:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,672,236
Активни 654
Страници 14,801
За един ден 1,302,066

Писмо от "Баучер" 23

Генералските сенки
Тези дни генералските сенки се взират какво става долу на земята и коментират:

- Дават на солджърите МРИ!

- Това пък какво е?

- Meals Ready to Eat.

- Интендатски измишльотини. По наше време им давахме СПАМ. С шунка. SPpiced hАM. Как ще победиш, като ти дават МРИ?

- Ти победи ли? - подмята генерал Риджуей.

- Ами ти? - подема старата им кавга генерал Макартър.

- Труман те махна и сложи мен, понеже искаше да пуснеш атомни бомби на севернокорейците.

- И бях прав. Да ги бях треснал тогава, сега нямаше да ни разиграват.

Зад двете дълги сенки сянката на дребничък мустакатко ехидничи:

- След Япония не употребихте атомно оръжие. Достраша ви.

- Пък ти, генералисимус, накани се на бял кон да приемаш Парада на победата на Червения площад, ама те достраша да не паднеш от коня и накара Жуков. После направи Корейската война.

- Щото ми попречихте през България да прегазя Гърция.

- Тихо! Ето - те разбират, че бях прав - прекъсва ги Макартър и гледа към Омаха, Небраска, където SAC (Стратегическото въздушно командване) обсъжда ново поколение ядрени оръжия - мининюкс.



Лабиринтите...



Осама бен Ладен нямаше да оцелее, ако бяха разрушили подземното му скривалище с mini-nukes BBJDAM (Bunker-Buster Joint-Direct-Attack Munitions = дълбоко проникващи ядрени боеприпаси с малка мощност и лазерно насочване). За разлика от футуристичния чадър "Звездни войни", предназначен да унищожава ядрените носители в полет, мининюксите ще могат превантивно да унищожат предполагаемия ракетно-ядрен потенциал на страна като Северна Корея.

Има 1,400 подземни командни постове и ракетни силози в 70 държави. Някои от тези държави обезкръвяват конвенционалните си армии, за да се сдобият с ракетно-ядрено оръжие. Но изгледите да бъде силово разоръжена може да стимулира една бедна държава да ускори ракетно-ядрената си програма, да потвърди тезата, че тази програма е отбранителна, да увеличи броя на държавите с амбиции за ракетно-ядрен потенциал. Така ще се повиши рискът от атомни сблъсъци между бедни и богати; също - между бедни и бедни. Мининюксите може да банализират ядреното оръжие, снижавайки прага, който след Хирошима 1945 никой не посмя да прекрачи.

В кубинската ракетна криза през 1962 Хрушчов отстъпи явно, а Кенеди тайно изтегли от Турция прицелените към СССР ракети JUPITER и премълча за България (продължава ли подготовката за разполагане на съветски ракети със среден обсег).

До 1950 България беше подстъп за комунизиране на Гърция. САЩ пратиха в Атина генерал Ван Флийт. Той стегна деморализираната гръцка армия и изпепели партизаните с едно ново оръжие - напалм. Тогава севернокорейците нахлуха в Южна Корея през 38-ия паралел. От Атина Ван Флийт го пратиха на паралела. По ирония на географията 38-ият паралел минава и през Атина. На Ван Флийт му прикачиха прозвище Генерал 38 паралел.

Северно от паралела е "Железният триъгълник". Плато, проядено от подземен лабиринт. Прокопаването на галериите започна след разделянето на Корея през 1945. Продължи през Корейската война и след ракетната криза през 1962. И дори сега изпод земята се чува: Чук... чук... чук...



...и въшките



Корейската война (1950-1953) взе един милион жертви. Със съветско оръжие и подпомаган от китайски "доброволци", Пхенян воюваше със Сеул, САЩ и още 15 държави под флага на ООН (Канада, Великобритания, Франция, Гърция, Турция, Холандия, Белгия, Люксембург, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Филипините, Тайланд, Етиопия и Колумбия). "Двата лагера" (както ги нарече Жданов) воюваха чрез техните протежета - war by proxy.

Въпреки бомбените килими на SAC, въпреки напалма през прокопаните галерии зад гърба на съюзниците изникваха изпод земята вълните на "жен хай" (човешко море). Червените превзеха Сеул, после съюзниците превзеха Пхенян, после пак надолу-нагоре от паралела. Като "йо-йо" (топка на ластик), казваха американците.

Пекин имаше жен хай и каза, че САЩ са книжен тигър, въпреки че имат всякакви оръжия, включително атомно. Но важни се оказаха още две неща, които САЩ имаха: хапчета против дизентерия и ваксина против тифус. Въшките пренасят тифус, бич за всички армии от Ксеркс до Наполеон.

