|
Въпреки скандалните разкрития народът продължи да споменава с добро своя принц. Немският произход на принц Бернхард не беше пречка за него по време на Втората световна война да поведе холандските войски срещу немските окупатори. В политическата му автобиография е вписано свикването на Билдербергската конференция и учредяването на WWF - Световния фонд за дивата природа. Интересното е, че Бернхард е пазел тайната само от народа си - съпругата и децата му са я знаели. Кралица Юлиана обаче, която почина през март миналата година, не искаше да отнесе тайната в гроба си и след 60 години семеен живот публично обяви, че
мъжът й винаги е бил един никаквец.
-------
За да запази съществуването на извънбрачната си дъщеря в тайна, Франсоа Митеран бе наредил подслушването на 6000 журналисти и публични личности. Това съобщи Радио Канада, цитирайки Ив Боне, автор на книгата "Големите уши на Митеран". Аферата бе оправдана с обяснението, че дългоухите служби са се борели с тероризма. Дъщерята - Мазарин Панжо, е плод от дългогодишната връзка на Митеран с Ан Панжо. Родената през 1974 г. Мазарин бе изпаднала в шок, разгръщайки на 3 ноември 1994 г. "Пари мач". Списанието наруши негласното медийно споразумение за премълчаване на тайната и публикува нейни снимки с баща й. Още като дете Мазарин разбира кой е баща й, но мълчи, като участва в голямата игра на възрастните.
В историята на френските държавници има случай, когато
любовна игра завършва фатално
Един от президентите на Третата република - Феликс Фор, 58-годишен мъж с мустак ала Ги дьо Мопасан, умира през 1899 г. в обятията на младата си любовница Маргьорит Щайнхайл. Медиите съобщават, че е починал по време на важна политическа среща. По-късно истината учудва искрено французите, защото за любовница на Фор се спряга известната по онова време актриса Сесил Сорел.
Освен с любопитната си смърт Феликс Фор остава в историята и с аферата Драйфус. Той се противопоставя на преразглеждането на делото, заведено срещу Алфред Драйфус, обвинен, че е издал държавна тайна на Германия. Прочутото дело, което в крайна сметка завършва с оневиняване на Драйфус, дава повод за известното отворено писмо на Емил Зола "Аз обвинявам".
Днес никой морализатор не може да обвини кралица Мария-Антоанета за многобройните й изневери, тъй като бракът й е продиктуван от благородна цел - укрепване на съюза между Австрия и Франция. Забежките й са известни добре на офицерите от кралската гвардия, които се ползват от "специалното й благоволение" до края на дните й. Съмнително е обаче дали те запазват монархическата й тайна, така както прави любовникът на британската кралица-майка Елизабет. По време на Втората световна война кралицата има връзка с красивия лейтенант Кристофър Фрийман, който се оказва член на комунистическата партия. Със страстния си роман Фрийман поема голям риск, защото подобни специални отношения с кралицата се смятат за
държавна измяна
В предсмъртния си час той доверява тайната на приятели. Те от своя страна я оповестяват след смъртта на британската "любима баба".
Британският принц Чарлз и любовницата му от 27 години Камила Паркър Боулз минути преди полунощ на 28 януари 1999 г. "официално" разкриха връзката си и за първи път се появиха публично като двойка. 50-годишният тогава Чарлз и 51-годишната Камила пристигнаха поотделно за партито по случай 50-ия рожден ден на сестрата на Камила Анабел Елиът в бляскавия лондонски хотел "Риц". Малко преди полунощ двамата излязоха заедно от страничен вход на хотела и се качиха в кола с шофьор. Тълпата от около 150 фотографи, някои от които се бяха паркирали от два дена пред хотела, направиха кралската "снимка на живота си", която толкова дълго им убягваше. Широко усмихнатите Чарлз и Камила бяха окъпани в порой от светкавици и шумно поздравени с бясно щракане и бръмчене на фотоапарати и камери, докато слизаха по стълбите към черната лимузина. Когато застанаха на тротоара, Чарлз се обърна и прегърна през рамо партньорката си, след което й помогна да се качи в колата.
Въпреки че двамата бяха навън само около 15 секунди, грижливо аранжираната сцена бе от изключително значение за Чарлз, който се надяваше Камила да бъде приета като негова призната партньорка след развода с принцеса Даяна и нейната смърт.
Колкото и шумни да са били любовните афери на държавниците, никоя не е достигала такава
световна слава
като връзката на бившия американски президент Бил Клинтън с Моника Люински. Заради нейната бъбривост пред приятелки той бе принуден да се преструва, че казва истината под клетва. Цяла Америка, а покрай нея и светът се вторачи в телевизионните екрани през януари-февруари 1999 г., за да разбере защо оралният секс на президента не бива да се смята за секс и защо трябва да продължи да го смята за честен, макар че съдът го заподозря в лъжесвидетелство.
И докато един от последните държавни глави на Америка е случил на приказлива любовница, третият американски президент и автор на Декларацията за независимост - Томас Джеферсън, отнася тайната си в гроба. И до днес се спори дали четирите деца на красивата му слугиня Сали Хемингс не са от него.
Навярно американките намират за трогателна романтичната история между президента и шоколадовата слугиня, а французойките смятат, че чрез секса влияят на правенето на политика (все пак те получават правото да гласуват едва след Втората световна война). Ето защо във Франция се ражда сентенцията "cherchez la femme" - "търсете жената", когато става дума за заплетена политическа история. Френските кралски любовници се прочуват много по време на династиите на капетинците (Валоа и Бурбони), управлявали от XIV до XVIII в. Някои историци твърдят, че кралските любовни афери са допринесли много за Френската революция.
За разлика от френските си колеги белгийските медии скандализират общественото мнение не с изневярата на краля, а с
недискретното надничане през ключалката
в кралската спалня. През 2003 г. те разкриват, че крал Албер II има 31-годишна незаконна дъщеря - Делфин Боел. Тя е артистка, живее в Лондон и е от връзката му с баронеса Сибил де Селис Лоншан, която след раждането на детето се омъжва за известен индустриалец. Разкриването на кралската тайна не променя с нищо статута на монархията в Белгия, тъй като според конституцията в страната короната се дава само на законен наследник.
Защо обаче монарси и президенти се стремят да поставят изневерите си в графата "държавна тайна", при положение че почти винаги става дума за публична тайна?
В Холандия, например, се налага цензура заради същността на монархията - основната обществена функция на кралското семейство е да бъде за пример на всички холандски семейства, защото е лишено от реална политическа власт.
|
|