|
Какво се крие зад тези цифри - в сравнение с предходната година социалните разходи в бюджет 2003 бяха увеличени с 900 млн. лв. точно до тези 4,905 млрд. лв., заради които основният финансов закон за тази година беше наречен "бюджет на по-високата заетост". Малко повече са повишени приходите от данъци - с около 1 млрд. лева до 6.093 млрд. лева.
Приходите на НОИ от осигуровки и просрочени задължения по актове за начет бяха увеличени с 431 милиона лева до 3,006 милиарда лева. Разходите за пенсии, помощи и обезщетения, бяха разчетени на 3,699 милиарда лева.
И още малко факти: бюджетните заплати бяха вдигнати с 3,5% от Нова година или с 10 левчета средно, но скочиха токът, горивата, алкохолът (с 10-15%), водата в София - с 15%. От януарското поскъпване само месечната издръжка е с 10 лева повече, казаха тогава от КНСБ. Телефонните разговори поскъпнаха с 14% от 10 февруари. 407 лекарства, заплащани напълно или частично от здравната каса, се вдигнаха шест дни по-късно. От април градският транспорт в София поскъпна с 25%, билетите за влак - с 10%.
Кой забеляза второто "подскачане" на заплатите
с 3,5% от 1 юли? От същата дата цената на тока се повиши с 15%, а парното - с 10%. Възнагражденията в частния сектор припълзяха от 248 лева през първото тримесечие до 251 лева през третото. За сравнение в обществения сектор все още получават с близо 100 лева повече - 334 лева средномесечно. А в частния сектор работят около две трети от всички заети българи. Пенсиите се увеличиха веднъж - на Деня на детето с 2 до 5 левчета. На педя се повдигна и таванът - от 186,56 лева на 200 лева.
При все това на бюджет 2003 му излезе името на "социален". Най-мащабната причина за това е видна по всяка улица във всеки град - програмата "От социални помощи към създаване на заетост". Същинската й част започна точно тази година под аплодисментите на еврокомисари, гостуващи министри на труда и социални експерти. Средногодишно 120 000 дългосрочно безработни или неграмотни бедни бяха наети да се трудят по леки проекти на общините, представляващи една трета битово-комунални задачи, сиреч метене на улици.
Закономерно идеята вдигна пушилка и ползата й е безспорна. Всеки данъкоплатец би се съгласил парите му да се раздават срещу свършена работа, вместо срещу лежане. Тя обаче
обслужва най-бедните и неграмотни безработни,
които по друг начин не биха могли да проявят каквато и да било активност. Покрай данданията с програмата парламентът тихомълком лиши от осигуровки срещу безработица всичките й подопечни. Т.е. те няма да получават обезщетения от бюрата по труда, когато привършат с поредното освежаване на някоя архитектурна забележителност.
Не малко вина за легендата за социалния бюджет има и увеличението на помощите за някои категории бедни - от наполовина до два пъти беше вдигнат прагът за достъп до подпомагане на самотните и най-възрастни пенсионери и на самотните майки. Зад този диференциран подход обаче все още се крие срамният факт, че у нас прагът на бедността официално е закован от годините на Иван Нейков на 40 лева. И че с промяна в правилника за социално подпомагане някои категории получиха намаление на прага за достъп и до самата помощ. За бедно домакинство от един човек например исканият доход беше намален с над 20 лв. на 64 лв. А по същото време НСИ сметна, че прагът на бедността у нас е 1550,95 лв. годишен доход - или малко над 129 лв. месечно. С по-малко пари все още живеят 12,55% от домакинствата у нас. На село например годишният доход от трудови договори е 1395 лв.
Какво обаче реално се случи в социалната сфера тази година? Кабинетът извърши най-големите промени в осигурителната система от смяната на самия пенсионен модел през 1999 г. с обещанието
сега да затегнем колана, а догодина да получим благата.
После се разбра, че не било догодина, а друг път.
Въведени бяха 432 минимални осигурителни прагове по професии и икономически дейности - от 110 до 730 лева. Целта беше да се спре осигуряването на минимална заплата, включително и от директори на предприятия. Едновременно с това започна задължителна регистрация на трудовите договори и някои по-важни промени в тях.
