|
- Назначението на Стоян Ганев беше некрасиво, назначението на ген. Аспарухов е неприлично. Премиерът обича да изненадва общественото мнение, но в случая с назначението на ген. Аспарухов мисля, че изненадан рискува да се окаже самият премиер. И проблемът не е кариерата на ген.Аспарухов преди 1989 г. Общественото мнение не знае почти нищо за този период. "Изповедите" на бивши или бъдещи колеги не са доказателства. Проблемът е публичното поведение на бившия шеф на разузнаването след 1991-а. В демократичните страни професионализмът на един разузнавач се определя от способността му да стои извън политиката, а образът на ген. Аспарухов в общественото съзнание е образ на генерал с вкус към политика, и то още от времето, когато бе шеф на НРС. И това е вярно както в мандата на правителството на Филип Димитров, така и в мандата на Жан Виденов. Независимо как оценяваме дейността на тези правителства, конституционното задължение на ръководителя на разузнаването е да работи за тях, а не срещу тях. А ако не приема тяхната политика, да подаде оставка. Така поне е в европейските страни, на които премиерът обича да се позовава.
- Дали пък това не е трамплин към бъдеща шапка над спецслужбите, която Бриго Аспарухов евентуално да оглави?
- Това с "шапката" и главата не го разбирам, но "скандалът Аспарухов" е възможност да се проведе смислен разговор за ролята на службите за сигурност в обществения ни живот в ситуация, в която престъпността - и то ръстът на организираната престъпност, е един от основните проблеми на страната. Въпросът е за цялостното влияние на елита на бившите служби за сигурност върху политическия живот у нас. През тези години бяха създадени много митове и бяха отгледани много параноици, но ако отидем отвъд митовете и параноята, ще видим, че голяма част от елита на службите за сигурност преди 1989-а, а и след това се превърнаха в дестабилизиращ фактор на общественото развитие. Всички партии искаха да използват службите, но на практика всички се оказаха използвани от службите. Най-голямата приватизация, която остана некоментирана от икономистите, беше приватизацията на полицейските функции на държавата, на огромните информационни маси и мрежи от зависимости.
-----------
Погледнете повечето големи икономически и политически скандали в страната и ще видите, че мнозинството от замесените са бивши или настоящи служители на службите за сигурност. Политиците никога не бяха честни с хората от службите и резултатът е, че вместо на граждански контрол върху службите за сигурност сме свидетели на полицейски контрол върху политическия живот. Но ако допреди 2-3 години много от "бившите служители" бяха в положение на незаконна самоотбрана, то избирането на Владимир Путин за президент на Русия имаше ефекта на ударна доза виагра върху амбициите и поведението на много от тези хора.
И проблемът поне за мен не е в активизиране на руското влияние - това е проблем на професионалистите, а в активизиране на въображението на о. з. елита.
---------------
Поставете се за миг на мястото на някой от бившите "асове" на българските служби отпреди 1989 г. В масовия случай той е успешен бизнесмен и влиятелен политически фактор, но на фона на тоталната власт, която получиха неговите колеги в Москва, всичко, което той е постигнал, изглежда унизително и жалко. Появява се комплексът за непълноценност на задкулисната власт. На тези хора вече не им е достатъчно да управляват, те искат всички да знаят, че точно те управляват и всички други са само кукли на конци и посредствени актьори.
------------
Тези хора са ефикасни винаги когато властта е слаба и партиите са изолирани. Именно презрението към партиите и представителните институции и вярата в модела на някаква управляема демокрация сближава интелектуално бившите генерали и бившия цар и това е една от причините "генералското движение" във и извън БСП да влезе в коалиция с царското движение.
------------
Но опитът на о. з. "генералите" да влязат във видимите пластове на властта поражда много проблеми за премиера и неговото управление.
В рамките на дни назначаването на ген. Аспарухов унизи НДСВ, вбеси СДС и рискува да радикализира БСП. Ако с решението да назначи генерала премиерът е мислил, че прави сделка с БСП, то някои от последните развития показват, че сделката е била сключена от миноритарния собственик и затова не е валидна.
Но най-тежък ефект това назначение има върху моралния образ на премиера. Когато през пролетта на 2001-а най-яростните противници на царя го обвиняваха, че се връща, за да върне ДС във властта и да си вземе имотите, мнозинството от хората намираха тези обвинения за малоумни. Но през есента на 2003-а всеки, който каже, че царят не се връща, за да си върне имотите и за да върне ДС във властта, рискува да бъде обвинен в малоумие.
- Как назначението на Аспарухов ще се отрази на БСП?
- Не е тайна, че Коалиция за България е коалиция на два елита - на новата (и недотам новата) левица и на старите служби. А двете партии в тази коалиция имат много различно отношение към управлението на Сакскобургготски.
