|
---------------------------------------
Берхер и Колом солидарно плашеха електората с призрака на завръщащия се диктатор и това сработи - Риос Монт отпадна от играта. Първата работа на остналите насаме фаворити бе да се поздравят радостно с победата над общия враг, да си стиснат ръцете и да си обещаят "позитивна кампания" за балотажа на 28 декември.
Веднага след това започнаха да правят точно обратното.
Първо Берхер обвини Колом, че се кани да привлече дадените на първия тур за Риос Монт гласове и затова се впуска в задкулисен флирт с бившия генерал. Колом пък отговори на Берхер да не се главозамайва от преднината си, защото тя идела от избиратели, гласували за него като за по-малкото зло, а след като плашилото отпаднало, вече идел ред на разумния избор.
Какво значи обаче "разумен избор" в страна, само допреди 7 години обезкървявана от 36-годишна гражданска война с 200 000 жертви? Дали това е точно изборът, който сега се предлага на гватемалците - между подркепяния от олигархията и най-големите медии консерватор Берхер и заиграващия с гласовете на индианците текстилец Колом?
И двамата веднъж вече са се пробвали в президентската надпревара - на предишното й издание през 1999-а. Берхер и тогава беше в същия дясно-богаташки регистър, както и сега. Колом обаче претърпя любопитна метаморфоза - от фронта на левичарите, които го подкрепиха преди 4 години, сега мина към дясноцентристкия фланг. Което не му пречи да продължава
да черпи дивиденти от изветрялата си стара "лява" слава
и да печели бедняшки гласове с популистка риторика.
Има наблюдатели, които предричат превръщането на Колом в изненадата на втория тур - ако успее да осребри неприязънта на 56-те процента мизерстващо индианско население към мародерстващия елит, олицетворяван в случая от съперника Берхер.
Парадоксално, но факт - "сатаната" Риос Монт успя да събере доста гласове тъкмо сред бедните индианци, които най-много пострадаха навремето от неговата (и на останалите му събратя военни) диктатура. Индианците бяха жестоко избивани от безчинстващи военизирани банди, покровителствани от режима. Бедата е, че това не спря и след уж демократизирането на страната през 1996 г. Има изпокрили се вдън планинските джунгли индиански общини, които и до ден-днешен не знаят, че войната между левите партизани и десните "ескадрони на смъртта", която отприщи масовия терор, се води свършила.
Риос Монт се сети да използва ужаса на тези хора от безразборното насилие и месеци наред преди първия тур самоотвержено обикаляше из затънтените села, за да обяснява как само неговата твърда ръка може да въведе ред в хаоса. На гладни и сплашени хора не им трябва много, за да повярват на такива обещания. Още повече, че Риос Монт се постара да се докара като "един от тях" - не се гнусеше да влиза в мизерните колиби, обличаше се със селски дрехи, участваше в индиански ритуали.
Талантливите му имиджмейкъри го подсетиха да се прави на нещо като
оживял Максимон - индианския идол,
когото местните докарват в селски одежди и черпят с цигари и чича (царевична ракия), за да го омилостивят и да им разреши да му пошепнат на ухото съкровените си желания. Риос Монт артистично надаваше ухо на предизборните си митинги за гласа народен - досущ ала Максимон.
Сега, след отпадането на стария генерал, номерата му с успех могат да бъдат приложени от "индианския шаман" Колом. Той определено има много повече шансове да се хареса на индианците от прекалено лустросания Берхер.
Гватемалските индианци се водят потомци на древните маи. Те така се и наричат - мая-киче. Тяхната свещена книга с поетични предания и легенди "Попол Вух" е преведена на испански навремето от гватемалския нобелист за литература и патриарх на "магическия реализъм" Мигел Анхел Астуриас, прочул се с романите си "Сеньор президентът", "Царевични хора", "Очите на погребаните".
Писателят почина през 1974 г. Синът му - 63-годишният сега Родриго Астуриас - също бе сред 11 кандидат-президенти, участвали в надпреварата на 9 ноември.
Бивш партизанин и известен публицист,
Астуриас-младши бе кандидат на лишения от сериозни шансове за победа Революционен народен гватемалски съюз - партия, в която се трансформира някогашната партизанска армия. Въпреки че е официално призната и дори има свои депутати, тя продължава да дава жертви. Пореден неин виден деец бе застрелян тази седмица на улицата от "неизвестни".
Може би затова участвалият в президентското състезание само заради олимпийския принцип Родриго Астуриас още продължава да се представя с партизанското си име Гаспар Илом - герой от "Царевични хора".
Постоянно изкушавана с президентски перспективи е и друга емблематична гватемалка - втората в исторята на страната нобелистка Ригоберта Менчу. Нейната награда, връчена през 1992-а, не е за литература, а за мир. Грамотността на индианската правозащитничка не е перфектна, но шумът, който награждаването й вдигна около драмата на гинещите от насилието гватемалски маи, има солиден принос за отстраняването на военния режим през 1996-а.
Ригоберта не се кандидатира за президент в сегашните избори, няма да го направи и за следващите - през 2008-а, но обещава, че за 2012-а вече сигурно ще е готова. Тюхка се, че на гватемалските индианци им липсва организираността на събратята им в Еквадор, примерно, където те успяха да направят свой човек държавен глава. За да успее да постигне същото у дома си обаче, Ригоберта е изчислила, че й трябват
още към две петилетки просветителска работа.
Дотогава народът й ще трябва да избира между играчи като Берхер и Колом и техните партии с неслучайните абревиатури GANA (Велик национален съюз) и UNE (Национален съюз "Надежда"). Разшифровката няма значение. Важното е посланието на големите букви. GANA на испански значи "желание", а UNE - "обединява".
На 28 декември потомците на Максимон ще пошушнат на урните какво от двете са си избрали.
|
|
|
|