|
Нека много бързо разсеем едно съмнение - въпреки че хиляди пъти беше казвано, че благодарение на Конституцията ЕС ще стане по-силен и ще може да функционира вече не с 15, а с 25 членки, тя не е задължително условие за разширяването. Още през декември 2000 г. на срещата на върха на ЕС в Ница бе приет Договора, на чиято основа разширяването може да се осъществи. Конвентът и след това Междуправителствената конференция чрез Евроконституцията всъщност промениха Договора от Ница в някои области, като най-важната е броят на гласовете, които всяка държава има при гласуването с квалифицирано мнозинство. Полша и Испания бяха облагодетелствани от Ница с цели 27 гласа всяка, само два по-малко от Германия и Франция. Населението на Полша е 38 милиона, на Испания - 39 милиона, на Германия - 82 милиона, на Франция - 59 милиона. Както е добре известно, Полша свири първа цигулка в Брюксел и попречи на приемането на Евроконституцията, още преди да е станала член на ЕС.
Мнозина у нас казват -
браво на поляците, страхотно се борят за интересите си.
Намекът е ясен - поляците се борят, нашите не се борят. В това има истина, но не изчерпва темата.
След войната в Ирак се оформиха лагери в ЕС. Франция и Германия пожелаха, без да питат другите, да бъдат мотор на Обединена Европа. Чрез предлаганата нова система на двойното мнозинство - 50% от държавите, представляващи поне 60% от населението на Евросъюза, Париж и Берлин ще бъдат привилигировани, благодарение на голямото си население. Според системата от Ница населението няма значение, важен е броят на гласовете, и 72.3% от тях позволяват да се вземат решения с квалифицирано мнозинство. Тя е по-благоприятна и за България, като слабо населена страна. Малките страни са облагодетелствани с броя на гласовете, които им бяха отпуснати. България има 10 гласа, точно толкова, колкото Швеция и Австрия. Това има значение от гледна точка и на възможностите да търсим съюзници за оформяне на блокиращо малцинство, което е по-лесно за нас според договора от Ница.
Богат - беден
Ако се запази системата от Ница, новите страни членки ще получат блокиращо мнозинство заедно с приемането на България и Румъния. Другата особеност е, че в разширена Европа страните от Еврозоната според Ница биха били в малцинство, но не и според системата от Конвента, тъй като са силно населени. Ако са в малцинство, страните от Еврозоната ще търсят съюзници, което е много интересна възможност за пазарлъци за една малка страна, каквато е нашата. Според системата от Ница сегашните бенефициенти на фондове за развитие на ЕС - Гърция, Ирландия, Португалия, Испания, заедно с източноевропейските страни, имат блокиращо мнозинство. Ако бъде приета системата на Конвента, те ще загубят това ценно предимство, или ще трябва да балансират, разчитайки на подкрепа от Малта и Кипър.
При системата на Конвента страните от Севера губят блокиращото си малцинство, което им осигурява Ница. По същия начин средиземноморските страни губят блокиращо малцинство, ако бъде приета системата от Конвента, и ще си го получат обратно само ако бъде приета Турция.
Раните от войната
След кризата около Ирак обаче се оформиха лагери, включително на про- и антиамериканска основа. Факт е, че според разпределението от Ница Великобритания, Испания и Полша не само тежат повече от Франция и Германия, те могат да се превърнат в един нов полюс на Обединена Европа, в една противотежест на оста Париж-Берлин. Да бъде ли учредена една Европа на два полюса - това беше скритият залог, който трябваше да решават държавните и правителствени ръководители на 25-те в Брюксел.
Трябва да се изтъкне, че Тони Блеър блестящо се дистанцира от спора, за да не изостря излишно противопоставянето. След като получи това, което искаше като резултат от междуправителствената конференция - запазване на правилото на единодушието в областите данъчна политика, външна политика, отбрана и промяната на съществуващите европейски договори, той даже игра ролята на добронамерен и безпристрастен арбитър. Всичко, само не "пудел".
В Брюксел американските интереси бяха прокарвани не толкова от Блеър, колкото от Полша. Факт е, че Джордж Буш прави всичко възможно, за да отслаби Европа. Затова за Европа е много важно как ще се казва следващият президент на САЩ.
Неуспехът на Конвента, който е
неуспех и на италианското председателство
и лично на друг виден съюзник на Вашингтон - премиера Силвио Берлускони, накара Франция да даде сигнал, че съюзът ще се раздели на два интеграционни блока - бърз и бавен. Жак Ширак заяви, че сега ще се наложи малката "група на пионерите" в съюза да работят по-тясно помежду си, за да се даде шанс на конституцията. Герхард Шрьодер се присъедини към мнението на Ширак. "Страните, които се стремят към по-тясна интеграция, ще трябва да помислят за този път", посочи той. Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер отказа да прогнозира дали в ЕС може да се очаква скоро "твърдо ядро", но изрази мнение, че ако се стигне до Европа на "две скорости", това ще е резултат единствено от продължаващите разногласия. Очевидно е, че опитите да се постигне пробив за конституцията ще продължат и при ирландско председателство, но шансовете за успех не изглеждат големи.
Неуспехът от Брюксел е лоша новина от гледна точка на предстоящите избори за Европарламент през юни 2004 г., защото има риск те да отразят едно задълбочаване на кризата на Евросъюза. Без подкрепата на обикновените европейци елитите рискуват да бъдат жестоко бламирани. Лоша новина са и за несвършената работа по разширяването - приемането на България и Румъния. При запазването на правилата от Ница (при продължаващ блокаж на предложеното от Конвента) приемането на България и Румъния ще осигури блокиращо мнозинство на бедните, което богатите съвсем естествено биха искали да избегнат. Освен това в Договора от Ница е записано, че страните членки ще имат по един комисар, докато станат 27, след това системата ще се преразгледа в посока орязване на броя на комисарите. Това значи, че за да бъдат приети 26-тата България и 27-та Румъния, други страни членки трябва да са готови да жертват своя комисар.
Няма да е добре, ако при липса на пробив за Конституцията, ще трябва отново да си избираме лагер - Франция или Полша. Не е никак ободряващо и това, че тъкмо се доближихме до НАТО, и организацията беше парализирана. Същото сякаш се повтаря с ЕС - тъкмо ни дадоха по-ясни обещания, (с условие: ако сме готови), и настъпи криза. В Евроконстуцията има много други прекрасни неща, извън темата за начина на гласуване, които не би трябвало да останат замразени, като общият външен министър на ЕС, например.
Вероятно този текст силно се разминава с оптимистичните отзиви у нас и с това, за което говори премиерът Сакскобургготски. Странно защо, в Брюксел той намери за добре да каже, че правилно сме се ангажирали със закриването на блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй". Обратното е важно - развитието на страната, нейният възход. Не можело да се отметнем от дадената дума за АЕЦ? А Франция не се ли отметна от дадената дума на Полша в Ница?
.
