|
Най-дейна обаче АНА е в Македония и това кара населението на бившата югорепублика да чака
втора серия на събитията от 2001 г.
В началото на седмицата щабът на албанските терористи обяви в Интернет-страницата си, че е наредил спешна мобилизация и разполагане на бойци на позиции в района Куманово-Липково. В понеделник той отправи ултиматум към македонското правителство да изтегли силите си за сигурност от района, в който се провежда операция по залавянето на избягалия бунтовник Авдил Якупи, известен като Чакала. Хиляди жители от Куманово-Липково напуснаха домовете си, за да не се окажат между куршумите на терористите и силите за сигурност. Село Ваксинце вече е опразнено...
В същото време властите в Скопие много се страхуват да не се създаде психоза сред населението, че е възможно да се повтори въоръженият конфликт от 2001 г. През последните седмици обаче ситуацията в района прави хората недоверчиви към успокоителните сигнали от високопоставени персони.
В нощта срещу 29 август три силни експлозии разтърсиха центъра на Скопие. Атаките бяха извършени от терористи, които от коли в движение хвърлиха бомби близо до сградите на правителството и на Съдебната палата, както и срещу казармата Илинден. Отговорността за нападенията пое АНА.
Предишния ден македонските сили за сигурност проведоха операция по издирването на Чакала в село Арачиново, на 15 км североизточно от Скопие. Той е заподозрян в отвличането на македонски полицай край Куманово, до границата с Косово. Смята се, че целта е била полицаят заедно с още един цивилен да бъде разменен за албанец, арестуван по-рано за бомбено нападение. Чакала е смятан за един от лидерите на АНА, въпреки че екстремистката организация отрича да е свързана с него.
Същия ден експлозия в Южна Сърбия повреди влак и част от железопътната линия близо до границата с Македония...
Като потвърждение на факта, че
бойците на АНА не спят,
на 25 август македонският контролен пункт Гошинце бе обстрелван с гранатомет. Отначало в Скопие успокояваха, че нападението не е свързано със зачестилите напоследък въоръжени инциденти в Южна Сърбия и Косово. По-късно обаче признаха, че и то е опит за засилване на напрежението в района.
През последните седмици южните райони на Сърбия и Косово станаха арена на въоръжени сблъсъци, а отговорност за част от нападенията срещу полицията и армията на Сърбия и Черна гора пое АНА. В средата на август организацията призна за нападението срещу сръбски полицейски пост на границата между Сърбия и Косово.
Групировката действа предимно в Южна Сърбия и Косово, както и в Македония и подкрепя обединяването на всички населени с албанци балкански територии в единна държава.
Ако посланикът на НАТО в Скопие Никълъс Бигман бе помолен да коментира обстановката в Македония след тези инциденти, едва ли би я нарекъл като "по-стабилна, отколкото някои си представят", както уверяваше преди десетина дни от микрофона на радио "Свободна Европа". Тази негова оценка дойде като ехо на изявлението на македонския министър на отбраната Владо Бучковски, според когото в момента няма сериозни заплахи за сигурността на страната.
Думите на Бучковски обаче влизат в противоречие с казаното от самия него пред скопския в. "Дневник" - че Македония е изправена пред предизвикателството да се справи с бойци от разформированата Армия за национално освобождение (АНО), които сменят униформите и се представят като обновената АНА.
Какво излиза? - че в Скопие гърмят бомби, из Македония свободно си щъкат въоръжени терористи, а заплаха за сигурността няма. Може би на някои
Охридското споразумение действа като приспивателно
Подписаният на 13 август 2001 г. документ трябваше да запази етническия мир в Македония и региона, като прокара пътя към конституционните промени, дали широки права на албанците, които са близо една трета от двумилионното население на бившата югорепублика. АНА обаче не го хареса.
В действителност тази групировка зае мястото на официално разформированата, по силата на Охридското споразумение, АНО. Представяйки се за отцепник от АНО, тя трябваше да оправдае наличието на оръжие у албанците в Македония. Другата, по-важна нейна задача обаче, е да продължи борбата за "Велика Албания", в която трябва да влезе Косово и част от Македония.
