Петър Петров

В общи линии логиката е изключително ясна - СДС е по-добре организиран политически; ще има политическа кампания; СДС ще я спечели, точно защото заложи на политически най-силния си кандидат. Това, което ме притеснява, е, че тази логика повече подхожда на 1996-1999 г., отколкото на 2003 г. Погледнете какво става в дясното пространство?! Трима кандидати и то много силни! И всички те се съревновават в условията на най-дясната среда в България, каквато е София. Това беше невъзможно през 1999 г. и говори само за едно - за края на политическите парадигми - такива, каквито ги познаваме от 1996-1999 г. Вече не се спори за генералното. Вече споровете са тактически, за подробностите и ще е много трудно да се гради кампания от типа "наш-техен".

Убеден съм, че ако има мода в предизборните мажоритарни кампании (президентска и кметска), то тази мода се диктува от БСП. Това, което БСП се опитва да направи в тази кампания, още преди тя да е започнала, е да наложи образа на непартийния кандидат. Ако Лучано успее да наложи тази стратегия, със сигурност ще спечели.





Prespapier

Лучано е много чаровен мъж и добър бизнесмен. Той само срещу Надежда е определено по-добрият вариант за кмет (в смисъл, че по-малко дрънка, а повече действа). Но все пак мисля, че Софиянски ще остане с още един мандат. Логиката го показва.





Tim

Действително СДС и БСП имат силни твърди електорати, но никак не е ясно какъв е ефектът от включването на Костов и Стоянов в подкрепа на Надежда. Те сигурно ще мобилизират електората, но може да активизират силно разочарованите от тях и да ги изпратят да гласуват я за Софиянски, я за Васил Иванов.

При всички положения нещата са абсолютно критични за Надежда и СДС, и София. Загуби ли Надежда, СДС-то може и да се оправи. Спечели ли Надежда - ще разсипе София, както разсипа СДС-то, а то самото ще си остане същото това неотоплено заведение с неприветливите физиономии на Соколов, Костов, Муравей и Абаджиев. СДС ще замръзне в един конфронтационен стил на поведение при същото ниво на яловост на идеите.

Тежко на София и на СДС, ако спечели Надежда.

Ако загуби, има шансове да се очовечи тази организация, без да е гарантирано.

Остава да видим резултатите.

Моите предпочитания са за Лучано и Софиянски.

Останалите са отечественофронтовци.





paragraph39

Всяка прогноза кого ще изберат софиянци за свой кмет ще е необоснована и невярна, ако преди това няма обоснован и верен отговор на въпроса: поради какво софиянци ще изберат точно него за кмет?!

Ако е поради личните му качества, верният отговор е в посока: Какви лични качества искат софиянци да притежава човекът - кандидат за кмет?!

Ако не е поради личните му качества: отговорът да се търси в други "избирателни величини" на софиянци?! Но тук е най-трудното за предположение и прогнозиране!!! Защото софиянецът не е като човека! Който не ми вярва - да изчака резултата от изборите!



Гандалф

Ако след осем години на безпардонни далавери и имитации на загриженост за столицата някой пак има наглостта да ни се предлага, смърцафръцването му приляга напълно. Васил Иванов обаче не е за подценяване. Вярно, че не е орал нивата на познанието много издълбоко, но популистите все още добре се харчат у нас. И все пак продължавам да смятам, че финалната битка за София ще е между орките на "Позитано" и оределите, но все още шаващи сини редици. Има Надежда...





Emigrant

София не е вече толкова единна и синя, както преди години. Може дори да се каже, че е "зелена" (смесено жълто и синьо) от твърди сини и болшинството разочаровани "сини". Въпреки това, смятам, че борбата ще е между твърдите електорати, защото със сигурност ще има балотаж и те ще са решаващи. Смятам, че най-добре подготвен за борбата от новите кандидати е г-н Александров, защото има зад гърба си цялото ляво пространство, имиджа си на добър икономист и администратор - нещо, което е нужно на София, а и говори малко!





Шантав

Вижте, не е обичайна практика по света лидер на партия, и то не безизвестна, да се кандидатира за кмет. Което ми намирисва на задкулисна интрига вътре в СДС с цел елегантното отстраняване на Надежда, не по-малко елегантно от самата нея, от върховната власт в партията. Понеже тя е дама и се хваща съвсем несъзнателно на въдицата на старите и обиграни муцуни. Ако стане кмет - трудно би било да остане лидер на партията. Не защото е невъзможно, а ще й бъде обяснено, че е непосилно за крехките й плещи. Макар и лъв по зодия, гривата й само примамва самците наоколо, вместо да плаши пъдпъдъците. Ако ли не - ще й бъде вменено за провал и тя, чувствайки се леко накърнена, вероятно ще се оттегли сама с достойнството на истинска дама.

