"Може би било логично, нали? Но най-накрая сме правова държава."

Симеон Сакскобургготски на въпрос дали очаква съпротива от мафията, заради евентуалната конфискация на незаконно придобити имоти.



Прав е премиерът - най-накрая сме правова държава. Разбира се, сигурно е искал да каже "в края на краищата", но при него никога не е важно какво мисли (и дали въобще мисли), а какво казва. В случая, без да иска, е изтърсил истината. Няма защо да се убеждаваме, че това е така. Има достатъчно доказателства в подкрепа на това твърдение, а и почти всеки български гражданин е изпитвал на гърба си неговата истинност. България е правова държава най-накрая, а преди това е всичко останало - разбойнически стан, сива икономика, мафиотизирано управление, корумпирана обществена система, монархическа република... При това основният тон за пренебрежителното отношение към правовия ред се дава от онези, които са избрани, за да го пазят и усъвършенстват - политиците, както и представителите на различните институции.

На фона на зачестилите убийства и липсата на осъдени едри риби от престъпния свят може да ви прозвучи маловажно, но ми се струва, че проваленият избор на шеф на БНБ е много красноречив пример за



отношението на българските политици към правовата държава.



Вече половин година, в грубо нарушение на законите, една от най-важните институции е без управител, но това не скандализира никого. Струва ми се, че този пример е изчерпателен за цялостното отношение на по-голямата част от политиците към държавата и нейните институции. Той издава липсата на същински интерес към политическото, презрителното отношение към истинското предназначение на политиката, а от тук и презрение към другите. Именно това отношение е в основата на всички останали безобразия в държавата. То е причина и за натрапчивото чувство за симулация на ставащото. За нереалност, за липса на действителност, дълбочина и смисъл.

Новините у нас (освен криминалните)



се раждат единствено от думите, но не и от действията



на политиците. Обърнете внимание - колко често в емисиите на електронните медии или във вестникарските колонки ще чуете и прочетете за това какво е КАЗАЛ някой и колко пъти за това какво е НАПРАВИЛ. Последната дума се употребява по правило само в бъдеще време. Публичният живот в България се крепи единствено на това какво е рекъл някой и какво му е отвърнал друг. Сякаш обидните за всеки разумен човек изречения на Симеон, заучените фрази на Първанов, Михайлова и Станишев или селският диалект на Церовски и Доган имат значение. Нямат, разбира се, но всички упорито се държим сякаш имат. Анализираме ги, коментираме ги, правим опити да предвиждаме развоя на събитията...

Но да се върнем на правовата държава. В последните дни принос за гореописаното й място даде и главният прокурор Никола Филчев. И той КАЗА какво мисли за борбата с престъпността. Стигнал до убеждението, че правовата държава и по-точно правата на нейните граждани, трябва да бъдат ограничени, за да се справим с престъпността. Не че има особено значение за това какво казва Филчев (както и останалите), но



нахалството му все пак минава границите на приличието.



И то точно, защото главният прокурор в България има безгранична власт. Ако на някой трябва да се ограничават правата в интерес на борбата с престъпността, то това е именно той. Когато има някакъв контрол към неговата работа, ще можем да го попитаме - защо за пет години не повдигна нито едно сериозно обвинение срещу едрите мафиоти, защо често бърка юридическата работа с политическата и защо пряко подчинените му прокурори се водят от вътрешни убеждения, а не от факти (случаят с Цеко Йорданов и арестуваните за убийството на Фатик)? Сега тези въпроси звучат риторично. Както е риторична и цялата "борба с престъпността". При това на примитивно равнище. На главния прокурор му пречели правата на гражданите, на вътрешния министър - журналистите, говори се за конфискация на имоти, а вице-президентът бленува направо за "отрязване на глави" (в рамките на закона, както се изрази Марин). Въобще в главите им се мержелее нещо като народен съд. И не само на тях. По напред не могат да мръднат. А за това какво става в сърцата им и до колко спомената престъпност е интимно близка на мнозина политици, магистрати, полицаи и т.н. няма защо да говорим. То е очевидно. Най-накрая сме правова държава.