Лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че ако БСП дойде на власт, ще бъде изтеглен контингентът ни от Ирак. Изборите у нас ще са през лятото, а дотогава, както се казва, я камилата, я камиларят. Ако се съди по досегашното поведение на политиците ни, най-вероятно България ще остане в Ирак, докато има коалиция, въпреки предизборните заявки на левицата. Но дали ще има коалиция до лятото - това е друг въпрос и той не зависи от София.

След като Сапатеро изтегли испанския контингент веднага след като спечели изборите през март м. г., дисциплината в родената с мъки "коалиция на желаещите" се развали. Удар по усилията на САЩ да предотвратят разпадането й нанесе Унгария, като заяви преди три месеца, че няма да държи войниците си в Ирак след 31 март т. г. и вече започна да ги изтегля. Чехите планират да се изтеглят оттам до края на февруари, последвани скоро след това от холандците и португалците. Междувременно новоизбраният президент на Украйна се зарече да изтегли 1600-те украинци и Полша обяви, че съкращава една трета от своите 2500 войници. Под полско командване се намират хиляди войници от многонационалните сили, включително и българският контингент. 80% от поляците искат контингентът да се прибере у дома. Подобни са настроенията и в България.

Между позициите на президента Квашневски и на премиера Марек Белка наистина има разлика. Квашневски настоява, че до края на 2005 г., когато изтича срокът на резолюция 1546 на Съвета за сигурност на ООН, всички полски сили трябва да са се изтеглили от Ирак. Белка контрира, че изтеглянето е безотговорно, но е необходима "гъвкавост" и по-скоро статутът на полските сили трябва да бъде променен. За промяна на статута на контингента ни към технически или медицински персонал заговориха и висши представители на НДСВ в България. Но това са вътрешнополитически заигравания и дипломатически



нюанси на едно и също желание за напускане



Реакцията на САЩ във връзка с изтеглянето на Украйна подсказва, че Вашингтон няма да остане безучастен и ще се опита да спре разпада на коалицията. След като Върховната рада гласува във вторник да бъда изтеглен контингентът, Белият дом оказа натиск върху новия президент Виктор Юшченко още в първия ден след обявяването му за победител на изборите. Интригата е, че според украинската конституция решението на парламента няма задължителен характер без указ на президента. САЩ настояха, че няма да приемат действащия президент Леонид Кучма да подпише указ, а очакват новата власт да вземе отговорно решение след консултации със съюзниците. Случаят с Украйна е много интересен за проследяване, защото американски натиск да не се разваля дисциплината в коалицията има и у нас.

Присъствието в Ирак на българи, унгарци, украинци, португалци няма фундаментално военно значение. САЩ държат на него главно заради общественото си мнение, за да се покаже, че политиката на Вашингтон среща подкрепата на голяма част от "международната общност". Така че отливът на съюзници изостря критиките към политиката на Белия дом. Защото вече все по-често в Конгреса, в Пентагона и дори в Белия дом се поставя въпросът кога и как американските части ще започнат да се изтеглят, констатира преди дни "Ню Йорк таймс". Става въпрос за натиск, който може да стане неудържим. Редица сенатори, включително републиканци, са все по-скептични за иракската политика на САЩ. Един от най-близките приятели на Буш-старши - неговият съветник по националната сигурност Брент Скаукрофт, дръзна да постави публично въпроса дали да не се вземе фундаменталното решение силите на САЩ да се изтеглят от Ирак веднага след изборите на 30 януари.



Официалната стратегия на САЩ е съвсем друга



Позицията на Белия дом е, че САЩ се стремят да подготвят иракски сили за сигурност колкото се може по-бързо. Едва след това ще се мисли за изтегляне. Дати не се посочват. Ясно е, че подготовката на иракските сили не върви особено успешно. Генерал Томи Франкс говори за оставане в близките 3-5-10 години. Бъдещото иракско правителство е това, което може да поиска САЩ и коалицията да напуснат. На теория.

