Искам веднага да призная, че по тази тема не знам нищо повече от средния българин. Не знам дали в досието на бившия банкер Тилев, унищожено от бившия генерал на ДС Аспарухов, има разобличаващи факти за връзки с бившия режим на бившия цар Сакскобурггота. Разсъждението ми е чисто естетическо.

Реидеологизира ли се България? От определена гледна точка бунтът на Кошлуков напомня онзи японски офицер, дето години след края на Втората световна война продължавал да воюва в индонезийската джунгла. Борбата с комунизма отдавна завърши, комунизмът победи - ако не в друго, то поне в кадрово отношение. Навсякъде бившите ченгета гордо заявяват себе си като патриоти, служили на родината си.



Днес те са по-сплотени от много други прослойки



по една проста причина: най-силно ги криминализираха след 89-а, което не само ги сплоти, но и ги доближи до криминалните мрежи. Да не би да ги няма в НДСВ и околностите?

Но тези социологически съображения не обясняват конкретиката. Защо толкова важен се оказва именно г-н Аспарухов от самото начало на "прехода"? Спомнете си само колко ругаха тъмносините Желев заради него. Защо г-н царят се вижда, казват, с него всяка седмица? Никога нищо няма да научим. Ще ни разказват разни сюжети за досиетата, които той държи, за номерата на банковите сметки, които знае, за това, че бил двоен и троен агент и под маската на ДС/КГБ, всъщност служел на американците.

Някак



скучно звучат реалполитическите обяснения



като това, че царят иска да окаля БСП и да позасили конкуририращия я СДС точно преди изборите. Монарсите управляват така отколе, поддържат баланса между съперничещи си групировки в свитата си, тъй че никой да не стане толкова силен, че да ги свали. Или вземете друго прагматично обяснение: нужен му е човек, който знае кой, къде, колко. За човек като царя, който мисли България като средна корпорация, няма по-логичен ход - взима за съветник местен човек, който най-добре познава местния "пазар". Или психология: обещал му е отдавна, когато още не си е давал сметка каква буря ще предизвика това. Или геронтология: виж какъв симпатичен млад човек, какво са се размърморили всички...



Параноичният сюжет със сигурност е по-интересен



ДС е синоним на заговора, на тъмните сили, които дърпат конците и носят вина за нещастията ни. Ако ДС не съществуваше, трябваше да я измислим. В състоянието на пълна безпомощност - когато в трилъра се окаже, че извънземните са проникнали дори най-горе, в държавните институции, които би трябвало да ни пазят, - се засилват очакванията за чудо. Радецки пристига "със гръм" в лицето на Брус Джаксън (който вече веднъж се озъби на също така "извънземния" г-н Филчев). Тъй както преди се надявахме, че от Москва ще спешат нашите местни дерибеи, така днес последна надежда е Вашингтон да раздаде няколко показни шамара. Само защо ще го правят точно сега, когато страната действа като фактически американски щат, това никой не се пита.

Мен да питат, г-н Кошлуков едва ли ще възкреси призрака на антикомунизма - може би ще си осигури политическо бъдеще вдясно, след като го предадоха приятелите му от "Новото време", като влязоха в ръководството на парламентарната група. Жестът му точно идентифицира проблема на това управление, за който впрочем наблюдателите се пенеха безрезултатно още от април 2001.

Не може в демократична система да се прави партия, носеща името на един човек, основана не върху структури и правила, а върху вяра и чудо.



В подобна ситуация не си депутат, а свита



Остава само той (заедно с последвалите го) да каже публично: сбърках, излезе вярно, че така не се прави политика - станах съучастник в нещо безотговорно, напускам не само партията, но и парламента и се връщам в САЩ да довърша следването си по политология.