Снимки: Архив

--------



Казано от Пенчо Славейков



"Секий век има своята болест - болестта на наший век е говоренето и от нея никой не може да ни излечи, пък и докторите сами не страдат ли от нея?"

"Старият скептик Шопенхауер казва, че няма поет без наклонност към лъжа."

"Критика. Аз ще почна да я почитам, само след като в лицето на д-р ККК (б. а. - д-р Кръстьо Кръстев) стори пред мене 77 метани."

"Господарствено право е сопата, а обществено - мълчанието."

"Нашите писатели наливат много вода в мастилото си, казва Хайне."

"Няма защо да ме прощава господ, защото не съм грешен."

"Господ няма да прости Вазова, защото той не се отрича от греховете си."

"Скромността е добродетел на старите моми и на ония знаменитости, чиито сметки не са чисти."

"Ум не е даден секому, но мнозина ли са онези, които имат и знаят достойно да го употребяват?"

-------



Пръв Ботев налага черната традиция големите ни писатели да умират млади и... неразбрани. Животът и смъртта на членовете на кръга на духовните аристократи "Мисъл", автори на едни от най-стойностите и с европейски измерения творби в литературата ни, напълно потвърждава това. Яворов се самоубива, отритнат и обруган от всички, че убил от дива ревност Лора Каравелова. Мина, другата му любов и сестра на Петко Ю. Тодоров, е покосена от туберкулоза. Пенчо Славейков огорчен от управници и неразбран от "фасулковците", както ги нарича, умира 48-годишен в Брунате край езерото Комо в Италия, а Петко Тодоров, брат на Мина, завършва дните си след 5 операции в изгнание в Швейцария, ненавършил 37 години.

---------

Авторът на "На острова на блажените" и "Кървава песен" Пенчо Славейков е директор на Народния театър и в новия бюджет за 1909 г. прави класификация на артистите, като връзва заплащането им с ролите, в които играят. Артистите се оплакват на министъра на културата Н. Мушанов. Той променя класификацията, според приятелствата си и



Славейков е уволнен от Народния театър



Назначен е за директор на Народната библиотека. През април 1911 г. министърът на просветата В. Моллов е сменен от С. С. Бобчев. Той ненавижда поета заради честната му позиция към една безполезна, според оценката му, организация, каквато е основания през 1910 г. "Славянски събор". Един от създателите му е точно С. С. Бобчев. Смяната сварва Славейков в Италия, където е командирован с Мара Белчева от стария министър. Бобчев веднага издава заповед поетът да се завърне в България и да представи отчет за свършеното. Славейков оставя Мара Белчева в Рим и с мисълта да си издейства продължение на командировката се връща. Той не знае, че Бобчев е наредил ревизия на библиотеката. Докладът съдържа много "обвинения" срещу директора. Новоизпеченият министър прави предложение до цар Фердинанд за уволнение. С указ 68 от 10. VII. 1911 г. П. Славейков е уволнен.

В "Кървава песен" поетът описва случая:

"Да се заскитам там в чужбина и в оскуди

от моя роден край разбойник ме прокуди,

на друг разбойник с подписаний указ."



Назначен е с тройно по-ниска заплата



за уредник на училищния музей. Това е подигравка със сина на народния трибун Петко Славейков, защото като младеж той е заспал потен на пързалката в Пловдив и е останал частично парализиран. Според новото назначение всеки ден трябва неколкократно да се качва и слиза по дървените стъпала от 1-ия до 4-ия етаж на Министерството на просветата и да смъква книги, поръчани му от министъра. Славейков взема тримесечен отпуск по болест и заминава за Цюрих, където го чака Мара Белчева. Когато иска продължаване на болничните за нови три месеца, отново е уволнен - на 5. ХI. 1911 г. Славейков решава да не се връща повече в България.

Мара Белчева продава къщата на съпруга си на ул. "Христо Белчев" 12 в София и с капарото двамата се надяват да преживеят в Италия. Въодушевен от красотата й, Славейков се произнася, че си е губил времето в Германия, а не е дошъл още в началото на Апенините. (Б. а. - Той е завършил в Лайпциг висше образование и там се е сприятелил с Петко Ю. Тодоров.) Здравето на поета е разбито - страда от високо кръвно, сърдечна склероза и нефрит. В началото на май 1914 г. с Мара Белчева пристигат в Брунате, красиво селце на езерото Комо. Там са живели мадам дьо Стал и белгийският модернист Метерних, Наполеон е разположил щаба си при превземането на Италия.

