- Г-н министър, съгласен ли сте с предложението, което главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов подкрепи - всички досиета да бъдат разсекретени, а след това унищожени?

- Нямам намерение да коментирам каква трябва да бъде съдбата на досиетата. Но във връзка с тях бих искал да кажа все пак нещо. Промените в Закона за защита на класифицираната информация не са предложени от МВР, инициирани са от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Те предлагат унищожаване на документите, чийто срок на секретност е изтекъл, да става с разпореждане на министрите на МВР, на отбраната и на шефа на Националната разузнавателна служба. Защо е предложена тази промяна най-добре биха могли да отговорят от ДКСИ, респективно нейната председателка г-жа Цвета Маркова. В този смисъл мисля, че въпросът какви са мотивите за тези предложения би трябвало да бъде отправен към нея.

- Все пак защо не искате да кажете личното си мнение?

- Защото не знам какви са мотивите. Това дали трябва да бъдат разсекретявани и унищожавани досиетата и от кого ще се решава, след като Народното събрание се произнесе и реши ще приеме ли тези предложения.

Държа да подчертая обаче, че по мое време в МВР няма унищожен нито един документ от архива на Държавна сигурност, в това число и досиета. Издал съм и заповед в този смисъл, която мисля, че се спазва. Често обаче се злоупотребява, че в нарушение на закона са унищожени материалите от т. нар. оперативно дело "Гном" (разработката срещу бившия шеф на НСС ген. Атанас Атанасов, при която той е бил подслушван по подозрение в шпионаж - б. р.). Вярно е, че специалните разузнавателни средства (СРС) по делото са унищожени, но те са нещо различно от досиетата, те също са секретна информация, но специална и няма нищо общо с тях. Касае се за документи, свързани с прилагане на СРС, а съгласно чл. 111б, ал. 6 от Наказателно-процесуалния кодекс при преустановяване използването на СРС незабавно писмено и мотивирано се уведомява съдът, който е дал разрешение за тяхното използване. В случая това е председателят на Софийския окръжен съд. Ако прилагането на СРС не е дало резултати и от тях не могат да бъдат изготвени веществени доказателствени средства, съдът се разпорежда събраните данни да бъдат унищожени. Точно така процедирахме и ние - СРС-та не дадоха резултат, съдът се разпореди и ние ги унищожихме.

- И така сте процедирали при всички други подобни случаи, не само при "Гном"?

- Разбира се. Навремето и ген. Атанас Атанасов, като беше шеф на НСС, е правил това, но сега и той, и Методи Андреев (бившият председател на Комисията по досиетата - б. р.) непрекъснато говорят как съм действал незаконно.

- Като споменахте Методи Андреев - преди няколко дни той за пореден път припомни една публикация от 2001 г., в която се намекваше, че вие сте били стипендиант на ДС. Защо отново изплава тази тема и какво вярно има в нея?

- Многократно съм го казвал, подчертавам го и сега - никога на никакво основание и по никакъв повод не съм имал нищо общо с ДС. В това число не съм бил и стипендиант. И Методи Андреев това го знае много добре. Защото съм бил обект на две проверки лично от него по времето, когато той правеше с архивите на МВР каквото си пожелае, когато беше всевластен - цялата власт, свързана с досиетата, беше в негови ръце. Той беше един дерибей, който управляваше Емануил Йорданов и Серафим Стойков (ексначалника на дирекция "Информация и архив" в МВР, уволнен от Петканов - б. р.).

Историята започна от това - когато влязох в този кабинет, и на втория, третия ден започнаха да идват искания от комисията "Андреев", видях, че те са неоснователни. Комисията има право да проверява досиета, но не тя да влиза в архива, а материалите да й бъдат предоставени тук, в залите на МВР. Който иска, да дойде да си вади бележки. До тоя момент те първо са влизали в архива, и второто, което е абсолютно недопустимо и незаконно - и затова казвам, че Андреев управляваше Емануил Йорданов, - те им даваха досиетата, изнасяха ги от сградата и оттук нататък само можете да гадаете какво се е случвало с тези досиета.

- Твърдите, че Андреев и неговата комисия са унищожили част от досиетата или е имало друга намеса?

- Много сте любопитна.

Да се върнем към въпроса. Първия път ме проверяваха от комисията на Андреев за връзки с ДС, когато станах депутат. Втория път пък, когато станах министър. Вярвам, че хората са дълбоко убедени, че ако имаше и най-малки данни за такива мои връзки, това не можеше да остане скрито. Андреев веднага щеше да развее байрака, ако можеше, той би ме удавил в капка вода. Между другото бях проверяван и трети път, когато получих достъп до класифицирана натовска информация. Е, какво повече?

- Това значи, че Методи Андреев откровено лъже?

- Естествено, че значи това. Какво друго може да значи?

- Няма ли да го съдите тогава?

- Не, никакви мерки няма да предприемам. Аз не съм на неговото ниво, нямам неговите амбиции, компромати не готвя, така че с подобни неща не бих се занимавал. Мисля, че посочих достатъчно доказателства, а на него съм му го казал в очите.

- Но ако не го опровергаете по този най-категоричен начин, може би в обществото все пак ще остане някакво съмнение...

- Права сте. Той затова и пуска това в публичното пространство, защото все някой ще повярва, ще разколебае хората и те ще си кажат: щом така упорито се говори, то крушката не може да няма опашка. Между другото журналистката, която е написала това, също ми се извинява и съжалява, дали й били тази информация.

- Кой й я е дал?

- Нямам представа кой конкретно, но знам от каква среда.

- От каква?

- От тия, които ме обичат...

- Те са много сигурно?

- О, има, немалко.