Не им е лесно на британците. Поне с такова впечатление остава човек, като им гледа филмите. Освен с неистово висок стандарт и традиционно силно социално напрежение, Обединеното кралство се отличава и със своя специфичен жанр "социални драми". Не може да сте забравили "Били Елиът" и "Време за мъже". Но ако първото беше мелодрама, а второ - ведра комедия (макар посланието принципно да остава едно и също), от "Сладките шестнайсет" на Кен Лоуч вее истинска тъга и безнадеждност. Той е par excellence британска социална драма. А си мислехме, че такива са се снимали само по времето на Маги Тачър...

Кен Лоуч ("Земя и свобода", "Песента на Карла", "Моето име е Джо") е един от най-големите британски режисьори в наши дни. Неслучайно му дадоха да режисира "английския" епизод от мултинационалната, мултикултурна суперпродукция "11'9"01".

Със "Сладките 16" той не успя да спечели "Златна палма" в Кан, но затова пък щатният му сценарист (и бивш защитник на човешките права в Никарагуа) Пол Лавърти грабна наградата за сценарий от Лазурния бряг.

Истинската находка на "Сладките 16" обаче е титулярът Мартин Компстън. За ролята на 15-годишното момче, което решава да зарадва с покупка на къща току-що излязлата си от затвора майка, Лоуч избира 17-годишна местна футболна надежда. Шотландският акцент на Компстън е изумителен - филмът просто трябва да върви със субтитри в и англоезичните киносалони! И останалият актьорски състав е в по голямата си част непрофесионалисти или пък просто хора, чиито имена и лица не говорят нищо на масовия зрител.

Историята в "Сладките 16": за мизерия, порастване, любов, социален протест, наркотици, престъпления и разочарование. Напук на заглавието, във филма няма нищо сладникаво. Вкусът му е на типично британско кино. А британското кино се отличава с добър вкус.

Обаче чувствайте се предупредени - няма да излезете особено щастливи от киното.