|
"Най-чистият въздух не е на Витоша, а на "Раковски" 134", обяснява бате Генчо в кафенето на синята централа и допълва: "Ако имах право, в деня на изборите бих обикалял 24 часа секциите и ще гласувам навсякъде. За СДС, за СДС, за СДС!"
Почти всички журналисти в София познават бате Генчо. Той продава вестници от 13 години на Централна гара и затова знае наизуст всички дописки, анализи, интервюта и т.н., които излизат в националните всекидневници. Може да цитира без грешка кой, какво и кога е написал в даден вестник. Познава по физиономия почти всички журналисти, отразяващи СДС. Нещо повече - бате Генчо не изпуска удобен момент да звънне във всяко едно радио и ТВ предаване, в което се говори за политика и има открити линии. Бате Генчо е наясно с целия обществено-политическо в страната.
"Аз лягам и ставам със СДС. Направо съм за "Гинес", казва Генчо и потвърждава думите си с факти. Всяка сутрин - малко след 4.30, на път за работа, той минава покрай клуба на СДС в "Надежда", победоносно вдига двата пръста и
казва кратка молитва за успеха на СДС.
"Нещо като ритуал ми е", обяснява бате Генчо. Вечерта му завършва също със СДС - с обаждания в електронните медии, където споделя мнението си за политическите процеси в страната. Заради тази си страст ежемесечно плаща сметки за телефон между 80 и 100 лева, а преди парламентарните избори през 2001 г. навъртял разговори за цели 200 лева.
Последният път, когато бате Генчо попадна под прожекторите, бе миналия четвъртък - тогава СДС обяви номинацията си за кандидат-кмет в София. Бате Генчо бе в първите редици, които посрещнаха избраника на сините - лидера Надежда Михайлова. Той й подаде увито със синя панделка пластмасово шише със светена вода, а Надежда пи директно от капачка. "Истинска светена вода беше - на Спасовден я осветих - тогава водата е най-силна", обясни бате Генчо.
Истинският фен на СДС е роден през 1965 г. в семейството на кюстендилски шопи. Тригодишен остава без баща, а сестра му почива на 20 години. Отглежда го майка му Цвята. Бате Генчо се преселва първо в Търговище, където работи в оръжейния завод "Хан Крум". Играе тенис на маса.
На 18 искали да го направят партиен член. Въпреки че тогава наистина смятал Георги Димитров за вожд и учител на българския народ, бате Генчо предвидливо отказал.
През 1985-1987 г. се преселил в Годеч. Работил в завода за антени. Много добър работник бил. Получавал добра заплата, защото ставал рано и бачкал извънредно.
В края на 1989 г. се ражда СДС и бате Генчо намира своето призвание. Като за начало станал член на избирателната комисия в Годеч от името на синята партия. Да, но заради това го принудили да напусне завода за антени. Бате Генчо попаднал в местната мандра, където правел кашкавал три месеца.
Още по това време Седесарчето скитал между Годеч и София. Мислел да бъде ватман или ЖП работник. Попаднал обаче в болница заради рядко заболяване, където съвсем случайно се запознал с вестникопродавец. Така или иначе не знаел какво ще работи, след като го изпишат от болницата, затова решил да изучи занаята. Няколко дни продавал вестници по пижама пред болницата, харесало му и, след като го изписали, започнал. Била 1990 година. Оттогава досега бате Генчо продава вестници. На едно и също място - Централна гара в София.
Не е женен, но от дълги години живее с приятелката си Деси. За съжаление, тя не се интересувала от политика. Заради това пък
бате Генчо си има и "политическа съпруга"
- жена, която никога не е виждал, но всеки ден чува по телефона. За да си говорят за политика, разбира се. Как се запознали? Един ден тази жена го чула да говори по някакво радио, издирила му телефона и му се обадила.
Бате Генчо смята, че във всеки вестник има какво да се прочете. Но той категорично не харесва политическите анализи в повечето медии. Като работи не чете вестници, чете ги вечер вкъщи. Сутрин само преглежда заглавията - за да има какво да рекламира. Той смята, че пресата е отвратила хората от политиката.
И въпреки това, с удоволствие продава вестниците. Той е атракция за Централна гара. Любимият му лаф е: "Обслужвам бързо, културно, вежливо, акуратно - по комунистически. Боря се за званието "Първенец на социалистическото съревнование". Отдалеч познава кой човек какъв вестник ще си купя. "Тия за "Дума" ги познавам първи. По каскета. А те ми се радват, горките", обяснява вестникопродавецът.
Почти всички вестници му левеят. "Сега" го брои интелигентен, както и "Дневник". Прави разлика между "24 часа" и "Труд". Твърдо е против "Стандарт" и "Монитор".
Обича да звъни в радио "Нет", защото било "единственото, в което можеш да се обадиш 24 часа в денонощието". Често е в ефира на ТВ "Европа". Умира да се заяжда с Юлиян Вучков в ТВ "Скат" и с Неделчо Беронов в М-САТ. В "Хоризонт" звънял в началото на демокрацията, сега не му било интересно. Разлюбил и "Дарик".
