Седем тежки дни се стовариха върху столичния кмет Софиянски. Първо, опърничавите суходолчани вдигнаха буна, препречиха пътя на боклука и вмирисаха общината. Лъснаха неизпълнени обещания на кмета. Софиянски не разчете блокадата като знак и нови напасти се стовариха върху главата му. Анастасия Мозер го предаде - земеделката забрави, че преди време в хладна механа в Банско се разбра със Софиянски за предизборна коалиция. Забрави, че конгресът на БЗНС-НС препоръча ССД и ВМРО за партньори на изборите. И така уби една неродена коалиция.

Накрая стана най-страшно за Софиянски - шестима общинари от партията, плът от плътта му, забиха ножове в гърба му. За един миг превърнаха кмета в таралеж и така разбиха мита, че свободните демократи са единна партия, съставена от интелигентни хора, верни до гроб на Софиянски.

"Това е най-тежката ми криза", призна сам кметът. "Труден за софиянци и за управлението на София момент", въздъхна и партията му.

Странно или не, сред прииждащите като цунами кметски неволи



никъде не се вижда дългата ръка на прокуратурата



По едно време столичният районен прокурор Славчо Кържев привика кмета да го пита за боклука, но това може ли да уплаши обръгналия кмет?

В настоящата трагедия не се вписва дори и странното българско МВР, което преди дни си позволи да обяснява ситуацията с боклука с помощта на политическа лексика. Каза на кмета да се оправя сам с отпадъците, защото е забравил какво е обещавал на гражданите в предизборната кампания през 2003 г.

На практика първата приливна вълна - драмата в Суходол, нанесе най-тежкия удар върху реномето на Софиянски. Защото той е пряко отговорен за нея. За разлика от предателствата на Мозер и на шестимата съпартийци, които са външен удар върху корпуса на ССД, случката със сметището показа, че лично Софиянски не успя да се справи с азбучен столичен проблем - чистотата. Той не реши проблема с боклука и хората излязоха на улицата. Точка. Точно така, както ще излязат един ден на улицата, ако се закучи проблемът с кучетата, ако се замотае още малко с инфраструктурата, с паркирането, ако се изсекат градинките, ако бензиностанциите в София станат повече от магазините.

Софиянски, а и всички политици трябва да са наясно, че търпението на всички отдавна е изчерпано и само типичното българско желание на хората да се спасяват поединично попречи на избирателите да стоварят целия си боклук пред "Московска" 33. Но и че локалното чувство за самосъхранение все повече ще расте и крепне.

Столичният кмет трябва да е наясно, че вдигането на блокадата в Суходол е временно решение на проблема. За да закърпи ситуацията,



Софиянски даде нови, неизпълними обещания



Почти невъзможно е към 30 юни София да има ново сметище. Да се пакетира и пресова огромният столичен боклук на територията на "Кремиковци" - в български условия това звучи като научна фантастика. Да се извозват отпадъците до Пазарджик - това е оскъпяване на процеса, което ще доведе до вдигане на такса смет. И война между София и провинцията. Въобще капан за Софиянски, който ще щракне, забележете, през изборния месец юни. И който сам си заложи.

Предизборен е и вторият удар срещу кмета - този на Анастасия Мозер. Отказът на земеделката да се коалира със Софиянски може да се отрази фатално на ССД. Евентуалната коалиция между свободните демократи, БЗНС-НС и ВМРО със сигурност щеше да прескочи 4-процентовата избирателна бариера. Излизането на земеделците от триото поставя под съмнение участието на Софиянски в 40-ото НС. Серията от дела срещу него, суходолският боклук, нахапаните от кучета, транспортните неволи на столичани - през последните месеци всички тези проблеми ежедневно отмиваха от популярността на кмета. Сега неговата партия, в която трудно може да се намерят повече от пет познати на обществото фигури, не може посмъртно да повтори доброто си представяне на местните избори. Сега Софиянски ще бъде принуден да скочи в прегръдката на Надежда Михайлова или да се хвърли сам срещу изборната бариера като Матросов.



Без коалиция със ССД е свършено



Разбира се, истината е, че без коалиция е свършено и с БЗНС-НС, и с ДП, и с един куп малки партийки, които се лепнаха за СДС на 10 ноември м. г. Освен сините и - донякъде - партията на Костов други абсолютно сигурни десни участници в следващия парламент няма. Затова има толкова желаещи да правят коалиции. Затова и споровете между тези десни, които искат да имат депутати след изборите, се превърнаха в латиноамерикански сериал.

Третата вълна, която се стовари върху Софиянски, също има, макар и само индиректна, връзка с изборите. Няма спор, че шокиращото решение на 6-има общинари от ССД да направят собствена група в местния парламент е свързано с гласуваната в същия ден продажба на Общинска банка. Само усмивки предизвикваше горкият Софиянски, когато несръчно обясняваше вчера в национален ефир, че групата на шестимата е напуснала, защото "се е уплашила от обстановката с боклука"!? В България никой не се плаши от боклук. За съжаление също толкова смешно бе обяснението на водача на бунтарите Пламен Илиев, който твърдеше, че той и приятелите му напуснали, защото отстоявали личното си мнение.



Лично мнение за Общинска банка? В ССД?



Пламен Илиев се въртя години около Софиянски и Любомир Павлов, без да се възмущава от Общинска банка, за която социалистите например казват, че не е нито общинска, нито банка.

Сигурно един ден ще стане ясно откъде му е дошъл натискът на Пламен Илиев - отвън или отвътре. Сега е ясно, че той и още петима много свободни демократи се самоубиха като политици заради една Общинска банка. Скандално смениха позициите си.

Още по-скандално ще стане, ако се потвърди информацията, че за да запазят надзорния съвет на същата тази Общинска банка, няколко близки до ССД общински фирми са продали набързо дяловете си от нея на близки до ССД необщински фирми. Тогава все ще се намери някой прокурор да попита: това банка на ССД ли е? Ако нещата се развият в тази посока, сигурно ще се намери някой доброжелател да каже: бедни ми, бедни Софиянски, защо не умря политически край Суходол...