Теорията и практиката на борбата срещу организираната престъпност, корупцията и големите акули в България навлезе в нов по-висш стадий на популизма и в остра фаза на словесна диария.

Тон даде президентът Георги Първанов с писмото си до другите двама "големи" в държавата - премиерът Симеон Сакскобурготски и председателят на парламента Огнян Герджиков, с което им зададе приоритетите в материално-законово-техническото осигуряване на борбата срещу престъпността. В документа за н-ти път се предлагат куп законодателни промени, нова уредба на използването на специалните разузнавателни средства, създаване на единната информационна система за противодействие на престъпността, конфискация на незаконно придобитите имущества, методика за взаимодействие между отделните правозащитни органи.

С писмото си Първанов



отприщи "инициативността" на политиците, полицаите и магистратите



Отвсякъде в публичното пространство захвърчаха идеи за промени в разни закони. Изведнъж се оказа, че МВР е готово с над 30 предложения за поправки в наказателния кодекс, откъм прокуратурата заваляха препоръки за спешни изменения на НПК, в парламентарния сайт пък се вижда, че няколко депутати са внесли свои проекти за промени в същите закони. Предложенията са в стил кой за каквото се е сетил - криминализиране или увеличаване на наказанията за незаконна сеч, издаване на държавни тайни, кражба на ток, посредничество при откуп за крадена кола, пране на пари и прочее тюрлю гювеч.

В момента предложенията са толкова много и толкова противоречиви, че дори специалист не може да се ориентира в тях. Което означава, че самите народни представители ще се омотаят страшно, когато трябва да ги гласуват в пленарна зала. Да не говорим, че бъркотията ще бъде предшествана от безконечни спорове и скандали кой какво и кога е предложил и какво трябва да мине в парламента. Накрая



всичко това ще доведе до ново объркване



в правозащитната и в налагащата наказания системи. НК и НПК през последните четири-пет години бяха кърпени поне 15 пъти и винаги се стигаше до

пълни каши.

Междувременно премиерът Симеон Сакскобурготски изтълкува писмото на президента не като критика и напомняне какви законодателни инициативи е обещало управляващото мнозинство и неговото правителство, а като подкрепа. Министър-председателят дори официално благодари за "подкрепата на държавния глава в изключително важни области, свързани с мерките за ефикасна борба с престъпността, които вземат изпълнителната и законодателната власт".

Изведнъж обилно се разприказва и обикновено мълчаливият главен прокурор. Никола Филчев съобщи на журналистите, че криминалната диктатура пуска пипала в България, че езикът на парите говори в диалога "власт-бандити" и повтори старата си теза, че гражданите трябва да се откажат от част от правата си, за да получат повече сигурност.

В гореописаната говорилня съвсем очаквано се намеси и главният секретар на МВР. Той, разбира се, подхвана любимия си речитатив "ние ги хващаме, те ги пускат" - този път заради пускането под гаранция на задържаните за убийството на Филип Найденов-Фатик и на рапъра Ванко 1. Ген. Бойко Борисов



достигна нов апогей в темата



с възклицанието "безумието взе връх в държавата". Като един от най-информираните хора в държавата генералът сигурно е добре запознат с действителната ситуация в страната. И щом той го казва, до доказване на противното ще трябва да приемем, че е прав.

Така възклицава и гражданството, виждайки как един подир друг и МВР, и прокуратурата, и съдът, и правителството, и парламентът, и президентът явно го считат за малоумно, надявайки се на "къса обществена памет". За електората поредната сценка на тема организирана престъпност, разиграна от държавниците му, се повтаря като натрапчив кошмар. Защото вече години наред се говорят и предлагат едни и същи неща, всеки дърпа чергата на властта към себе си и прехвърля горещия картоф на другия. Накрая всички дружно се оправдават с лошо законодателство и искат повече правомощия и крути норми. На кривата ракета космосът и пречи. Вината не в законите, нито в размера на наказанията, предвидени в тях.

Самата система на "борбата" с престъпността е гнила



Кой закон пречи вече 10 години да се създаде Единната информационна система за противодействие на престъпността, за която отново апелира президента в писмото си? Точно от 1993 г. се говори за нея. И все така императивно, и все така отговорно. Няма държавник за тия години да не е казал "трябва да се направи". Кой да я направи? Може би електоратът, наред с доброволните отряди.

