|
- Г-жо Робева, оглавихте инициативен комитет за издигане кандидатурата на Йоан Костадинов за кмет на Бургас. Защо?
- Защото познавам Йоан и го познавам не от днес и вчера. Познавам го от първия мандат, когато в Бургас беше изключително трудно. Знам какво прави за града, преди всичко за спорта и за културата. Така че не съм се поколебала. Мисля, че Йоан Костадинов доказа възможностите си като кмет. Не зная какво са имали предвид ръководството на БСП когато не са издигнали кандидатурата му, но мисля, че е грешка.
- Кои още са в този инициативен комитет?
- На 5 септември ще издигнем официално кандидатурата му и тогава ще обявим кои стоят зад нея. Но бих искала да кажа, че това са изключително авторитетни и изявени интелектуалци. - Защо смятате, че БСП прави грешка?
-----------
- Смятам, че партиите не бива да се намесват, когато става въпрос за управление на едно селище. Защото това са качества, които една партия не може да оформи. Или човека го бива за тая работа, или не го бива. В този смисъл не виждам място за политика при този вид избори.
---------
- Дали Йоан Костадинов не е пример за самостоятелната личност, която не се вписва в партийните периметри?
- Ами сигурно. И аз съм такава. Приличаме си. Просто ако един управник няма свое мнение и не го отстоява, ако той стриктно се води и се подчинява на партийната дисциплина, той става твърде ограничен в действията си. Това не му дава възможност за размах. В това отношение, и да не се хареса на моите съпартийци, смятам, че кметовете би трябвало да бъдат освободени от тези партийни тегоби.
- Защо у нас все още няма воля за мажоритарен вот?
- То е лесно обяснимо. Ако в парламента има хора със самочувствие и са убедени, че изпълняват обещанията си и предназначението си, те няма да се страхуват да гласуват, защото от тях зависи да променят закона. Една голяма част от тях се съмняват, че при едни мажоритарни избори ще намерят място в парламента. Мажоритарните избори са за хора, които имат политическата култура, имат традиции в това отношение, възпитани са в държавническо мислене, знаят предназначението на политиката. Защото у нас политиката се употребява за съвсем различни цели от нейното предназначение. Разбира се, мажоритарният вот също има своите рискове.
--------
И сега, до голяма степен, партиите залагат на известни хора. Затова виждаме манекенки в парламентите, дори Чичолина стана депутат в Италия, знаете. И още какви ли не смехории, наистина. Тогава опасността от такива хора ще бъде доста по-голяма, като имаме предвид, че голяма част от населението е във възраст, в която все още не съзнава какво значи да избираш, да гласуваш доверие на някого.
-----------
Аз съм абсолютно убедена, че ако Мишо Шамара се кандидатира при един мажоритарен вот, той ще бъде избран. Но ако един изключителен учен като проф.Дойно Дойнов бъде предложен, той няма да бъде избран, просто защото младоците не знаят кой е. Но въпреки това аз смятам, че смесената система за избори за Велико народно събрание не беше лоша.
- Дали се променя по някакъв начин ролята на интелектуалците в изборите? Досега ги виждахме на партийни митинги, а сега вече оглавяват инициативни комитети за издигане на независими кандидатури?
- А, вие към интелектуалците ли ме слагате? Ще се засегнат много от тях. Мисля, че за съжаление в България интелектуалците никога не са били водещи. Те са били избивани, репресирани. Периодично са се вдъхновявали и са вярвали, че могат да направят нещо и при първите удари са се свивали, защото те наистина са чувствителни, раними хора и са се отдръпвали. През последните 10 години нашите интелектуалци бяха поставени в толкова унизително положение, че те не можеха по никакъв начин да бъдат водещи. Прекалено бързо си отидоха хора, които можеха да работят и да дават за родината си. Същата е ситуацията и сега.
- Според Татяна Дончева в момента има опасност хората тотално да се объркат каква е местната политика на отделните партии, защото в една и съща община влизат в различни коалиции с различни политически сили?
- Мисля, че Таня Дончева е абсолютно права. Ще ви кажа какво настроение усещам в хората. Те не правят тези анализи. Вече не се замислят и не вярват, че със смяната на кметовете или на партийните кандидатури нещо ще се промени. За всички вече е ясно, че преди избори каквато и програма да се представя, не за 800, а за 1800 дни да бъде, ще застанат и ще те излъжат. Мисля, че хората изобщо не се замислят върху това, което им представя кандадат-кметът, защото знаят, че няма да бъде изпълнено. Не се замислят, че има ляво ориентирана партия със своя кандидатура и съответно дясно, защото те така са размити.
--------------
Ситуацията в страната е такава, че никой не може да си позволи да води по-различна политика от тази, която са ни наложили. Ние не сме суверенна държава, защо трябва да се лъжем, имаме борд. Прав е Милен Велчев като казва, че сме длъжни да се съобразяваме с това, което сами сме си направили. Ние се вкарахме в борда. Ние доказахме на целия свят, че не сме в състояние да се управляваме самостоятелно.
---------------
- Като споменахте 800 дни, морално ли е да се поставят постфактум условия от политиците. Премиерът например заяви, че не са изпълнени обещанията му за 800-те дни, защото условието било това да стане заедно, пък много хора му пречели?
