:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,550,252
Активни 117
Страници 7,198
За един ден 1,302,066
Интервю

Станка Пенчева: България трябва да създава добри новини

Какво ни е нужно? Ами да ни се чува името не край фалшификатори и хакери, наркотрафиканти и сводници, а да излезем пред света със своите най-добри творци, убедена е голямата ни поетеса
Снимка: "Сега"
-----------

Станка Пенчева е родена през 1929 г. в Сливен. Завършва руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като редактор и журналист в националното радио, сп. "Септември" и сп. "Отечество". Автор е на двадесет и пет стихосбирки, три сборника с публицистика, повест за деца и автобиографичен роман. Превеждала е стихове от руски поети.

----------



- Госпожо Пенчева, вие не показвате тяга към модерното писане, а творчеството ви, дори и по-предишното, продължава да звучи удивително съвременно, близко до днешните хора. Какво мислите за модерното писане?

- Дано да е вярно това, за съвременното звучене... Една от последните си стихосбирки нарекох самоиронично "Старомодни стихове". Имам предвид, разбира се, не само и не толкова формата...

Колкото до "модерното" писане, струва ми се, че най-бързо остарява подчертано, демонстративно модерното, особено не дошлото отвътре, а прихванатото отвън. При моето писане винаги е имало една близост до интонациите на говоримата реч, една естественост, липса на "финтифлюшки". Може би това е допадало на читателя.

- Следите ли най-младите поети?

- Следя какво и как пишат младите и от професионален, и от чисто читателски интерес. Жалко, че възможностите ми да купувам вестници и книги са вече ограничени... Нещо от прочетеното ми бръква в душата, за друго си казвам "я, как е направено!", трето ме дразни с изкуственост, маниерност. Все още мога да се радвам от сърце на чуждите сполуки, на очакваните или изненадващи избликвания на истинския талант, дошли не по книжен път.

- Споменахте "ограничени възможности". Как живеете в материален план? Стигат ли ви парите?

- В края на миналата година получих добавка от 15 лв. към пенсията си, за инвалидност. Тъй че забогатях! Всъщност не се оплаквам: никога не съм живяла "на широка нога", възпитавали са ме в пестеливост, владея всички домакински хитрини, та се справям. Е, и с помощта на дъщеря ми, с която отново живеем заедно. Наистина, не мога да си купувам книгите, които бих искала да имам, но без добро четиво не оставам!

- Обикновено думите "поет" и "мисия" се употребяват заедно. Каква е мисията на поетите в днешното време?

- Да си призная, звучи ми малко високопарно тази "мисия". Пък и сега е разпространено виждането, че изкуството няма мисия, не носи някакви идеи и поучения. Наистина, докато пишеш един текст, той си е само твой. Но щом го произнесеш гласно (т.е. печатно), значи вече е предназначен и за други уши, внушаваш някому нещо. Винаги съм се чудила защо Евангелието на Йоана започва с "В началото бе Словото" - с кого е разговарял Бог в пустошта преди Сътворението? Вие бихте ли писал, ако нямаше кой да ви чете?

Мисля, че смисълът ("мисията") на писаното слово си е бил и ще бъде винаги един и същ: да бъде израз, да съхранява нематериалната страна на съществуването ни. Да задаваме с него въпросите си и да се мъчим да им отговаряме. Ще използвам думите на Варгас Льоса - че ролята на изкуството е да напомня на човечеството нещата и ценностите, които то е склонно да забравя.

- Какво е за вас словото, мислено по-философски?

- Може би то е отлята във форма сплав от мисъл и чувство. Като изключим всекидневната му, битова функция, остават му още много други роли. То свързва индивидите в общност, организира и води. Произнесените думи са вече действие, те носят енергия. Дали затова "В началото бе Словото"? Да си спомним вдъхващите безстрашие песни на древния певец Тиртей, омагьосващите дори зверовете песни на Орфей, още - молитвите, заклинанията, необяснимия чар на поезията... А написаното слово е пряко свързано с паметта на човечеството, с историята на човешките цивилизации. Все си мисля, че има и някаква обратна връзка - от словото към мисленето, някакво обратно въздействие... Но това май не е тема за кратко интервю! Ще добавя само: в природата няма неми същества, дори и рибите говорят. Но само на човека е дадено Словото, което бе у Бога...