Според излизащия в Косовска Митровица в. "Единство" сега АНА има 700 до 800 въоръжени членове, най-вече в източната част на Косово под Шар планина, в Южна Сърбия и Черна гора. Тя има 4 дивизии. Едната с име "Адем Яшари" действа в Косово и Южна Сърбия, втората - "Скендербег" - в Македония, третата - "Уцин" - в Черна гора, и четвъртата - "Цамрия" - в Гърция.
Финансираната от нелегална търговия с наркотици, цигари, петрол, оръжие и бели робини организация се бори за
етнически чиста албанска държава
Стратегията й се състои от две фази. Първата е създаването на Велико Косово чрез обединяването на областта с територии от Западна Македония (наричана от АНА Източно Косово) и Южна Сърбия с общините Прешево, Буяновац и Медведжа (наречени Дардания от АНА), както и присъединяването на част от Черна гора по границата с Косово. Във втората фаза АНА планира федерално и конфедерално свързване с Албания.
Според картата на АНА в т.нар. Велика Албания трябва да влезе почти половината Македония, част от Северозападна Гърция, Южна Сърбия почти до Ниш и Санджак. От Черна гора претенциите са към Улцин, а на някои карти е включена дори столицата Подгорица.
Докато има глави, в които все още се върти идеята за Велика Албания, едва ли положението в Македония ще се успокои напълно. То е пряко свързано с решаването на въпроса за статута на Косово, откъдето всъщност прелива албанският екстремизъм.
Политиците също дават своя принос
в тази посока. В деня на провокацията срещу контролния пункт Гошинце един от най-влиятелните албански водачи в Македония - лидерът на Демократичната партия на албанците (ДПА) Арбен Джафери каза пред косовското радио "Блу скай", че ако сърбите в Косово получат право на самоопределение, тогава същото право трябва да имат албанците в Македония и в Южна Сърбия. Това изявление напълно се вписва в правените по-рано прогнози, че преговорите за окончателния статут на Косово могат да отворят кутията на Пандора и проблемът да зарази и други части от бивша Югославия, преди всичко Македония.
През юни дипломати в Брюксел също предупредиха, че ако първата паднала плочка е Косово, в района на бивша Югославия е възможно да се получи ефектът на доминото.
Основателни са тълкуванията, че последните терористични акции на албанските екстремисти целят прехвърлянето на конфликта извън границите на Косово и Сърбия. Инцидентите в Македония като че ли са потвърждение, че истинската цел е дестабилизацията на бившата югорепублика. Колкото до Косово и Южна Сърбия - те са си достатъчно дестабилизирани.
В средата на лятото белградските медии писаха, че един от възможните варианти за постигане на независимостта на Косово е
да бъде разменено Северно Косово,
което е по-близо до границата със Сърбия - за общините Прешево, Буяновац и Медведжа, които са по-близо до Македония. Според в. "Неделни телеграф" това би могло да стане възможно, ако се стигне до евентуална международна конференция за Косово и ако Сърбия е съгласна.
При невъзможността сръбското малцинство да съжителства спокойно с албанското население в Косово нищо чудно Белград да се съгласи на подобно решение. Албанските екстремисти ще му "помогнат".
Преди десетина дни лидерите на АНА признаха пред македонски медии, че се подготвят за война, но чакат конкретен сигнал от ръководния си щаб. Дори да не се стигне до бойни действия в Македония, екстремистките и терористични групировки постоянно ще напомнят за себе си, за да поддържат открит въпроса за промяна на границите в района - поне докато не бъде уреден статутът на Косово. След това може да се търси ефектът на доминото, за да падне и следващата плочка - Македония. Тогава на помощ на терористите могат да дойдат и албанските партии. Арбен Джафери, чийто подпис също стои под Охридското споразумение, си го каза в прав текст. И тогава посланикът на НАТО в Скопие Никълъс Бигман може би няма да говори с тон, нетърпящ възражения, че "идеите на косовските екстремисти не намират отзвук в Македония".
|
|