- На мен като ми пречат, ги отстранявам. Аз съм един от хората наивници в България. Вярвах, че Симеон има друга закваска и че той няма да успее да изпълни обещанията си, но ще се опита да направи нещо. Държа да кажа, че аз лично съм сигнализирала за това какво става в Българския спортен тотализатор. Весела Лечева лично разговаря с него, беше направена комисия към Народното събрание, която установи нарушения по всички показатели, по които обвинявам Ирен Кръстева за разхищенията, за абсурдното управление на тотализатора, за нарушаване на правилниците. Комисията беше закрита, министър-председателят си затвори очите.
- Защо според вас властта за тези 800 дни си затваряше очите за всички големи проблеми и сега премиерът се опитва да изкара виновни българите?
- Когато той се е поставил в положението да не може да взима самостоятелни решения, кой му е виновен.
---------------
Когато 20-годишни момчета си подаряват последни модели мерцедес за рождените си дни, когато са парламентарни секретари и шефове на бордове и целият този разгул става пред всички, а той си затваря очите...Ако например Симеон, министър-председателят на България, не знае нещата, аз съм готова да му изпратя отново цялата документация за това какво става в Българския спортен тотализатор.
--------------
- Имате ли още надежда, че нещо може да се промени в политиката на кабинета или трябва да се мисли вече за предсрочни избори?
- Мисля, че няма готовност за предсрочни избори, защото ако имаше готовност, която и да е партия е лесно да ги предизвика. Но ситуацията е неудържима. София не е критерият. Аз пътувам в цялата страна, виждам как се гънат хората, как изнемогват. Най-страшното, което виждам, е страхотната апатия, коаято ги е обхванала. Ние сме нация, която вече се е обрекла, ние сме на доизживяване. В това отношение аз самата нямам вече нито силите, нито желанието да бъда Гюро Михайлов.
- Дали българският народ не страда от чувство за вина за това, че си избира най-неподходящите ръководители?
- Ако страда от чувство за вина, щеше да се поучи от грешките си. Мамят ни, лъжат ни, грабят ни, а този народ си трае. Няма да престана да мисля около тези ситуации, които са предизвиквали бунтовете в България. За да се вдигне едно население с вили и сопи и да застане срещу пушки и картечници, значи, че ножът е опрял не само в кокала, а това е силата на обречения. Според мен натам вървят нещата.
- Според вас докога ще издържат хората тази политика, ще успеят ли да преживеят тази зима с този кабинет?
------------
- Този, който не я преживее, ще си отиде. Но какво ще променят другите, като дойдат на власт? Мъжете, които могат да мислят държавнически, напуснаха политиката, категорично ги държат далече от управлението, те започнаха собствен бизнес и започнаха постепенно да се подчиняват на тези закони, които вилнеят в страната, законите на сенчестата икономика.
----------
- Вие непрекъснато пътувате и се срещате с хората. Политиците и избирателите не живят ли в Два свята и как могат да се срещнат тези светове?
- Те много отдавна живеят в Два свята. Ако се срещнат някога, то няма да бъде на приятелска вечеря, те наистина ще се сблъскат. Тежко е положението, много е тежко. Единственият начин да се вдигнем на крака е ако нацията се обедини. Да се изкорени това, което успешно се набива в съзнанието на българина, че е по-добре да лежи, отколкото да работи без пари. Има тежки моменти, в които човек трябва да работи и без пари, но той ще го направи само тогава ако вярва че слага основа за нещо, което ще изгради за в бъдеще. Може да не е за него, но за неговите деца. Нека разгърнем страниците и да видим как са се изправили на крака всички нации след една национална катастрофа, с какъв труд и дали с адекватно заплащане на този труд.
-----------
Защото смятам, че в момента България трябва да се изправи на крака след една национална катастрофа, до която сме докарани. Не казвам кой е виновен. Всички сме виновни. Едни с действията си, други с бездейстнвията си. Едни с кражбите си, други с това, че си затваряха очите. Единственият начин да се изправим е да бъде убеден този народ, че има бъдеще в държавата.
------------
И не да си даваме по 10 дена великденски почивки. Една държава като Сингапур има 6 дневна седмица, работи се по 10-12 часа, но говорим за градината Сингапур, а ние и 5 дни не работим.
- Около каква идея в момента могат да се обединят българите, нещо трябва да се случи?
- Българите ще се обединят само ако видят ясни, конкретни действия от своите водачи.
- Този, който ни управлява, вече втори месец не отговаря как си върна имоти за 200 млн. долара.?
- Знаете ли, това е за мен невероятното морално падение на този човек. Носеха се слухове и всички казваха, че идва за да си вземе имотите. Той го доказа, че е така. Какво значи да притежаваш имоти от хиляди декара, как са получени. Ако е по давност, да се докаже с какво ги е облагородил, как ги е ползвал. Това е унизително за всеки един човек. А камо ли за такъв човек като него, който има един ореол на аристократ. Ако той е призван от бога да бъде цар, то тогава трябва да знае, че капитанът не напуска кораба. Значи той идва за да си изгради пилона на потъващия кораб, да си изгради сала. И дори кораба да потъва, той ще бъде спасен и забогатял. Достойното в този слчай е да даде публичното изявление, че това не му принадлежи, че това е земята на един народ и тя принадлежи на него. А ако всички ние имаме достойноство трябва най-сетне да застанем и да кажем: Стоп. Докога?