- Сети ли се някой да издигне името ви за Нобелова награда? Как ще се почувствате, ако подобно на ирландския поет Шеймъс Хийни един ден осъмнете с новината, че сте получила Нобеловата за литература?

- Тук пишете - в скоби, с курсив: "Смях в залата"! Вижте, Енев, винаги съм имала реална представа за възможностите си. А те, дори в нашенски мащаби, са твърде скромни. Наистина имала съм повечко читатели, но популярност не значи винаги голям талант, уви... А Шеймъс Хийни е един от авторите, които особено харесвам!

- Каква метафора бихте използвали за времето, в което живеем?

- В синхрон със скорошни събития: дълбочинни разломи на земната кора, катастрофални земетръси и цунами; между тях - слънчеви затишия, хората се пекат по плажовете и си пият бирата, трудят се, раждат деца... Една част от човечеството, в лицето на властници и фанатици, клати насам-натам земната ос; друга част гледа какъв келепир би могъл да падне от това; трета се е вкопчила в тази разклатена ос и се мъчи да задържи движението й извън хаоса, извън духовната, че и физическа гибел...

- Малко политика. Импонира ли ви царското управление? Имала ли сте лични контакти с царя? Впечатленията ви от него?

- Нямам лични контакти със сегашния премиер. Впечатленията ми се изграждат само от прочетеното във вестниците. Тези впечатления - за съжаление повърхностни - са такива: най-напред мисля, че баща му имаше по-топло и привличащо излъчване; притежава сериозен ум, съчетан с хитрост и предпазливост; умишлено бави решаването на проблемите или прилагането на решенията, та конфликтите да се тушират сами. Това дава и положителни резултати: утихване на врявата и напрежението у нас. Но мен лично ме дразни. След утихването би трябвало да последват някакви енергични градивни действия, но това май не го виждам. Премиерството му е принудително, той е подготвен за монарх, а не за министър-председател. Главен минус - непознаване на място, извътре, на условията в България и най-вече на българските нрави и манталитет. Допускам скрито разочарование и доза презрение. Не ми допада и фикс-идеята за връщане на монархията - твърде старомодна е, ролята на един монарх е вече чисто декоративна. Определено неиздържана, хаотична е кадровата му политика - отлични професионалисти редом с пълни некадърници. Но той се бои от промени. Общо взето, интересна фигура, но и особени изненади не можеш да очакваш.

- Какво й трябва на България през 2005 година?

- На телевизионния екран се появи рубриката "Търсете добрата новина". Трябва ни да създаваме добри вести - в мащабите на един човек, на едно градче, на една област. Трябва ни да вярваме и разчитаме повече на себе си, а не на държава, на Международен валутен фонд или на Европейски съюз. Какво й трябва на България в национален и международен аспект ни говорят анализите на най-добрите ни политолози, икономисти и т. н. Но моите надежди и очаквания са насочени към отделния човек, който си тежи на мястото, не си жали труда и притежава такива "старомодни" качества като почтеност и достойнство. "Строителите на съвременна България" са дефицит по високите етажи - дано ги има в темелите.

- Един личен въпрос: какво стана с къщичката ви в онова сливенско селце? Кой се грижи за нея сега?

- За неосведомения читател: става дума за стогодишната строена от дядо за него и многобройното му семейство къща край едно село в Ямболско, където беше и стопанството на баща ми. Там ме завари преди години Деян Енев, както си копаех градината... Ами къщата си е пак там, в нея живеят и - надявам се - я поддържат мои близки от селото. А аз остарях, разболях се, не мога да работя като преди, да се боря с бурените и запустението. Благодаря на съдбата - прекарах там няколко прекрасни лета, написах четири книги. И все се сънувам не в София, където живея почти 60 години, а там - в "къщата на дните златни", на моето детинство...

- Защо обществото се покланя на поетите чак когато си отидат - подобно на починалия миналата година Иван Методиев, който приживе бе забравен от всички?