Но дискусията бе открита. Робърт Мали и Питър Харлинг от мозъчния център "Интернешънъл крайзис груп" бяха категорични преди дни в "Интернешънъл хералд трибюн", че САЩ вече са загубили войната в Ирак. Първоначалната цел - да бъде установено прозападно демократично правителство, което да даде на САЩ постоянни военни бази, да не е враждебно към Израел и да служи за модел на региона, - не може да бъде постигната, твърдят авторите. Но те правят още една, още по-тревожна констатация. Под опасност е и по-малката цел - установяването на правителство, което да бъде възприемано от иракчаните като изразител на националния интерес и способно да запази териториалната цялост на страната.

Бъдещото правителство ще бъде възприето като марионетка на САЩ, още повече че за победител на изборите е гласен сегашният премиер и американски възпитаник Ияд Алауи. Това ще засили позициите на съпротивата, колкото и тя да е многолика и да включва и чистопробни терористи като Заркауи.

Целта е точно обратната: правителството да получи подкрепата на населението и по този начин да се обезсмисли дейността на съпротивата или на по-голямата част от нея и по-малката непримирима част да бъде унищожена.

Единственият начин е бъдещата иракска власт категорично да се освободи от опеката на САЩ и всички решения, вземани след края на войната, включително от досегашното правителство, да бъдат преразгледани и даже анулирани. Не става дума за продължение на усилията на досегашната власт, става дума за прелом, за разграничаване от тях, защото тя е дискредитирана. Ако чуждото военно присъствие бъде счетено за необходимо (което е малко вероятно), условията за това трябва да бъдат договорени на чисто от новото правителство. Дали САЩ ще получат военни бази при тези условия е малко вероятно. За присъствие на коалиция в сегашния й вид очевидно не може да става и дума.

Всички тези решения звучат логично, но са



трудни за преглъщане наведнъж от екипа на Джордж Буш



Затова, вместо да приема тези идеи като критики, Буш трябва да ги припознае като свои. Истинските си цели в Ирак той и бездруго не е съобщавал. Запазването на лице е ключът за излизането на американската армия и останалата част от коалицията от Ирак. Изборите трябва да бъдат обявени за грамаден успех и това трябва да бъде първата възможност Буш да започне да повтаря, че интерес на Америка и на света е бъдещото иракско правителство да провежда точно такава политика, каквато счете за необходимо. И да приветства всяко суверенно иракско решение, включително поканата за напускане. Какъв славен момент, каква победа! Мисията изпълнена! Би било наистина грамаден успех, ако бъдещото правителство се окаже умерено националистическо, умерено светско, умерено антизападно, умерено авторитарно и умерено корумпирано. Нещо като софтверсия на режима на Саддам Хюсеин.





Препоръки



"Интернешънъл крайзис груп" формулира препоръки към бъдещото иракско правителство. Една от тях е то веднага да започне да обсъжда със САЩ и коалицията постепенното изтегляне от Ирак - с ясен график и точно фиксирана крайна дата. Друга е установяването на комисия, която да установи нарушенията на човешките права и ненужното насилие срещу цивилното население, откакто започна войната, както и да бъде поискано от САЩ и от членовете на коалицията да заплатят обезщетения на жертвите и техните близки.

Препоръките към правителството на САЩ са по-многобройни. Основното в тях се свежда до отказа от по-нататъшно опекунство и приемането на суверенните решения на бъдещото иракско правителство, каквито и да са те. Посолство на САЩ трябва да напусне Зелената зона, в която съжителства с временното иракско правителство, и да намали драстично състава си.



Интрига



Лидерката на СДС Надежда Михайлова потърси интрига, изисквайки реакция на президента Георги Първанов по повод анонса на Станишев за изтегляне от Ирак. Надеждата на Михайлова е, че президентът ще се оплете между първоначалната си антивоенна позиция и по-нататъшните си изказвания, че България трябва да бъде предвидим съюзник. Ако Първанов разкритикува Станишев - добре, ако не го разкритикува - още по-добре. Първанов обаче замина за другия край на света, а от чужбина той не коментира вътрешнополитически теми. А когато си дойде, актуални ще станат други въпроси.

Иначе главнокомандващият Първанов намери ниша, която се оказа удобна и за правителството. Той акцентира върху високата цена на ангажиментите на наши сили в чужбина, като изтъква, че сме достигнали тавана на възможностите си. Каквото сме дали, дали сме, повече не можем. Призоваваме за механизъм, според който по-богатите да плащат. Призоваваме НАТО да играе по-голяма роля. Другата удобна фраза е за "консултации със съюзниците".