Капитан Джеймс Джабара от Уичита, Тексас, докладва пред SAC: в пикиране F-86 Sabre, F-84 Thunderbird и F-80 Shooting Star са по-устойчиви от руските. МиГ-15 ни превъзхождат по таван, повратливост и съотношение "тяга-тегло" на двигателя. После се създаваха нови оръжия и - с изключение на атомното - се изпробваха в реална обстановка. Корейската война свърши през 1953 там, където тя започна - на 38-ия паралел. Но 50 години по-късно Пхенян поставя Сеул, Токио и Вашингтон в дипломатическа безпомощност. Значи Корейската война не е свършила.
204
1915
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
204
 Видими 
19 Август 2003 22:46
Американците и руснаците, където стъпят само бъркотии правят. Генералите им пък постоянно си мерят ... кой по- . Да си ги мерят някъде в някоя лаборатория или резерват, щото от празното им надтаковане милиони човеци бяха затрити през последните 50 години. За САЩ имам обяснение - оръжейната икономика има нужда от изпразване и изпробване в реални условия, пък и е нужна да грабиш ресурси по цялата земя. Пристигаш с бухалката и няма искам не искам. В името на демокрацията и ценностите най-често се прави обратното. За Русия май само второто валидно.
България - по цял свят дават мило и драго за ракети, ние пък ги режем, щото сме "богати" да издържаме армия и да купуваме оръжя от САЩ.
Силни държави - слаби държави. От личен опит знам, че където държавата е силна личността живее лошо и обратното, където държавата е слаба е голям купон. Знаете ли колко е годишната отпуска в САЩ и как се чустват пушачите там?
19 Август 2003 23:27
В БНА (Българска Народна Армия) раздаваха консерви, на които горе пишеше "лънчън мийт", а от другата страна по-долу - "чопед порк". На кирилица за да е по-разбираемо. По средата с големи букви пишеше "Русенско варено". Воиската му викаше просто "русенско".
Загадката така си остана. Не ми се вярва да е било идеологическа диверсия. Обикновена простотия е по-вероятното обяснение.
Приказките за генералисимо Сталин, който се бил уплашил от коня и т.н. са пълна глупост. Кой щеше да има куража да стои на мавзолея и да го наблюдава ОТГОРЕ как се размотава на кон и крещи като кретен "Здраствуйте таваришчи суворовцъй и нахимовцъй". Нали после трябваше да разстреля целия парад барабар с политбюро, ген. Владимир Стойчев и чужестраннъйми гастями за този резил!
19 Август 2003 23:36
Да бе
Този път въпросът е за Пять
Свърши ли или не свърши студената война?
Явно не свърши - форумът воюва
Майтап, Бе ....
То войната я свършиха отдавна, които я водеха
Но тя взе че не свършва
На предалите се все не им се изплаща положеното
На победилите се все ни им се случва желаното
Не са доволни - най-вече победилите Се
19 Август 2003 23:40
Американците са имали и пеницилин. Още през предишната война. Още през Първата световна са имали тоалетна хартия. В БНА фатмаците я крадяха за в къщи и българската войска се бършеше с вестник "Народна армия". Най-страшното наставаше, когато свърши "Народна армия" и остане "Аганьок" с дебелите гланцирани страници. Грозна картина.
В РККА(Работническа-крестянская красная армия) е било по-зле. Хартията е отивала за курево, понеже не са имали "Lucky strike". Пушели са козя ножка. За гигиената не знам...
19 Август 2003 23:55
А в БНА пеницилинът беше средство за наказание на непокорни новобранци...
19 Август 2003 23:59
Да бе
Нали с Чест сме загубили
Дайте ни чист клозет и пеницилин
Няма как
Ако не си успял да се изсереш цивилизовано на време, все така ще ти се случва
Затова загуби - на опашката за чист клозет
20 Август 2003 00:11
Димитри Иванов си играе с историческите факти.Нищо, майтап да става!
20 Август 2003 00:21
Харесват ми по принцип паралелите Америка – Русия (харесват и на американците), макар че Америка не е милитаристична култура като Русия и Прусия. Фестивалът на руската опера в “Мет” с диригент Валери Гергиев това лято беше много успешен – играха “Руслан и Людмила”, “Семен Котко” - соцреализъм от Прокофиев, “Китеж”, вагнериaнски уморителен шедевър на Римски-Корсаков, любимата на публиката “Хованщина” - за старообрядците, неизвестно за мене парче от A. Рубинщейн. B. Гергиев бил казал, че нямало да спи спокойно, докато оперите на Глинка не станели в Америка известни колкото тези на Пучини. След манията по Тату (всички черни девойки пееха по улиците местната пародия на големия им хит ‘рашън лезбянс’) американците сега откриват и руската “кантри” музика, един руски оркестър получ скоро някаква награда Грами или нещо такова, а току-що получих покана по имейла да си купя албум на “Песняри” с хитовете от 70-те години “Вологда” и “За полчаса да веснъй” – мисля да я взема. Харесвах ги. Много са американски. Имаше там нещо за и “камсамол'ский билет”, ама нейсе. Той и Прокофиев, и Схостакович…
*
На колегата по-горе – моята отпуска си е 20 дни (но не мога да ползвам цялата, естествено) плюс доста длъжки “задължителни” ваканции за деня на благодарността и за Коледа (тази година 9 дни). Повечето работещи американци имат по-малко отпуска, нерядко само по десет дни, но взимат често и неплатена покрай празниците и си правят дълги уикенди по няколко пъти в годината. Пушачите в нашата служба пушат на само на тротоара отпред, в студ и в зной, както във всички други офиси, които съм въждал и чувал. Свикнали са и не се оплакват. В МВнР и в БАН, дето работех по-рано, беше съвсем нормално на заседание в малка стая, естествено – без климатик, десетина пушачи да кадят и двама-трима непушачи да им гълтат дима. В Америка е малко по-добре решено според мене.
