Оказа се, че е Петър Стоянов. След 2-годишно мълчание по вътрешно политически въпроси бившият президент изведнъж се разприказва и то за бъдещето на " разбитите авари".

По този мил начин Петър Стоянов се отнесе към хората, които го направиха президент, в тежкия за тях момент - когато СДС загуби парламентарните избори през 2001-а. Тогава никак не го беше грижа какво ще става с тях, нито го интересуваше "каква философия ще сподели СДС, какви принципи ще следва партията, как ще си върне самочувствието" и т.н. Тези неща развълнуваха Стоянов сега. Тогава го интересуваше единствено дали Сакскобургготски ще го подкрепи за втори мандат. Но тази история я знаем. Днес бившият президент преоткри седесарската си душа, точно когато бе обявена кандидатурата на Надежда Михайлова. Това преоткриване стана толкова шумно, че засенчи събитие N1 за синята партия.

От медийна гледна точка Стоянов навреди на Михайлова, въпреки че двамата винаги са поддържали топли отношения един към друг. Той отклони вниманието от нейната кандидатура, за да го пренасочи към собствената си такава, само че за лидерския пост в СДС.

След димката на Яне Янев това беше второто нещо, което разфокусира вниманието от тържествения старт на Надежда в предизборната надпревара. Въпреки че формално я подкрепи,



Стоянов на практика й подля вода,



обявявайки старта на собствената си предизборна кампания. Няма друго обяснение за внезапната му медийна активност. Лидерският пост в СДС се освободи и бившият президент побърза да си огради територия, подхващайки старите си клишета. Въпреки че отсъства почти напълно от публичния живот близо 2 години, Петър Стоянов не каза нищо ново. С едно единствено изключение - оказа се, че корумпирани били само онези, които имали влязла в сила присъда. Поне така говорела юридическата (до мозъка на костите му) мисъл, съвест и т.н.

Изглежда, че преди няколко години не сме го разбрали, когато призоваваше Иван Костов "да си каже". Поне аз не си спомням някой политик от СДС тогава да беше с влязла в сила присъда. Може би бившият президент е искал от бившия премиер да каже "Аз съм българче", а журналистическата фантазия да си е съчинила останалото, но както и да е. И тази история я знаем. Днешното поведение на Стоянов е повече от обяснимо. Оказа се, че



да се намери работа в чужбина не е толкова проста работа



дори и за един бивш държавен глава. Оказа се, че и фондация да имаш, все нещо трябва да се върши в нея, а дори и щедрите привилегии, гласувани от Народното събрание, не предвиждат смисъл на съществуването. При такова стесняване на перспективите лидерството на малка партия (по израза на Надежда Михайлова) все е нещо. Петър Стоянов го иска и това му личи до неприличност. Сигурно се вижда някой ден като министър-председател или по-добре пак като президент, че там няма много работа. Пътят към тази цел обаче минава през "битите авари", които днес трябва да са забравили как преди 2 години Стоянов ги караше да сядат малко по-встрани при предизборните му срещи. Или поне Стоянов си мисли, че са забравили, щом без никаква сянка на чувство за вина и срам днес говори за бъдещето на СДС.

И тъй като той има честия навик да се самозалъгва, няма да е чудно, ако седесарите не отвърнат на внезапно пламналата му любов към тях.



Не им е толкова къса паметта.



Иначе поведението на Петър Стоянов може да събуди и жалост. Поне такова впечатление остави участието му в "Блиц". Той е жива метафора на онова, което политиката прави с хората. Особено с по-егоистичните и по-самодоволните. Превръща ги в пародия на самите тях и ги запокитва в някаква особена празнота.