В първите 5 дни болнични да се плащат 50%, а не 80% от заплатата предлага Националният осигурителен институт. Това не е окончателният вариант, но е най-вероятният, признаха от НОИ. Целта била да се спрат измамите с фалшиви болнични листове. Причината за мярката е и дефицитът на НОИ. Сега първите 3 дни болнични се заплащат от работодателя, а от догодина парите ще се дават от НОИ.

Обсъжда се също така средствата, които работодателите заделят за ваучери за храна, да се облагат с осигурителни вноски. Отново заради големия дефицит в бюджета.





Идеята за намаляване на обезщетенията за болничните безспорно е безумна и може би затова никой досега не си е направил труда да ни обясни какъв е мотивът за нея. Една от причините, които се посочват, е да се спрат фалшивите болнични. Обаче не е редно да наказваш по-голямата част от хората, които са изрядни, заради по-малка част, която мами.

Очевидно е, че в основата е финансовият проблем. Но защо той да се решава на гърба на болните работници.

Наистина в бюджета на НОИ има сериозни дефицити, които не са от вчера и са по причини, които можем дълго да си изясняваме. Тези дефицити вероятно ще се увеличават и догодина. Но не това е начинът да се реши проблемът. Аз например не съм съгласен с увеличаването на вноските за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, най-малкото не на този етап, но това се прави. Тези пари спокойно биха могли да покрият въпросния дефицит на НОИ.

Плащането на болничните е част от сериозен интегрален проблем, свързан с цялото осигуряване в раздела здраве. В момента работят две институции, които се занимават с осигурителните рискове. Това са НОИ и НЗОК. Болничните листове обаче се издават или от джипитата, които са контингент на здравната каса, или от болниците, които са към здравната каса, към общини, към министерства. А институцията, която контролира верността на болничните листове, е на 3-о място - в Министерството на здравеопазването. Т.е. ние имаме три институции, които се занимават с този проблем, всяка от които е достатъчно незаинтересована какво прави другата. Всяка гледа себе си най-малкото защото не може да влияе на другата. Ако всичко се събере на едно място и заработи в интегритет, нищо чудно този проблем да не бъде толкова остър, колкото е в момента. Затова аз отдавна твърдя, че мястото на здравното осигуряване е в НОИ. Нямаме нужда от здравна каса, контролът върху болничните също трябва да е в НОИ.



По света въпросът с болничните е решен в двете крайности



На някои места те въобще не се плащат, защото се счита, че щом работникът не е произвел днес нищо, без значение по каква причина, на него не му се полага надница. В тези държави такова нещо като болнични листа въобще няма - ако си на работа, платен си, ако не си - не си платен. Това е едната крайност.

Другата крайност са места, където по времето на болест на работника му се доплаща. Презумпцията е, че той прави по-високи разходи, когато е болен, защото трябва да си купува лекарства, и т. н.

Ние се опитваме да се движим някъде по средата - да, работникът днес не е произвел достатъчно, затова ще получава по-малко, но пък, от друга страна, той трябва да живее, да се храни, да издържа семейство си. В момента сме се спрели на обществено приемливата граница 80%. Като се имат предвид доходите, които се получават от определено семейство или домакинство, намаляването й на 50%, както и увеличението на разходите заради лечението ще направят живота на хората доста сложен. Затова "Подкрепа" счита предложението за напълно неприемливо.

Освен това вече



втора година се правят реверанси на работодателите



в една или друга посока. Това, че ще се премахне плащането на първите 3 дни болнични за тяхна сметка, е правилно само по себе си. Това, че няма да се плащат осигуровки върху обезщетенията за временна неработоспособността, което е изключително безумие, също е добре. Но това е поредица от реверанси към работодателите. Например програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост", макар да не е осигурителна програма, си е чист подарък към работодателите. Сега ни беше презентирана идеята на работодателите да се плащат инвестициите, които те биха направили за разкриване на подобни работни места. Ето още един реверанс.

Идеята ваучерите за храна да се облагат с осигурителни вноски е глупава. Няма смисъл върху тях да не се плащат данъци, а да се събират осигуровки. Това ще е някаква половинчата мярка. Социалните и данъчните тежести върху социалните разходи ги правят толкова непривлекателни, че на работодателя е по-лесно да предостави парите като заплата.

Колкото и да се умува върху това и да се претеглят "за" и "против", безспорно социалните разходи в едно предприятие имат своя смисъл. Не е вярно предположението, че работникът може най-добре да се разпорежда със средствата, които получава. Така, че е добре работодателят да се погрижи работникът да има гарантиран паричен масив, с който директно да се храни, който да отива само и директно за храна. При тези ниски доходи първото нещо, с което се правят компромиси в рамките на един семеен бюджет, е храната. Защото не можеш да не си платиш тока, тъй като ще ти го спрат, не можеш да не си платиш парното, защото започнаха да свалят радиаторите... Има куп такива неща, които не можеш да не плащаш, защото са въведени принудителни мерки. И първото нещо, от което започват да се правят компромиси, са храната и облеклото, защото за неща като кино, театри, екскурзии, пътувания вече никой не говори.

Крайно време е да спре практиката работникът да плаща за благополучието на осигурителната система.



* Авторът е вицепрезидент на КТ "Подкрепа".