със всички вражи
опити за саботажи
има друг вид саботаж,
не по чужди инструктаж,
ами местен забутаж,
недознаш и замотаж,
чийто автор си е баш
Н-якой Н-екадърник Н-аш!

Ето, ето
кой бил, дето
зашифрован бил под Н-то:
Н-якой Н-екадърник Н-аш,
мой съсед и твой адаш,
скрит под кадров камуфлаж,
но с глава от алабаш,
който хем ни мъчи с дваж
по-невидим саботаж,
хем се пъчи, че е наш,
и то наш със дълъг стаж,
страшно наш като блиндаж
и на всичко наше страж!

...Със което и завършва
този тайнствен репортаж.

в. "Стършел", 15 юни 1973 г.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД