Щом като Симеон Сакскобургготски иска ние да свикнем с идеята, че той ще ни управлява и в следващите 800 по N дни, редно е и той да свикне с идеята, че отдавна вече не е цар. Поредната му медийна изява обаче говори, че тази мисъл още му е чужда.

Премиерът и лидер на НДСВ свика 5 дни преди изборите национален съвет. Десетки кандидат-кметове, които и без това нямат особени шансове за победа в неделя, трябваше да прекъснат кампаниите си на финалната права и да се вдигнат до София, за да чуят "някои пояснения от личен характер", които бяха основният пункт от речта на Сакскобургготски. Последваха вече традиционните: ставане на крака, ръкопляскане, поднасяне на цветя, замяна на въпросите с възторг и прочее царски атрибути.

Човекът, чието име носи управляващата партия, обясни за имотите си, за Бриго Аспарухов, за дългия си стаж в политиката и липсата на зависимости в действията му. Словото му беше написано и казано пред журналисти с оправдателна цел. Сакскобургготски трябваше да даде обяснение на нападките, че го ръководят ДС, КГБ и Бриго Аспарухов и че е дошъл в страната само за да си върне имотите.

Не го направи успешно. Но клетите кандидат-кметове какво общо имат с това? Нима след като бяха пропити с обстойната биография на премиера, трябваше да се върнат по родните си места и да агитират избирателите си да гласуват, защото този, който стои над тях, се занимава с "публично значима дейност още от 1955 г."?

Навярно повечето от претендентите за кметските кресла дори не смеят да си признаят, че са издигнати от НДСВ и смотолевят този факт с половин уста пред електората.

Думичка не обели Сакскобургготски по въпроса как да се оправят неговите кандидати за кметове. Какви да им бъдат тактиката и стратегията. Кои са им приятелите и кои враговете. И те не попитаха, защото имат стар навик да не се обаждат пред царя. Очевидно ръководството на жълтата партия до ден-днешен няма обединителна идея за предстоящия вот. Иначе щеше да свика събранието преди началото на кампанията, за да се начертаят действията на бойното поле.

Другият възможен вариант беше съветът да се свика след изборите, че да се обсъдят резултатите им. Но понеже дори за Сакскобургготски е ясно, че на 26 октомври на "Врабча" 23 шампанско няма да се лее, 5 минути преди пускането на бюлетините той преформулира целите си на местните избори.



Вече не става дума за победа



Иде реч за разтегливото до безкрай понятие "разчупване на двуполюсния модел". Сиреч и 10 съветнически места да вземе НДСВ в страната, пак ще го разчупи този модел, дето го клати вече втора година. Но ще го разчупи този път на местно равнище. Така няма нужда да се обяснява защо така я овапца работата с гласуването.

Вотът в неделя е само тренировка за парламентарните избори, каза премиерът и смъкна всякаква отговорност от себе си за случващото се през следващата седмица. Бърз ход, иначе можеше на някого да му хрумне, че губещите избори ръководители е логично да си хвърлят оставките.

Сакскобургготски вече



няма нищо общо с витаещия в пространството провал,



защото гледа по-надалеч, той се готви да повтори управлението си. И някакви си там общински избори могат да бъдат само лек трамплин към нова власт, проблем не могат да бъдат.

Едва ли от това обяснение на кандидат-кметовете им е станало по-леко. Навярно за да го преглътнат безболезнено, им раздадоха по един блистер аналгин. На претендентите им светна през очите, че техните малки победи не са цел на своя лидер.

Макар ходът с парламентарните избори да е добър в момента за Сакскобургготски, той никак не е реален за неговата формация. Конструкцията, върху която е стъпил премиерът, е твърде крехка, за да издържи още един мандат. Впрочем може би изискваме твърде много от една така "млада формация", но не трябваше ли форумът, който оня ден предимно ръкопляскаше, да обсъди кой и защо иска да управлява още 4 години?