Днес по собствените му думи главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов "обикалял като маршрутка по заведенията" и се опасява, че той и колегите му могат да бъдат разстреляни като кучета все заради борбата с престъпността. Генералът призна като свой провал, че "известните бизнесмени с черни лимузини нямат респект от държавата" и ни съветва, като видим такива бизнесмени в ресторант, да си излезем от него. Така е - винаги в размирни времена в държавата надигат глава бандитите. Двама български министър-председатели, Стефан Стамболов и Александър Стамболийски, успяха обаче да преборят престъпността. Е, вярно, че това е станало в едни доста далечни времена, когато не е имало лимузини и наркотрафик, а за най-богати в "подземния свят" били смятани конекрадците и обирджиите.

-------------



След Сръбско-българската война през 1885 г., бунта на офицерите-русофили и детронирането на княз Александър Батенберг през 1886 г. почти из цялата страна плъзват разбойнически чети, усетили безвластието. И по стара хайдушка традиция тяхно убежище стават Стара планина, Родопите и Добруджа. Заради техните набези България била оприличавана от чуждите журналисти на Южна Италия, в която начинаещи мафиоти поставяли основата на Камората. Из България се краде неуморно, палят се селски къщи, убиват се позамогналите се българи. Вечер се пускат тежки порти и се захлопват здрави резета, но и това не спира крадците. Държавната машина трябва да действа с твърда ръка. Как ли, като все още няма закон?

На 1 декември 1887 г. (няма и четири месеца, откак е на власт) правителството на Стефан Стамболов прокарва в Народното събрание първия



"Закон за изтребление на разбойничеството"



(формулировката е недвусмислена - не "борба срещу", не "ограничаване", а направо "изтребване").

Пренията и дебатите по него продължават само два дни и след третия държавата осъмва с нов закон. Той предвижда извънредно положение в цели райони при появата на разбойници, образуване на потери, парични премии за всеки, който е заловил разбойник и затвор до 15 години за този, който го укрива или му дава хляб, както и до 3 години за немарливост на чиновник от полицията. Един от членовете е доста суров



- предвижда екзекуция на цяло село, ако укрива разбойници.



Струва си да се цитират части от този закон:

чл. 2 "За да се приеме някой за потераджия, освен условията които се изискват за полицейски стражар трябва: 1/ Добре да е запознат с местността дето върлуват разбойници и 2/ да е препоръчан от общинското управление за честен и неустрашим.

Чл. 6 "Потерите нямат право да земат от населението нищо безплатно."

Чл. 8 "Ако някой потераджия осакатее или умре при изпълнение служебните си обязаности, нему или на семейството му се дава инвалидна пенсия, съгласно закона за инвалидното съдържание от 25 ноемврий 1880 г. Забележка: Ако при изпълнение на служебни обязаности се повреди или убие коня на потераджията, стойността му се плаща от държавното съкровище."

Чл. 9 "Всеки потераджия, който убие или улови жив някой разбойник, получава, според важността на разбойника и степента на подвига, от 50 до 500 лв. награда, която се отпуща от Министъра на вътрешните дела."

Стамболов използва този закон и за разправа с политическите си противници. Въпреки всичко бунтове и кражби в България се появяват отново едва след неговото падане от власт през май 1894 г.

Веднага след Първата световна война



страната пак е изправена пред проблема с престъпността



Правителството на Александър Стамболийски гласува втори закон за борба с престъпниците, озаглавен "Закон за ограничаване кражбите, грабежите, палежите, убийствата и тежките телесни повреди." Законопроектът е внесен на 26 юни 1920 г. и законът е приет на 29 юни. За да се изчете законопроектът, министърът на правосъдието А. Радолов прави предложение заседанието да продължи до 22 часа вечерта. По тъмна доба законопроектът е изчетен. Предлага се да се обезщетяват вредите и загубите, причинени от кражби, грабежи, палежи, убийства и тежки телесни повреди, но само ако в шестмесечен срок при убийства и в седемдневен срок при други деяния потърпевшият, домашните му или друг негов представител са заявили за престъплението. Наследниците на убития да се обезщетяват с 10 000 лева, ако е длъжностно лице - 15 000 лева, а ако е убит при изпълнение на служебните си обязаности - 20 000 лв. Щетите се оценяват от специални комисии и определеното от тях обезщетение се заплаща по равно от всички стопани на населеното място, в което е станало престъплението. Ако бандитът бъде заловен, кметът и секретар-бирникът трябва да предявят към него граждански иск за изразходваните суми, заедно с лихвите.