- Ами защото "обществото" си пада както по жълтите клюки и кървавите истории, така и по закъснялото съчувствие или възхищение (съвсем външно между другото.) Обяснено по фройдистки - може би опит за заличаване на неосъзнато, също закъсняло чувство за вина. Или просто лешоядство... А Иван Методиев, мисля си, бе ценен и приживе от малцинството разбиращи от поезия. Само гдето почти нямаме навика да кажем добра дума на автора, ако нещо негово ни е харесало. Дано станем по-добри един към друг, докато сме живи!

- Петимата най-големи живи поети и прозаици според вас?

- Е, не се наемам да премеря с аршин кои са "най-големи". Но бих могла да споделя кои петима поети и прозаици най ми допадат, най ценя с риск да обидя шестия, седмия, десетия... И тъй поети (както ми идват наум): Катя Йосифова, Валери Петров, Миряна Башева, Петър Караангов, Кристин Димитрова, Първан Стефанов, Георги Господинов... Стоп! Ето че станаха повече... Прозаици: Вера Мутафчиева, Ивайло Петров, Любен Дилов, Антон Дончев, Иван Голев, Атанас Наковски, Алек Попов... И пак с двама повече, какво да правя!

- Нещо, което искате сама да кажете?

- Ей това: имаме автори от европейска величина, но колцина от тях познава Европата? Знам - езикова бариера, малък език и т. н. Одеве питахте какво й трябва на България. Ами да й се чува името не край фалшификатори и хакери, наркотрафиканти и сводници, а да излезе пред света със своите най-добри творци!



-------КАРЕ---------

ПЕТНАЙСЕТГОДИШНАТА



Станка Пенчева





Лятото мирише на слама, на диня,

на потен кон.

Есента дъхти на мокро куче.

Докато пада орехът от най-горния клон -

какво ли може да ми се случи?

Да проговоря на някакъв древен език?

Да се завърти наобратно земята?

Да стана лебед? Или - оловен войник?

Да се озова в нечии обятия?...



Тъй и нищо не ми се случи тогава,

докато падаше на земята зрелият плод.

Ала всичко тепърва предстоеше -

цял един възхитителен,

ослепителен живот!

Зад мен есента въздишаше безутешно,

капеха орехи като тежки прозрения...

Но аз бях безсмъртна!

И ме изстрелваше

през мъглявините на Времето

съдбовно

безмилостно

ускорение!



Декември 2004

---------------
56
2823
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
56
 Видими 
15 Януари 2005 00:23
Станка Пенчева е добра поетеса с усет за духовното, но религиозната й грамотност е на ниво български селянин от ХV в. Наивно-глупаво е нейното питане: "Евангелието на Йоана започва с "В началото бе Словото" - с кого е разговарял Бог в пустошта преди Сътворението?"

Бог е един в три Лица, чийто диалог е вечен. Спомням си думите на Алберт Швайцер за Й. С. Бах: "Когато слушам неговата музика, сякаш чувам предвечната хармония да разговоря сама със себе си".
15 Януари 2005 00:53
Станка Пенчева е велика българска поетеса. Стиховете и са като нежно клокочеща лава. Като добро цунами, което не “се мъчи да задържи движението извън хаоса” а от малкия лъч щастие прави вулкан от хармония. Жалко, че не са популяризирани достатъчно навън.
(жалко също, че първия постинг е на богословец-неграмотник)
15 Януари 2005 01:10
Като погледнем какво е сътворил, у нас не може да остане никакво съмнение че преди да се захване за работа, Той си е говорил сам!
15 Януари 2005 01:38
Госпожо Пенчева защо 50 години ви отпечатваха журналистическите матеряли с вносна техника а вие не станахте инженерка ами станахте комунистическа номенклатура
15 Януари 2005 01:49

