|
Все още към 40% от работодателите все още не са осигурили обслужване от службите по трудова медицина, сочат данните на Главната инспекция по труда (ГИТ) за първите 9 месеца на 2004 г. Глобата за това нарушение е до 1000 лв. Работата на звената е да правят оценка на риска за работещите в предприятията, да предписват мерки за намаляването му, да провеждат медицински прегледи и обучение.
Службите по трудова медицина бяха въведени през 1998 г. Едва в началото на 2004 г. обаче изтече 6-годишният гратисен период, в който всеки работодател трябваше да направи своя служба или да сключи договор с такава, за да гарантира безопасните и здравословни условия на труд за работниците си. Техните проверки по фирмите миналата година обаче масово се оказваха нова форма на буквоядски чиновнически рекет и псевдоздравен произвол.
Очаква се с поправките в закона, 6 години след приемането му, да се въведе ясен механизъм за санкциониране не само на работодателите, а и на самите служби по трудова медицина. Контролът върху работата им е възложен на здравните власти. "Но сега в нормативите не са разписани дейности по санкционирането, които министърът на здравеопазването може да предприема", признава д-р Иванка Думанова, експерт в МЗ. Затова
в момента не се
налагат глоби
за различните нарушения на службите, а самите нарушения се множат.
Една от причините е недостигът на специалисти по трудова медицина, т.е. лекари с поне 4-годишна специализация в областта. По данни на здравното министерство специалистите у нас са около 200, а регистрираните служби по трудова медицина са към 620. Затова нормативите дават възможност служба да може да се регистрира и без специалист по трудова медицина, стига лекарят да е изкарал двумесечен курс.
"Не може един лекар с 2-месечен курс по трудова медицина да е равностоен на човек, който е учил за това 4 години", смятат експерти. 4-годишното обучение е важно, за да може работата, която е много специфична, да се върши професионално, е мнението и на проф. Лилия Минчева от Центъра по хигиена.
Представителите на бизнеса са още по-критични. "Службите по трудова медицина се превърнаха в доходен бизнес на лекари без специалност, които правят повърхностни и непрофесионални оценки на риска", смята д-р Даниела Жейнова от службата по трудова медицина към "Лукойл". На подобно мнение е и инж. Георги Халенбаков от "Лот консулт", която също се занимава с безопасни условия на труд. Преди време от инспекцията по труда в Благоевград обявиха, че неизвестни лица се представяли от нейно име и принуждавали работодатели да сключат договори с точно определени фирми за обслужване от служба по трудова медицина.
От "Лот консулт" смятат, че лекари, които са останали без работа, извършват
фиктивни дейности
на ниски цени
и по този начин създават нелоялна конкуренция и дъмпинг. Експерти, пожелали анонимност, разказват и за случаи на конвертируеми оценки на риска, т.е. на ниска цена почти един и същи документ се предлага на различни работодатели със сходен предмет на дейност. "По този начин се подвеждат работодателите, които и без това още не осъзнават как службата по трудова медицина може да им е от полза. Те получават една неразработена в детайли оценка на риска", коментират специалисти. СТМ се правят просто за да се вземат пари от работодателя и затова в момента има сериозен наплив към двумесечните курсове за квалификация, смята и д-р Жейнова.
Поправките в закона трябва да премахнат възможността службите по трудова медицина да се оглавяват от хора с 2-месечна квалификация. Предвижда се ръководители да са само лекари, които са придобили или са зачислени за специалност по трудова медицина. За целта ще се въведе гратисен период до 1 януари 2007 г.
Съществува голям дисбаланс в цените на услугите. Тарифата на службите по трудова медицина е средно по 30-50 лв. на човек годишно. Някои обаче взимат по 0,15 лв. за профилактичен преглед (за сравнение здравната каса плаща на джипитата за тази услуга от 1,20 до 6 лв.). Други пък заблуждават работодателите и вземат
трицифрени суми в
долари или евро
на човек годишно, разказват хора от бранша.
В момента няма изрична забрана един специалист по трудова медицина да се регистрира като ръководител на няколко служби, признава още д-р Думанова. Ако го е направил, такъв лекар не би имал достатъчно време, за да си върши работата пълноценно на всичките работни места. В здравното министерство не водят статистика има ли и колко са тези случаи. В предстоящите промени в закона се предвижда да се оправи и това "недоглеждане" като ръководителите на службите подписват клетвена декларация, че не оглавяват и други служби.
Промените в закона касаят и заличаването на регистрацията на разкрити вече служби по трудова медицина, казва още д-р Думанова. Досега това ставаше само по желание на лицето, което е създало звеното. Промените целят заличаването да може да се прави и от контролните органи. Санкциите за ръководителите на служби, които не изпълняват задачите си по закона, се предвижда да бъдат от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - двойно по-големи. "Ако заработят тези критерии, ще отпаднат много от фирмите, които в момента не ги изпълняват", смятат специалисти по трудова медицина.