Колкото до Софиянски с неговата широко скроена усмивка, надали има разумен софиянец, който да се надява на това някой друг да може да даде нещо повече на София. Не защото няма какво, а защото в крайна сметка толкова позволяват условията като цяло. Не може да се очаква Ариана да стане Женевското езеро, а аз да си правя нощни кросове в Борисовата градина, обезпокояван единствено от нощното похъркване на птичките. Както и блоковете в "Люлин" да добият виенска архитектура при санирането си от средства, отпуснати от N-ските фондове. Нито пък ще мога да си подкарам ролерите по улиците, а на входовете на магазините да има знак "забранено влизането с ролери", както там, където властва виенската архитектура. Не за друго, а карали ли сте ролери по паваж - ще си изгубите търкалата някъде, включително и вашите собствени, и ще довършите разходката си като обикновен пешеходец с някакви странни хокейни обувки. В Индия поне го играят на трева. Да не говорим, че светлата перспектива на София е вместо по улици, хората да тръгнат по изровените тръби, които стоят вечно открити поради перманентните ремонти на "Софийска вода". На картата няма да има означени улици, а тръбопроводи, кръстени на незнайните герои от приказките на старите български разказвачи. Единственото, което ще може да направи Надежда, е да ни гледа от екрана с топлия и влажен поглед на кошута, копнееща за горска близост, наместо да се радваме на фъстъчената усмивка на бат'Стефко, направена от домашната ракия в Поручик Чунчево.





Booya

А какъв ще е предизборния девиз на царския избраник? Аз предлагам - "Като нямате хляб - яжте пасти".





Emigrant

Мисля, че балотажът ще определи кмета, а докато двата твърди политически електорати се борят, може Софиянски да спечели, макар че е стара истина, че на балотаж ходи само твърдият електорат. Между Надето и Секирата аз лично предпочитам втория, защото историята е показала, че със секири се вършат много повече неща, отколкото с усмивки.





Шантав

Точно така, девизът на царския избраник ще бъде именно този. Лучано ще отвори още една дузина хлебарници "Лучано", в които всъщност ще се продават виенски пасти. Продавачките ще бъдат с поли до пъпа, само колкото да им скриват леко балконите и ще пазаруват само старците. Така хлябът няма да зависи от добива на зърно и земеделският министър ще стане излишен. Ще се намалят административните разходи с цяло едно гигантско министерство, в което сега цървули и шалвари мирно съжителстват. И Лучано сит, и народът сит.

Ако Надежда стане кмет, мъж й ще отвори пък една дузина гаражи и ще се облекчи движението из София.

Ако Стоян Александров стане кмет, като голяма секира ще изсече всички дървета и ще има топливо за всички граждани през зимата и разноските ще бъдат съвсем поносими. Въобще труден е изборът, който стои пред нас. Ако можеше и тримата да станат някакъв триумвират, най-добре би било.





помнещ

Вместо разговори над проблемите на София ставаме свидетели на PR-хитрини... Единият е добро момче. Другият има пари... Третият - успешен бизнесмен. За техните софийски намерения - нито дума... В подготовката на кметския избор стоят не начинът на решаването на софийските проблеми, а апаратни игри, реклама, новият баланс на интересите.

Столът на софийския кмет стана част от необозрими политически игри. В ущърб на София.

Цитираното мнение е на д-р арх. Христо Генчев.



Свежарков

Никакви попътни ветрове не духат в полза на Надка, а обратното. Седесариатът въобще не е единен в София, а разделен на групи, предвождани от Бакърджиев, Антоан, Софиянски и от някои други по-дребни вождчета. Зад тях са "крилцата и кълките на СДС", колкото са останали. Знаят й спатиите, какво купила, какво за колко продала, какво строи мъжът й, какво и къде - деверът й. Масовият седесариат, маргиналите и отрепките кълват на такива захранки, лапат такава стръв, която храни присъщата им злоба и завист. СДС отдавна не разполага с "мощни организирани гласове", организациите са силно оредяли, обезверени, изпокарани вътрешно, неподлежащи на мобилизация. Няма кой да даде и пари за поне прилична кампания.