Само си ги представете. Брад Пит, Катрин Зита Джоунс, Мишел Пфайфър, Джоузеф Файнс. И всичките в един филм. Подобно извънгабаритно струпване на сексапил би потопило "Титаник", даже ако на хиляди морски мили наоколо нямаше айсберги.
За нещастие (или за щастие, зависи от гледната ви точка), нито един от четиримата не се показва на екрана в този филм. Става дума за анимацията "Синбад: Легендата на седемте морета" и секссимволите на днешния Холивуд само озвучават ролите на рисуваните герои.
"Синбад" е класическа двуизмерна анимация от студиото на Спилбърг, Гефън и Катценбърг "Дриймуъркс". Предишният им опит в тази насока бе шедьовърът "Шрек" - увенчан с първия в историята "Оскар" за пълнометражна анимация. Не е излишно да се каже, че сегашният е на светлинни години от искрящата ирония и чувство за хумор на "Шрек".
"Синбад" не се старае особено да се придържа към сюжетите от "1001 нощ", откъдето е взет героят на Брад Пит. В сценария на Джон Лоугън той е морски беладжия и мошеник, който кръстосва моретата с неособено благородни цели.
Обвинен, че е откраднал Книгата на мира, той поема на тежко изпитание, за да спаси приятеля си Протей (Файнс) от гнева на богинята на хаоса Ерида (Пфайфър). Междувременно подхваща романс с еманципираната Марина, която принципно е годеница на Протей. Нарисувания персонаж има забележима прилика с озвучаващата Катрин Зита Джоунс.
"Синбад" буксува в традиционния проблем на анимационния жанр от последните 20 години: дали е предназначен за гледане от деца, или за възрастни. Изглежда и киноразпространителите у нас още не са решили за себе си този проблем, защото някои анимации те дублират, а в други - като тази - оставят децата да мъчат родителите си с четене, докато последните се опитват да се насладят поне на гласовата хубост на холивудските си любимци.
Да не говорим, че името на героя на Шехеразада е Синдбад.
Текст до първата снимка: "Рисувания Синбад са докарали като арабче"
-
Интересно, а като еврейче или скандинавче ли трябваше?