|
Обяснявайки защо автомагистрала "Тракия" трябва да се даде на концесия за 35 години точно на българо-португалска фирма, Церовски описа пред депутатите от комисията по местно самоуправление положението у нас горе-долу така - бюджетът дава част от парите на данъкоплатците на частни фирми, за да строят и ремонтират пътища. Но тъй като интересът на фирмата е преди всичко да има печалба, а и защото системата го позволява, най-често фирмите
спестяват част от вложените материали
От което качеството на пътната мрежа у нас е традиционно ниско. Но пък за тази фирма и за други като нея има достатъчно работа - следват ремонт след ремонт, кой от кой по-калпав и по-икономичен. Докато тази система не се смени, положението ще е такова, заключи мъдро Церовски.
От което веднага би трябвало да следва изводът, че щом стопанин на един път в продължение на 35 години ще е една и съща фирма, която ще печели от експлоатацията му, положението коренно ще се промени. Естественият стремеж на тази фирма ще е нуждата от ремонти да се появява колкото се може по-рядко и колкото се може повече коли да минават оттам. Което напълно изключва дупките.
Ако целият проблем с концесионирането на магистрала Тракия" се изчерпваше с това, би могло да се каже, че въпреки циничните си откровения Церовски е напълно прав - след като нищо друго не помага, по-добре е България най-после да даде пътищата на частници. Може пък наистина българските фирми да не са така добри като португалските.
Но подробностите за съжаление са такива, че картината не е чак толкова ясна и проста. Преди всичко не стана ясно защо дружеството "Магистрала Тракия" АД, в което влязоха две български държавни фирми и три португалски, е предпочетено пред някое друго. Магистрала "Тракия" ще струва над 700 млн. евро, а за далеч по-малки обекти обикновено се обявяват конкурси или търгове. В крайна сметка
винаги може да има и по-добро решение
Да не говорим, че строителството на такъв важен инфраструктурен обект задължително трябва да се предшества от обществен дебат. Дори той да се изроди само в критики, това би помогнало нещата да се огледат от всички страни. В България концесионирането няма никакви традиции, а специално по отношение на пътищата няма и никакъв опит. А ако вярваме на собствените си очи, самото пътно строителство у нас е никакво.
Дори търговете и конкурсите не дават достатъчно гаранции, че такава сделка ще бъде изгодна за държавата и данъкоплатците, но по-добър способ досега не е измислен.
При такава непрозрачност няма как известните до момента условия на бъдещия договор да не породят въпроси. Характерен белег на крупна далавера придава обстоятелството, че
държавата ще доплати на концесионера, ако
по магистралата не минават достатъчно коли. Трафикът е основният източник на печалба за фирмата, която ще построи и експлоатира магистралата и тя съвсем естествено е пожелала да има гаранции, че ще си върне вложените средства. Но щом държавата ще трябва да доплаща, ако липсва трафик, къде е елементът на риск, характерен за всеки бизнес?
Ако държавата ще помага на концесионера да изплати заемите, които е теглил, не е ли по-добре самата тя да ги изтегли? Вярно е, че такива кредити обикновено са доста скъпи, но пък новосъздаденото дружество така или иначе е 49% държавно. В случая се получава, че формално друг тегли парите от банката, но пък държавата му гарантира печалбата, с която да ги върне.
А на нас кой ще гарантира, че след две правителства на някой чиновник няма да му хрумне да задължи със закон всеки българин да минава поне два пъти годишно през магистрала "Тракия", за да може проектът да печели?
Освен това изглежда много странно обстоятелството, че някой се съмнява в наличието на достатъчен трафик по построеното от него инфраструктурно съоръжение.
Един от тънките моменти тук е, че след 2007 г. в България ще дойдат доста пари от еврофондовете, голяма част от които ще са предназначени именно за пътна инфраструктура.
Това са т.нар. "евтини пари",
т.е. пари, неутежнени с банкови лихви и такси. Скъпите заеми обаче ще отидат за скъпоструващи съоръжения като магистрала "Тракия" и магистрала "Хемус", за която правителството на НДСВ ни готви същата схема, този път с италианската фирма "Салини".
Или излиза, че досегашното нерентабилно харчене на средства ще продължава да важи за голяма част от пътищата у нас, а основните магистрали ще струват скъпо и прескъпо. И ако по тази причина се окажат непечеливши, българският данъкоплатец ще компенсира загубите. И да ползва магистрала "Тракия", и да не я ползва, все едно - и в двата случая ще плаща.
Както би казал Стоичков - който пътува по магистрала "Тракия" губи. Който не пътува - пак губи.
за статията!