Поетът чува Времето и се ражда песента на думите - красива и ефирна...
А това стихотворение лети
15 Януари 2005 02:09
Обичам ви г-жо Пенчева!
15 Януари 2005 03:02
Бедни ми, бедна Станка Пенчева!
Думите не идват лесно да изкажа чуствата дълбоко в моето сърце.Доси!
15 Януари 2005 03:08
Word don’t come easily too explain filing deep in my heard!
15 Януари 2005 04:19
Бра'вчед, карай на български - английският ти не ти е силната страна!
15 Януари 2005 04:49
Предвечното Слово е Логос-значи Ред , Закон, Мисъл. Бог е Логос понеже светът е бил свръхсетивна Мисъл на Бога преди да стане Свят сетивен или въплътен... И Словото стана плът! Това е. Анадънмо?
15 Януари 2005 05:01
>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<
Анацефал,
ти, надявам се, нямаш в предвид и специално твореца на първия постинг!?
>>>>>>>>>>>>< ><<<<<<<<<<<
15 Януари 2005 06:23
Пак комунистически плоскости и посредственност!
"Поезията" (и "изкуството"през комунистическо беше изпробвано средство за промиване на мозъци и за агитация!Такава беше и руската филология!
С други думи тези платени агенти на комунизъма развратиха българският народ като го накараха да вярва че лъжата е по добра от истината, че злото ще победи доброто!
След разпадането на комунизъма автора остана това което е!Eдна посредственност!
15 Януари 2005 08:49
Мъдра и деликатна. Светъл човек!
Аааа, има още една книжчица - Геновева ще се сети.

Редактирано от - Simplified Solutions на 15/1/2005 г/ 08:55:18

15 Януари 2005 08:55
И аз Ви обичам, г-жа Пенчева и Ви чета и препрочитам !
15 Януари 2005 10:07
Балада

*
Исках да стана

търсач на подземни води,

да улавям неуловимото —

тъмното дишане на водата,

трептенето на ултразвуците —

додето лесковата пръчка

сама заиграе в ръцете ми.

После поисках да стана

търсач на подземни чувства —

на затрупани с камъни отчаяния

и радиоактивни страсти,

на детински бъбриви радости

и бездънни кладенци от мълчания.

Копах весело, като на игра.

После ме жегна съмнение:

все откривах води

ту блудкави, ту горчиви.

После —

изворите се дръпнаха надълбоко...

Паднах ничком

върху изгорялата пръст.

И чух:

някъде много, много отдалече,

от самата сърцевина

водата насмешливо рече:

— Още ли искаш да търсиш,

търсачо на подземни води?

Дарбата на търсача

е незарастваща рана,

неопалима къпина,

недостижимост

и несвобода.

Още ли искаш да търсиш?



— Да. Да!




Редактирано от - Пейчо Пеев на 15/1/2005 г/ 10:12:26

15 Януари 2005 11:27
Невероятна поетеса, винаги я препрочитам с безкрайна нежност!
15 Януари 2005 11:44

Голям прехлас по голямата поетеса. Айде чак велика да не е, както се пъне един по-горе. По-полека, че мирише на провинциализъм
15 Януари 2005 11:53
Дидактично
*

От всичко‚ което бих искала да ти кажа‚

избирам‚ дъще‚ едно: Бъди горда! Горда бъди!

След всяко падане — ставай!

Иначе ще те смажат зли хора или беди.



Даваш ли — не пресмятай! Губиш ли — не съжалявай!

За всичко плащай сама!

Не се срамувай‚ ако от тебе лъвица не става —

свое достойнство има и мравката на тази земя.



Не бой се от нищо —

ни от съдбата‚ ни от себеподобния враг.

Каквото и да се случи — гордостта

ще изправя главата ти като железен гръбнак.



15 Януари 2005 12:04
FL - нещастник!!!
...
Г-жо Пенчева, едно Ваше стихотворение ми даваше сила в тежки за мен мигове преди повече от 30 години. Това за "сухия барут", и за "правдата която е наранима". Още пазя изрезката от вестинка през онази далечна година.
...
Благодаря ви! Бъдете!
15 Януари 2005 12:26
Г-жо Пенчева, и аз се прекланям пред вас и поезията, с която ни дарявате .
Под този материал, става ясно кои от форумците са антибългари, с чужда кръв, за които няма свято и прекрасно дори в поезията. Жалки ......
15 Януари 2005 14:48
Не познавам поезията на г–жа Пенчева, за първи път чувам името и, за това не мога да бъда съдник. Мога само да кажа, че добрата новина не е новина и тя не се публикува безплатно в информационните медии защото се третира като реклама и не предизвиква търсене /продажби/. " Добри" новини може да се намерят само в политически контролирани и силно субсидирани медии /такива са тоталитарните медии – в севернокорейските медии няма лоши новини, всички са пречупени през призмата на "хубавото"/.