20 Август 2003 01:01
За съжаление рускоезичните колеги на форума нае ни разказаха нищо за тържествата за 300-годишнината на Петербург, та трябваше да науча от любимия Ню Йоркер, от хубавия репортаж на Иън Фрейзиър, че пял Павароти и имало разни салтанати и доста кегебейщина също. Американския слушател познава Шостакович и Прокофиев, както и младите Шнитке и Губайдулина много по-добре от българския (ако той изобщо ги знае), защото много по-често ги слуша и в много по-добро изпълнение. Истината за Русия се вижда май само от Америка, а и за всяка друга страна де. Наздраве,
20 Август 2003 01:14
Интересно, е Мет дават ли свещи на влизане?
20 Август 2003 01:19
Ха-ха. По време на затъмнението театрите затвориха, а операта не беше в сезон. Но на безплатните представкения на открито в парка всеки йини хората си носят свещи и си пийват винце от стъклени flutes на тревата. Чак става политически въпрос, когато полицията изземе бира от някое барбекю в работнически квартал и популистите колумнисти по таблоидните весници ревнат: елитът пие вино на операта, а работникът не може да пие две-три бири на плажа.
20 Август 2003 02:02
Ех Дмитри, хубаво е да пишеш за неща дето ги разбираш, а не се правиш на военен експерт и да даваш фриволни тълкования, разчитайки на неосведомеността на публиката.
Едностепенните ракетите с течно гориво със среден обсег на действие Thor и Jupiter бяха ускорено разработени и разположени (195 в Англия, Италия (Thor) и Турция (Jupiter) в отговор на руските многостепенни SS-6 и успешно изстреляния Спутник (1957). Политическите трудности относно разполагането им на чужда територия доведоха до разработката и внедряването (1963) на междуконтиненталните ракети (Atlas и Titan I), разположени на американска земя, за замяната на Jupiter и Thor. Последната беше използвана в космическата програма като първа степен на ракетите-носител.
Многостепенната SS-6 беше явен технически провал, коствал живота (1960) на шефа на стратегическите ракетни войски Митрофан Неделин и още стотина други наблюдавали теста. Освен това поради ограничения им обхват (по-малко от 3500 мили), за да достигнат САЩ трябваше да бъдат изстрелвани от арктическите площадки Новая Земля, Норилск и Воркута, което силно ограничаваше ефективността им. По тази причина СССР реши да разположи по-малките и по-надеждни SS-4 на по-близко разстояние и при по-благоприятни климатични условия – в Куба, което доведе до кризата 1962 г. Няма басня за премълчаване на подготовката за разполагане на РСОД в България.
След края на ВСО 1945 освободения от японците корейски полуостров е окупиран от двете страни на 38 паралел от САЩ и СССР. Изтеглянето на съюзническите войски през 1949 г. и провала на свободните избори за обединението на Корея, както и изявлението на Ачесън от 12 януари 1950 г. относно американската отбранителна линия в Азия, не включило Тайван и Корея подтикна Ким Ир Сен с мълчаливото съгласие на Сталин да нахлуе на 25 юни на юг от 38 паралел. Съвета за Сигурност приема резолюция призоваваща всички членове да помогнат за възпиране на инвазията. Съветският делегат отсъства от заседанието протестирайки срещу присъствието на представител на Тайван вместо на Китай и не може да наложи вето на резолюцията. Труман съответно без съгласието на конгреса (незаконно) издава заповед за “полицейска” акция по егидата на ООН. Сега вече Буш дори не си прави труда да постига подобна резолюция.
Човек остава с впечатлението, че Ван Флийт е командвал американските войски в Корея. Командващ там е бил генерал MacArthur, когото през април 1951 заради неподчинение, Труман заменя с Ridgway. Полковник Флийт е бил заместник началник щаб на европейското командване във Франкфурт и е отговарял за мисията американски военни съветници в Турция и Гърция. В Корея командва 8 армия, която отблъсква две северокорейски офанзиви и 1951 година е произведен в чин генерал.
Няма смисъл да коментирам “lousy” (въшливото) описание на войната, а само ще добавя, че тя все още не е приключила. Няма мирно споразумение – има само споразумение за прекратяване на военните действия (armistice) от 27 юли 1953 г.
Накрая ще добавя, че войната отне живота на 1, 3 милиона южнокорейци (главно цивилни), 1 милион китайци, 500 хиляди северокорейци, 54 хиляди американци и сравнително малък брой англичани, австралийци и турци.
Дмитри, това е на кратко истината за описаните от теб събития.
20 Август 2003 02:09
Девил , мисля че отпуската в САЩ е м/у 2 и 3 седмици на година . Познаите колко е във Франция . Фичо , ти знаеш ли . Би трябвало , все пак си полубог , пък и живееш във Щатите , страната от която "наи -добре се вижда останалия свят ". Знаеш ли какво значи да запалиш цигара и да си отбориш бутилка вино излегнат на полянката пред Аифеловата кула . Не тази във Лас Вегас обаче. A nai hubavoto e che niama nuzhda da si kriesh butilkata vyv knizhno plikche , ne samo zashtoto ako mine policai , nai-strogata zabelezhka ko iato mozhe da ti napravi e "nazdrave".
20 Август 2003 02:16
Много моабет и факти за нищо..................... Само си харчите байтовете....
20 Август 2003 04:25
ДИ дрън дрън дрънкало ама взе да писва вече.Маи все още не е събрал достатъчно пари да си смени таратаиката та с гаргара се мъчи да донавакса
20 Август 2003 05:39
Дяволски опит - дяволска манипулация... Тъкмо личностите имат шанс в Америка...
Тантус, на мен ми дадоха 4 седмици, защото не поисках 5....
20 Август 2003 06:29
В БНА (Българска Народна Армия), неприкосновенния запас от антибиотици беше от Pfizer Inc.(УСА)
20 Август 2003 06:39