Славейков и Мара Белчева се настаняват в стая N4 на първия етаж на вила "Белла Виста". Условията са мизерни - две легла, гардероб, умивалник, скрин и масичка с два стола. Там поетът довършва "Кървава песен". На 27 май 1914 г. през деня му прилошава. Сопва се на Мара Белчева, която иска да го води на лекар. Сутринта в 5 ч получава инсулт. Умира следобед от втори. Според Мара Белчева последната му дума била: "Светлина..." Проф. Барецони констатира смъртта. Карикатуристът Джузепе Маца прави смъртния му портрет. Славейков е погребан в гробището на Брунате. Селският свещеник отказва да го опее с думите:



"Не е от нашата вяра и не ме е търсил приживе."



След няколко дни брат му Христо Славейков отива в Брунате и плаща разноските на собственика на "Белла виста" Андрея Личини. Парите от продажбата на къщата не са стигнали. Държавата ни иска тленните останки, но й е отказано, заради войната с Италия. Тя плаща наем за поддържане на гроба.

И Петко Ю. Тодоров, авторът на "Идилии", драмите "Змейова сватба" и "Зидари", разказът "Ратайкиня", напуска разочарован и неразбран България през 1914 г. Малцина знаят, че по време на войната той е приятел с Лев Троцки. Официалният му претекст е, че трябва да си оперира апендикса в Лозана при професор Ру. Истинският - да се махне от литературните борби и ширещата се посредственост. Болестта му не се оказва възраление на апендикса. Лекуват го от туберкулоза, но всъщност има антиномикоза, гъбично заболяване, локализирано в апендикса. Получил го, защото като се разхождал из природата, обичал да къса тревички и да ги дъвче. След отстраняването на апендикса гъбичката причинява гнойна рана на аортата. Писателят не понася лекарствата и в полунощ на 14. II. 1916 г., след нови 4 операции, умира в Шато Д' Екс. Погребан е в женевското гробище "Сен Жорж". Траурният обряд прави бъдещият митрополит Стефан, по това време студент в Женева. Държавата също плаща поддръжката на гроба му. Последните му желания са да е погребан във Вевей и трите му деца да завършат висше образование, защото самият той, учил обществени науки и право в Берн и Берлин, не се е дипломирал. Пред жена си Райна се жалел, че въпреки всичките му дарования и постижения в литературата и обществения живот го пренебрегвали в службата му, защото не си взел диплом за завършено образование.

През 1921 г. Райна Тодорова и Мара Белчева правят постъпки пред правителството Пенчо Славейков и Петко Ю. Тодоров да бъдат препогребани у нас. Министър Ст. Омарчевски предлага на Народното събрание на 17. VI. 1921 г. тленните останки на двамата да бъдат положени в българска земя. То е прието единодушно.

На 22 юни е насрочено ново погребение. Тленните останки са изложени за поклонение на траурно утро в Народния театър. Произведения на Пенчо Славейков и Петко Ю. Тодоров рецитират Сава Огнянов, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Елена Снежина, Златина Недева. На опелото в църквата "Св. София" реч държи Боян Пенев. Той казва, че "ние не ценим своето" и че причина за смъртта им са "подигравките от злоба, завистта и неподбирането на средствата, с които ги уязвяваха враговете им." Хилядното множество задръства улица "Мария Луиза" по пътя към Централните гробища. Там слово произнася проф. Асен Златаров. Той е още по-директен. За Пенчо Славейков казва:



"Сред нас варвари, той беше културният"



и "Величието на тоя човек не даваше мира на тия, които живеят в утайката на живота."

Малко след смъртта на Пенчо Славейков Алфред Йенсен, член на Нобеловия комитет, превежда цялата "Кървава песен", която у нас още почти не е четена. Комитетът рецензира, че: "Поемата на Пенчо Славейков надминава "Пан Тадеуш" на Мицкевича." Оттук тръгва легендата, че Пенчо Славейков можел да спечели Нобеловата награда за литература. Не е било обаче възможно - тя се дава само на живи писатели. Мицкевич печели Нобела за литература през 1914 г.