Цяла година социалните шефове - от министъра до управителя на НОИ, ни продъниха ушите с резултатите от двете мерки: как 300 000 души излезли на светло изпод сянката на сивата икономика; как 24 000 работодатели се появили за пръв път в регистрите на осигуряването, макар по-късно бройката им да падна няколко пъти. Управителят на НОИ чакаше 350 млн. лв. общо за годината допълнителни приходи от двете мерки. По всичко изглежда, че прогнозите ще се сбъднат. За първите девет месеца на тази година постъпленията в плюс от праговете бяха 90,4 млн. лв. а от осигуровките на допълнително регистрираните - 67,6 млн. лв. Общо допълнителните приходи бяха 250,5 млн. лв. към ДОО, но към всички осигурителни фондове и здравната каса - 324,2 млн. лв.
Двете правителствени мерки несъмнено заслужават адмирации -
срещат се и по други държави, пък и връзват обществения договор, който малцина у нас спазваха. 1,2 млн. души плащаха стотинки като данъци и осигуровки върху минимална заплата, но искаха пълен пакет социални и медицински услуги от държавата. Истина е, че сме на опашката по заплати в Европа не само заради действително ниски доходи, а и заради практиката да се плаща на ръка.
Кабинетът обаче остави с двете мерки лош пример, защото сам забрави да изпълни своята част от "сделката". Преди въвеждането им вицепремиерът Лидия Шулева и управителят на НОИ обещаваха, че допълнителните приходи ще бъдат изразходвани догодина за намаляване на осигурителната тежест на работодателите, увеличаване на пенсиите и запълване на дефицита в НОИ. Обещанията бизнесът да бъде облекчен от плащането на първите три дни от болничните се сбъднаха само донякъде - първият ден ще му тежи на шията и догодина. Засега се отлага и освобождаването на ваучери за храна от данъци и осигуровки. Таванът на пенсиите не само беше запазен, макар и повдигнат до 420 лв. догодина, но ще "живее" още 6 лета. А бюджетът на НОИ май за поредна година ще се крепи на глинени крака. Въпреки превъзходните резултати, догодина ще има дупка от 609 млн. лв., която ще се покрива от републиканския бюджет, при 382 млн. лв. тази година.
Излезе, че въпреки апломба,
резултатите пак си останаха половинчати
- нелоши за държавата, почти никакви за гражданите и фирмите. Иначе в репертоара на смесения хор на НОИ и правителството 2003 г. си беше година на рекордите - безработицата падна рекордно (за пръв път от 5 години под половин милион регистрирани в бюрата по труда), доходите набъбнаха пак рекордно (според Милен Велчев). Чудно защо и синдикатите сколасаха с едно солово рекордче - по протести. За пръв път, откакто сме в борд, двата основни синдиката се видяха с някаква реална сила - и като се договориха с Велчев за болничните и данъците на най-бедните, и като се месиха с право и без право в редица приватизационни сделки. Та чак дотам да заплашват напоследък с национална стачка, ако няма 13-а заплата.
В същото време синдикатите не са на мястото си точно там, където най-силно са необходими - в частния сектор. При безалтернативния пазар на труда у нас това донякъде е и логично. За много работодатели синдикален член и служител са две взаимно изключващи се неща. Но пък държавата не може да наложи растеж на доходите в тази сфера - това е работа на социалните партньори.
Всъщност на фона на традиционния хаос в здравния сектор и непрекъснатите експерименти в образованието, социалната реформа изглежда направо успешна. Пък и да не забравяме, че според царя-премиер страната ни вече е във възход.
Но нека завършим пак с малко факти: през септември средният доход на човек е бил 156.98 лева, а средният му разход - 153.10 лева (това са последните данни, с които разполага статистиката). Остават му малко повече от 3 лева за спестовната книжка. Но пък миналата година по това време не е спестявал и левче дори - печелил е 148.45, харчил е 147.64 лева. И още нещо: в София се работи 30 минути за един "Биг мак". В Чикаго - 10 минути. По покупателна способност заплатите ни ще стигнат европейските през 2016 г. Ами че то почти дошло.