ДА ЖИВЕЯТ РЕВОЛЮЦИИТЕ!!



НА КОЛЕНЕ ПРЕД БНА(Българската Народна Армия)!!











20 Август 2003 07:09
Д-р Радефф, къде се изгуби, бе човек?
20 Август 2003 07:22
Шнитке е вече умрял, а Софя Губайдулина е възрастна и в Хамбург. Слушахме я лани в голямата църква до Колумбийския университет. Аз като говоря за тях, първо ди слушам...
20 Август 2003 07:23
Поисках си 52 седмици отпуска и не ми дадоха, таа...... плаках допреди малко, Ай. Още ми тежи!

Редактирано от - Dr. M.T. Radeff, M.D. на 20/8/2003 г/ 07:26:56

20 Август 2003 08:09
..но, ако говорим сериозно, една от най-безсмислените тежести в туристическото снаряжение си остават консервите. Честно казано, ако в областа на купуваните неща по-голяма част от вещите видимо губят тежест (като гъдулки, чинии, палатки), то месото си остава все така тежко, както преди. Та, пойнта ми е за сублимираните материали и услуги, които на вкус, цвят и хранителност приличат на месо, вероятно са, но в случай, че пощальона не изяде писмото с русенското. Такива ти ми работи.
20 Август 2003 08:37
А, не вярвайте, че конфискуват бирата на работниците, пък на елита виното - не. Просто има едно разумно правило - на участъци с пясък (а плажовете обикновено са такива) не е разрешено използването на стъклен амбалаж. По напълно логични причини. Че и на нас ни се е случвало да се опитаме да се направим на ударени, и да се налага да си преливаме виното в пластмасови бутилки от минерална вода. А полицаят спокойно и търпеливо да чака (ама ни взе бурканчето с горчица, още не мога да му го простя, нищо че ни го върнаха на връщане). Иначе, ако биричката ти е в кутия, никой нищо не ти казва, пий си на воля (на плажа). И това в Bibble Belt, в наше село плажовете не стават за бели хора. Но си има правило - No Glass on the Beach, и се спазва.
За хартиените пликчета не ми се коментира, особено в наше село, дето кръчмите работят 24/7. И пак има хора, дето си пият бирата в пликче. Въпреки че разумните си носят едно изолиращо ръкавче, дето си пъхаш кутията в него, хем не ти се стопля, хем и господ не може да види какво пиеш.
20 Август 2003 09:05
Пхенян ще се опита да изтъргува ядреното си оръжие и най-вероятно ще успее, защото никой не иска да рискува да напада малоумни роботи, съоръжени с ракети, които чат-пат прелитат над Япония и падат в океана. Пазарлъкът ще е за това управляващите да си останат такива. Въпросът е какво ще спечелят от това самите бедстващи севернокорейци, за съжаление в близка перспектива най-вероятно е те да продължат да ядат корени.
Студената война свърши, СССР загуби. Тя свърши по различни начини на различните места и с различни последици, една от които е Северна Корея
На застаряващите умници от форума, които искат да си говорят за всичко, но не и по темата, им пожелавам приятен ден!
20 Август 2003 09:07
tantus, а каква е разликата между заплатите в САЩ и във Франция, брато, знаеш ли? И между цената на бензина, например? А храната?
И разликата между две държави, в едната от които чиновникът работи за гражданите, а в другата - обществото храни бюрократите?
20 Август 2003 09:53
Та викаш Дмитри, че войната продължава, 38-ми паралел си е вечен, оръжията са си налице, но ще спечели този, който има ваксини и препарати срещу въшки? Въшките и другите подобри гадости Дмитри са винаги атрибут на мизерията и бедността... Ще спечели този, който не е беден...
Вярно е, приветствам тази теза. То аслъ гърците се отърваха от комунистическата въшкава напаст... Ама колко е общото тука с напалма? С него изгориха някой друг въоръжен идеологически ослепен юнак, но колко милиарда изляха и продължават да изливат, че да дизенфикцират бедността гръцка мързелива? А на нашите въшки - освен български мързел има и простотия, кога ще им дойде реда?
20 Август 2003 09:57
Доколко има истина в предполагаемото разполагане / неразполагане на ракети в България като разменна карта по време на Карибската криза?
20 Август 2003 10:04
Налага се да коментирам не ДИ, а коментара на American Bastard!
Хубаво е, когато коментиращите поправят грешки в текста, който коментират.
Става тъпо, когато самият коментиращ вкарва нови грешки чрез коментара си.
Още по-тъпо е, когато това е съпроводено с менторски забележки (от рода на хубаво е да пишеш за неща дето ги разбираш, а не се правиш на военен експерт ).


Та няколко забележки по постваните от American Bastard! данни:


(1) Многостепенната SS-6 беше явен технически провал
SS-6 е известна още като Р-7 или Р-7А (SS-6 е западното й означение). Тази ракета е в основата на съветската космическа програма (нейни модификации са използувани като ракети-носители на първите спътници, първите станции към Луната, Венера и Марс, корабите Восток, Восход и Союз и телекомуникационните спътници Молния). На практика тази ракета (разработена през 1954 г.) е и до ден днешен working horse на съветската, респ. руската космическа програма и трудно може да се нарече точно явен технически провал. Факт е, че за военно приложение тя е не много подходяща (както всяка ракета с гориво течен кислород, впрочем - времето й на подготовка е около 10 ч.). Но това я прави неподходяща за оперативна реакция, докато като стратегическо оръжие тя си е много ОК за времето. тук стигаме до твърдението на AB! че


(2) Освен това поради ограничения им обхват (по-малко от 3500 мили), за да достигнат САЩ трябваше да бъдат изстрелвани от арктическите площадки Новая Земля, Норилск и Воркута, което силно ограничаваше ефективността им - обхватът на SS-6 e около 8, 000 км, а в модификация Р7A е от 12000 до 14000 км. Реално това са първите междуконтинентални стратегически ракети, способни да пренесат голям товар на такова разстояние.


(3) Политическите трудности относно разполагането им на чужда територия доведоха до разработката и внедряването (1963) на междуконтиненталните ракети (Atlas и Titan I), разположени на американска земя, за замяната на Jupiter и Thor. Последната беше използвана в космическата програма като първа степен на ракетите-носител.
Ракета Titan-I не е съществувала, освен като тестово название. Приемам, че AB! е имал предвид Titan-II, която формира гръбнака на американските стратегически ракети от 1963 до 1987. Колкото до приложение в космическата програма - и четирите вида са използувани в различни модификации за тази цел, не само Thor: с Atlas са извеждани в орбита астронавтите по програмата Mercury, модификацията Atlas-Centaur е дълго време working horse на междупланетните мисии. Titan-II беше ракетата, с бяха извеждани в орбита космонавтите от серията Gemini през 1965-1966 г., отделно са многото спътници. Jupiter (или Juno-II) извежда в орбита първия американски спътник Explorer-I, а Thor в различни модификации (Thor Agena, Thor Delta) е също една от много популярните ракети-носители в американската ксомическа програма.


