Суходол вече близо седмица диктува положението в София. Социолозите, захласнати постоянно по рейтинги, нямат време да изследват този факт, но е нормално да очакваме, че гражданите малко или много са разделени. За едни жителите на крайния столичен квартал, достатъчно лъгани от кмета Софиянски, имат право да се борят за въздуха си и с цената на блокадата на сметището. За други това е недопустим диктат на шепа хора, посягащ върху правата и интересите на 1,5 млн. жители на града.

За ескалацията на напрежението допринесе и поведението на институциите. Кметът Стефан Софиянски е дал обещание на местните хора още преди 3 г. да затвори сметището, но не го е изпълнил. Нито пък е направил нещо за алтернативен вариант, не е придвижил и идеята за завод за отпадъците в "Кремиковци". Сега кметът плахо пристъпя по тъмни доби при протестиращите и им се моли да се споразумеят. Даже им предлага бартер - да им асфалтира улици и разкрие работни места само и само да отстъпят.



Но те все не му вярват



Полицията, която от онзи ден сутринта е в пълното си право да разгони протестиращите, защото разрешението им за изява е изтекло (едва ли пък самото разрешение е включвало и възможността да се блокира достъпът до сметището), остави общината сама да си реши проблема. Прокуратурата, която първо даде някакъв сигнал, че ще се намеси, също вдигна ръце - нито нареди на полицията да възстанови реда, нито подгони протестиращите за самооуправство. Главният епидемиолог на републиката пък предупреди, че от препълнените софийски контейнери може да плъзнат епидемии.

Наистина изглежда напълно целесъобразно



органите на реда да не

прибягват засега



до репресивните си функции. Наистина изглежда доста пресилено твърдението, че, аха, ще ни връхлети епидемия заради неизхвърления боклук. Наистина изглежда съвсем справедливо кметът Софиянски да бъде изоставен сам да си сърба попарата.

Големият проблем обаче не е, че на едни жители на града от години им мирише, а на останалите тепърва ще им замирише. Надига се лавина от протести тип гражданско неподчинение. Вчера бяха жителите на Княжево заради тировете, днес са суходолци заради боклука, утре ще са трети.

Всички тези хора имат своето право. Протестът им е наистина спонтанен и граждански. А формата му сякаш неизбежна - опитът показва, че подписки и митинги на шепа народ под прозорците на общината не решават нищо, само блокадата на пътя е ефективна. Така стана в Княжево, това се случва и в Суходол.

Тези протести обаче засягат правата и интересите и на много други граждани. А протестиращите не ги е особено грижа за "глобалното" решаване на проблема,



води ги "локалният" им интерес



Княжевци предлагат трасето на тировете да мине през Мало Бучино. Малобучинци обаче също скачат и местят трафика другаде. Суходолци нямат нищо против сметището да е в Кремиковци, но кремиковчани са готови на свой ред да излязат на пътя. И т. н., и т. н.

Затова този вид протести не са зараждане или събуждане на гражданското общество, както смятат някои. Нито пък са форма на гражданско неподчинение. Няма никакво гражданско общество, когато водещ е само местният интерес (не че той не е легитимен), а останалото общество гледа със съчувствие само до момента, в който не бъде силно настъпено (аналогично локално поведение на мнозинството). След още 2-3 дни, когато наистина София се вмирише и боклукът залее улиците, съчувствието спрямо суходолчани вероятно ще клони към нула. Няма никакво гражданско неподчинение, когато от неподчинението на една група хора на закона директно страда друга група хора, и то тъкмо от това, срещу което първите протестират.

Тези протести говорят за



криза на още младата

ни демокрация



От една страна, властта е неспособна да решава проблемите, от друга - гражданите вече нямат търпение и са готови с първично солидарни акции на местно ниво да й стъпят на шията, за да си решат проблема. В тази ситуация вече няма институции, няма политическо представителство, няма доверие. Има само взаимна принуда. Засега - от страната на гражданите. В един момент обаче - може би при някой следващ протест - властта ще трябва да отговори с репресия. И тогава ще стане доста по-страшно.

А всички подобни проблеми можеха да се решат съвсем цивилизовано. Ако кметът бе планирал, осигурил пари и построил в срок завода за отпадъци и не бе загубил доверието на хората. Ако правителствата не бяха протакали строителството на нови входно-изходни и широк околовръстен път около столицата. Ако гражданите през всичките тези години можеха успешно да прокарат своя интерес чрез нормалните механизми на политическото представителство - да избират такива съветници, кметове и депутати, които могат да поемат ангажимент и да го изпълнят (съответно политически да наказват лъжците и некадърниците). Ако гражданите целенасочено и организирано можеха да оказват постоянен натиск продължително време, а не да чакат по български последния момент, в който ще им кипне.

Изобщо, ако имахме добро управление и гражданско общество, нямаше да мирише(м).