----------
Докато новата левица като че ли по-скоро търси предсрочни избори, партията на старите служби харесва управлението и вижда себе си добре представена в него. Ако Симеон действително е в коалиция с някого извън ДПС, то е именно с тази фракция на соцпартията. Така че случаят "Аспарухов" ще отвори много тежки процеси вътре в БСП. За пореден път социалистическата партия е изправена пред въпроса какво печели и какво губи от коалицията си с бившите служби.
----------
- А какво прави спецслужбите и хората от спецслужбите толкова привлекателни за политиците?
- Едва ли електоралното им влияние - генералите от разузнаването досега не са се доказали, че могат да печелят гласове. Или ако трябва да бъда точен - докато политиците печелят гласовете на избирателите, генералите предпочитат да печелят гласовете на депутатите. Но това, което като магнит привлича партиите към генералите, са вярата в тяхното "тайно знание" и илюзията, че генералите могат да контролират медиите. Ако ми позволите една шега, в България координатор на службите за сигурност звучи като отговорник за медиите в правителството.
-----------
Не случайно ген. Аспарухов е назначен на този пост точно сега. През лятото в много вестници се появи серия от публикации, критични към управлението на Симеон и ровещи в имотните претенции на царя. В очите на премиера това прилича на "операция" и затова на нея трябва да отговори професионалист.
-----------
- Какъв ресурс ще има о. з. ген. Аспарухов за такъв контрол?
- Три са ресурсите, които карат генералите да приличат на подходящи отговорници за медиите. Първият е чисто личностен. Митологията около генералите разузнавачи създава особена аура около тях. Когато някой от нас каже глупост, това е просто глупост. Когато генерал каже глупост, това е хипотеза. Когато някой цивилен пусне слух, това е слух. Когато генерал пусне слух, това е факт. Почти всеки журналист със спонтанна радост е готов да развива идеи, дошли по линията Щирлиц-Джеймс Бонд.
---------
Вторият ресурс е, че много от тези митични хора познават други хора - в крайна сметка те са професионалисти в общуването с хора. Трето, поради позицията си до 1990 г. много от тях са свръхпредставени сред икономическия елит на страната. Ако се вгледаме в икономическия елит у нас, ще видим, че той е съставен главно от бивши офицери от бившите служби за сигурност и бивши престъпници, които те са разследвали.
---------
- Но те все пак днес живеят в условията на демокрация, което автоматично стеснява властта им?
- Да, но те споделят някаква идея за управлявана демокрация. Те разбират свободата на медиите като свобода от медиите. Постоянно си мислят, че са пазители на някакъв национален интерес, който само те разбират и имат единствени легитимното право да защитават.
- Подобни убеждения явно има и премиерът, съдейки по цялото му публично поведение в последните 2 г.
- Според мен премиерът е убеден, че общественият интерес към това кого назначава за съветник-координатор е толкова неприличен, колкото ровенето в чужда кореспонденция.
- А какъв ще е външнополитическият ефект от това назначение?
- Назначението на Аспарухов е проблем не толкова за разузнаванията на натовските държави, колкото за цивилните им ръководства. Всеки, който е чел Льо Каре, знае, че хората от службите обичат други хора от службите или хора от другите служби. Но това назначение е проблем за политическите ръководства на съюзническите държави. Не чуждите разузнавания, а партньорските правителства са тези, с които би трябвало да се говори по този род въпроси. Засилването на позициите на службите за сигурност по света след 11 септември и намаляването на гражданския контрол върху тях не е проблем само на България. Той е проблем и на САЩ, и на Русия, и на много западни страни.
- Всички правителства досега са се опитвали да установят контрол над медиите. С какво контролът на ген. Аспарухов ще е по-различен?
- Това, че генералът се мисли като отговорник по медиите, е само хипотеза, но една от задължителните фази при падането на всяко правителство е четенето на вестници като сводки за активни мероприятия. Всяка публикация да се мисли като част от сценарий, а всеки журналист - като част от някаква мрежа.
--------
Идеята, че може да има тотален контрол над медиите, е пълна илюзия. Но ако ми разрешите да разкажа един виц: Попитали Радио Ереван каква е разликата между разузнавачите и контраразузнавачите? Радио Ереван отговорило, че разликата е в това, че разузнавачите са хората, които четат чужди вестници, а контраразузнавачите са тези, които се опитват да пишат местните вестници. В този смисъл в България на мода са контраразузнавачите.
--------
- Ще му бъде ли лесно на премиера да се раздели с Бриго Аспарухов?
- Въпросът е дали Бриго Аспарухов няма да предпочете да се раздели с премиера.
АМАН!!!!!
ПОЛИТОЛОГ ПАРАНОИК!!!!! 
Ама явно не са ви научили, че "ако достатъчно дълго седиш на брега на реката, няма начин да не видиш по нея да плува трупът на врага ти".... 