Хайде да спра дотук.


А от статията на ДИ ми хареса напомнянето за първото приложение на напалма. Наистина е в Гърция, срещу войските на генерал Гривас. Добро припомняне (за който помни), за останалите (които свързват първите приложения на напалма с Виетнам или Корея)- добра коригираща информация.

Редактирано от - Падащ от Марс на 20/8/2003 г/ 10:11:11

20 Август 2003 10:18
Падащ от Марс, благодаря за информацията, друго си е когато заговорят експертите.
Кажи сега за ракетите в България.
20 Август 2003 10:48
Колкото до ролята на България в Кубинската криза - намекната от ДИ с думите:

В кубинската ракетна криза през 1962 Хрушчов отстъпи явно, а Кенеди тайно изтегли от Турция прицелените към СССР ракети JUPITER и премълча за България (продължава ли подготовката за разполагане на съветски ракети със среден обсег).
Тук читателят на ДИ остава с впечатлението за някаква симетричност в действията на Хрушчов и Кенеди, с игнориране на (евентуално) внасяната чрез България асиметрия. Така ли е това?


Ако се погледне от стратегическа гледна точка, разполагането на ракетите SS-4 в Куба е симетричен стратегически отговор на разположените в Германия, Англия и Турция американски ракети със среден радиус на действие (т.е. с обхват около 2000 км), които могат да поразят стратегически цели на съветска територия много по-бързо и точно, отколкото СССР е можел да го направи с междуконтинентални ракети (като отговор на евентуално американско нападение). Чрез тези ракети СССР получава (поне на теория) същите възможности, както и САЩ от базите в Турция. Ето защо и "пазарлъкът" е да се махнат ракетите от Куба срещу махане на тези от Турция. Това може да се види, например, тук Натиснете тук:

Eventually, the U.S. and the Soviets came to a compromise in which the U.S. would remove its nuclear weapons from Turkey, guarantee that Cuba would not be invaded and the Soviets would remove their weapons from Cuba (Cold War, 202). Once again, our President was shown to be willing to do almost anything to prevent another country’s advantage over the United States. The U.S. had already escalated the tensions in the first place, by stationing nuclear weapons in Turkey, catching Khrushchev’s attention. Most people see this as a victory for the United States and think of Khrushchev as a “bad man,” but most people are unaware of the fact that we, the United States, started this whole affair. And, once again, we, as a country, took another hypocritical gesture. We thought, how dare Khrushchev install nuclear weapons to be able to attack us? I bet that’s what Khrushchev was thinking when he noticed those missile installations in Turkey. As many say, “treat others as you want to be treated.” In this case, we did not adhere to this phrase. Ironically, this is one of the phrases or themes that we, as a country, base our whole moral standard upon, and to criticize another country for taking a defense measure in return to an action that we took is absolutely ludicrous.
Та обратно към темата България: дори и да се разполагат ракети със среден радиус на действие, дори да се напълни цяла България с такива, - това не би променило стратегическия баланс СССР/САЩ. Промяната би била по посока СССР/Зап.Европа, както и по посока възможност за атаки в района на Близкия Изток - но това не е темата, предизивкала Кубинската криза. Темата там е внезапно възникналата непосредствена стационарна уязвимост на САЩ. И, както се вижда от цитата по-горе, тази уязвимост е отговор от страна на СССР на действието на САЩ в Турция малко по-рано...


Така че ако търсим поводи да се гордеем с ролята си (в смисъла на вчерашната статия на БД), нека не ги търсим точно в случая на Кубинската криза: ролята ни тук е по-скоро периферна...


(Е, според някои слухове, все пак имаме заслуга: легендата е, че точно Тодор Живков "светнал" Хрушчов (при посещението му в България на 24.05.1962), че разположените ракети Jupiter в Турция са с атомно оръжие и Хрушчов тогава се запалил за идеята да се отговори с разполагане на SS-4 в Куба. Няма кой да ни "светне" нас дали това е наистина така - но нищо не пречи да си го пишем в списъка на "българските легенди". Ако не е вярно, поне не звучи съвсем неправдоподобно) .

Редактирано от - Падащ от Марс на 20/8/2003 г/ 10:56:38

20 Август 2003 11:50
SAC = Strategic Air Command - в случая command не е точно командването, а изобщо тази част от Триадата, която пуска ядрени бомби от самолети.
btw Димитри може би е пропуснал да каже, че в България никога не е имало ядрени бойни глави, сигурен съм, че не го е направил нарочно.
Дотук със коментарите към статията, защото за останалото ДИ е над моето ниво във всяко отношение. Може би въпросът е как ще победят - ами според мен не могат да победят или ще е много трудно и не по този начин. Не знам, да се спасяват.
American Bastard, от коментара ти ми стана свсем ясно, колко голям военен експерт си.
SS-6 била пълен провал. Пълен провал, ама американците от страх от този пълен провал и някои други, още по-пълни провали, не започнаха ядрена война със СССР. По същата логика, совалката също е пълен провал.
Ракетите, разположени в Турция, не може да са отговор на SS-6. По това време американците превъзхождат СССР в ядрените оръжия. Те са по-скоро въпрос, увеличаване на заплахата над СССР.
...
Не съм чувал нищо за тодор Живков. Има една друга легенда, според която Хрушчов бил на почивка в Крим и там един маршал му се оплакал, че съвсем наблизо има ядрени ракети, насочени към тях.
20 Август 2003 12:00
"In July, 1962, 65 Soviet vessels set sail for Cuba, beginning one of the most frightening ordeals the world has ever seen: the Cuban Missile Crisis. Earlier, in May 1962, Soviet leader Nikita Khrushchev visited Bulgaria, when he noticed there were American military bases with nuclear warheads that could, if needed, launch at Russia and destroy its major cities, and with this, Khrushchev formulated an idea."



