|
Министърът на финансите Милен Велчев подаде оставка през август, която не бе приета. Той, обаче, се раздели със заместника си Гати Ал Джебури без да назове ясно причината. Тези дни си отиде още един негов заместник- Красимир Катев. Той пък си свършил предсрочно работата. Мястото му заема друг представител на юпикръга от Лондон - Илия Лингорски. Той се върна в България като политически съветник на Николай Василев, стана шеф на агенцията за туристическа реклама, за да акостира накрая в лоното на Велчев. Един от най-оспорваните заместници на Николай Василев Милен Керемедчиев стана координатор на Пакта за стабилност в България.
2003 г. ще се запомни не само с мощното разместване по управленските върхове на икономиката, но и с активно движение на икономическите субекти, които дърпаха конците и на политиците, и на процесите в държавата.
Новите играчи
С убийството на Илия Павлов позалезе звездата на "Мултигруп" на българския икономически небосклон. Наследниците на империята започнаха да се разплащат с кредиторите и да разпродават губещите активи. Освободените пространства бързо се заемаха от нови играчи с нови апетити и нови маниери.
ТИМ, която до момента бе по-известна като регионална варненска групировка, тази година заяви амбиции в национален план. Собственик на "Химимпорт", ЦКБ, застрахователно дружество "Армеец" и авиокомпания "Хемус ер", телевизия М-Сат с покупката на курорта "Св.Св. Константин и Елена", "Проучване и добив на нефт и газ", на корабостроителни мощности, търговски и други производствени компании, групировката демонстрира сериозно намерение за лидерство. Основната заявка за догодина е желанието на групата от Варна да придобие националния авиопревозвач "България ер".
Другата звезда, която засили блясъка си през 2003 г., бе икономическата група около Първа инвестиционна банка. Последната демонстрация на икономическа мощ бе представянето на инвестицията от 30 млн. евро в ски-център Банско.
Присъствието на банката в града чрез "Юлен", компанията, взела на концесия за 30 г. съоръженията в курорта, чрез "Болкан холидейз" - туроператорската компания на групировката и чрез хотелиерското й звено "Пирин турист" е толкова осезаемо, че банскалии говорят за "софийското нашествие".
Освен лифтовете и влековете, групировката държи два от основните хотели в града "Пирин" и "Стражите". За следващия сезон ще бъде построен още един в близост с първата станция на лифта.
ПИБ засили присъствието си на банковата сцена не само у нас, но и на Балканите. Акционерите й Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев купиха мажоритарния пакет на Балканска банка-Скопие от "Мултигруп". Авторитетната рейтингова агенция S&P подобри прогнозата от стабилна на положителна, запазвайки рейтинга на ПИБ.
Третият герой на годината стана самоковецът Христо Ковачки, който тихомълком изгради бизнесимперия, най-вече в енергийната сфера. Дебютът му в общественото пространство бе покрай скандалната приватизация на "Атоменергоремонт". Авторитетно австрийско издание видя в него човека на обявения за контрабандист N 1 Косьо Димитров-Самоковеца. Самият Ковачки отрича близост със застреляния в Амстердам производител на картофи.
Христо Ковачки притежава няколко мини, няколко ВЕЦ-а, ТЕЦ "Марица-3", Димитровград, мажоритарен собственик е на "Нова Деница"- дружеството собственик на "Търговска верига Европа" и т.н. За догодина Ковачки има набелязани нови цели - ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Сливен". Странно е, че този крупен собственик бе записан в позорния списък на данъчните като дължащ 52 422 лв. данъци.
Бизнесмените от клуб "Възраждане" избягваха да се замесват в скандали, но пък взеха редовно да посещават парламента, където вече ясно изкристализира лобито им. То успя да блокира затварянето на фришоповете, например.
Малко или много всички
тези лица обуславяха икономическата политика в държавата -
или чрез лобисти в парламента, или чрез пряк диалог с изпълнителната власт. Това обуслови и политиката - лъкатушеща, белязана с много компромиси и липса на твърда воля за преследване на принципни позиции. Борбата със сивата икономика се водеше повече чрез декларации, отколкото с реални действия.