Аз също бих искал да чета нищо хубаво за България в световните медии,
но никой не се интересува за хубавото в България. За това се показват беззъби циганки, озверели пенсионери комунисти, убийци, изнасилвачи, наркотрафиканти и всичко възможно най–грозно.

Та, ако иска да има добри новини за себе си в медиите, България не само трябва да ги произвежда, но и да си плаща за публикуването им.
15 Януари 2005 15:44
ВНЕЗАПНО
Спасявам си душата.
На края на града.
На края на живота.
И само сутрин,
между съня и будността,
внезапно
усещам тялото си младо,
духа — непримирим и горд,
и ми се струва —
ей сега ще блесна,
ще се стоваря, справедлива сато меч,
над този мръсен свят!
Или ще го целуна,
и той — току що сътворен —
невинно ще ми се усмихне...
15 Януари 2005 18:20
Ей това: имаме автори от европейска величина, но колцина от тях познава Европата? Знам - езикова бариера, малък език и т. н. Одеве питахте какво й трябва на България. Ами да й се чува името не край фалшификатори и хакери, наркотрафиканти и сводници, а да излезе пред света със своите най-добри творци!

Трудно ще стане - най-добрите творци не ги познава и от творбите им не се интересува собственият им народ.
15 Януари 2005 21:15
...И гордостта ми като бяла дреха пада,
а цялата земя крещи "Обичам те"!...

България трябва да обича своите поети.
15 Януари 2005 22:28
Прочетох нещо. Наистина добри стихове. А сега за добрата новина – нали за това става въпеос в статията. Ето как се поднася лошата новина като добра – Над 1, 5 милиарда отдъхнаха щастливо осъзнали отминалата ги опасност да бъдат издавени в океана, а земите им тотално заляти и изчезнали като суша. Размерът на бедствието се ограничи в загиването само на 0.0001 %
от потенциално изложените на природната стихия и в отмиването на няколко
плажа и ниски крайбрежни ивици. Възстанивяването на щетите ще стане бързо вследствие на отпуснатите огромни помощи от съчустващи държави и частни лица. Всички са обърнати към бъдещето, а трудовият ентусиазъм ги кара да забравят преживяното. Оптимизмът възражда усмивките. Щастливо се усмихва и Сър Гей, а от неговата усмивка ни става топло, топло ..... къде са пожарникарите.
16 Януари 2005 02:32
Прав е Иван Динков да казва: "Когато говорим за поезията, мъртвите поети са в гроба, а живите още по-дълбоко."


За всекиго по нещо:
Натиснете тук
16 Януари 2005 07:10
Попро4етох оттук оттам линк4ето и кво да кая-:"Британска Цолумбя е в Цанада и да се продава Неw Ъоркер там , мойе но само като 4уйдо издание!"
Друго какво някои си мислят 4е като крещят и викат стават по-убедителни, ама не е така-напротив веднага ли4и 4е нещо не е както трябва!

Редактирано от - bot на 16/1/2005 г/ 13:23:05

16 Януари 2005 09:25
Miranda
Ти да не си сбъркала Станка Пенчева с Иван Костов. Те и двамата са били дейни комсомолци.
16 Януари 2005 11:40
Марксе,
Нещо си занемарил базата данни на комсомолските кадри: недей бърка Станка Шопова (дето беше у ЦК на ДКМС - "Мислете за мен като за Нея" със Станка Пенчева, нали така.
16 Януари 2005 13:21
Майстор Кольо Фичето е казал:"Две неща ме плашат на тоя свят.Това са огънят и невежеството.Защото това, което създавам, могат да онищожат само огънят и невежеството."Колко прав е бил Майстора!Тук , на този форум виждаме невежество , подплатено с дива умраза, невежество, което е неспсобно да възприема красивото в живота, настроено е агресвно и е готово да разруши всички сътворени в миналото ценности.. ..Мила госпожо Пенчева , тези които все още не са притъпили своята естетическа чувствителност и могат да възприемат и се вдъхновяват от изкуството, а това са мнозинството българи, ви обичат..Не се огорчавайте от нелепите ругатни на невежи хора -във всяко стадо има и мърша...Желая ви от все сърце здраве и творческо дълголетие.
16 Януари 2005 13:39



Свършекът на света ще дойде за мен,
ако вече никого не обичам.
Няма да разсъмне него ден,
една тишина апокалиптична
ще ме покрие с гъстата си смола
и аз ще остана в глъбината й кехлибарена,
прозрачна и мъртва
като крилца не пчела.