А стига бе... А един приятел разправя, че лично е снабдявал американската армия с косерви русенско от военния резерв... Доставките били извършвани чрез Дамски клуб "Железно милосърдие" - Ню Йорк, които също притежавали ядрени остановки по румънски лиценз...
20 Август 2003 12:05
Г-н Димитри Иванов,
Позволявам си да мисля, че описанието на корейската война е доста изместено. Съветските танкови съединения изобщо не са се месили и войната е била доста продължителна. В тази връзка ми се вижда полезно да се коментира един свързан въпрос. За Бомбите над Хирошима и Нагасаки. Именно тяхната употреба е била мотивирана от и е позволила да се постигне военен баланс в периода. На практика до седем(осем)десетте години на миналия век.
Та си мисля , че в противостоянието на двете системи просто едната е можела да си позвли основната сила да не се меси, а другата не.
Друг е въпроса с моралния аспект на употреба на ядрено оръжие като инструмент за военен баланс.

ПС. Впечатлих се от дефиницията за не "милитаристична култура". Като разгледаме последните 50-60 години и водените (сериозни) войни примерно Корея, Виетнам, Ирак..... си мисля, че Оруел и неговото "войната е мир" си е просто като малко дете
20 Август 2003 12:15
Марс, написаното от тебе за ненужното в стратегическо отношение разполагане на ракети в Балгария звучи логично.
(това за Живков дето съветвал Хрушчов е доста наивно, Хрушчов - при цялата палячовщина, която е демострирал - е бил изключително ловък и умен политик, много над нивото на Живков)

Продължамав да се чудя какво е имал предвид Димитри като намесва в кризата и България, параметрите на сделката за Карибската криза са най-общо:
- Щатите се отказват от окупация на Куба (и запазват блокадата);
- Съветите изтеглят ракетите (и запазват всичко останало, вкл. Кастро начело)
- Щатите изтеглят тайно ракетите от Турция, а Хрушчов се съгласява да не го разгласява.

Всяка страна твърди, че е постигнала победа и че е спасила света от ядрена катастрофа.

Къде е тука мястото на България?