Кой закон пречи на МВР да събере достатъчно данни и доказателства, за да бъдат осъждани престъпниците. А не само да вдига шум. Да вземем например случая с Кирил Киров-Японеца. Шумен арест, големи приказки - регистриран за това, за онова, имало данни за трето. И накрая срещу въпросното лице бе повдигнато единствено обвинение за незаконно притежаване на оръжие. И две съдебни инстанции го оправдаха. Защото се оказа, че целият му боен арсенал му е даден законно от същото това МВР. Същото е и със задържаните тия дни за убийството на Фатик. Шумни МВР-изявление от рода "има достатъчно данни", "заковани са", "хваната организирана престъпна група". А като влезе в съда искането да им се постанови постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража" се оказа, че срещу тях има обвинение само за създаването на организирана престъпна група с цел извършването на престъпление по чл. 339 от НК или казано иначе незаконно притежаване на оръжие. А оръжието се оказа един автомат "Калашников", което веднага даде основание на адвокатите на обвиняемите да започнат да се бъзикат, че единият го е носил незаконно от 12 до 2 часа, другият от 2 до 4 и така нататък. Оказа се, че МВР разполага с един свидетел и той разпознал уличените по снимки, докато те са били арестувани. И адвокатите буквално разковаха обвинението.



Кой закон попречи на МВР да събере доказателства?



Същите лица се оказаха заподозрени и за отвличането на бизнесмена Стефко Колев преди 3 години. Тогава главният секретар на МВР направи изявление, че има основателно подозрение, че залавянето на извършителите е осуетено от вътрешен човек във вътрешното министерство. Е, тогава къде е проблемът?

Да вземем и самото убйиство на Фатик. Как така на едно от най-оживените места в София стана разстрел и извършителите не бяха задържани след като са се движели по маршрут с масирано полицейско присъствие, понеже се ползва от държавниците.

Вярно е, че и съдът не е цвете. Да си припомним Златистия, който въпреки безбройните си висящи дела, все бе пускан от ареста, докато накрая не избяга в чужбина, та трябваше да го връщаме с Интерпол. Или случая с 650 кг амфетамини от Опицвет, произведени заради научни опит. Но пък вътрешното ведомство и прокуратурата трябва най-сетне да си признаят, че и те не осигуряват на съда достатъчно доказателства за високи присъди. И това



не е проблем на лошо законодателство, а на лошо свършена работа.



Да се спрем и на другата обявена панацея в борбата с организираната престъпност - закон за отнемане в полза на държавата на имуществата, придобити по престъпен начин. Още преди няколко месеца екип от МВР написа и предложи за обсъждане проекта. Документът срещна бурен отпор от много места - от адвокати, бизнесмени, политици. И вътрешното министерство "бързо подви опашка" и го скри. Сега идеята бе възкресена в писмото на Първанов и по всички личи ще мине пред правителството и ще отиде в парламента за обсъждане.

Само че ще даде ли резултати подобен закон или само ще развърже до крайност ръцете на полиция, следствие и прокуратура и ще даде възможност за корупция и тормоз на бизнесконкуренти. А иначе, макар и поостаряла, и в момента съществува нормативна база - глава 3 от Закона за собствеността на гражданите, която дава възможност и на МВР, и на прокуратурата да извършват проверки и да водят дела срещу незаконно забогатели. И те неколкократно се биеха в гърдите, че го правят.



Някой да е чул за резултати?



Или пък да вземем тезите, че закона за специалните разузнавателни средства пречел за борбата с организираната престъпност. С какво точно? Въпросът и тук не е до закон, а до воля. Самото МВР признава, че не подслушва политици, държавници и "едри" бизнесмени. А защо? Законът не им го забранява. Да не би въпросните лица по презумпция да не извършват престъпления? Или просто е по-сладко да се подслушва без разрешение на съда...

На всички ни, освен на отговорните за това, е ясно, че каквито и закони да се приемат, каквито и промени да се правят в тях, те не са панацея в борбата с организираната престъпност. За нея трябват воля, добре подготвени и некорумпирани хора и взаимодействие между институциите. И за да е успешна, тази борба трябва да се води тихо и резултатно, а не шумно и безсмислено.

А в България сега става, уви, последното. Целият държавен актив се бори срещу бандитите с писма, размяна на любезности и на декларации кой е по-по-най.

Е, така нищо няма да стане.