Финансовият министър Милен Велчев и екипът му представиха тържествено пакет от мерки за стопиране на контрабандата, митническите и данъчни измами. Предварителната оценка бе, че ефектът от тях ще е 500 млн. лв. допълнителни приходи в бюджета. Според Велчев тези пари биха стигнали за изплащане на две допълнителни пенсии. За съжаление голяма част от мерките така и не се реализираха.
Най-силно разбунилата духовете
идеята да се закрият фришоповете бе блокирана
Везните се наклониха в полза на бизнеса не толкова заради съпротивата на собствениците им, колкото поради факта, че коалиционният партньор ДПС категорично застана срещу подобен ход. Финансовият министър не успя да наложи волята си и това бе една от официалните причини да хвърли оставката си на премиера. Когато я оттегли, каза, че има споразумение с ДПС. Засега обаче по всичко изглежда, че реалният победител от този сблъсък са хората на Доган и безмитните оператори.
Създаването на данъчна полиция също се провали
Службата за фискалния разследвания, както се нарича по концепция, трябва да разследва случаите на данъчни измами, които могат да се квалифицират като престъпление. Няколко месеца Велчев и вътрешният министър Петканов водеха битка под чия шапка да е новата спецслужба. И въпреки че мнозинството взе политическо решение в полза на финансовия министър, Конституционният съд постанови, че орган с разследващи функции може да има само към съдебната власт. Изходът е или депутати да поискат от съда ново тълкуване, или да се чака Велико народно събрание, което да измени конституцията. Дотогава данъчна полиция няма да има.
И стартът на Националната агенция за приходите, в която трябва да се слеят данъчните и органите по събиране на осигуровки в НОИ, остана за 2005 г. Мегаорганът трябва да пресече голяма част от данъчните и осигурителни измами и рязко да качи приходите в бюджета. За 2005 г. остава и идеята да се създадат специални акцизни складове, които да спомогнат за пресичане на търговията с фалшиви алкохол и цигари без бандерол.
Някои от набелязаните мерки все пак стартираха. От Нова година цигарите ще са с нови бандероли с тройна защита - сериозно изпитание за фалшификаторите. Хората на Велчев вече откриха обещания телефон за сигнали за корупция. Активно се прилага и системата на ДДС-сметката, чиято цел е да пресече измамите с неправомерно ползване на данъчен кредит.
Изпълниха се и някои от мерките за стимулиране на икономиката, оповестени от Николай Василев още в качеството му на икономически министър. Създаден бе индекс на пазара на недвижими имоти и той отбелязва сериозен ръст. Капиталовият пазар също се раздвижи, доказателство, за което е 400 пункта ръст на индекса SOFIX. Променен бе търговският закон, за да се ускорят процедурите по несъстоятелността. Тези дни в сила влиза и Законът за ограничаване на административното регулиране на стопанската дейност, който въвежда принципа на мълчаливото съгласие и се регламентират 39 лицензионни режима.
За жалост обаче
Инвестиционният фонд остана несбъдната мечта
Наливането в него на 100 млн. лв. от фискалния резерв срещна сериозна съпротива от опозицията, от ДПС, от МВФ и др. Въпреки че бе проведена процедура по избор на мениджър, проектът бе замразен и едва ли някога ще види бял свят. Провали се и замисълът със закон да се създадат индустриални зони, в които инвеститорите да ползват специални облекчения. Дадената преференция пък в селищата с висока безработица да не се плаща данък печалба имаше нулев ефект. В края на годината Министерството на финансите издаде инструкция, с която така ограничи ползването й, че на практика я отмени.
Не се реши въпросът с взаимната задлъжнялост в икономиката - дълговете продължават да растат. Пословична стана битката между БДЖ и "Кремиковци" за взаимни дългове. За жалост, въпреки извадените изпълнителни листове от страна на жп-компанията авоарите на собствениците на металургичния комбинат са извън страната и не могат да бъдат запорирани.
Цялата тази плетеница от добри, но неосъществени намерения доведе до големия провал -
липсата на знакови приватизационни сделки
Правителството не успя да реализира нито една знакова сделка, която да развее като знаме пред вътрешните си опоненти и пред външните анализатори. Нещо повече - за приватизацията не бе привлечен нито един от т.нар. стратегически инвеститори.
