Без мелодията на "Тиха нощ" коледното очакване нямаше да е същото. Може ли 24 май без "Върви, народе възродени"? В символичен рефрен се превръща и идеята за данъчна прошка на завърналите се в родината блудни капитали. Тази песен вече редовно се изпълнява в навечерието на избори. И се забравя веднага щом се известят резултатите от вота за властта. Този път идеята бе поднесена от председателя на отиващия си парламент в италиански аранжимент. И с пълно право, защото



Италия пожъна отличен резултат



при данъчната амнистия, обявена през 2001 г. Възможността да се върнат в страната без сериозни загуби от облагане привлече над 60 млрд. евро, според оценки - към 1/10 от целия "избягал капитал" на италианците. Въпреки съвсем символичния еднократен данък върху завръщащите се пари, едва 2.5%, хазната получи 1.5 млрд. евро допълнително. Косвеният фискален ефект от репатрирания капитал се оценява към 2 млрд. евро годишно - веднъж прибрани у дома, същите пари се влагат легално, генерират доходи, а следователно и корпоративни, и лични данъци. Опитът на италианците подсказва една твърде важна поука:



фискалната лакомия е вредна



Фискалната амнистия има успех само при много ниско облагане на завръщащия се капитал. А държава, която чака с голямата ножица, обикновено остава с празни ръце. Така се случи в Германия. През декември 2003 г. там гласуваха данъчна амнистия за доходите, които се завърнат през следващата година. Цената на прошката обаче бе висока: за легализиране на парите си германците трябваше да платят 25%. И въпреки че финансовият министър г-н Ханс Айхел положи много усилия да обясни, че 25% е едва половината от брутния данък, който е трябвало да плащат след 1990 г. (средно 48%), малцина германци му повярваха. Техните спестени зад граница пари се оценяват на 1 трилион евро. От тях се очакваше поне 20 млрд. да приемат офертата за амнистия, а в бюджета да влязат 5 млрд. След изтичането на дадения срок се оказа, че постъпленията достигат едва 1.5 млрд. евро, т.е. едва 6 млрд. евро са се прибрали от данъчните убежища. Логично е да се запитаме



какъв ще е ефектът у нас?



Разбира се, онези 7 млрд. евро от сметките на проф. Владимир Квинт, който българите били изнесли в чужбина, всъщност са далеч по-малко. Не че професорът е сгрешил в оценката колко пари са напуснали България за последните десетина години. Само не е отчел факта, че голяма част от избягалия капитал междувременно се е върнал обратно във вид на чуждестранни инвестиции, заеми и преки трансфери. Реалистичната оценка сочи към 2.5 млрд. евро български пари в чужбина, от които едва 1/5 са по сметки на името на български граждани и фирми. Останалите са притежание на фирми, контролирани от българи, но с чуждестранна регистрация и корпоративно гражданство. Дори никакъв данък да не се събира, една данъчна амнистия едва ли ще върне и 200 милиона обратно в България. Защото у нас



никой не признава, че е престъпник,



дори ако му е гарантирано опрощение. Първо, защото прошката винаги е само данъчна, нищо не пречи на властите да разследват за други престъпления наивника, изкарал наяве парите си. Например за пране на пари. Най-малкото ще трябва да посочи източника на дохода и да докаже, че не е свързан с престъпления. Дори нищо осъдително да не се намери в миналото му, собственикът на върнатите пари ще е белязан като рисков контингент за в бъдеще. Но едва ли за някого ще възникне моралната дилема дали да се възползва от данъчната амнистия или не, защото по всичко личи, че



"фискален щит" скоро няма да има



Точно обратните мерки кроят българските власти, защото на всяка млада държава репресията й е по на сърце отколкото прошката. Вместо фискален щит законодателят кове нов фискален меч - дънъчна полиция, фискални следователи и специален конфискационен закон за отнемане на обявените за незаконни доходи. Доста стаж трябва да натрупа една демокрация, за да разбере, че репресивните действия повече вредят, отколкото пълнят хазната. Парите на българите в чужбина са не толкова избягал капитал (flight capital), колкото "подплашен капитал" (fright capital, според сполучливия израз на проф. Квинт). Една данъчна амнистия ще има много положителен ефект тъкмо защото показва



зрялост на властта,



добро отношение към бизнеса, готовност за разбиране и прошка наместо хъс за преследване. Индулгенциите са върнали повече хора в лоното на католическата църква от всички процеси на светата инквизиция.

Впрочем отричаната и мощно обругавана у нас фискална амнистия много скоро може да стане обща европейска политика. След Италия, Германия и Белгия, сега я обсъждат и във Франция с идеята данъчното опрощаване да обхване едновременно всички държави на евросъюза. Включително и България, която дотогава сигурно ще е част от него.