Ако има някаква изненада от съботния пленум на БСП, посветен на резултатите от местния вот, то тя не е свързана с оценката на соцръководството за изборите.

Новината дойде от твърде смелото изказване на лидера на БСП Сергей Станишев по отношение на ДПС. "Будят тревога фактите на етнизиране и грубо манипулиране на вота, на които бяхме свидетели на места, както и заявките не само за балансьор, но и за политически брокер, който разпределя картите", рече Станишев. И така от стратегически партньор ДПС изведнъж се превърна в брокер.



Защо ДПС си навлече гнева на левицата?



Извън конкретните цели на соцпартията на този вот местните избори трябваше и да са тест за коалиционната култура и стабилността на отношенията между БСП и ДПС. Именно местните избори и това дали след тях БСП и ДПС могат да управляват заедно общини трябваше да е доказателство за това могат ли партиите да мелят брашно заедно и на национално ниво (при едно бъдещо съвместно управление). Тестът обаче се провали.

На много места между първи и втори тур ДПС игра срещу кандидатите на левицата въпреки предварителните ангажименти за съвместна работа, казват социалистите.

Този факт, а и заявката на Ахмед Доган да разпределя картите и да дава малко на левицата, малко на десницата отново постави на дневен ред въпросът нужен ли е Доган на БСП изобщо.

На пръв поглед излиза, че Станишев затвори вратата към движението. Но дали наистина е така? Всъщност соцлидерът заговори на езика на Ахмед Доган -



прати му знаково послание



Вероятно с това се опитва да каже на Сокола, че не е момченце, което може да бъде разигравано, и че партньорството с ДПС не е на всяка цена и не минава през компромиси само от едната страна. Но само толкова.

БСП не даде червен картон на Доган. Вдигна само жълтия. Поне засега няма вероятност БСП да обърне гръб на ДПС. Не защото социалистите нямат резерви към Доган. Напротив, имат. И поводът не е само проваленият тандем на местния вот. Повод е дори и фактът, че ДПС излъга социалистите в преговорите за нов шеф на БНБ и както им обясняваше, че Иван Искров не бива да е шеф, така отиде и се договори с жълтите.

Но БСП знае (справка кабинета "Виденов"), че не бива и няма да управлява сама. А засега единственият реален субект, съюзник на БСП, който може да прекрачи прага на следващия парламент, е ДПС. Затова и соцлидерът пусна в залата журналистите да чуят как нарича в доклада си Доган политически брокер, но после на конкретните им въпроси отвърна: "С ДПС винаги сме водели открит и прозрачен диалог. Те са наш сериозен и предсказуем партньор." И така остави вратата отворена.

Изказването на Станишев обаче е и опасно.



Не е ясно как Доган ще разчете този знак



А за момента козовете са у ДПС. Такава е реалността - следващата власт няма как да се подреди без участието на Доган в нея. А сигурни ли са в БСП, че те са една от трите партии в следващото управление, за което говори Доган? Не са. Точно затова в БСП трябва сериозно да анализират отношенията си с движението и да решат проблема за съюзника (независимо в каква посока).

Похвално е, че на пленума БСП излезе с доста балансирана оценка на резултатите от местния вот, слезе на земята, не спомена лявата вълна и не говори само за победи. Не замаза загубите, а се опита да потърси решение за болестите, които виреят от години в местните организации и които до голяма степен станаха причина левицата да загуби свои бастиони като Ямбол и Перник. БСП се похвали, че е победител в местния вот, но и призна, че този успех не е очакваният, че партията не е реагирала адекватно на обединението на десницата и че не е успяла да привлече допълнителен ресурс между първи и втори тур.



Но сега на БСП й предстои още по-сериозният анализ



Резултатите от вота показаха, че ако утре България гласува за нов парламент, БСП няма може да събере достатъчен брой гласове, за да състави собствен кабинет. Това и провалите на балотажа накараха социалистите да спрат да говорят за предсрочен вот. И сега, особено на фона на напъните на десницата да се обедини, на червените ще им се наложи непрекъснато да мислят в каква конфигурация могат и трябва да влязат във властта, ако искат да изкарат пълен мандат. И отговорът на този въпрос никак не е лек. Но той трябва да започне да се търси от днес.