Истинският седесар мрази комунистите, разбира се. "Каква е тази левица?. В БСП е пълно с деца на комунисти, които искат да се завърне комунизмът, за да може пак да крадат", казва бате Генчо. Но той е спокоен - сигурен е, че "след десет години БСП няма да влезе в парламента, защото на всяка година по 50 000 членове на партията умират, така че..." От всички бивши членове на БКП уважава единствено бившия лидер на столичната организация на БСП в София и настоящ коментатор по ТВ "Европа" Александър Маринов - щото се е осъзнал. "Други другари - като Папаризов и Георги Николов от мен си купуваха "Чук - чук", кратко обяснява бате Генчо.
За Истинския седесар има една светиня и това е Иван Костов.
"Той е като Стамболов - най-мразен и най-обичан. И двамата ни спасиха от руснаците", кратко обяснява бате Генчо. Бог слязъл на земята. Неръкотворен образ. Икона.
Петър Стоянов също му е фаворит - "последният му предизборен плакат виси над леглото ми". Обичам го, но първо да се извини на бате Ваньо за онова: "Иване, кажи си", строго казва Седесарчето.
На последната национална конференция Истинският седесар бил за Екатерина Михайлова, защото тя преодоляла кризата в партията.
"Но Надежда е като Пеле във футбола.
Тя е добра", обяснява хероят. За него няма значение кой ще наследи Надежда на председателския пост в СДС, след като тя спечели изборите. Костов, Стоянов, Екатерина Михайлова, Димитър Абаджиев - всички ставали за лидер.
Разбира се, че Надежда ще спечели кметските избори, категоричен е бате Генчо. Ако го питате, и Съю Съев е щял да ги спечели, щото е седесар. А седесарите са като морето. Най-вече в София.
Бате Генчо не харесва Софиянски, щото е ренегат. И заради още една причина. "Имах си куче - Шаро, но хората на Софиянски го прибраха. Страшно умно куче - всяка сутрин ме чакаше на трамвая и после по цял ден се въртеше около мен. Бате Генчо се грижел за Шаро, определил 15 март за негов рожден ден и всяка година на тази дата му давал печено пиле. Но хората на Софиянски го прибрали. Търсил го в кучкарника, но уви...
За Генчо в дясното политическо пространство няма друга партия освен СДС. "Виж, какво са написали "Галъп" - всички други "десни" заедно имат 5.9 на сто" - аргументира се той. "Другите дойдоха в СДС, опрашиха се, напуснаха партията, направиха си партии и сега си правят бизнеса", просто и ясно обяснява Генчо Драганов Гошев.
"Бисеров и Бакърджиев са предатели, те докараха мутрите. Как да се обединяваме с Бакърджиев като той постоянно говори против СДС. Него социологическата извадка не го лови", казва тежката си дума бате Генчо.
За Едвин Сугарев му е трудно да коментира. "Изумен съм от действията му точно преди изборите. Той беше с Надежда", казва той. Другата му голяма болка е Явор Дачков. "Зимата в големия сняг отидох, за да се подпиша в негова защита, а той... Много лесно е да си в телевизията, когато си на власт".
Напоследък бате Генчо се е разочаровал от политолозите Евгений Дайнов и Огнян Минчев. "Как могат да говорят, че партията затъвала, че СДС бил в криза, аз в криза ли съм," риторично пита бате Генчо.
Той смята СДС за свещена, безгрешна партия.
Признава, че в партията отвреме навреме се набъркват някакви лоши хора, които го разочароват. "Едно време за митинг на Желев ходех пеш 30 километра. От царят взех автограф през 1996 г., защото имах надежди, но той се оказа сламен човек," тъжно констатира бате Генчо.
Всъщност бате Генчо наистина не е в криза. От вестници печели малко, но достатъчно. Стигат му за бира, риба и люта чушка. "Ето ме, ям риба - за да стана още по-умен, хапвам люта чушка, за да имам повече витамин С, и пия биричка - за бъбреците, разбира се", обяснява тайната на менюто си Седесарят.
Той никога не е получавал нищо от любимата си партия. Веднъж някой си правел устата да го уреди с маса на възлово кръстовище в София, но нищо не се получило. Не съжалява за нищо.
"Майка ми казва да не се занимавам с политика, но сърце седесарско не трае", споделя бате Генчо на изпроводяк.
"Ей тука, до това лъвче искам да умра, под тази черница," мечтае Истинският седесар пред "Раковски" 134.
|
|
= илюстрация на принципа на относителността 
но не си спомням от това някой "син" застъпник да е правил капитал...Човекът си има избор - добър или лош - направил го е. По лошо е когато нямаш такъв и не виждаш по-далеч от червения си ДЪЛЪГ НОС.