Станка Пенчева




Редактирано от - Miranda на 16/1/2005 г/ 13:44:24

16 Януари 2005 13:44
А когато нас ни приемаха Мъцара каза, че иска да влезе в комсомола, защото занапред е решил да става космонавт, а това не може без да е бил член...
Възхитих се на гражданската му позиция и доблест
16 Януари 2005 13:46
Извинявай, редактирах...
Мен ме приеха предсрочно, още в 7 - ми клас, за активна пионерска дейност.



Редактирано от - Miranda на 16/1/2005 г/ 13:51:02

16 Януари 2005 14:16

Казват, че поетите се раждат. Мисля, че слизат от небето, изпратени да правят живота по-красив. За да ги усетиш трябват сетива, или ги имаш или не.
16 Януари 2005 15:05
Не се прощава,
но се надживява.
Ако на тоя свят
са вземали от тебе -
значи си богат,
а взелият е беден.

Вие сте богата, много богата.
Жива и здрава да сте ни и да продължавате да ни радвате, г-жо Пенчева!
Толкова е лесно да изразиш любовта и уважението си към човек, който толкова пъти те е успокоявал и вълнувал със стиховете си. Истинската поезия е за нежните и чувстителните души, а който не я разбира е по-добре да си замълчи!



Цената на доверието



Така съм създадена,

Че предпочитам

Да се усмихна, вместо да се намръщя,

Да погаля — вместо да ударя,

Да повярвам — щом ме погледнат в очите.




Много пъти са ме лъгали.

Дори най-скъпите, най-близките.

Обичта ми са тъпкали

С думи са ме оплитали —

И пак ме гледаха в очите.




Може още сто пъти да ме излъжат.

Нека.

Едно не искам: заради стоте измами

Веднъж да не повярвам само

На очите, които наистина

Са били искрени.
16 Януари 2005 18:11
-
Обичам и чета с удоволствие и редовно (доколкото имам възможност сега да се добера до нея) поезията на поетесата Станка Пенчева.
Имала съм дори добрия шанс да я срещна на живо и да разговарям с нея на саме, когато през 70-те години уредих среща с нея за моряшките й почитатели в библиотеката към Дома на транспротните работници. И досега си спомням подредените върху леглото и бюрото й в Почивния дом на писателите листи на предстоящата нейна стихосбирка, която ТЯ подготвяше тогава за издаване...
Мога дори да кажа, че чрез нея съм оформяла своята нравствена и душевна нагласа ОЩЕ В УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ И СТУДЕНТСКИ ГОДИНИ - когато тя набираше висотата на поетичния си полет - вероятно затова пътят ми в България бе усукан, като нейния, с много скъсани нишки и изпуснати бримки, с много препъни камъни и препятствия...
Впрочем, то и тук съм встрани от асфалтираните магистрали, по които фучат с лъскавите си автомобили моите сънародници. И тук утъпквам тясна моя си пътечка сред кактуси, вой на койоти и лазещи в нозете ми гърмящи змии, скорпиони, отровни паяци, а вечно духащият пустинен вятър заглажда следите от стъпките ми...
И докато другите българи в САЩ броят успехите си в натрупани в банките доларови еквиваленти на труда си, аз разговарям сомнамбулно със старицата Сонора с надеждата тя да ми подскаже къде точно са потънали сред пясъците Седемте златни града, които преди 5 века са подмамили испанските конквистадори да тръгнат да ги търсят сред тази пустош на пустинята Сонора... и да сложат основния камък на града Феникс, сред който е спряла и вкаменяла завинаги една митична камила, дала името на уникалната улица, на която ме отвяха черните ветрове, вихрещи се на Балканите...
Но... в търсенето на изворна вода в безпределната пазва на пустинята има нещо съкровено вълнуващо, което хвърчащите по магистралите никога няма да изпитат.
Затова аз съм ви благодарна с цялата си душа, госпожо Пенчева, че ме научихте как да откривам с душата си скритите под сухите пясъци бистри като сълза подводни извори.
Да сте ни ни жива още дълги години и да сте все така истинска в своите чудесни поетични изповеди!
С уважение и искрена обич към вас - твореца и извисената личност, Станка Пенчева!

