|
Изгледите за благоприятен изход от делото в Бенгази насърчават политиците ни начело с министъра Соломон Паси да афишират все по-често, че подсъдимите не са сами и че държавата стои зад тях. Даже пращат правителствения "Фалкон" да откара авторитетните учени Люк Монтание и Виторио Колици да свидетелстват в полза на нашите.
Не такова е поведението на родните държавници към българските умиротворители в Ирак. Колкото повече се сгъстяват облаците над главите им, толкова по-често политиците ни напомнят, че това са доброволци, които са си преценили риска срещу съответното заплащане, и че
на война е като на война.
Подобни изказвания чухме в последните дни не само от Соломон Паси, но и от шефа на парламентарната група на жълтите Станимир Илчев, а в известен смисъл и от военния министър Николай Свинаров. По принцип не би трябвало да има разлика в отношението към нашите медици в Либия и към военните в Ирак, защото и едните, и другите са поели нелеката си съдба доброволно, срещу заплащане, подгонени от немотията в родината. Но разликата се усеща и тя е важен симптом, че мисията ни в Ирак отива на зле и че отговорните за тази авантюра държавници бързат да се застраховат.
Спомняте ли си как на 11 април Соломон Паси се възмущаваше в парламента от лявата опозиция, че искаше да подкрепи резолюция на Съвета на Европа срещу войната в Ирак? Тогава той подиграваше опонентите си, че ще пропуснат "парада на победата", защото България била на страната на "печеливша коалиция". А как същият Паси отиде преди седмица в Багдад? С каска, бронежителка, снишен. За да не го свари мракът на иракска земя, се изниза обратно и не посмя да отскочи до българския батальон в Карбала.
Имаше ли вид на победител, тръгнал на парад?
На 21 юли американската агенция Асошиейтед прес направи следната констатация: "Може да спечелиш всички битки и да загубиш войната. Точно пред този риск се изправя американската армия в Ирак, която всеки ден се сблъсква с партизанска война. Французите в Индокитай и Алжир, американците във Виетнам и руснаците в Афганистан трябваше да понесат болезнени последици от пораженията, които им нанесоха партизанските движения: военното превъзходство не е гаранция за успех, а времето работи в полза на бунтовниците, защото са на собствен терен".
Но на Паси, Свинаров и другите им се привидя шанс да се окичат с лесни лаври и не се поколебаха да натоварят нашите бойци на американския военен "Титаник", който им изглеждаше толкова сигурен, колкото навремето британският "Титаник" е изглеждал на гордите пътници, успели да се снабдят с билет за плаването му до Новия свят. Военната машина на САЩ наистина е несравнимо по-мощна от всички останали, но това не й помага много в иракските плаващи пясъци, където затъва всеки ден по малко и равномерно. Сравненията с Виетнам стават все по-натрапчиви, защото и там американците влязоха с лекота в началото на 60-те години, а след това затънаха в тамошното блато.
Нашите, които бяха пратени уж като мироопазващи сили,
набързо станаха мироналагащи и окупационни.
Нямало било такава предварителна договорка, но България била готова да преговаря за разширяване на функциите им. Тоест в познатия си стил сме готови да даваме всичко, което ни поискат. Други обаче започват да усещат, че когато корабът потъва, няма особена полза от оркестъра, който продължава да свири ободрително. Последно проучване показва, че 61 процента от британците желаят техните войски да се върнат от Ирак. ООН, която беше дискредитирана от "коалицията на желаещите", сред които и България, също чувства, че не може да промени тенденцията и прибира на сигурно служителите си. В условията на окупация иракчаните не правят разлика между чужденците. За тях войната продължава да е незаконна въпреки свалянето на диктаторския режим на Саддам Хюсеин. Малките наръчници за любезно общуване с иракчаните няма да помогнат особено на българите, освен ако в тях няма полезни фрази като: "Не ни бийте, всичко ще си платим и се омитаме".
Този коментар е супер тъп, а предполагам, че и авторът също не е много умен. Тези които са в Ирак са по собствена воля и много добре знаят за какво става дума. Всичко друго е популизъм, простотия и БСП. Когато тези неща изчезнат България може да стане хубаво място за живеене. 
