|
Ако тръгвам да браня втората си родина, правя го не по силата на някакви противоестествени патриотарски халосвания, а защото считам, че е оклеветена. Казвам го като човек, живял десетилетия наред в тази страна. Десетилетия, през които често са ме канили на гости, но никога така, както канят Костова - почасово "от-до"; десетилетия, през които съм бил приет от хора, които са зачитали човешкото ми и национално достойнство. Познавам в Германия много черни, жълти и бели емигранти и още повече германци. И ако сред тях има ненавист, расова, национална и верска нетърпимост, тя е насочена само от чужденците, от гостите към домакините - не и в обратната посока. Яростта на авторката също илюстрира тази истина. В психоанализата това се нарича пренос - процес, в който субектът несъзнателно приписва собствените си емоции на обекта. Т.е. обръща нещата с главата надолу, заприличвайки на онази антична маймуна от панаирджийската клетка, която високомерно сочи посетителите: "Колко е хубаво, че всички са зад решетките!"
Тонът на авторката напомня обскурантизма, с който комунистическата пропаганда ругаеше Запада. В едно искам да уверя читателя: със същата непоколебимост бих бранил и честта на България, ако някой я одумваше нейде по света. Но това ни веднъж не се случи в разпиления ми по четирите посоки и немалък вече живот. Ако някой германец окачестви българите като тъпи, аз начаса ще го изправя на подсъдимата скамейка. Тъпи българите могат безнаказано да бъдат наричани само в България - не и в Германия, където всички нации са равни пред закона. Преди да преценим германците, които за цяла Европа са народ на поети и мислители, нека погледнем пътищата им, театрите им, литературата им, науката им, здравеопазването им, домовете им - отвън и отвътре. Могат ли тъпи хора да сътворят духовното и материално благосъстояние, на което се наслаждават и по което очите ни изтичат от балканска завист? Наслаждават му се заслужено, като негови автори, а не като пришълци, кацнали в него изневиделица като в кукувиче гнездо. И ако родни интелектуалци, което наистина се случва, мият чинии в ресторантите им, за това е виновна не Германия, а Отечеството, което нито е оценило подобаващо качествата им, нито труда им. Един доктор на науките, който предпочита да мете улиците в чужбина, е живо обвинение, но само към родината си. Така че точният адрес на журналистическия гняв е друг: цялата ни нация, ние самите.
Представата, която Костова насажда, е стопроцентово клише. Онзи, който предпочита не да етикетира германците, а да ги опознае, ще установи, че те са не студени сребролюбци, а сърдечен, топъл и почтен народ, от който има какво да научим. Ако авторката е разочарована от вещоманията на Запада, това е разочарование от собствения и избор. Тя, самата тя е избрала тази вещомания за свое местожителство, тя спокойно би могла да се преориентира към Албания или Молдова, да речем, където от омразната консумативна стихия и помен няма. А тя кълне и стене - като че ли някой на синджир я държи в пустата чужбина.
Съгласен съм: демокрацията включва и свободата да се печелят пари. Това не е свободата, за която съм бягал през вода и огън от комунистическия рай, но всеки има правото да се възползва от нея. Възползвала се е, както е могла, и авторката. Никого не упреквам за това, че е предпочел чуждестранното изобилие пред родната мизерия. Но да се настаниш като в каляска в един луксозен свят, който жителите му са съградили за себе си, а са допуснали и теб, за да ги ругаеш, е лицемерно и цинично. Не чуждото богатство е виновно за националната ни мизерия - тя си е наше собствено дело. Обстоятелство, което би трябвало не да ни озлобява към света, а да ни мобилизира.
Този анализ аФторе, можеше да и го пратиш по е-майла да и вземеш комисионна за психо-терапевтични услуги ако щеш, но да ни претопляте същата супичка пак, просто нямаше смисъл.. 
). 
от 1871 г., след пруско-френската война. Доколкото знам, има някакви исторически документи, които са в основата на делението австрийци - германци, така че обединение на вторите под шапката на Виена едва ли е било възможно. Не че тези забележки имат някакво съществено значение за дискусията тук, но все пак...