16 Януари 2005 18:33
Да-а-а, КомсомолА си беше развъдник на ПОДГОТВЕНИ за широкия бял свят ТВОРЧЕСКИ И НАЙ-ВЕЧЕ - РАЗБИРАЩИ ОТ ТВОРЧЕСТВО ЛИЧНОСТИ! Мен пък като ме приемаха - на всеки втори-трети кандидат-член се задаваше въпросът: "Кой е твоят любим български писател или поет?" И другарчетата ми отвръщаха: Ботев, Вазов и т.н. И когато трябваше да изрецитират нещо от любимеца си - запецваха безотказно на втория стих или куплет от избраното от самите тях стихотворение... И на мен се падна подобен въпрос. И когато им отговорих: Петър Бобев... тричленката се спогледна озадачено, и щото явно това име нищо не им говореше /ама как па да си го признаят?!/.. тържествено ме информира, че ме одобряват за ЧЛЕН НА ДИМИТРОВСКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ! Та това си спомням с умиление от ония години, когато комсомолците вървяха след комунистите, които пък изграждаха Родината!
16 Януари 2005 18:45
P.S. А аз наистина харасвех Петър Бобев... Както харесвах /и още харасвам писателя/ Боян Биолчев... при споменаването на чието име едно време бая народ ме гледаше с погледа на ТРИЧЛЕНКАТА... Както и да е, радващо е, че човек като него ръководи нещо ЗНАЧИМО в България!
16 Януари 2005 18:57
Поради непреходното му значение и за да не земе да се загуби случайно нейде из дебрите скайфорумски следното мнение:
dobrogled [Начинаещ][25] 16.1.2005 г. 13:21:49 Майстор Кольо Фичето е казал:"Две неща ме плашат на тоя свят.Това са огънят и невежеството.Защото това, което създавам, могат да онищожат само огънят и невежеството."Колко прав е бил Майстора!Тук , на този форум виждаме невежество , подплатено с дива умраза, невежество, което е неспсобно да възприема красивото в живота, настроено е агресвно и е готово да разруши всички сътворени в миналото ценности.. ..
16 Януари 2005 19:01
Г-жо Пенчева, едно Ваше стихотворение ми даваше сила в тежки за мен мигове..

..да, а и за колко много българи любовна романтика и семеен живот е тръгнал от стиховете на г-жа Пенчева, казваща това за което другите не могат да намерят думи. За таланта няма възраст и времето е без значение.
16 Януари 2005 19:48
Правилно, dobrogled, требе да се гледа положително! Ама, както казва Пейчо Пеев /между впрочем единственият форумец, чиито реакции и постинги ме впечатляват!/, "трябват сетива - или ги имаш, или - не." Та въпросът - и той е по обясними причини най-важен и най-добре ВИДИМ при писателите и поетите - Е кое е онова НЕЩО, което прави словото... Слово?! И Станка Пенчева поне си го задава - макар и да търси отговора в погрешна посока...
---
А сетивата и сеЧивата за Словото се добиват - пак ще цитирам Пеев - по РОЖДЕНИЕ... Което може да съвпада с биологичното начало на живота на даден индивид, НО може да се случи и "на попрището жизнено в средата"... Няма обаче нищо общо с усвояването на разни "литературни похвати"...
То е като да се наслаждаваш на ЛЕКОТАТА, с която се леят стиховете на Смирненски /не точно онези, които ни караха да учим в училище, де!/ и измъчената поезия на Пенчо Славейков, примерно...
Проблемът е, че когато човек придобие подобни сетива, много скоро загубва интерес към написаното от другите... Точно, когато ВЕЧЕ МОЖЕ ДА РАЗЛИЧИ Словото сред словото... Защото той сам е в състояние да пише не по-лошо... А и няма какво толкова да научи от тях... Също и РАДОСТТА, която би изпитал от срещата с друг МАЙСТОР на Словото, ... той си я носи НЕПРЕСТАННО вътре в самия себе си... За съжаление - друг един ефект е, че още по-скоро околните го отказват от желанието му да СПОДЕЛЯ тая СЕТИВНОСТ...
---
Да се надяваме все някой да разбере наглед лишените от смисъл горни писания...
16 Януари 2005 19:55
Здравеите и тук.
Една поезия не може да излъже за душевността на автора си.
Интервюто е просто едно потвърждение.
Тук да кажа и моето - Благодаря.
.
Малко и за добрата новина: Тя е тук, в постингите на повечето от форумците
разбрали и оценили тази душевност....
...и посланието на словото.



