|
Що бе, питам го. За да ядеш каквото и колкото си искаш ли?
"Не - защото хубавите ябълки свинете ги ядат", отговаря той.
На тази градска мъдрост от началото на XXI век ще се върнем по-късно, въоръжени с всички необходими доказателства, че авторът е бил прав.
Съотнесена към масовата култура (корици на списания, страници на вестници, кабелни телевизии, продажби, стадион "Васил Левски", други световни арени), пословицата добива следния изглед: хубавите ябълки/жени вървят с победителите. А победители са тези, които знаят кое се продава. Кичът продава. Сексът продава (нетрадиционният продава по-скъпо, отколкото мисионерският). Добрият вкус е някак, хм, елитарен. Красотата няма да спаси света. Колкото по-изродско, толкова по-добре. Колкото по-перверзно, толкова по-задоволяващо инстинктите на публиката. Колкото по-шокиращо, толкова по-комерсиално. Колкото повече, толкова повече, би гласяла дао-версията на Мечо Пух.
----
Васил Боянов от Костинброд няма съмнения с етническото си самоопределение. В интервюта той чистосърдечно признава, че е циганин. (Не ползва евфемистичното ром.)
Васил е сред малцината, способни да напълнят в рамките на няколко месеца и зала 1 на НДК, и стадион "Васил Левски". Да накара най-хубавите жени на България да тръгнат голи заради него.
Медиите го ухажват: днес във "Всяка неделя", утре на корицата на "За мен", вчера на страниците на "Плейбой", съпровождан все от споменатите ефирни създания.
Васил не е хич ефирен. Има видимо наднормено тегло и пее с особен фалцет, който буди съмнения за половата му идентификация.
Нея, за разлика от етническата, той не афишира така категорично. Никой не знае дали си изрусява кичурите, носи рокли и имитира изнасилване на сцената, защото така му харесва или защото така харесва на публиката му; или пък защото я иронизира. Определенията варират от "педераст" (което в разговорния български е всичко друго, но не и сексуално определение) до "тоя бил шоумен? той първо да стане "мен" (мъж - англ.), пък тогава "шоу"!"...
Тази двоякост бе удостоена по подобаващ начин и от наградите на списание "Нов фолк", където въпросният херой беше номиниран не само в категорията с певците, но и редом с певиците.
Е как после да не се кръсти Азис?
Малко лингвистика: разпространеното арабско име, носено и от султан Абдул Азис (същия, който подписва фермана за независима Българска екзархия) и иракския вицепремиер Тарик Азис, в превод означава "скъп, любим".
Българският Азис е ултимативен продукт на чалгата. Плахо пробила си път чрез сръбския турбофолк и апокрифни хитове като "Камъните падат" в периода на развития социализъм, с идването на демокрацията музиката на лошия вкус и доброто настроение изригна като свръхнова. От пепелта на прочутите през 90-те Глории, Сашки, Камелии и Нелита (от които единствено първата продължава да пее и хубавее) се роди "фениксът" Азис.
Кой го слуша? Съдейки по концерта му на стадион "Васил Левски", не само билетите по 2 лв. станаха причина да се напълни гигантското спортно съоръжение. Отпред бяха паркирани комай всички налични мерцедеси с пернишка, пазарджишка и други регистрации. Щяха да си платят и по 20 лева за кефа.
От друга страна, Азис не е точно и само
музика на "добре облечените бизнесмени с охрана",
въпреки че градският фолклор разказва как е пял по рокля и прашки на Георги Илиев в "Слънчев бряг".
Нито е музика само на таксиметровите шофьори, въпреки че в някои таксита трябва да приложиш физическо насилие, за да накараш водача да смени станцията, от която се лее фалцетът на Азис.
Интересна база за разсъждения обаче дава клубът, който певецът от Костинброд си откри наскоро в София. Той носи красноречивото име "О! Азис". Според това, което Васил каза на откриването пред камерите на БНТ, първоначалната идея е била "Ох! Азис", но му се видяло "прекалено грубо".
Та ако в петък вечер застанеш на кръстовището на "Мария-Луиза" и "Екзарх Йосиф" пред Халите, ще се объркаш накъде отиват тълпите тийнейджъри със съвсем типичен градски вид -
дали в клуба на Азис (надясно), или в клуба на Мишо Шамара (наляво)
Противно на разбиранията, че чалгата е музика на мутрите, последните престрелки се състояха в заведения с хаусмузика, а в "О! Азис" 17-годишни тийнейджърки плахо се гушкат и танцуват със своите пъпчиви още гаджета. Това е. А уж бастион на чалгата била провинцията.
Колкото и да не се връзва Азис в естетическите и етическите ни критерии, трябва да се признае: той е културологичен феномен, който далеч надхвърля границите на специфичния си жанр. Вярно, че стадион "Васил Левски" бе претъпкан и преди 13 години, когато Лепа Брена слезе от вертолета.
Сръбкинята продаваше обичайните неща: продаваше секс, продаваше митология, продаваше завършен поппродукт, а през 1990-а и трите бяха новост за България.
Азис от своя страна не продава просто албуми, издадени от "Съни мюзик". Той продава същите три стоки, само че в по-лъскава опаковка. Продава
най-добрия имиджмейкинг за момента у нас:
безсрамен, скандален, без- (или дву-)полов.
А горните не са патент само на чалгата.
Сравнението между клубовете на Азис и Шамара не беше случайно - и варненският рапър не е пръв хубавец и певец, затова на концерти и промоции разчита на същата дъвка за окото, както и Васил от Костинброд. Манекенката Цеци Красимирова, закрила гърдите си само с кръстчета, и манекенката Юлияна Кънчева, незакрила своите с нищо освен с бодиарт: това са "декорите" на Азис. "Дългокраки п...и с къси полички", ако използваме стилистиката на рапа, украсяват обкръжението на Мишо.
