Джеймс Роуф е роден на 19 август 1964 г. във Великобритания. Завършил е Юнивърсити колидж в Лондон и Лондон Скул ъф Икономикс. Бил е журналист във вестниците "Индипендънт" и "Аустралиан". От 1989 до 1995 г. е работил в Трежъри, Лондон. От 1995 г. досега е в структурите на Международния валутен фонд и Световната банка. Владее италиански, испански, френски и руски. Женен, съпругата му е италианка, имат две деца.
--------------------------
- Г-н Роуф, казвате, че едно от предизвикателствата пред страната ни е, че доходите все още са твърде ниски. Как може да се реши този проблем?
- Ключът към повишаването на жизнения стандарт е в продължаването на икономическия растеж. Вече виждаме, че жизненият стандарт започна да се подобрява, ако се отчетат някои показатели - доходите се повишават, пенсиите също, безработицата намалява. Така че икономическите процеси вече се развиват в правилната посока, предизвикателството е това движение да продължи. Трябва да се поддържа темпото на икономическия растеж, въпреки че това е дълъг и труден процес. Но това е най-важният фактор, за да се подобри стандартът на живот.
- А кои са факторите, за да се постигне този растеж?
- От гледна точка на фонда най-важното е да се поддържа макроикономическата стабилност. Ако инфлацията излезе извън контрол или ако има съмнения у чуждите инвеститорите за стабилността, това може да повлияе неблагоприятно на растежа. За МВФ най-важна е макроикономическата стабилност, която в условията на валутен борд означава основно здрава фискална политика. Затова е важно правителството да продължи политиката на нисък бюджетен дефицит.
- През последните години имаме макроикономическа стабилност. Но хората не усещат подобрение на живота си. Има ли други условия за растежа?
- Да, има. Ключът е да се привличат чуждите инвеститори.
- Какъв съвет ще дадете на правителството за привличане на повече стратегически инвеститори?
- Трябва да послушате какво казват чуждите инвеститори за България. Те имат изисквания за предсказуемостта на условията за правене на бизнес тук. Ако се подобри инфраструктурата, също ще се увеличи интересът на инвеститорите.
- Смятате ли, че е необходимо да се дадат специални данъчни преференции за чуждите инвеститори?
- По принцип МВФ не смята, че това е най-добрият начин и най-важното условие за привличане на инвестиции. Ако погледнем какво бизнесът изтъква като важно за него, това е стабилната, предсказуема и прозрачна среда. Данъчните ваканции не могат да внесат съществена промяна в ситуацията в страната. Затова фондът е скептичен към подобен тип мерки.
- Споменахте, че правилата и законите са много важни.
------------------
- Отбелязвам това като важен фактор по принцип, нямам предвид конкретните условия в България. Но за бизнеса е важно да знае, че законите се спазват строго и това дава сигурност за спазване на договорите и ангажиментите. Това е важно, когато се взима решение да се направи инвестиция в дадена държава. България страда от имиджа, че е страна, в която законодателството и правилата не се спазват така строго, както би трябвало да бъде. Ако това се промени, ще помогне много.
------------------
- Как ще коментирате, че преди година правителството обеща да намали данък печалба за 2004 г. на 20%, а сега възнамерява да го свали само на 22%?
- Този въпрос ще бъде обсъден с мисията на МВФ, която пристига за разговори с правителството. По принцип фондът приветства подхода, при който има предсказуемост и ясни ангажименти как ще се променя средата за бизнес.
- Няма ли тази промяна да разочарова инвеститорите?
- Не знам как инвеститорите ще реагират. Разочароващо е, доколкото всеки предпочита да плаща по-малко данъци.
- Как ще коментирате дискусиите в управляващото мнозинство за бюджетния дефицит? Много политици настояват за по-високи разходи за социални цели преди местните избори.
- Фондът поддържа първоначалната стратегия на правителството за намаление на бюджетния дефицит. Но това също ще бъде обсъдено с предстоящата мисия.
- ДПС настоява 10% от фискалния резерв да се похарчат за инфраструктурни проекти. Приветствате ли такъв подход?
---------------
- МВФ признава нуждите от инвестиции в инфраструктурата. Но те трябва да се правят в рамките на бюджета. Фискалният резерв не е източник на свободно финансиране. Затова, ако правителството иска да похарчи средства по определени проекти, трябва да ги планира в бюджета.
-----------------
- Министерството на финансите отбеляза, че тази стъпка ще повиши бюджетния дефицит и може да доведе до прекратяване на споразумението ни с МВФ. Имате ли такива опасения?
- Ако не се намерят други източници за финансиране освен предвидените в бюджета, това ще доведе до повишаване на дефицита. Това би било притеснително за нас.
- А какво ще кажете за хода на структурните реформи? Вашата предшественичка Пирита Сорса винаги отбелязваше, че те вървят твърде бавно?
- Така е. Ако погледнем документите и прегледите на МВФ в последно време, ще видим, че макроикономическите показатели са много силни и в това отношение програмата с фонда се изпълнява добре. Но структурните реформи трябва да се ускорят, за да се осигури по-висок растеж в средносрочен план.
- Защо се бавят според вас?
- Очевидно това са трудни реформи за провеждане. Правителството е в ситуация, при която може да загуби популярност, ако направи тези трудни стъпки към реформиране на икономиката. За тези реформи трябва да има ясен консенсус в обществото. Всички трябва да са убедени, че тяхното провеждане е необходимо. И те трябва да бъдат продължени.
- В кои области трябва да се ускорят реформите?
-------------------
В енергийния сектор, в жп транспорта, в образованието и в здравеопазването. А също и приватизацията. В тези сектори се провеждат реформи, но не толкова бързо, колкото би било добре и както е оптимално.
---------------------
- Това забавяне превръща ли се вече в сериозен проблем?
- Проблем е, защото заради това забавяне България реализира по-нисък икономически растеж, отколкото позволява нейният потенциал за развитие. Страната има силен икономически растеж - около 5% годишно за последните няколко години. Поддържането на този силен растеж ще е доказателство, че структурните реформи вървят, в това число и в бюджетната сфера. Там е необходимо да се ограничат разходите за непродуктивните сфери. Трябва да се намалят субсидиите например. Има и други сфери, в които публичните разходи могат да се редуцират.
- Какви са предизвикателствата според вас пред финансовия ни министър до края на тази година?
- Очевидно ще има силен натиск за допълнителни разходи от държавния бюджет. А като всеки финансов министър по света част от неговата работа е да отстоява строгата фискална политика и да отказва още харчове за различни области.
- А кое е най-голямото икономическо предизвикателство пред България в момента?
- Най-голямото икономическо предизвикателство е, ако може, да се движите по-бързо. Обещанието за скорошно присъединяване към ЕС може да подобри стандарта ви, ако използвате потенциала на страната за развитие.
А бе този не беше ли кандидат за кмет на София на макетата,
да не са объркали снимката. Пък и хортува като него.