Големи надежди възлага бизнесът на новоприетия закон за ограничаване на административното регулиране и контрол. За първи път в български закон записа точно какви са регулативните режими и повели, че в бъдеще лицензи, регистрации и разрешения ще се въвеждат само със закон. Народните представители съставиха подробен поменик с 39 дейности, за които ще се изисква лиценз, и въведе



принципа за мълчаливото съгласие:



ако органът на власт не се произнесе мотивирано и овреме, ще се приема, че исканото разрешение или съгласие е дадено. Отделно са заплашени с глоба чиновниците, които нарушат служебните си задължения или бавят преписките. На администрацията вече е забранено да си измисля какви удостоверения, заверки и справки може да иска. В бъдеще всички изисквания ще се определят единствено със закон. Това са само част от направените с този закон стъпки към



възпиране на произвола



и откровения рекет на администрацията. Не по-малко важни, макар и само като декларации, са заявените принципи за последователност на регулативната политика, предварително уведомяване на засегнатите за предстоящи промени и съобразяване на административните изисквания с разходите за тяхното изпълнение. Същия характер на добро намерение с неясно изпълнение има и забраната да се събират такси, надвишаващи разходите на регулиращия и контролиращ орган - тези разходи поначало е трудно да се установят, а и въпросният "орган" ще прояви богата фантазия, щом стане дума за надуване на собствените си разходи. Така че



не бива да чакаме чудо



от новия закон. Отношението на чиновника към подопечния му просител няма да се смени за ден-два. Администрацията няма да спре да ни разиграва и размотава само защото със закон й е забранено да го прави. То и в Библията, че и в Наказателния кодекс е речено: "не кради", ама хората пак си крадат. Законът си остава само хубава приказка, ако държавата не наложи той да бъде спазен. А новият закон за обуздаване на администрацията много трудно ще бъде спазен в скоро време. Най-малкото защото



тепърва ще се променят законите,



за да изчезнат от тях сегашните делегации, които дават право на администрацията сама да законодателства и да определя реда за всяко свое действие. Новият закон нищо не казва по този основен въпрос и не поставя срок за привеждане на досегашните административни режими в съответствие с новия им регламент. Този закон е само първият опит и



много плаха стъпка



към регулиране на регулирането. Неговите празноти скоро ще проличат и бавно ще се запълват. Постепенно ще стане ясно, че законът не може да остане в преднамерено тесните рамки, които си е поставил. Не само административното регулиране трябва да се ограничи и подчини на разумните принципи, изложени в закона. Един бъдещ по-общ Закон за ограничаване на регулирането (ЗОР?) трябва да постави същите критерии и пред нормативното регулиране. Той ще трябва да забрани и на самия законодател да злоупотребява с правото да променя закони, за да навреди съзнателно на нарочен субект. Най-трудната задача на този бъдещ закон ще е



да сложи цялата държава в рамка



и да определи допустимата степен на намесата й в пазара и в делата не отделния индивид и бизнес - независимо дали ще го прави с нормативни, административни или пък с икономически средства. Критериите за последователност и предвидимост на законодателството и администрацията, върху които почива съвременното европейско право, налагат самата дължава да поеме ясен ангажимент за своите задължения и да постави точен предел докъде се простират правата й да ни обременява с данъци, такси, разходи и всякакви задължения, които на свой ред ни струват нови и нови разходи на пари и време. Вижда се, че засега



законодателят е раздвоен



между две отхвърлящи се тенденции. Държавата се държи като доктор Джекил и мистър Хайд едновременно. В един и същ ден чуваме и закани за нови драматични ограничения на стопанската свобода (например искането за лицензиране на вносителите на петрол и търговците със зърно), и обещания за облекчаване на административните режими. Трудно е някой да вярва в добрите намерения на държавата, докато страда от шизофренични законодателни инициативи. Законодателството за ограничаване на регулирането трябва да стане усмирителна риза не само срещу административните безобразия, но и срещу нормативното безумие.