|
02 Септември 2003 13:05
Възстановявайки наследството си, Сакскобургготски съединява времето, когато е бил цар Симеон с днешното, когато е гражданинът премиер
.
ИЛИЯ ИЛИЕВ
.
Обективно проблемите с връщането на имотите на НЦВ Симеон Сакскобургготски далеч не са толкова сложни и объркани, колкото се представят през последните седмици по страниците на няколко вестника. Особено в "Труд" тази материя се третира по такъв начин. А тя е от юридическо естество, просто и логично е да се решава в съда. Според което казва законът, както се изразява величеството. Там, в царството на Темида, законността на всеки реституционен акт може да бъде оспорена.
.
Така е, ако не става дума за манипулиране на общественото мнение. Обаче тъкмо такова четиво имаме пред очите си - систематизирани маскарлъци, забъркани от крайно тенденциозно подбрани исторически факти, произволни тълкувания, полуистини и цели лъжи. Като че ли НЦВ премиерът е изпратил войска да окупира имотите или е наел мутри да нахлуят в тях. Какво се цели можем да прочетем на страниците на същия вестник: "… с какво лице ще се изправи г-н Симеон Сакскобургготски, българския премиер и наследник на българските царе Фердинанд и Борис ІІІ, пред България и света, когато лъсне голата истина, че експериментът "цар-премиер" се оказа обикновен фокус, но пък лично той е успял да спечели като факир от него, ставайки мултимилионер".
.
Политическата страна на въпроса е свързана с приемането на реституционните закони. В това сега действащият премиер няма никакъв пръст. Откакто е на власт, той не е внасял законопроекти и не е прокарвал чрез гласуване в Народното събрание закони, които да променят предишните за реституцията. Значи няма никакви фокуси. Но вече има върнати имоти през 2000 г. Например с решение на поземлената комисия в Самоков са му реституирани 12 000 дка гори в Рила по общия ред за земята и горите.
.
Тогава "Труд" не рева за морала на реститутите и дори за царския егоизъм. Не пита, морално ли е притежаващите цялата власт да напишат и прилагат закони, които са изгодни на тях и на техния твърд електорат. Не твърдеше, че е грозно да се самообслужват в законодателния орган в разрез с обществения интерес и елементарната човешка срама. Тогава БСП не искаше парламентарна анкетна комисия за царските имоти.
.
Още по-безсрамно е искането на фигури от СДС на специален закон за царското наследство. Значи, докато Симеон Втори е извън политиката и им е полезен, може да си го получи по общия ред, но сега са мераклии със злоба да го цапардосат с персонален закон.
.
Историческите екскурзии и злоупотребата с факти от миналото са особено присъщи на тази кампания. Най-много го отнася дядото на НЦВ премиера, защото по негово време е придобита по-голямата част от имотите. Настоява се, че бил получил за 31 години страшно много пари от държавата, но се пропуска, че с тях е можело да се купят и страшно много имоти. Фердинанд не е бъркал произволно в хазната, за да тъпче джобовете си, а с особен закон Народното събрание му е "определявало цивилна листа", разновидност на годишна заплата. Твърди се, че се касае за равностойността на над 66 милиона евро за 31 години царуване. Това не е било прецедент в европейските монархии. Отделно са му били предоставяни значителни средства за представителни и други нужди. Съвсем друга е била и покупателната стойност на онези пари, но и тази много съществена особеност се прескача. Например горите днес струват много повече, отколкото в началото на миналия век.
.
Като царстващо величество Фердинанд е получавал и редица дарения. В голяма част от тях той е инвестирал, понякога значително повече средства, отколкото е била стойността на дарението. Ловният дворец в Чамкория, например, му е даден във вид на ловна хижа с три стаи и две сервизни помещения. Дострояван е и обзавеждан цели 27 години, включително и от сина му. Натрупани са били множество ценни подаръци от чуждестранни особи. Твърди се, че построената през 30-те години ВЕЦ и днес дава ток на голяма част от курорта "Боровец".
.
Сега почти всичко в този дворец е окрадено.
Вероятно заради такива поводи НЦВ Сакскобургготски казва, че си взима имотите, за да се управляват добре. Примитивно е той да бъде представян като обикновен хитрец, дошъл да дири келепира и да забърше каквото докопа. Не че и него не го движат материални интереси, глупаво е да бъде представян и като безкористен добродушко. Има семейство, има деца, отговорен е пред тях за фамилното имане, длъжен е да полага усилия за връщането му, запазването му, предаването по наследство. Човещина. Колцина с ръка на сърцето ще отрекат, че на негово място биха сторили същото?
.