Наказанието за грабеж обаче е ни повече, ни по-малко от смърт. Като мярка за неотклонение пък се предвижда единствено задържане под стража. Осъдените трябвало да изтърпяват наказанието си с работа, а и можели да бъдат принудително изселени. Ако повторят деянието си,



половината им лице се боядисва с трайна черна боя,



та хората да ги познават, че са престъпници. За да се ускори съдопроизводството, се предвижда мирови съдия да отиде при съдещите се и на място да издава присъдите. Поради тази причина се предвижда ограничаване на правата на адвокатите.



- - -

каре

Престъпността през 1911 г.

2904 са престъпленията в градовете и 6041 - в селата. За опит за убийство са осъдени 351 души в градовете и 1319 в селата. За пръв път за кражба са осъдени 3105 души, за втори - 283, за трети - 107, за четвърти - 52, за пети - 24, за шести - 17 и за седми път - 39 души.

- - -



Депутатите единодушно решават, че трябва да се вземат мерки срещу престъпността, която след 1918 г. се е увеличила многократно. Както става открай време, в Народното събрание се заформя кавга между опозицията и управляващите земеделци.

Демократът Владимир Моллов, завършил право в Москва и специализирал в Париж, Виена, Хале, Лайпциг и Торино, пръв говори от трибуната: "Господа народни представители. Не знаем всъщност дали при тези празни банки от всички страни заслужава да се взема думата." Той се позовава на световното наказателно право и на единичния затвор, както и отделянето на затворниците през нощта, въведено в Америка още в началото на века и отбелязва, че законопроектът е антихуманен и няма да помогне на затворниците да "влязат в правия път." Той се обявява срещу мацането с боя на престъпниците и срещу частта от законопроекта, която предвижда при извършено престъпление в едно село, обезщетенията да се плащат от жителите на самото село, защото са допуснали извършването на престъплението.

Подкрепя го и един от най-известните български юристи, радикалдемократът Йосиф Фаденхехт, който категорично се обявява против бой с торби, пълни с пясък, като средство за изтръгване на доказателство. Министър Радолов му опонира, че това е искането във всяко едно село, щом стражарят залови някого. Стига се и до функциите на полицията - цитира се случай, когато са заловени бандити, но на следващия ден "те изфирясали от участъка" и се предлага



в борбата срещу престъпността да се включи армията.



Пренията достигат до скандал, когато депутатът от Демократическата партия П. Кораков оповестява, че депутатът земеделец от Хасковско А. Кундалев е бил два пъти подсъдим в Пловдивския съд, защото като овчар откраднал овце. На препирните е сложен край с обяснението на министъра, че законопроектът в понеделник ще мине през комисията, което и става. На 30 юни 1920 г. е приет Закон за ограничаване на кражбите, грабежите, палежите, убийствата и тежките телесни повреди. Стамболийски се преборва с престъпността, но след 9 юни 1923 г. пак се появяват разбойнически чети в Ловешко, Старозагорско и Родопите.



каре

При дебатите през 1920 г.:

Вл. Моллов: "С този законопроект се дохожда до това, че онзи, който е извършил убийство по чл. 248 от наказателния закон - квалифицирано убийство - ще се накаже еднакво както онзи, който е извършил три кражби на няколко кила ябълки."



"Министерството на правосъдието, което трябваше да прилага този наказателен затвор, още от самото начало не е извършило абсолютно нищо, за да може той да прояви своите последици."



"Когато ще изменявате Наказателния закон, изменявайте го изцяло, за да можем да предвидим една система, да разберем, че се законодателства по един разумен начин."



А.Кундалев към адвокатите в Народното събрание: "Най-големият престъпник, като ви даде 20 000 лева, десет дена се готвите да го защитавате."



Д-р Й. Фаденхехт: "Втората причина, поради която престъпността у нас вирее, задето наказанието не проявява своя ефект, е бавността на правораздаването в углавните съдилища. Тая бавност е и по гражданските дела, и по углавните дела и причината е една и съща. Нямаме достатъчно съдии и вследствие на това се натрупаха дела през войните в продължение на 6-7 години."



Министър Ал. Радолов: "От друга страна, когато на такова лице, което е извършило кражба напр. на добитък , като мярка за неотклонение се вземе гаранция от 500, от 1000 или 2000 лева, то такова лице, като бъде освободено под гаранция, може да направи нови пакости, гаранцията за него нищо не значи."



Текстове под снимки

1. Ст. Стамболов като министър-председател

2. Владимир Моллов

3. Александър Радолов

4. Александър Стамболийски на трибуната на Народното събрание