16 Януари 2005 20:21
НЕЗАБРАВА
/в изпълнине на Катя филипова/
***
Налей ми вино в чаша тънкостенна,
и приседни с усмивка неизменна.
Любими ти навярно имаш право,
сърцето свойта участ заслужава.

И някакси привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещниш или слава,
сърцето този изпит заслужава.

Целувай дълго глътката резлива,
безсмъртната любов из нас разлива,
Не можеш дълго, е до гроб тогава,
сърцето този празник заслужава.

Далеч от теб или навеки с тебе,
спокойна ще дочакам всеки жребии.
Сърцето всеки жребии заслужава,
но не забрава, но не забрава.
Сърцето всеки жребии заслужава,
но не забрава, но не забрава.

16 Януари 2005 20:32
Параграфе , само остава КЪДЕ да го слушяме? Примерно, под Вятърната мелница в Несебър? За подгряване - “Очите на Шенън”..
16 Януари 2005 20:33

Г-н Аргумент, много сте напред...как се ражда възприятието, бърз ум изпреварва сетивата
16 Януари 2005 20:51
GAN/Ю/ ГО ТРИЙр
Освен "КЪДЕ", много важно е и "С КОГО" !!!
А "за подгряване" стига и ОЧИ В ОЧИ-РЪКА В РЪКА !!!
16 Януари 2005 20:58
Има ли някой да ми припомни, или да разреши съмнението ми -
това стихотворение на Станка Пенчева направено ли беше на песен?
В съзнанието ми се върти едно доста драматично изпълнение на добра певица.
************

Не мога като злато да те заровя,
Като пръстен на ръката си да те нося,
Пия с виното и тънка отрова –
Ще дойде след мен
Друга някоя дългокоса.
Не мога с девет ключа да те заключа –
Все някога сърцето ти ще изстине.
Едно те заклеван –
Каквото и да се случи,
Не докосвай отминалото!
Не смей да я водиш по пътеките,
Нашите,
Осеяни от есенна шума;
Не й давай глътка от своята чаша,
Не й казвай в ухото същите думи.
Оная песен беше на двама ни –
Нека онемее, нека!
И онова място, на дясното ти рамо –
То е мое, сега и навеки.

Нищо наше, и най-дребното –
Не повтаряй!
И да спя – насън отчаяно ще извикам.
Мъртва ли съм – гръм ще удари...
Не ме замествай с друга никоя,
С друга никоя.
16 Януари 2005 20:58
ППеев, кой тук е споменал УМа като фактор?!
16 Януари 2005 20:59
..което си е така – така си е, особено стиховете.
16 Януари 2005 21:14
Не знам , Геновева, нямам спомен за песен по този текст.


Мисля , че песента на Мими Иванова - "Вече свърши хубавото време"
е по нейн текст


Но ето още от Станка Пенчева - последното от стихосбирката й "Незабрава"



Запомнете ме
остроока и бързорека,
своенравна и гореща-
сякаш току-що извадена
от юлските пещи.
Запомнете ме с усмивка закичена,
готова на всичко да се удивлява,
с глава-за отсичане,
с устни-за целуване.
Запомнете ме такава.
Тръгнала си недопята,
недоизпита,
излетяла
от сами връх на лятото...
Мислете, че отдавна ме няма,
додето
аз си доживявам дните,
тиха и бяло.


С лице, което седефено свети,
с ликуващо рязък замах на крилете-
такава ме запомнете !


... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД