|
- Удовлетворен съм от тази визита. Първо от това, че България посети САЩ с внушителна парламентарна делегация, придружена и от журналисти, и от бизнесмени, което означава, че ние отдаваме голямо значение на 100-годишнината от установяването на двустранните дипломатически отношения. Усетих, че подобно значение се отдава и от страна на американския Конгрес. То бе показано на срещите ни с много когресмени, с председателя на Сената, с председателите на правната комисия и на комисията по международни отношения, с лидерите на мнозинството и малцинството в Конгреса. Усетихме, че се цени помощта, която България оказва като съюзник на САЩ. Топлото отношение от страна на конгресмените е много важно, като се има пред вид, че България за съжаление не е достатъчно популярна в Америка.
Хубаво е да се знае, че на два пъти шефът на групата с приятелство с България Джо Уилсън говори в Конгреса за нашето посещение, а още двама конгресмени пожелаха да се присъединят към групата. За първи път в историята се осъществи среща на спикерите на Народното събрание и на Конгреса. Всичко това е много позитивно, тъй като се знае какво е значението и ролята на Америка в съвременната политика.
- При всичките си срещи вие силно лобирахте за уреждането на въпроса с иракския дълг към България. С какво усещане останахте - ще има ли преференциално отношение към нас?
- Интересът на България в това отношение е много голям. Ние не можем да си позволим да се примирим с обстоятелството, че е възможно да не получим тези пари. Категорично заявихме това при всичките срещи, които имахме. Стана ясно, че ние ще отстояваме това наше искане и в някаква степен получихме уверението, че ще се търсят форми България да бъде компенсирана за големите загуби, които претърпя след налагането на санкцията на Съвета за сигурност след 1991г.
- Какви варианти за уреждане на дълга предложихте?
---------------
- Предложих два примерни варианта, те биха могли да бъдат и повече. Един от тях е петрол срещу нашето вземане. Тук вече подвариантите са много. Дали ние можем да получаваме на преференциални цени от иракския петрол или пък можем да участваме в част от печалбата от износа на иракски петрол, са вече подробности, които трябва да се обсъждат на експертно равнище.
Вторият вариант е допускането на български фирми във възстановяването на Ирак.
----------------
Аз посочих, че имаме достатъчно богат опит в Близкия Изток, най-вече в областта на здравеопазването и на строителството. Изтъкнах, че наши фирми могат да бъдат много полезни и по съответен начин, получавайки възможност да участваме във възстановяването, да бъдем компенсирани за нашите вземания.
- Колин Пауъл ви нарече с министър Паси "моите приятели". Какво си говорихте с американския държавен секретар?
- В срещата имаше един акцент. Колин Пауъл беше много развълнуван от това, че часове преди нашия разговор Съветът за сигурност на ООН беше приел с 15 гласа "за", без против и въздържали се, резолюцията за Ирак. Това е нещо, от което всички имахме нужда, за да се знае, че ООН застава зад мерките, които се предприемат в Ирак. Пауъл беше много развълнуван, че и Германия, и Франция, и Сирия застанаха зад резолюцията. За приемането на този документ голямо значение има и активната позиция на България, която предложи поправки, и те бяха приети. Може да се счита, че това е една активна позиция на страната ни в Съвета за сигурност, която показва, че ние не сме само пасивно присъстващи при взимането на решения.
- Може ли да се каже, че Америка гледа по друг начин на България след позицията ни по Ирак?
- Да, Америка високо оценява нашата активна позиция в това отношение и това многократно беше изразявано с топли думи на благодарност.
- Другият акцент във визитата ви беше въпросът за разполагането на американски военни бази у нас. Ще има ли такива и каква е ползата за страната от това?
- Този въпрос неколкократно беше повдиган, включително и на срещата с държавния секретар Колин Пауъл. Разбира се, все още нито американската страна се ангажира с нещо конкретно, нито пък българската. Ние заявихме, че на американския интерес за предислоциране на техните бази, България дава принципно съгласие.
--------------
В момента секретарят Ръмсфелд, в чийто ръце основно е този въпрос, прави проучвания и анализи със своя екип къде ще е най-благоприятно предислоцирането на американските бази. България има сериозни шансове такива да бъдат разположени на нейна територия. Не случайно казвам шансове, защото това ще доведе до икономическо оживление в районите, където бъдат разположени тези бази, а то ни е много необходимо. Ще бъде ангажирана твърде много работна ръка, тъй като в тази инфраструктура ще участват много българи. Това е положително за България.
----------------
- Говорите в множествено число. Това означава ли, че става въпрос за разполагането на повече от една американска база у нас?