Азис "материализира" в картинки и поведение онова, за което рапърите пеят на думи - цинизма, кича, лукса и свободната любов (романтично казано). И единият, и другите карат дълги черни автомобили. И единият, и другите са "хора от народа".
Затова и аудиторията на дискотеките им изглежда еднакво. Не придиря особено какво й пеят. Важното е да й пеят и да й осигуряват зрелища. Че хлябът поскъпна...
Българската масова култура е малко особена. В смисъл, че когато станалата вече митична Лепа Брена слезе от хеликоптера, такова животно немаше. Лека-полека тя започна да се въззема - но не от останките на някогашната държавно контролирана "сериозна" култура, а изцяло като продукт на новото поколение, възпитано с Тупак Шакур и "Кис",
с Мерилин Менсън и Кристина Агилера,
с Жан-Пол Готие и Хауърд Стърн. Защото онова, което прави Азис, не е ново. И не е никак революционно. Нито в музиката, нито в модата, нито в литературата, нито в медиите. Просто си го нямахме в България. Викали са му и пънк, и авангард, и бунт. И другояче.
Алис Купър късаше главите на пилета на сцената още когато тук Марги Хранова беше "hot".
Ози Озбърн демонстрираше похвати от сатанизма, когато Лили Иванова пееше "Детелиии-ни, детелини".
А "Кис" бяха просто бутафорни. И разбира се, обградени със сюрия хубави жени. В западния свят има цял жанр "шок-рок". У нас имаме "шок-чалга".
Ето ви го най-актуалния пример - Мерилин Менсън, човека, с когото врагове и приятели най-редовно сравняват Азис. Бившият музикален репортер от Охайо се гримира като жена, държи се скандално и изглежда ужасно. Обаче прави добра музика за своя жанр. (Което, предполагаме, важи и за Азис.) А жена му... о, жена му е съвсем друга тема за разговор. Половинката на Менсън Дита фон Тийс е звезда от еротични филми и фетиш-модел, имиджът й напомня за една по-разкрепостена Марлене Дитрих и разпалва фантазии у всеки мъж, който я види. Предишното гадже на Мерилин също не беше за изхвърляне - Роуз Макгоуън, тийнсекссимвол от "Писък". Но въпреки че игра в хорърфилми, явно нервите на американското пиленце не издържаха.
По-устойчива се оказа психиката на българските красавици Юлиана Кънчева и Цеци Красимирова, които доказват на наша почва поговорката за хубавите ябълки. Най-вероятно те просто са далновидни и си правят реклама чрез суперзвездата Азис.
Шокиращият и безвкусен имидж обаче
не е запазена марка само на мъжете
в световната попкултура. Ами спомнете си Мадона от края на 80-те с конусовидните сутиени и книгата "Sex"! (Мадона впрочем е идол на Азис. В интервю пред сп. "За мен" той признава как в детските си години се е обличал и си изрусявал бретона като нея.)
Или английската дизайнерка Вивиън Уестууд и нейните пънкоблекла с неясна полова принадлежност? Британката с нищо не остава по-назад от колегите си Тиери Мюглер и Жан-Пол Готие.
Мюглер сякаш е роден да облича Дита фон Тийс - неговите силно вталени, садо-мазо, femme fatale дрехи са всичко друго, но не и безполови. Готие направи прическата на Гари Олдман и прословутия "тоалет" от бели лентички на Мила Йовович във фантастичния хит "Петият елемент". Модата изобщо не държи на това да проповядва добър вкус.
Но как стоят нещата у нас? Единствените истински провокативни дизайнерки се наричат Мира Бъчварова и Мариела Гемишева. Колкото и да изкарват момиченца по прашки на подиумите останалите, тяхната провокация никога не е била подплатена с послание.
Кристина Агилера също си пада по стила "Готие" - бившата невинна американска тийнейджърка, пряка конкурентка на Бритни Спиърс, се появи облечена с кожени гащи и презрамки във видеото си "Dirrrty". Заглавието беше красноречиво. Кристина Агилера впрочем има повече пиърсинги по тялото си от всички български музиканти, взети заедно. Напусто се опитват да я имитират нейни тукашни връстнички като Лейди Би и Ан Джи. Не им стиска и това си личи. Консервативното, патриархално българско възпитание просто не позволява да се случват такива неща тук. Поне засега. Поне не с жените...
А с мъжете?
За момента Азис има един-единствен аналог на нашата сцена. Той се нарича Бичето. За разлика от свръхкасовия Азис
Бичето е ъндърграунд
Той има само две публични изяви пред голяма аудитория - на "Кюб фест" във Военния клуб и на последните ММ-награди в НДК. За разлика от фолкпевеца, роден в Костинброд, Бичето е от жълтите павета. (Въпреки добре обмислената си "селска" биография, която пробутва на медиите.) Бичето е асистент на най-добрия режисьор на клипове у нас Валери Милев.
Бичето не може да пее. Бичето върви в комплект с голяма група хора, облечени ексцентрично, които подскачат около него и силно наподобяват пътуваща циркова трупа. Бичето ще има проблем в момента, в който стане мейнстрийм. Той дължи митичния си ореол на полуапокрифната си скандалност. Ето защо много добре го съзнава и след като попя на втория "Кюб фест" в Созопол, изчезна безследно от музикалната сцена.
За Азис обаче такива изгледи няма. Мургавият костинбродчанин изненада всички ни, като преведе половинвековния опит на западните си колеги на български попезик - езика на чалгата. Може и да е случайно. Обаче може и да е първият, който се е сетил. Може да ви харесва. Може и да не ви харесва. Е, тогава просто помолете шофьора да смени радиостанцията.
|
|
|
|
|
|
|