Именитата Дойче банк не успя да се пребори с нашенския манталитет и с намесата на съда в приватизацията на "Булгартабак холдинг". В крайна сметка процедурата се провали със скандал. Новата стратегия за продажба на холдинга на парче може би е по-добра, но вече роди съмнения. Причината е, че икономическият процес ще се извършва от политически лица - решенията как, кому и за колко да се продава ще взимат няколко министри и един зам.-министър. Същите хора ще решават как да се разпределят парите от сделките. Опозицията заподозря в тази схема възможности за източване на дружеството.
Продажбата на БТК, която се очакваше да приключи безпроблемно още миналата година, все още не е факт. И тук политическите интереси са повече от волята за успешна приватизация на компанията, която вече не е монополист и поради това не се радва на кой знае какъв инвеститорски интерес. Тези дни финансовият министър Милен Велчев заяви, че се върви към сделка с "Вива Венчърс", собственост на американския инвестиционен фонд "Адвент". Вицепремиерът и принципал на дружеството Николай Василев неведнъж отправя ултиматуми, че ако до Нова година няма сделка, ще започне да управлява компанията като държавна, т.е. ще разблокира инвестиционната й програма. Купувачът "Вива Венчърс" заплаши, че ще съди държавата в САЩ, където при всички случаи правото ще е на страната на щатската компания. Все пак светлина в тунела има - при приемането на бюджета бе сключена сделка с ДПС - хазната отпуска повече субсидии за агрофондовете, към които Ахмед Доган има специален интерес, а той вдига ветото над продажбата на БТК.
За следващата година остана раздържавяването на Параходствата - БМФ и БРП, на авиокомпания "България ер", на още около 300 малки и средни предприятия.
Липсата на големи сделки можеше и да не изглежда като кой знае какъв проблем, ако не оказа влияние върху цялата икономика. След като констатира, че до септември не са сключени сделките за "Булгартабак холдинг", БМФ, БРП и "Балканкар холдинг",
бордът на Световната банка отложи отпускането на $ 150 млн.
по заема PAL 2. А той е жизненоважен за страната като се има предвид непрекъснато растящото отрицателно търговско салдо, недостатъчният обем чужди инвестиции и увеличаващият се дефицит по текущата сметка на платежния баланс. От януари до септември дефицитът е $ 1,537 млрд., т.е. 8,1% от БВП и с $ 651,5 млн. повече спрямо същия период на миналата година. Преките чуждестранни инвестиции за първите девет месеца на годината по данни на БНБ са $864,2 млн. при $613,5 млн. за същия период на 2002 г. Ръстът на инвестициите се обяснява от експертите на централната банка основно с нарастването с $ 418,1 млн. на нетния привлечен друг капитал. Това са предимно заеми за частни компании, които в последствие трябва да бъдат връщани с лихви.
Правителството бе обещало да привлича преки инвестиции в порядъка на $1 - $1,2 млрд. годишно до 2005 г. През 2002 г. бяха привлечени едва $873,7 млн. Шефът на Агенцията за чужди инвестиции Павел Езекиев очаква до края на 2003 г. да се прехвърли границата от $ 1,4 млрд. Според експерти, обаче, в тази сума са включени намерения за инвестиции, които не са факт.
За разлика от финансовия сектор, където навлязоха сериозни международни капитали и чрез успешната продажба на "Биохим" и ДСК, и чрез увеличаване на присъствието на вече инвестирали чужди банки,
в промишления сектор неуспехът е видим
Бившият зам.- икономически министър Милен Керемедчиев неколкократно обяви пристигането на "Хюндай Мотор груп", на "Пежо-Ситроен", на "Даймлер-Крайслер". Нищо от това не се случи. Лидия Шулева се срещна с шефа на "Тойота Мотор", но и от тези преговори още няма резултат. Правителството удари на камък не само с автомобилостроителите. Интересът на германската "Сименс" към строителството на високотехнологичен парк за медицинска апаратура засега е в застой, тъй като се правели проучвания. Нищо конкретно не се е случило и по реализацията на "намерението" на италианската "Берета" да създаде смесено дружество с някоя от оръжейните ни фирми за производство на ловни карабини.
Ако се гледа само повърхността на събитията, може да се каже, че
за енергетиката 2003 бе година на затварянето
Затворена бе глава "Енергетика" от преговорите за присъединяване към Европейския съюз. С нея бе поет ангажимент да се затворят 3 и 4 блок през 2006 г. И това въпреки обещанията на външния министър Соломон Паси, че издействаната партньорска проверка от ЕС е голям дипломатически пробив, който може да продължи живота на реакторите. После се оказа, че тя е задължителна и то дори за присъединяващи се държави без ядрени реактори. Евросъюзът изпрати две фирми със звездно-митологични имена - "Аркадис" и "Плеядис", които вече смятат какви компенсации са ни нужни за затварянето на четирите малки реактора.
Затова пък се задействаха някои големи проекти, които се влачеха от години. След влизането на италианската "Енел" на мястото на американската "Ентерджи", със 6 години забавяне тръгна рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток" 3, която ще струва близо 700 млн. евро.
Щатската AES е на път да приключи подготовката за строеж на нова мощност. И този проект бе затлачено наследство от предишни години. На него се разчита да вкара в държавата близо 1 млрд. евро - инвестиция, с която се гордееше правителството на ОДС. Даден бе ход и на проекта за строеж на нова мощност за 100 млн. евро на територията на ТЕЦ "София" от американската "Хорайзън".
Турция затвори енергийната си система за българския ток
Така НЕК загуби най-сигурния си и коректен клиент, осигурявал редовно чисти 150 млн. лв. на година.
Затваряне течеше и в областта на топлофикацията. Хората си затваряха вентилите на радиаторите или пък ги откачаха от системата. Защото онези, които усетиха колко хубаво нещо е топлинното счетоводство, или не смеят да се обадят, или въобще не съществуват. И въпреки обещанията, че в тази дейност ще се сложи ред, такъв не се задава на хоризонта. Дори да четем новия енергиен закон с лупа и между редовете, там няма да открием и намек за някаква новост в това отношение.
Големите инфраструктурни проекти в България, дали защото са големи или просто защото преплитат големи интереси, имат особеното свойство да се бавят. Към историческия строеж на ново летище в София, който е планиран още през 60-те години на миналия век, 2003 г. добави исторически спорове. През февруари бившият транспортен министър
Пламен Петров смело направи първа копка на новия аеропорт
Дори изкара набързо книжка, категория "Т", за да може законно да подкара багера. Сега дупката е пълна с вода, а не с бетон. Защото някой преди години е подписал договор, който дава право на строителя да иска още пари, когато пожелае. И австрийският гигант "Щрабаг" не пропусна да се възползва - близо година мина в спорове дали да й се удовлетворят претенциите.
Другото нещо, което не стана през тази година, е концесионирането на летищата. След като консултантите по сделките за бургаското и варненското летище заключиха, че летищните такси трябва да се предоставят на концесионера, управниците склониха да прокарат такова решение в закон. Сбъркаха, обаче, времето, мястото и главните действащи лица. Тази промяна в Закона за гражданско въздухоплаване бе внесена в парламента от депутатите Йордан Мирчев и Мирослав Севлиевски точно, когато други царски депутати им бяха вдигнали мерника. Предложението бе бламирано и сега чака пак своя ред за парламента.
Всичко това - боричканията в мнозинството, натискът от страна на икономически групировки, слабата воля за защита на общонационални интереси, депутатските гафове при приемането на държавния бюджет и на основните икономически закони, доведе до нова загуба на доверие у избирателите. А издръжката на живота в страната особено през последното тримесечие се увеличи сериозно и инфлацията до края на ноември достигна 3,8%. "Това е нищо на фона на инфлацията в Европа", биха възкликнали родните управници, почувствали се европейци след решението България да се присъедини през 2007 г. Те обаче престават да бъдат европейци, когато стане дума за доходите у нас, за които няма изгледи скоро даже да се доближат до европейските.
По темата работиха Анелия Бъклова, Анелия Антова, Ралица Василева, Христо Николов
|