Резултатът изглежда равен, но след 40 години историята сякаш е склона да отдаде повече точки на Хрушчов, защото независимо от непосредствените резултати след кризата отношението на Щатите към СССР се промени и се възцари близо 30 годишния ядрен паритет.
20 Август 2003 12:40
Дипломатическа безпомощност... Вярно. Струва ми се, че тепърва светът ще научава за размерите на хуманитарната криза в Северна Корея. Все пак дали не беше по-добре американците да бяха победили във войната?
20 Август 2003 12:45
Бе те уж победиха в Ирак, Крю, ама от това на иракчани не им стана по-хуманитарно.
20 Август 2003 13:01
В действительностью Америка, американские военолюбцы страшнее чем марсианских таких.
5000 кошмарных войн у человечества за 5000 лет. Почти половина из них вела Америка. Амерка и американский выборь цивилизации - это гибель цивилизации всего человечество из всего нашего мира.
20 Август 2003 13:04
"НА ОБЛОМКАХ ПРОШЛОГО. Теперь я должен сообщить вам один удивительный факт. Впрочем, это, может быть, и не так удивительно. Я помню ясно, живо, отчетливо все, что делал в тот день до того момента, когда, я стоял на вершине Примроз-Хилла и со слезами на глазах благодарил Бога. А потом в памяти моей пробел... Я не помню, что произошло в течение следующих трех дней. Мне говорили после, что я не первый открыл гибель марсиан, что несколько таких же, как я, скитальцев узнали о ней еще ночью. Первый из обнаруживших это отправился к Сент-Мартинес-ле-Гран и в то время, когда я сидел в извозчичьей будке, умудрился послать телеграмму в Париж. Оттуда радостная весть облетела весь мир; тысячи городов, оцепеневших от ужаса, мгновенно осветились яркими огнями иллюминаций. Когда я стоял на краю ямы, о гибели марсиан было уже известно в Дублине, Эдинбурге, Манчестере, Бирмингеме. Люди плакали и кричали от радости, бросали работу, обнимались и жали друг другу руки; поезда, идущие в Лондон, были переполнены уже у Крю. Церковные колокола, молчавшие целых две недели, трезвонили по всей Англии. Люди на велосипедах, исхудалые, растрепанные, носились по проселочным дорогам, громко крича, сообщая изможденным, отчаявшимся беженцам о нежданном спасении. А продовольствие? Через Ла-Манш, по Ирландскому морю, через Атлантику спешили к нам на помощь корабли, груженые зерном, хлебом и мясом. Казалось, все суда мира стремились та Лондону. Обо всем этом я ничего не помню. Я не выдержал испытания, и мои разум помутился. Очнулся я в доме каких-то добрых людей, которые подобрали меня на третий день; я бродил по улицам Сент-Джонс-Вуда в полном исступлении, крича и плача. Они рассказывали мне, что я нараспев выкрикивал бессмысленные слова: "Последний человек, оставшийся в живых, ура! Последний человек, оставшийся в живых!" Обремененные своими собственными заботами, эти люди (я не могу назвать их здесь по имени, хотя очень хотел бы выразить им свою благодарность) все-таки не бросили меня на произвол судьбы, приютили у себя и оказали мне всяческую помощь. Вероятно, они узнали кое-что о моих приключениях в течение тех дней, когда я лежал без памяти. Когда я пришел в сознание, они осторожно сообщили мне все, что им было известно о судьбе Лезерхэда. Через два дня после того, как я попал в ловушку в развалинах дома, он был уничтожен вместе со всеми жителями одним из марсиан. Марсианин смел город с лица земли без всякого повода - так мальчишка разоряет муравейник. Я был одинок, и они были очень внимательны ко мне. Я был одинок и убит горем, и они горевали вместе со мной. Я оставался у них еще четыре дня после своего выздоровления. Все это время я испытывал смутное желание - оно все усиливалось - взглянуть еще раз на то, что осталось от былой жизни, которая казалась мне такой счастливой и светлой. Это было просто безотрадное желание справить тризну по своему прошлому. Они отговаривали меня. Они изо всех сил старались заставить меня отказаться от этой идеи. Но я не мог больше противиться непреодолимому влечению; обещав вернуться к ним, я со слезами на глазах простился с моими новыми друзьями и побрел по улицам, которые еще недавно были такими темными и пустынными. Теперь улицы стали людными, кое-где даже были открыты магазины; я заметил фонтан, из которого била вода. Я помню, как насмешливо ярок казался мне день, когда я печальным паломником отправился к маленькому домику в Уокинге; вокруг кипела возрождающаяся жизнь. Повсюду было так много народа, подвижного, деятельного, и не верилось, что погибло столько жителей. Потом я заметил, что лица встречных желты, волосы растрепаны, широко открытые глаза блестят лихорадочно и почти все они одеты в лохмотья. Выражение на всех лицах было одинаковое: либо радостно-оживленное, либо странно сосредоточенное. Если бы не это выражение глаз, лондонцев можно было бы принять за толпу бродяг. Во всех приходах даром раздавали хлеб, присланный французским правительством. У немногих уцелевших лошадей из-под кожи проступали ребра. На всех углах стояли изможденные констебли с белыми значками. Следов разрушения, причиненных марсианами, я почти не заметил, пока не дошел до Веллингтон-стрит, где красная трава еще взбиралась по устоям Ватерлооского моста. У самого моста я заметил лист бумаги, приколотый сучком к густой заросли красной, травы, - любопытный гротеск того необычайного времени. Это было объявление первой вновь вышедшей газеты "Дейли мейл". Я дал за газету почерневший шиллинг, оказавшийся в кармане. Она была почти вся в пробелах. На месте объявлений, на последнем листе, наборщик, выпустивший газету единолично, набрал прочувствованное обращение к читателю. Я не узнал ничего нового, кроме того, что осмотр механизмов марсиан в течение недели уже дал удивительные результаты. Между прочим, сообщалось - в то время я не поверил этому, - что "тайна воздухоплавания" раскрыта. У вокзала Ватерлоо стояли три готовых к отходу поезда. Наплыв публики, впрочем, уже ослабел. Пассажиров в поезде было немного, да и я был но в таком настроении, чтобы заводить случайный разговор. Я занял один целое купе, скрестил руки и мрачно глядел на освещенные солнцем картины ужасного опустошения, мелькавшие за окнами. Сразу после вокзала поезд перешел на временный путь; по обеим сторонам полотна чернели развалины домов. До Клэпхемской узловой станции Лондон был засыпан черной пылью, которая еще не исчезла, несмотря на два бурных дождливых дня. У Клэпхема на поврежденном полотне бок о бок с землекопами работали сотни оставшихся без дела клерков и приказчиков, и поезд перевели на поспешно проложенный временный путь. Вид окрестностей был мрачный, странный; особенно сильно пострадал Уимблдон. Уолтон благодаря своим уцелевшим сосновым лесам казался менее разрушенным. Уэндл, Моул, даже мелкие речонки поросли красной травой и казались наполненными не то сырым мясом, не то нашинкованной красной капустой. Сосновые леса Сэррея оказались слишком сухими для красного вьюна. За Уимблдоном на огородах виднелись кучи земли вокруг шестого цилиндра. В середине что-то рыли саперы, вокруг стояли любопытные. На шесте развевался британский флаг, весело похлопывая под утренним бризом. Огороды были красные от травы. Глазам больно было смотреть на это красное пространство, пересеченное пурпурными тенями. Было приятно перевести взгляд от мертвенно-серого и красного цвета переднего плана пейзажа к голубовато-зеленым тонам восточных холмов. У станции Уокинг железнодорожное сообщение еще не было восстановлено; поэтому я вышел на станцию Байфлит и направился к Мэйбэри мимо того места, где мы с артиллеристом разговаривали с гусарами, и того места, где я во время грозы увидел марсианина. Из любопытства я свернул в сторону и увидел в красных зарослях свою опрокинутую и разбитую тележку рядом с побелевшим, обглоданным лошадиным скелетом. Я остановился и осмотрел эти останки... Потом я прошел через сосновый лес; заросли красной травы кое-где доходили мне до шеи; труп хозяина "Пятнистой собаки", вероятно, уже похоронили: я нигде не обнаружил его. Миновав военный колледж, я увидел свой дом. Какой-то человек, стоявший на пороге своего коттеджа, окликнул меня по имени, когда я проходил мимо. Я взглянул на свой дом со смутной надеждой, которая тотчас же угасла. Замок был взломан, и дверь отворялась и захлопывалась на ветру. То окно моего кабинета, из которого мы с артиллеристом смотрели тогда на рассвете, было распахнуто, занавески в нем развевались. С тех пор никто не закрывал окна. Сломанные кусты остались такими же, как в день моего бегства, почти четыре недели назад. Я вошел в дом, он был пуст. Коврик на лестнице был сбит и потемнел в том месте, где я сидел, промокнув до костей под грозой, в ночь катастрофы. На лестнице остались следы грязных ног. Я пошел по этим следам в свой кабинет; на письменном столе все еще лежал под селенитовым пресс-папье исписанный лист бумаги, который я оставил в тот день, когда открылся первый цилиндр. Я постоял, перечитывая свою недоконченную статью о развитии нравственности в связи с общим прогрессом цивилизации. "Возможно, что через двести лет, - писал я, - наступит..." Пророческая фраза осталась недописанной. Я вспомнил, что никак не мог сосредоточиться в то утро, и, бросив писать, пошел купить номер "Дейли кроникл", у мальчишки-газетчика. Помню, как я подошел к садовой калитке и с удивлением слушал его странный рассказ о "людях с Марса". Я сошел вниз в столовую и там увидел баранину и хлеб, уже сгнившие, и опрокинутую пивную бутылку. Все было так, как мы с артиллеристом оставили. Мой дом был пуст. Я понял все безумие тайной надежды, которую лелеял так долго. И вдруг снаружи раздался чей-то голос: - Это бесполезно. Дом необитаем. Тут, по крайней мере, десять дней никого не было. Не мучьте себя напрасно. Вы спаслись одни... Я был поражен. Уж не я ли сам высказал вслух свои мысли?. Я обернулся... Балконная дверь была открыта настежь. Я шагнул к ней и выглянул. В саду, изумленные и испуганные не меньше, чем я, стояли мой двоюродный брат и моя жена, бледная, без слез. Она слабо вскрикнула. - Я пришла, - пробормотала она, - я знала... знала... Она поднесла руки к горлу и покачнулась. Я бросился к ней и подхватил ее на руки."
20 Август 2003 13:13
В Мире нет такой страны,
нет такой земли,
против которых Америка не вела бы
человеконенавистную войну.