- Аз говоря по принцип. Дали ще бъде една база или няколко още не е ясно. Може в крайна сметка да не бъде разположена и нито една у нас. Ние изразихме нашето принципно съгласие и е въпрос на бъдеще да стане ясно дали ще има у нас американски бази и при какви условия.
- На срещите са поставяни въпросите за отмяна на американските визи за българи, както и за избягване на двойното данъчно облагане. Какви отговори получихте?
- Що се отнася до отмяна на визите, това не звучи много реалистично. Принципът в САЩ е следният: там се води статистика и визите се отменят, когато над 98% от получилите входна виза и влезли в страната, са я напуснали в срок. Това е твърде висок процент и ми се струва, че ние сме твърде далеч да го постигнем.
По въпроса за избягването на двойното данъчно облагане, трябва изпълнителната власт в лицето на финансовото министерство да прояви по-голяма активност за приемането на спогодба. Това е нещо, което би дало тласък за оживлението на икономическите връзки.
- Досега САЩ имаха много забележки към нас, заради непроведената съдебна реформа, бюрокрацията и недобрия инвестиционен климат. Успяхте ли да убедите хората, с които се срещнахте, че имаме напредък?
- Американската страна отчита напредъка ни, отчита и успеха, който постигнахме по убедителен начин с промяната на конституцията в посока реформа в съдебната система. Аз винаги съм твърдял, че сами по себе си едни добри политически отношения не са достатъчни, ако не доведат до тласък в икономическата област. Като се има предвид мощта на американската икономика, очаквам в бъдеще да се стигне до оживяване на икономическите отношения. Не случайно неведнъж изтъквах, че американците са на 6-то място по инвестиции в България и че много по-малки страни като Белгия, Австрия и Гърция са преди тях. Посочвах, че това е нещо, което не подхожда като потенциал на американската страна, и исках то да амбицира американците да видят, че у нас има добър бизнесклимат и доста ниши, които просто чакат добрите си инвеститори.
- Докато бяхте в САЩ, в България гръмна скандал около финансирането на фондация "Демокрация". Не смятате ли, че ниският праг за анонимните дарения в закона за политическите партии е една от причините да влизат пари в черни каси? Няма ли да се избегнат такива скандали, ако се промени законът в частта му за финансирането?
- Струва ми се, че във въпроса има много резон. Действително понякога нормативни разпоредби провокират към нарушаване и затова от тази гледна точка би трябвало да се направи анализ, да се види дали не е добре да се промени законодателството, за да не се стига в крайна сметка до такива скандали. Това е нещо, за което си заслужава да се помисли.
- Ще инициирате ли преглед на закона?
- Бих обърнал внимание на съответната комисия да помисли дали не е добре да се направи действително подобно нещо. Трудно ми е сега да прогнозирам дали би се инициирала такава поправка, кога и каква точно ще е тя.
- Влезе ли предизборната кампания в най-горещата си точка и очаквахте ли гръмването на такива скандали?
- Като че ли е типично за българската действителност да се провокират скандали в навечерието на изборите и те да излизат в публичното пространство.
--------------------
Струва ми се, че можем да стигнем още по-голям пик в тази предизборна надпревара, да се изваждат компромати, да се използват не само честни, а и нечестни средства в политическата битка. Може би след години нещата няма да изглеждат толкова остро политизирани.
-------------------
Но пък от друга страна, ако погледне човек, ще види, че и в западния свят с развита политическа култура, също от време на време избухват скандали.
- Преди НДСВ да обяви своя претендент за кмет в София, вие заявихте симпатиите си към Стефан Софиянски. За втория тур, ако Лучано не стигне до балотаж, ще настоявате ли НДСВ да застане зад сегашния градоначалник?
- Аз многократно имах поводи да заявя, че Стефан Софиянски се е доказал като добър градоначалник и от тази гледна точка харесвах неговата кандидатура. Така или иначе обаче политическото решение на НДСВ беше да издигне собствен кандидат, който безусловно има своите достойнства, доказа се като много силен министър на спорта. За това могат да свидетелстват и спортистите в България.
-------------------------
Но в тази кметска надпревара могат да се получат всякакви конфигурации. Една от тях е да се стигне до балотаж, на който Софиянски да е срещу кандидата на СДС или на БСП. В такъв случай е мислимо да се вземе политическо решение НДСВ да подкрепи именно Софиянски, но това е въпрос на политическото ръководство на НДСВ.
--------------------------
- Как приемате оттеглянето на Бриго Аспарухов?
- Считам, че това е една достойно постъпка на ген. Аспарухов, с която той рязко снижи напрежението, което беше възникнало преди всичко във вътрешно-политически план. Във връзка с това искам да го поздравя за неговото решение, което е достойно.
|