Има и нещо друго обаче. Симеон Втори е със самосъзнанието, че е аристократ с много древно потекло и цар. Не като длъжност, като титла. Той е възпитаван и досега е живял с друго разбиране за времето като биографична реалност. Освен дядо, баща, синове, внуци и правнуци, за него несъмнено съществуват ценностно-времеви връзки далеч назад и далеч напред. Стойността не е във вещите, а в отношението към тях. Възстановявайки собствеността на баща си и дядо си обезателно по законен ред, той съединява времето, когато е бил цар Симеон Втори в наследствена монархия, с днешното, когато е гражданинът премиер Сакскобургготски в републиката. Изпълнява, както го разбира, своя дълг да възстанови символно-времево-веществено-правната връзка. Своята, на рода си, а той е убеден, че и на България.
.
Продиктуваните от политическа целесъобразност или злоба оценки за исторически събития и личности понякога будят раздразнение, друг път просто смях. Не може да се сочи времето след Освобождението и до Първата световна за много успешно в стопанско и културно отношение, а държавният глава Фердинанд да се изважда от него и еднозначно да се обявява за тъп, високомерен некадърник, както пише в "Труд". Същото е и с Тодор Живков. Ако цитираме Иван Костов, към януари 1989 г. българската икономика е свърхиндустриализирана и бременна за реформи. Идиотско е същевременно да се твърди, че Живков и БКП били съсипали България. Коя страна са съсипали, тази на Борис ІІІ и Фердинанд ли? Която пък те били съсипали. Ето я тежко разкъсаната символно-времева връзка, която НЦВ премиерът полага усилия да възстанови. Без нея нямаме добро бъдеще като нация. България е една и нацията е единна, когато времето е свързано, символите не се оплюват, децата наследяват имотите на родителите си, без да се боят от национализации, конфискации и спецзакони. Иначе скоро няма никой да иска един пирон да забие в "тази държава", а тогава може и да ни я отнемат.
.
В чисто материален план проблемът с наследствата има още една особеност. Опасно е, когато в едно общество отделни индивиди получават от предшествениците си в рода огромни наследства, придобити дори по най-честен и законен път. От една страна, защото лесните пари и грамадните имоти развращават, деморализират, затварят хоризонта за лични усилия. От друга, водят до нетърпими неравенства при старта на хората от едно поколение. Затова в развитите общества разумно са стигнали до практиката да налагат чрез данъчната система много голямо орязване на наследствата. В САЩ огромните наследства най-често се даряват на държавата или на различни обществени фондове, както е направил Вандербилт, например. Защото, ако им се плати данък наследство, пак нищо не би останало.
.
СДС обаче не внесе подобен законопроект, когато прокарваше реституцията законодателно. Наложи и да бъдат върнати маса имоти, които към национализацията са били ипотекирани.
.
Трудовашката катапулта за маскарлъци не за пръв път обстрелва министър-председател. Размина се единствено на Луканов, който уреди Тошко Тошев и компания да си подарят чрез т. н. приватизация не само партийния орган "Труд", но и други имоти на профсъюзите. Схемата във всички случаи се повтаря с отделни нюанси. След около година работа на поредното правителство, през която премиерът е подкрепян и дори ухажван, започват нарастващи по сила и язвителност закачки и ритници от личен характер. След включването на опозиционната политическа сила в атаки и машинации срещу кабинета, публикациите придобиват цялостен омаскаряващ характер и се прицелват в моралния облик на премиера. Към датата на поредните избори той вече е оцапан до неузнаваемост. Далеч не само "Труд" участва в мероприятията, но той е флагманът.
.
Целта е да не се допусне някой политик, добрал се до премиерския или президентския пост, да се стабилизира там, да изкара втори мандат, да се обкръжи със свои кадри, да организира ядро от финансово-икономически организми и медии и да провежда нататък своя независима политика. Оплюването му същевременно носи и по-голям успех на изборите на този, който ще го замести. С какъв авторитет и обществена подкрепа дойдоха Желю Желев, Любен, Беров, Филип Димитров, Жан Виденов, Петър Стоянов, Иван Костов и как си отидоха? По същество нищо ново не се случва и на този премиер.
.
Кой организира тези повтарящи се кампании? Онези, които държаха цялата власт в държавата след оттеглянето на Живков. Нямаше кой да им я поиска след 10 ноември и те си подредиха такъв следващ политически живот и такава "политическа класа", че да стискат властта и да дърпат конците още дълго време. После с това да се захванат наследниците им. И ще стискат и дърпат, докато под контрола им са значителни капитали и други ефективи.
.
Само един от които е бухалката "Труд".
|
и приватизация на държавната собственост; финансова и икономическа стабилизация; окончателно връщане на земята на нейните собственици в реални граници 
за бащините двори.