Редактирано от - AA на 20/8/2003 г/ 16:51:15

20 Август 2003 13:28
За 5000 години - 5000 войни против човечеството! Хм, замечательно! Не са ли повече? 10000 например?
***
Заметательно е друго: да ползуваш три прякора за да кажеш едно и също. Поне сам си опонирай, раздвоявай се, разтроявай се, ако щеш - ще изглеждаш интересен, поне!
20 Август 2003 13:31
Лебовски,



Човекът си има 3 ника и си ги ползва по ред на номерата. При това не за да симулира шизофренна предиспозиция. Щото всички му знаем никовете.
20 Август 2003 13:40
Зачем так грубо и неуважительно, дорогой Большой Лейбовский?!
Неуж-то у тебя есть так много родных и близких к сердцу и уму существа в этой поршивой ЮЕСЕЙ?!

Редактирано от - SultanBg на 20/8/2003 г/ 16:52:34

20 Август 2003 13:42
[б]Марко[/б]
Днес си много точен.
От известно време много ми харесват анализите ти.
20 Август 2003 13:43
Beam rider, совалката наистина е тотален провал. Изпуснал си да кажеш - за 100 билиона долара...
Изобщо, Шатъл е най-перфектния пример за безграничната американска тъпота...
20 Август 2003 13:43
"От личен опит знам, че където държавата е силна личността живее лошо и обратното, където държавата е слаба е голям купон."
***

В момента България е със слаба власт, огледално противоположна на тази власт, която си оставил през 1998 г., Девил. Прекрасно място за живеене, пълен купон, трупове ката ден по улиците, с министър на финансите и заместници в оставка, без управител и подуправител на БНБ от няколко месеца, с вътрешен министър и негов главен секретар, които са като куче и котка, с неадекватен министър-председател - мултимилионер за няколко дни, с политици-смешници и "бизнесмени" с парламентарни групи... През месец поскъпва токът, парното, водата, хлябът ...
Предпочитам България такава, каквато бе през 1998 г. и искам министър-председател (като) Костов!
20 Август 2003 13:52
Гарване,



И на мен това ми хрумна, но не посмях да зачекна, щото примерите за споменатата тъпота са доста и току-виж сме се фанали гуша за гуша по въпроса коя от тях е по-безгранична


Така кажи, бе Лебовски!


Досега се чудех къде било зарито кучето ти, а то било в Драгалевци!
20 Август 2003 13:55
В резултат на големите промени и неимоверно бързото увеличение на циганското малцинство в България и 4 – годишното успешно управление на правитевлството на оня черния Циганин от Драгалевци, има застрашителна опастност държавата и страната ни да промени етническия си баланс.
20 Август 2003 14:06
Мунчо,
Имах предвид сравнението между Северна и Южна Корея. В исторически аспект нещата стават ясни чак след много години.
Султане,
Това за войните ти ли го съчиняваш или го пействаш отнякъде? Защото ако го съчиняваш не виждам защо трябва да пишеш на руски. Ние ще го разберем дори на български.
20 Август 2003 14:19
Здравей Круелла,
Остави я тая Америка, скъпа.
Тя е много нискоинтелектуална. Едни пари, пари…
*
Чети и: Herbert Wells. The War of the Worlds
*
http://www.pagebypagebooks.com/H_G_Herber t_George_Wells/The_War_of_the_Worlds/Book _One_The_Coming_Of_The_Martians_The_Eve_O f_The_War_p1.html
20 Август 2003 14:24
Вярно бе! Изключителна тъпота и то проявена не само в областта на космическата техника. На някакъв идиот му хрумнало да свързва компютрите в мрeжа, на друг още по-голям идиот му дошла на ум идеята за глобална мрежа и ето как умните хора могат да обменят мисли та целият свят да научи за тъпотата на гореспоменатите идиоти.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД